Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 13.01.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 13.12. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 368 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от Д.И. *** и С.Р.Ж., последният лично и като
управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ул. *** и
„В.
Р.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** ,представлявано
от ликвидатора В.М.Ш. против „Е.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул.***, представлявано от управителя
Ж.Б.С., И.Т.И. с ЕГН ********** и С.И.И. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се
посочва, че през 2010г. ищците Д.И.Ж. и С.Р.Ж. - последният лично и като
управител на „В. Р.” ЕООД, ЕИК *** от една страна и И.Т.И. с ЕГН ********** и С.И.И.
с ЕГН ********** от друга, били в добри отношения и след дълги увещания и молби
от страна на И. и не без възражения от тяхна страна, учредили в полза на „Е.”
ЕАД „Т.” ЕАД и кредитополучатели - И. и С. И. ипотека върху собствения си,
придобит в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 5, на ул. ***,
гр. С.З., с идентификатор №
68850.513.447.1.5, а „В. Р.” ЕООД учредил ипотека върху Магазин № 3 с
идентификатор 68850.516.266.1.12, находящ се в северозападната част на
партерния етаж на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност и офиси,
построена с отстъпено право на строеж върху дворно място, находящо се в гр.С.З.,
ул. ***, със застроена площ от 25.37 кв. м. Посочва се, че всички
документи, необходими за отпускането на кредита и по учредяването на ипотеката
били подготвени от И.Т.И.. Единствено не разполагали с Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на апартамента и се надявали банката да му откаже
кредит, но явно такова е било представено пред банката, но най-вероятно
неистинско, тъй като ищците, заедно със съседите си се снабдили с такова едва
през 2011г. Твърдят, че непрекъснато били успокоявани от И., че те разполагат с
имот, много по-скъп, който също ще послужи за обезпечение. Действително след
известно време И. им съобщил, че е ипотекирал заедно със съпругата си много
скъп имот в гр. Х. и ,че ще му бъде отпуснат много голям заем, след което ще плати
кредита по заема, по който ищците са ипотекарни длъжници.
Заявяват, че заблуждението им било
поддържано до края на 2017г., когато призовкар на ЧСИ М.. им съобщил, че
имотите им ще бъдат продадени и нищо не могат да направят.
Твърдят, че никога банката не ги е
уведомявала, че кредитът не се обслужва и че има непогасени вноски, тъй като
като ипотекарни длъжници биха могли да предприемат някакви действия. Длъжниците
по кредита И. и С. И. са бездействали; умишлено не са погасявали задължението
си, не са подали възражение. Кредитът е с падеж 2030г. и ищците сочат, че не им
е съобщавано да е обявен за предсрочно изискуем. В случай, че са били
уведомени, че кредитът не се обслужва, са щели да предприемат действия по
неговото погасяване, въпреки че финансовите си отношения с фирмите на И. и с
тях като физически лица били уредили още през 2013г. с нотариално заверена
„Спогодба за уреждане на имуществени отношения” от 19.09.2013г.
Сочат, че след като разбрали, че е обявена
публична продан решили да се информират как се е стигнало до тук, като нито
банката, нито И. са им съобщавали за проблеми. ЧСИ М.. им обяснила, че „Е.”
ЕООД, с управител Р.Д.Д. е взискател, тъй като е изкупил вземането на банката.
Оказва се обаче, че вземането не е изкупено от банката, а от „Ф.“ ООД, за която
фирма лично са информирани от И., че той е неин пълномощник, а майка му Б.Т. е
била едноличен собственик на капитала до 2014г. и управител до 25.07.2009г., а
жена му С.И. управител от 25.07.2009г. до 23.03.2015г. и счетоводител на
фирмата и към настоящия момент. Сочат, че не само на тях им е известно, че И.И.
е свързан с делата и сделките на „Ф.” ЕООД, че е пълномощник на фирмата и най-вероятно
получава доходите си от там, но и след справка в търговския регистър всеки може
да се установи описаните връзки. Фактически се получава, че длъжниците по
договори за банков кредит от 18.06.2010г. и от 03.05.2010г. единият като
пълномощник на „Ф.“ ООД и съдружник на „Ф.“ ЕООД в „Ч.” ООД, а другият като
управител и счетоводител се съгласяват или по-скоро вместо като длъжници да
погасяват кредита си към банката, те умишлено чрез бездействието си допускат
кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем, след което изкупуват вземането
от банката чрез свързано чрез тях дружество и де факто от длъжници стават
кредитори на ищците за тяхно задължение, което ищците са обезпечили с техни
имоти.
Посочват, че в първия договор за цесия
между „Т." ЕАД и „Ф.“ ООД с дата 08.06.2016г., вписан в Агенция по
вписванията чак на 18.10.2017г., е записано, че цесионерът купува вземанията по
двата договора за кредит: от 18.06.2010г. и от 03.05.2010г. за обща цена в
размер на 354 639,13 лева. Междувременно семейство И. били ответници по гр. д.
