РЕШЕНИЕ
№ 3852
гр. Варна, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110109650 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
ВРС е сезиран с предявени в условията на обективно,кумулативно съединяване
осъдителни искове, квалифицирани от съда с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 128, т. 2
от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът П. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. П. П. П., вписан
в състава на Адвокатска колегия - Варна, с личен номер от единния регистър на адвокатите -
***, със служебен адрес: ***, с адрес по чл. 38a, ал. 3 от ГПК: *** е сезирал РС Варна с
искова молба, заведена с рег. вх. № 62282/01.08.2024 г., против ответната страна - ***, с
ЕИК/БУЛСТАТ/ ***, със седалище в ***, с посочено правно основание чл. 261, вр. чл. 128, т.
1 от КТ, вр. чл. 8 от НСОРЗ и цена на иска: 78,00 лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
По силата на валидно сключен трудов договор №333/31.08.2011 г., П. П. твърди, че
бил назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ при в ***, която
била и негов работодател, при основна заплата в размер на 270.00 лева. Трудовият договор
бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. От момента на
назначаването на работа П. П. работил в *** с поставени месечни поименни графици за
периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, с което
изчисляването било месечно и труда бил полаган по разпореждане на работодателя.
Работният ден бил 12 часов. Това фактическото положение обаче било уредено с вътрешен
1
административен акт едва със Заповед № РД - 16 -7711 - 7/01.06.2016 г. на Областен
управител на област с административен център Варна, макар трудовия договор да не бил
изменян. Със Заповедта Областния управител нареждал въвеждане на работа по график на
служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно
изчисление на работното време с период 6 месеца.На 29.05.2020 г. трудов договор №
333/31.08.2011 г. бил прекратен, като на същата дата между страните бил сключен нов
трудов договор с № 125/29.05.2020 г. Съгласно последния, работодателят - ***, възложил, а
служителят - П. П., приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на
ОСС“, с основно месечно възнаграждение в размер на 610.00 лв., дължими до края на /2/
календарния месец, в който е престирана работна сила, и работно време по график на смени.
Длъжностната характеристика на работната позиция „изпълнител-оперативният дежурен на
ОСС „ предвиждала, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав
на Областна администрация-Варна и общините при : привеждане на областта в различни
състояния и степени на готовност при военно време; кризи, стихийни бедствия и крупни
производствени аварии; мобилизация, разсредоточаване и евакуация; подпомага и
организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.
Със Заповед № РД-21-7711-6 била отменена Заповед № РД - 16-7711-7/01.06.2016 г. на
Областния управител на област с административен център Варна за осигуряване на
денонощно дежурство в *** и се въвела работа по график на служителите, заемащи
длъжност „ изпълнител - оперативен дежурен на ОСС „ при сумарно изчисление на
работното време, но с период на отчитане 4 месеца.Трудовият договор бил прекратен през
януари 2024 г.
Ищецът твърди, че докато престирал работна сила за този работодател, нощните му
смени започвали в 19:00 ч. и приключвали в 07:00 ч. на следващия ден. Твърди се, че за
периода 04.2022 г. до 07.2023 г. работодателят - ***, не бил заплатил на ищеца всички
полагащи се средства за нощен труд. За всеки час от отработения нощен труд работодателят
заплащал на ищеца по 1 лв., вместо законоустановените за периода 01.04.2022 - 31.12.2022 -
1,07 лв. /един лев и седем стотинки/ и 1,17 лв. /един лев и седемнадесет ст./ за периода
01.01.2023 - 01.07.2023г.
Съобразно дадените от ищеца дежурства/смени, за периода 01.04.2022 - 31.12.2022г.
ответникът, твърди ищеца, че му дължи допълнително 31,36 лв., а за периода 01.01.2023 -
01.07.2023 г.- още 47,60 лв. През месец 04.2022 г. уточнява още ищеца, че отработил 56 часа
нощен труд; през месец 05.2022 г. - 56 часа; през месец 06.2022 г. - 48 часа; през м. 07.2022 г.
- 56 часа; през м.08.2022г. - 32 часа; през м. 09.2022 г. - 56 часа; през м.10.2022 г. - 56 часа;
през м. 11.2022 г. -32 часа; през м. 12.2022 г. - 56 ч.; през м. 01.2023 г. - 40 ч.; през м.02.2023 г.