№ 968/2014 г. на Окръжен съд Х., образувано по иск за обявяване на нищожност на
сключения на 18.06.2010г. договор
за продажба на недвижим имот в гр.Х., обективиран в нотариален акт № 101, т.II, per № 4886, н.д. № 251/2010 г., за който имот И. ги заблудили, че е техен с цел
да обезпечат задължението им и с техните имоти.
Сочат, че сделката е обявена за
симулативна, сключена в услуга на И., с цел получаване на банков кредит
(подписан в същия ден на сделката). Тази сделка отново е извършена между
свързани лица - видно от търговския регистър С.И. е счетоводител на собственика
на имота „Д.” ЕООД, ЕИК ***, като същата схема е използвана й при
по-нататъшната съдба на този имот /видно от приложената разпечатка на „Д.” ЕООД
като последен собственик се явява „Е.” ЕООД/. В двата договора за цесия е
записано, че след влизане в сила на посоченото решение, „Д." ЕООД е продало
на С.Я.Я. имота в гр.Х.. Видно отново от търговския регистър С.Я.Я. е съдружник
във „Ф.“ ООД.
Посочват, че
впоследствие „Ф.” сключва договор за цесия с банката и погасява задълженията на
И., въпреки знанието, че имотът в гр. Х. е прехвърлен. Това безусловно говори
за целта на И. и „Ф.“ ООД, а именно въвеждането им в заблуждение, сключване на
сделка /цесия/, с която се цели заобикаляне на закона и в противоречие с
добрите нрави, а крайната цел не е събиране на вземането, а придобиване на
имотите на ищците.
Сочат, че следва втора сделка - договор за
цесия между „Ф.“ ООД и „Е." ЕООД, която също не им е съобщена и вписана в
Агенция по вписванията в един и същи
ден с първата цесия - 18.10.2017г. Последната фирма изкупува отново
вземанията по двата договора за кредит, но вече за цена от 500 000 лева., но
условията по изплащане на цената вече са различни. За разлика от цесията с банката, при която цената следва
да е платена, то при втората цесионерът следва да заплати цената в срок от един
месец от сключването на договора, но услужливо прехвърлителното действие на
договора, по отношение на вземанията, настъпва в момента на подписването му.
Считат, че цената не е платена. Няма и потвърждение за това. Още повече, че „Е.”
ЕООД е било със запор на дружествен дял от Окръжна прокуратура С.З. за данъчни
престъпления и документни измами, а нейният управител с повдигнато обвинение. В
случая е налице противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - нарушени са правни принципи,
който не са законодателно изрично формулирани, а именно принципите на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, липса на еквивалентност
на насрещните престации.
Твърдят, че
цесионерите и по двете цесии са „изкупили” вземането при знанието, че по
отношение на вземането е отпаднало обезпечението - ипотека на имота в гр. Х.,
което обстоятелство е отразено в текста и на двата цесионни договора.
Независимо oт това, вместо цената да бъде намалена, тя е увеличена многократно.
В исковата молба се посочва, че
извършването на симулативна сделка, обявена от Окръжен съд Х. за такава с цел
получаване на кредит и впоследствие отпадане на обезпечението по него,
прехвърляне на вземането /цесия от 08.06.2016г. и от 14.09.2017г./ на фирми,
свързани с длъжниците по кредитите, довело до насочване на изпълнението
единствено към имотите на ищците, представлява заобикаляне на закона. Целта е
вземането да премине към друг, привиден кредитор, свързан с длъжниците и при
отпаднало обезпечение върху един от имотите описани в цесиите да се насочи
изпълнение само върху имотите, собственост на ищците. Противоречието с добрите
нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот,
от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен
договор и той да породи целените от страните правни последици. Такива са
описаните по-горе сделки, сключени между свързани лица, привидно придобиващи
качеството на кредитори. Целеният резултат е чрез няколко сделки, включително и
новоузнатата от ищците симулативна продажба на имот в гр. Х. чрез свързани
лица, „Е." да встъпи в правата на кредитор, съответно взискател и да
определя начина на изпълнението, а именно единствено към имотите собственост на
ищците.
Твърдят, че за да се осъществи заобикаляне
на закона, участниците в сделките следва да съзнават и да целят постигането на
забранен от закона резултат чрез извършването на една или повече правни сделки,
всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителни норми на закона.
Страните извършват тези сделки, не за да получат типичните за тях правни
резултати, а за да достигнат друга по-нанатъшна цел, прякото осъществяване на
която би противоречало на закона. В случая още при сключването на кредита с
банката И. и С. И. са се легитимирали като собственици на имот, за който са със
съзнанието, че не е техен и при уговорката с действителния собственик, че в
един по-късен момент тази продажба ще бъде обявена за недействителна при
признание на иска от страна на И., само с цел предоставянето му като
обезпечение по договор за банков кредит, за да ги заблудят, че притежават
такъв, който също ще ипотекират. След обявяване на недействителността и
отпадане на обезпечението, пристъпват към изкупуване на дълга чрез свързано с
тях дружество - „Ф." ООД. Извън всякаква житейска логика следващият
купувач /също свързано с И. лице/ „Е.” ЕООД, „плаща" сума значително
надвишаваща платената на банката цена с пълното съзнание, че обезпечението вече
е изключително недостатъчно за да си възстанови инвестицията. Данните за липса
на плащане по тази цесия пък показва целта на заобикалянето на закона -
вземането да премине в привидния кредитор „Е." ООД, свързан с длъжниците И..
Така съвкупният резултат от действието
на сделките поражда неправомерно състояние : възникване, внасяне на промени, погасяване или прекратяване на права
и/или задължения за определени правни субекти. В случая погасяване на
задължението на И. към банката чрез „Ф.” и придобиване на собствените им имоти
от И. чрез подставена фирма „Е.” ООД, респективно изпълнение на друго, различно
задължение на И. към това дружество. Тоест налице е резултатът - промяна в
обективната действителност, която няма само правен, но също така и финансов,
икономически резултат, който е нетърпим за правото и чието настъпване е
неправомерно. Налице е отклоняване от нормативно установения ред за
удовлетворяване на кредитори или респективно неправомерно облагодетелстване на
длъжниците по кредитите или привидния кредитор.
Сочат, че от гореизложеното следва, че са
извършени няколко сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на
повелителните правила, а целта е постигане на забранен или непозволен от закона
правен резултат чрез тях. Участниците в сделките (в случая техните
представители) съзнават, че чрез извършените сделки постигат една цел, която
законът забранява.
Сочат, че независимо от това, че цесията е
договор между други лица и ищците не са страна по тях, то тя, както всеки друг
договор, трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите.
Договорът е каузален и валидността му зависи от наличността на неговото основание. Ако липсва правно основание или
основанието й е противно на закона, цесиите са нищожни - чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Посочват, че предвид описаното и предвид
факта, че като ипотекарни длъжници не са били страна в заповедното производство,
по което е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на
ИД 824/2017 г. на ЧСИ Р. М.. и с оглед настъпилите след издаване на заповедта
за изпълнение обстоятелства, както и поради това, че въз основа на издадения
изпълнителен лист срещу длъжниците по дълга, изпълнението е насочено срещу вещи
по ипотека, които са дали за обезпечение на чужд дълг, се явяват длъжници по
изпълнението и в това си качество за тях е налице правния интерес от
предявяване на иск за установяване на материална незаконосъобразност на
изпълнението, и оспорването на качеството на взискател на „Е." ЕООД по
изп. д. № 824/2017 г. Сочат, че сключените след издаване на заповедта за
незабавно изпълнение сделки /цесии от 08.06.2016г. и 14.09.2017г./ между
свързани лица са нищожни като такива, с които се цели заобикаляне на закона и в
противоречие с добрите нрави, и евентуално привидни.
Предвид изложеното, молят съда да приеме
за установено в отношенията между „Е." ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. С.З., ул.***, представлявано от управителя Ж.Б.С., взискател
по изпълнително дело № 824/2017г. на ЧСИ Р. М.. и И.Т.И., ЕГН ********** и С.И.И.,
ЕГН ********** *** ***, че вземането: главница в размер на 45 017,44 евро,
възнаградителна лихва в размер на 3328,92 евро, неустойка в размер на 280,52
евро, законна лихва в размер на 8400 евро и разноски в размер на 2041,71 лева
не съществува и „Е." ЕООД не е легитимиран кредитор по договор за цесия от
14.09.2017г., съответно взискател по изпълнително дело № 824/2017г. на ЧСИ №
868, тъй като договорите за продажба на вземане от 08.06.2016г. и 14.09.2017г.
са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави,
евентуално поради привидност - отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК, във вр. чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 149 и 151 ЗЗД.
По
делото е постъпила молба от Д.И.Ж., ЕГН ********** ***, и С.Р.Ж. с ЕГН **********,
последният лично и като управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.”
ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, в която
заявяват, че правния интерес на ипотекарния длъжник от водене на отрицателен
установителен иск /чл. 439 ГПК/ следва да се свързва с изричната разпоредба на
чл.151 ЗЗД. С този иск ипотекарният длъжник упражнява свое право, а не правото
на длъжника по основното правоотношение, от което са породени обезпечените
вземания, като в случая не е налице хипотезата на предявяване на чужди права
пред съд по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК. Затова длъжникът по материалното правоотношение,
от което е възникнало обезпеченото вземане е ответник по иска, заедно с
обезпечения кредитор. Тъй като решението следва да бъде еднакво за страните по
материалното правоотношение, същите имат качеството на необходими другари
(чл.216, ал.2 ГПК) и тяхната процесуална легитимация е съвместна. Твърдят, че с
оглед горното и с оглед на признатото право на ипотекарния длъжник, са се
позовали на нищожност на Договор за цесия от 08.06.2016г. и от 14.09.2017г.,
което в случая представлява възражение за нищожност на двата договора.
Ищецът С.Р.Ж. в хода
на производството не се представлява от пълномощник.В хода по същество на
делото заявява,че не е получавал пари по банков кредит.