- 40 ч.; през м.03.2022г. - 56 часа; през м. 04.2023 г. - 56 часа; през м. 05.2023 г. - 56 часа; през
06.2023 г. -32 часа.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) подчертава ищецът в исковата си
молба, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и
служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Съгласно чл. 140а от
2
КТ, работници и служители, в редовното работно време, на които се включват най-малко три
часа нощен труд, както и работници и служители, които работят на смени, една от които
включва най-малко три часа нощен труд, допълва още ищецът, че се смятат за работници и
служители, които полагат нощен труд и от това произтичали различни задължения за
работодателя като, например, приемане на работа на такива работници и служители само
след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.Съгласно чл.
141, ал. 2 работната смяна била смесена, когато включвала дневен и нощен труд. Смесената
работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смятала за нощна и имала продължителност
на нощна смяна, а с по - малко от 4 часа нощен труд се смятала за дневна и имала
продължителност на дневна смяна.
Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите, сочи ищеца, че се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за
страната, но не по-малко от един лев.Допълнителното трудово възнаграждение за нощния
труд се заплащало за всеки отработен нощен час независимо от начина за отчитане
(изчисляване) на работното време (подневно или сумирано).
Отделно от горното ищецът сочи, че с ПМС № 37/24.03.2022 г. била определена МРЗ
за страната в размер на 710,00 лв. за периода 01.04.2022 - 31.12.2022. С ПМС №
497/29.12.2022 г. била определена МРЗ за страната в размер на 780,00 лв. за периода
01.01.2023 - 31.12.2023г. От гореизложеното, счита ищеца, че било видно, че се касае за
възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда, между
надлежни страни, който не е разрешен със сила на пресъдено нещо, правото на иск на ищеца
не било погасено по давност, което сочело на допустимостта на предявените искове.
В изпълнение на дадените от съда указания в уточнителната си молба ищецът
изрично е посочил, че основното му трудово възнаграждение винаги се измерявало с
размера на МРЗ съгласно ПМС.В уточнителната молба ищецът е прецизирал и искането си
до съда, а именно:
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди ответника ***, с
ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. П. П., ЕГН **********, СУМАТА от 78,00 лв.
/седемдесет и осем лева/, представляваща допълнителното трудово възнаграждение за
нощния труд за всеки отработен нощен час /общо 728 часа / за периода 01.04.2022 г. -
01.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.08.2024
г., ведно с всички сторени разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил банкова сметка по която желае
да бъде извършено плащането на търсените парични вземания.
В подкрепа на изложеното в исковата молба и на искането си ищецът е обективирал и
доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК започнал да тече на 28.08.2024 г. ответникът чрез главен
3
юрисконсулт С. Г. В. е депозирал писмен отговор на исковата молба, регистриран под вх. №
70 662/03.09.2024 г.
Ответникът намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което
моли съда да я остави без уважение, като навежда следните съображения:
С подписване на трудов договор от 29 май 2020 г. П. П. приел условията предложени
от работодателя,които били в съответствие с Правилника за вътрешния трудов ред в ***.
Работникът не бил принуждаван под никаква форма да приема условия, които счита
за несправедливи.
Областният управител спазил чл. 8 от НСОРЗ и чл. 23 от Вътрешните правила за
заплатите на служителите в областна администрация, като изплатил на ищеца по 1 лев за
всеки отработен нощен час, какъвто бил минимумът по цитираните правни норми.
Сочи се още в отговора на искова молба, че работодателят не бил понижил
дължимото се възнаграждение, а бил изплатил посочената в него стойност. Законът
предвиждал такава възможност и тя била реализирана от работодателя.
Отделно от горното ответникът, чрез процесуалният си представител сочи още, че
следвало да се има предвид че *** е юридическо лице на бюджетна издръжка, а областният
управител е второстепенен разпоредител с бюджетни средства с бюджет към МС. Предвид
това, че областният управител бил зависим от фискалната политика на централния орган и
не можел да взема решения в разрез с правните норми, от които се ръководела дейността на
първостепенния разпоредител, прилагането на редица норми във фискалната дейност на
администрацията търпяло редакциите на специализираните счетоводни правила,
регламентиращи императивно стандартите за работата на публичния орган. В тази връзка
ответникът сочи ,че съгласно чл. 100, ал. 2 от Закона за публичните финанси било
дефинирано, че първостепенните разпоредители с бюджет определят бюджетите на
второстепенните разпоредители с бюджет и ги утвърждават. Съгл. чл.11, ал.13 от ЗПФ сочи
ответника, че първостепенните разпоредители с бюджет упражняват контрол върху
процесите по планиране, съставяне, изпълнение и отчитане на бюджетите на разпоредители
с бюджет с по-ниска степен. Нормата давала ясна представа за невъзможността
второстепенният разпоредител да разходва извън указанията на първостепенния получените
по делегиран ред средства. Ноторно намира ответника, че бюджетната политика на
държавата по отношение на публичния сектор от години налагала финансова дисциплина, с
която административния орган бил длъжен да се съобрази. В тази връзка ответникът
препраща към указанията дадени в писмо с вх. № РД - 21- 0300 - 152(1) 16.09.2021 г. на
Главния секретар на администрацията на МС на РБ, цитирани в отговора.