Ищецът „В. Р.” ЕООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***,представлявано
от ликвидатора В.М.Ш. не взема становище по делото.
В
подадения от ответника „Е.“ ЕООД писмен
отговор, същият посочва, че е заведен отрицателен установителен иск,
квалифициран от ищците в исковата им молба като такъв по чл. 439 ГПК, във вр. с
чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 149 и 151 ЗЗД, като ищците искат от съда да
приеме за установено в отношенията между „Е.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, представлявано от управителя Ж.Б.С. -
взискател по изпълнително дело № 824/2017г на ЧСИ Р. М.. и И.Т.И., ЕГН **********
и С.И.И., ЕГН ********** ***, че вземането: главница в размер на 45017,44 евро,
възнаградителна лихва в размер на 3328,92 евро, неустойка в размер на 280,52
евро, законна лихва в размер на 8400 евро и разноски в размер на 2041,71 лева,
не съществува и „Е.” ЕООД не е легитимиран кредитор по договор за цесия от
14.09.2017г, съответно взискател по изпълнително дело № 824/2017г на ЧСИ Р. М..,
per. № 868 в КЧСИ, тъй като договорите
за продажба на вземане от 08.06.2016г и 14.09.2017г. били нищожни поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, евентуално поради привидност.
Във връзка с иска с правно основание
чл.439 ГПК ответникът счита, че размерът на иска е неправилно посочен от
ищците. Горепосочените суми в левово изражение се равняват на сумата от 113
576, 59 лева.
Съгласно
Удостоверение изх.№ 16029/31.10.2019г на ЧСИ Р. М.., издадено по горепосоченото
изпълнително дело, размерът на вземането на взискателя е 148 708,25 лева. Счита, че така предявеният иск е недопустим и
съответно моли съда да откаже да го разгледа и да се произнесе по него. Посочва,
че изводите, направени от ищците в исковата молба, обосноваващи техния правен
интерес от водене на обективно и субективно съединените искове за прогласяване
на нищожност на посочените два договора за цесия (съответно от 08.06.2016г. и
от 14.09.2017г.) и приемане от съда за установено, че „Е.” ЕООД не е
легитимиран кредитор по договор за цесия от 14.09.2017г., съответно взискател
по изпълнително дело № 824/2017г. на ЧСИ Р. М.., per. № 868 в КЧСИ, се
основават на твърдени от ищците фактически обстоятелства, които всъщност не
съществуват в обективната действителност.Посочва, че това е така, защото, освен
че ищците са ипотекарни длъжници по горепосоченото изпълнително дело, единият
от тях, а именно С.Р.Ж., всъщност е и
реален длъжник по вземането на „Е.“ ЕАД (по-късно „Т.“ ЕАД), произтичащо
от Договор за банков кредит № СМ 3083-10 от 03.05.2010г. (за обезпечение на
вземанията, по който е учредена ипотеката върху собствените им недвижими имоти
с Н.А. № 33, т. III, per. № 5375, дело № 359 от 21.05.2010г. на Нотариус Д.Н.,
per. № 181 в Нотариалната камара),
сключен между банката, като кредитодател и И. и С. И. - като кредитополучатели,
за събирането на което вземане е бил издаден представеният от ищците като
доказателство изпълнителен лист от 11.11.2015г. по ч.гр.д. № 5851/2015г. по
описа на СтРС.
Посочва, че в настоящия случай от
представените от ищците документи се вижда, че има учредено ипотечно
правоотношение, при което, като ипотекарен длъжник са посочени ищците, а като
титулярни длъжници са посочени ответниците И.Т.И. и С.И.И.. Твърди се, че
истината е друга, тъй като между страните съществува споразумение този кредит
да бъде изтеглен от името на ответниците, но за сметка на ищеца С.Р.Ж., като
последният се яви реален получател на предоставената в заем от банката сума и
съгласно това споразумение действителен
длъжник за връщането на дълга е именно ищецът С.Р.Ж., тъй като и ползата от
кредита е за него. Това споразумение е било изпълнено от ответниците и
след като паричната сума по кредита е вече била осигурена (при наличието на
сключен договор за кредит и учредена договорна ипотека), в момента, към който
парите от банката са вече факт, изтеглени са от банковата сметка на мнимите
кредитополучатели (ответниците И.) и са предадени на действителния
кредитополучател - ищеца С.Р.Ж.. Споразумението
е обективирано в договор от 15.06.2010г. Съгласно този договор С.Р.Ж. е
декларирал, че във вътрешните отношения
между страните той е реалният кредитополучател по кредита и той ще бъде и
реалният платец по кредита. Ангажирал се е още обслужването на кредита
да се извършва от името на ответниците, но със средства, които ще осигурява С.Р.Ж.,
както и че ако се стигне до ангажиране на лични средства на ответниците при
погасяване на кредита, същите ще имат право да искат от С.Ж. сумите да им бъдат
възстановени със законната лихва, а ако С.Ж. плати със свои средства за
погасяването на кредита или банката насочи изпълнението към ипотекираното от Ж.
имущество, то всъщност ще се погасява едно реално задължение на С.Ж., поради
което той няма да може да претендира възстановяване на средствата от фиктивните
кредитополучатели И.Т.И. и С.И.И.. Твърди се, че всички тези обстоятелства са
известни на втората ищца и съпруга на С.Ж., Д.Ж..Тя е декларирала, че се е
съгласила с тях, като сочи ,че това е
видно от нарочна декларация, подписана от нея, която представя. На фона
на гореизложеното, твърдението на ищците, че ответникът И. им бил обещал, че ще
вземе друг „много голям заем“ и ще плати кредита, по който те са ипотекарни
длъжници, заявява, че звучи абсурдно и няма никаква връзка с действителността.
Сочи, че този въпрос е разглеждан вече по
гр. д. № 38/2018г. на СтОС и в решението си съдът е констатирал, че с необорени
от ищците писмени документи, носещи техните подписи (горепосочените Договор от 15.06.2010г и Декларация от Д.И.Ж.),
е доказано, че реален кредитополучател по кредита, като обезпечение по
който е учредена горепосочената ипотека върху имоти на Д.И.Ж., С.Р.Ж. и „В. Р.“
ЕООД, всъщност е С.Р.Ж.. Сочи, че към момента решението по това дело все още не
е влязло в законна сила, но по в.гр.д. № 588/2019г по описа на Апелативен съд -
П. (образувано по въззивна жалба от С. и Д. Ж. срещу решението на първата
инстанция) има приета съдебно-почеркова експертиза от 28.02.2020г. (копие от
която представя за сведение), заключението по която е, че подписите под Договор от 15.06.2010г. и под Декларация от Д.И.Ж., са изпълнени
съответно от С.Р.Ж. и от Д.И.Ж.. Факт, който допълнително подкрепя изложеното
от ответника по-горе в настоящия писмен отговор. Освен това Апелативният съд,
със свое Решение № 45 от 26.03.2020г. по в.гр.д. № 588/2019г по описа на ПАС, е
потвърдил изцяло решението по горепосоченото гр. д. № 38/2018г на СтОС.
Твърди, че няма как ищците да
не са знаели за състоянието на техния собствен дълг и няма как да са били
изненадани от инициираното принудително изпълнение, насочено срещу собствените им имоти, както твърдят в исковата си молба.
Освен това, поради гореизложените обстоятелства, ищците не могат да се ползват от правата, предоставени от чл.149, ал.2, предл.
последно и 151 ЗЗД, тъй като процесната ипотека всъщност не е учредена от тях
за обезпечаване на чуждо задължение.
Ответникът посочва, че за вземането на
банката по този кредит (по Договор за банков кредит № СМ 3083-10 от
03.05.2010г.) има издадена Заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила
(Заповед № 3721 от 11.11.2015г, издадена по ч.гр.д. № 5851/2015г. по описа на
Районен съд - С.З.) т.е. това
вземане е установено със сила на присъдено нещо. В тази връзка посочва, че
съгласно константната практика на ВКС вземания, като горепосоченото на
кредитора „Е.“ ЕООД, които са установени с влезли в законна сила заповеди за
изпълнение, се считат за стабилизирани и не могат да бъдат атакувани с други
средства за зашита, каквото е предявеният в настоящото производство отрицателен
установителен иск по смисъла на чл. 439 ГПК. Заявява, че твърденията на ищците, че били научили за процесните
договори за цесия ,чак след като били уведомени от съдебната изпълнителка за
започналото принудително изпълнение, също не отговарят на истината. Всъщност, „Ф.“
ООД е изкупило вземането на Банката по молба на ищците, които са били финансово
затруднени и не са могли да плащат вноските по взетия от ответниците И., но
получен от ищеца С.Ж. кредит. На практика „Ф.“ ООД точно заради контактите на
ответниците И. с това дружество (и приятелските отношения на И. с ищците) е
изкупило вземането на Банката, за да даде време на ищците да акумулират
финансови средства и да започнат редовно да погасяват кредита, както и за да ги
предпази от принудително изпълнение от страна на Банката, което би довело до
изнасяне на публична продан на ипотекираните им имоти. По този начин ищците са
спечелили времето от 08.06.2016г. (когато е сключен първият договор за цесия)
до 14.09.2017г. (когато е сключен вторият договор за цесия). Време, през което
нито са погасявали кредита, нито срещу имотите им е имало активирано
принудително изпълнение.
Твърди, че тъй като „Ф.“ ООД вече не е
могло да притежава вземането, от което на практика е реализирало загуби в
продължение на повече от година, поради несъбирането му, ce e достигнало до втората
цесия, по силата на която „Е.“ ЕООД е придобило вземанията по двата кредитни
договора ,и за да се удовлетвори, е насочило изпълнението срещу всички
ипотекирани имоти, както тези, собствени на ищците, така и върху имота в гр. Х.,
собствен на ответниците И.. Следователно, твърденията на ищците за тяхно
„незнание“ за процесните цесии, се опровергават от горните факти, които не биха
могли да бъдат обяснени по друг начин.