По същество ответникът твърди, че работодателят осигурил заплащането, което се е
полагало на ищеца.
Искането за процесните 78 лева не било отправяно към работодателя повече от две
години, като се отчетял факта, че сумата се претендирала от 1 април 2022 г., което за
ответната страна представлява „особен факт“ предвид ниската стойност и инициираното
4
производство за претендирането й. Предвид изложеното ответникът моли исковата
претенция да бъде оставена без уважение, като моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В подкрепа на изложеното в отговора ответната страна представя с
отговора на искова молба заверено копие на писмо с вх. № РД - 21- 0300 - 152(1) 16.09.2021
г. Отправено е искането - ако съдът констатира необходимост от представяне на документи
съхранявани в Областна администрация -Варна да му бъде указано каква информация
следва да депозира в съда . На последно място в отговора на искова молба ответникът чрез
процесуалния си представител е заявил, че в зависимост от твърденията на ищеца и
окончателното формулиране на доказателствените искания в първото о.с.з. си запазва
правото да направи допълнителни искания и възражения.„
В проведеното по делото отрито съдебно заседание от 18.10.2024 г. само ответникът е
изпратил представител. Видно от протокола от откритото съдебно заседание юрисконсулт В.,
моли съда да отхвърлите иска, като неоснователен. Отделно от това счита, че до известна
степен представлява злоупотреба с процесуални права, тъй като размерът му е : „малко
странен за повдигане на съдебно производство“. Освен това ищецът, докато е бил в
правоотношение с работодателя, не бил отправял такива претенции, нито имало
доказателства за това. Възразява и за прекомерност на адвокатския хонорар предварително.
В депозирана по делото по ел.път молба с рег.№ 83440/17.10.2024 г. ищецът, чрез адв.
П. поддържа предявения иск и моли за уважаването му ведно с присъждане на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, ведно с всички сторени разноски по делото,
вкл. и адвокатско възнаграждение .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства , съгласно приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и изяснено по дело от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :
РС Варна е сезиран с осъдителен иск предявен от ищеца П. П. П., ЕГН **********
против ответника Областна администрация- Варна с цена на иска 78,00 лв. (седемдесет и
осем лева), представляваща търсено за заплащане неизплатено на ищеца допълнителното
трудово възнаграждение за нощния труд за всеки отработен нощен час (общо 728 часа ) за
периода 01.04.2022 г. - 01.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 01.08.2024 г.
Спорен по делото между страните е въпроса дали ответникът дължи на ищеца
исковата сума от 78.00 лева, като тази сума ищецът в исковата си молба и уточнението (л.
124) е пресметнал като сбор от 31.36 лв. и 47.60 лв. , разлика между изплатеното му и
реално дължимото му се възнаграждение за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.(разлика
от платените 1 лв. до дължимите се 1.07 лв. – по 7 стотинки на час ) и съответно за периода
от 01.01.2023 г. до 01.07. 2023 г. (разлика от платените 1 лв. до дължимите се 1.17 лв. –по 17
стотинки на час).
Твърди се от ответника, че е изпълнил в срок задължението си към ищеца и че е
дължи исковата сума.
5
Видно и от доклада по делото , съдът е обявил на страните, че помежду им не е
спорно, че ищецът и ответникът са се намирали в исковия период от 1.4.2022 г. - 1.7.2023 г. в
трудово правоотношение, че ищецът е заемал длъжността „изпълнител - оперативен
дежурен на ОСС“, на осн. чл.146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отделните за безспорни факти всъщност се подкрепят и от всички представени от
ищеца писмени доказателства (приетите по делото като писмени доказателства заверени за вярност с
оригинала копия от Трудов договор № 125/29.05.2020 г.; Трудов договор № 333/31.08.2011 г.; график дежурства
м. януари 2023 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец януари 2023 г.; календар
2023 г.; календар 2022 г.; график дежурства м. декември 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването
на работа за месец декември 2022 г.; график дежурства м. ноември 2022 г.; присъствена форма за
явяването/неявяването