Посочва, че от „Е.“ ЕООД също са щели да
изчакат с принудителното изпълнение, но през октомври 2017г ищецът С.Ж. е бил
задържан от органите на МВР по обвинения за сериозни престъпления, факт, който
е подтикнал „Е.“ ЕООД да инициира изпълнителното производство.
Имайки предвид гореизложеното, моли съда да
остави предявените искове по чл. 439 ГПК, във вр. с
чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 149 и 151 ЗЗД без разглеждане,
като недопустими.
В случай,че съдът счете, че следва да
разгледа и се произнесе по предявените в настоящото производство искове, моли
последните да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.Заявява,
че посочените по-горе в настоящия отговор обстоятелства са такива, сочещи и на неоснователност на предявените искове, тъй
като, ищците правят изводите си за основателност на исковете им от
предпоставки, които са изцяло неверни и не съществуват в действителност.
Посочва, че ищците излагат твърдения за извършени сделки и постановено
съдебно решение, касаещо имот в гр. Х., обезпечаващ вземане на „Е.“ ЕАД
(по-късно „Т.“ ЕАД) към ответниците И., без да вземат под внимание, че се касае за имот, обезпечаващ
вземане на Банката към ответниците И. по друг кредит (отпуснат съгласно Договор
за ипотечен банков кредит № М 30841-10 от 18.06.2010г, вземанията по който са
обезпечени с ипотека върху споменатия имот в гр. Х., учредена с Н.А. № 102, т. II, рег.№ 4888, дело № 252 от
18.06.2010г на Нотариус К.В., per. № 352 на Нотариалната камара) и съответно случващото се с този имот в
правния мир по никакъв начин не засяга правата и законните интереси на ищците в
настоящото производство т.е. твърденията
им за нищожност на процесните договори за цесия, основани на различни промени в
собствеността на въпросния имот, са абсолютно безпочвени, необосновани и
недоказани.
Заявява, че нито Банката, като първоначален цедент, нито „Е.“
ЕООД, като последен цесионер, са били по някакъв начин излъгани или поставени в
неравностойно положение, нито пък ищците са претърпели каквито и да е вреди от
реализацията на този имот. Във връзка с втория (от 14.09.2017г.) от процесните
договори за цесия, „Е.“ ЕООД е инициирало изпълнително производство за събиране
на законно придобитите от него вземания, произтичащи от двата горепосочени
договора за кредит, й по изп. д. № 865/2017г по описа на ЧСИ З.З., per. № 875 в КЧСИ с район на действие - ОС - Х., след редовно проведена публична продан е
придобило собствеността върху въпросния недвижим имот в гр.Х. (съгласно
Постановление за възлагане по същото изпълнително дело от 15.05.2019г, влязло в
сила на 28.05.2019г.). Счита за очевидно, че никоя от посочените от ищците в
исковата молба сделки, свързани с този имот, не е увредила интересите на
кредитора, тъй като „Е.“ ЕООД заедно с вземането е придобило и съответното
обезпечение (ипотека), което е запазило правата му.
Твърди се ,че кредитът (по Договор
за банков кредит № СМ 3083-10 от 03.05.2010г) в размер на 49 550 евро, всъщност
е отпуснат на ищеца С.Ж.. Точно поради
тази причина като обезпечение на вземанията на Банката по този кредит е
учредена ипотека върху имоти, притежавани от ищците и от представляваното от
ищеца С.Ж. юридическо лице „В. Р.” ЕООД.
Ответникът сочи, че ищците през цялото време са били наясно с положението
на горепосочения кредит, тъй като единият от тях е реален длъжник по него, а що
се отнася до посочената от тях спогодба, с която си били уредили отношенията с
ответниците И., сочи, че тази спогодба е била вече разглеждана в съдебно
производство, водено от „Ф.“ ООД против С.Р.Ж. (по т.д. № 70/2018г по описа на Окръжен съд С.З. - влязло в законна сила). В
решението по това дело, във връзка с представено от „Ф.“ ООД обратно писмо,
съдът е приел горната спогодба за симулативна (чл.26, ал.2 ЗЗД). След подадена
от С.Ж. въззивна жалба против това решение, е било образувано в.т.д. №
360/2019г по описа на Апелативен съд - П., който е потвърдил изцяло решението
на първата инстанция, като решението на Апелативен съд - П. е влязло в законна
сила.
Ответникът посочва, че прехвърлителното действие на договора настъпва с подписването му, както
защото този договор е консенсуален, така и защото страните по него така са се
съгласили, което е израз на закрепения в закона принцип на свободата на
договаряне (чл.9 ). От друга страна,
заявява, че твърдението на ищците, че цената по договора не била платена, не е
вярно. Процесните договори за цесия са били предмет на данъчна проверка,
извършена от НАП, Териториална дирекция - П., за което е бил съставен ПРОТОКОЛ
№ П-16002418177539-073-001 / 07.03.2019г. От констатациите в този протокол е
видно, че „Ф.“ ООД надлежно е извършило
съответните плащания по първия договор за цесия (от 08.06.2016г.) и „Е.“ ЕООД надлежно е извършило съответните
плащания по втория договор за цесия (от 14.09.2017г.).
Имайки предвид всичко гореизложено счита, че предявените срещу „Е.“ ЕООД
искове са неоснователни и недоказани моли съда, ако прецени, че исковете са
допустими и следва да се произнесе по тях, да ги отхвърли изцяло, като
неоснователни и недоказани.
Претендира направените в настоящото производство разноски.
По делото е постъпил писмен отговор
от ответниците И.Т.И. и С.И.И., идентичен по съдържание с депозираният
писмен отговор от ответника „Е.” ЕООД.
В допълнение ответниците И.Т.И. и С.И.И. посочват, че причините за
уреждането на отношенията между ищеца Ж. и ответниците И. са следните: Били са
семейни приятели. С.Р.Ж. работел като заложна къща на ул. ***, във връзка с
което имал нужда от оборотни парични средства. От друга страна, тъй като ищците
нямали добър кредитен имидж, нито имали прилична работа, нито можели да
материализират законни доходи, затова С.Р.Ж. със съгласието на съпругата си Д.И.Ж.,
помолил ответниците да изтеглят кредит от банката, тъй като знаел, че
кредитният рейтинг на ответниците пред банките е добър. В крайна сметка
благодарение на съгласието на ответниците да направят подобна услуга на ищеца Ж.,
той получил сумата от 47 720 евро, която, била малко по-малка от упоменатия
размер на кредита, тъй като банката си удържала таксите по отпускането и
обслужването на кредита. За удостоверяване на горния факт ищецът Ж.
собственоръчно се е подписал на представения от ответниците договор от
15.06.2010г., а ищцата Ж. - съответно на декларация в подобен смисъл.
Поради това, че кредитът бил теглен именно
за С.Р.Ж., а не за ответниците, обезпечението за пред банката осигурили не
ответниците, фиктивните кредитополучатели с тяхно имущество, а С.Ж. и Д.Ж. със
свое семейно имущество - апартаментът, описан в исковата молба, а също и имот
на фирмата на С.Ж. „В. Р.” ЕООД.
Считат, че предявените срещу И.Т.И.
ЕГН ********** и С.И.И.
ЕГН **********, с адрес *** искове
са неоснователни и недоказани и молят съда, ако прецени, че исковете са
допустими и следва да се произнесе по тях, да ги отхвърли изцяло, като
неоснователни и недоказани.Претендират направените в
настоящото производство разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. чл. 439 ГПК, във вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
По своята правна същност
отрицателният установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК е проявна форма на защитата
на длъжника в изпълнителното производство срещу материалноправната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение.Има за предмет оспорване на
вземането,материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството,по което е издадено изпълнителното основание.Следователно в
хипотезата на предявен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи правния интерес от търсената искова
защита-наличието на спор между страните относно съществуването на вземането,а в
тежест на ответника е да установи реалното му възникване.
Не се спори между страните по делото ,че на 03.05.2010 г. между „Е.“ ЕАД ЕИК *** от една страна и И.Т.И. и С.И.И. от
друга страна е сключен договор за банков кредит ,по силата ,на който банката е
предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 49 550
евро,а кредитополучателите се задължили да го върнат,заедно с дължимите лихви,в
сроковете и при условията на сключения договор .
За обезпечение на това вземане ищците Д.И.Ж. и С.Р.Ж. са учредили ипотека върху собствения си, придобит в режим
на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 5, на ул. ***, гр. С.З., с идентификатор № 68850.513.447.1.5, а „В. Р.” ЕООД учредил ипотека върху
Магазин № 3 с идентификатор 68850.516.266.1.12, находящ се в северозападната
част на партерния етаж на жилищна сграда с обекти за стопанска дейност и офиси,
построена с отстъпено право на строеж върху дворно място, находящо се в гр.С.З.,
ул. ***, със застроена площ от 25.37 кв. м.
По ч.гр.д. №5851/2015 г. по описа на Районен съд-С.З. е издадена заповед
№3721/11.11.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците И.Т.И. и С.И.И..
Факт е ,че е образувано ИД 824/2017 г. на ЧСИ Р. М.. и е предприето
принудително изпълнение.
Налице е цесия между „Т." ЕАД и „Ф.“
ООД с дата 08.06.2016г., видно ,от който договор цесионерът купува вземанията
по двата договора за кредит: от 18.06.2010г. и от 03.05.2010г. за обща цена в
размер на 354 639,13 лева.
С договор
за цесия между „Ф.“ ООД и „Е." ЕООД,
вписан в Агенция по вписванията на
18.10.2017г. ,последното дружество изкупува отново вземанията по двата
договора за кредит, но за цена от 500 000 лева. Цесионерът се задължава да заплати цената в срок от един месец
от сключването на договора, но прехвърлителното действие на договора, по
отношение на вземанията, настъпва в момента на подписването му.
В хода на производството е назначена
съдебно-икономическа експертиза,като са депозирани две заключения-основно и
допълнително. Видно от експертното заключение от 14.10.21 г. в счетоводството на „Ф.“ ООД е отразено прехвърляне по договор за цесия от
08.06.2016 г. ,съответно плащане по договор за цесия от 08.06.2016 г. към Т..Въз
основа на платежни документи са осчетоводени плащания от „Ф.“ ООД към Т. по договора за цесия в размер на
358094,39 лв.В счетоводството на „Ф.“ е отразено прехвърляне по договор за
цесия от 14.09.2017 г. ,съответно прехвърляне на вземане от „Ф.“ към „ Е.“
ЕООД.Общият размер на вземането е 500 000 лв. ,като тази цена предвид
експертният извод е платена.Счетоводството на Ф.“ и „ Е.“ ЕООД е водено редовно.
Налице е договор от 15.06.2010 г. подписан от
ответниците и С.Р.Ж. и декларация подписана от Д.И.Ж.. Установява се ,че между страните съществува
споразумение този кредит да бъде изтеглен от името на ответниците, но за сметка
на ищеца С.Р.Ж., като същия се явява реалния получател на предоставената в
заем от банката сума. Ищцата Д.И.Ж. е декларирала това обстоятелство в писмена декларация ,от
която е видно, че е изцяло съгласна съпругът й С.Ж. да получи предоставените от
банката средства; кредита да се обслужва от съпруга й; да ипотекира процесното
жилище именно поради тази причина - че действителния кредитополучател бил
съпруга й.
Относно твърденията на ищците за извършени
сделки и постановено съдебно решение, касаещо имот в гр. Х., обезпечаващ
вземане на „Е.“ ЕАД (по-късно „Т.“ ЕАД) към ответниците И. съдът намира
следното:Не се касае се за имот, обезпечаващ вземане на Банката към ответниците
И. по процесния кредит т.е. следва да се приеме,че правният статут на този имот
не засяга правата и законните интереси на ищците в настоящото производство и съответно не е обстоятелство,което може да
докаже твърденията им за нищожност на процесните договори за цесия.
В
раздел II на Спогодбата за уреждане на финансови и имуществени отношения
с нотариална заверка на подписите от 19.09.2013 г. е посочено че “Ф.” ЕООД няма
каквито и да е претенции към ищеца в настоящото производство, представляваните
от него фирми и съпругата му в това число за каквито и да е записи на заповед,
договори за заем, договори за наем, разноски, както и за каквито и да е
неустойки, лихви и/или други обезщетителни плащания. С влязло в сила решение по
т.д.№70/18г. на СтОС във връзка с представено от „Ф.“ ООД обратно писмо, съдът
е приел тази спогодба за симулативна
(чл.26, ал.2 ЗЗД)
Настоящата инстанция намира,че в случая не е налице противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД .Сключването на договори за цесии съответно от 08.06.2016г. и от 14.09.2017г. не представлява
заобикаляне на закона. В хода на производството не се доказва,че целта е
вземането да премине към друг, привиден кредитор, свързан с длъжниците и при
отпаднало обезпечение върху един от имотите описани в цесиите да се насочи
изпълнение само върху имотите, собственост на ищците.
С
оглед събраните по делото доказателства не може да се направи извода,че е
налице противоречие с добрите нрави .Страните по договорите за цесия имат
правото сами да определят цената на сделката.
С оглед
гореизложено, съдът намира,че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д.И. *** и С.Р.Ж., последният лично и като управител и едноличен собственик на
капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. *** ,представлявано от ликвидатора В.М.Ш. против „Е.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., бул.***, представлявано от управителя Ж.Б.С., И.Т.И. с ЕГН ********** и С.И.И.
с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че вземането: главница в
размер на 45 017,44 евро, възнаградителна лихва в размер на 3328,92 евро,
неустойка в размер на 280,52 евро, законна лихва в размер на 8400 евро и
разноски в размер на 2041,71 лева не съществува и ,че „Е." ЕООД не е
легитимиран кредитор по договор за цесия от 14.09.2017г., съответно взискател
по изпълнително дело № 824/2017г. на ЧСИ № 868 ,поради това,че договорите за продажба на
вземане от 08.06.2016г. и 14.09.2017г. са нищожни поради заобикаляне на закона
и противоречие с добрите нрави, евентуално поради привидност като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.И. *** и С.Р.Ж., последният
лично и като управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. *** ,представлявано от ликвидатора В.М.Ш. да заплатят
на „Е.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул.***, представлявано от управителя
Ж.Б.С. сумата 3800 лв./три хиляди и осемстотин лева/-разноски в производството.
ОСЪЖДА Д.И. *** и С.Р.Ж., последният
лично и като управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. *** ,представлявано от ликвидатора В.М.Ш. да заплатят
на И.Т.И. с ЕГН ********** и С.И.И. с
ЕГН ********** *** сумата 3800 лв./три хиляди и осемстотин лева/-разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :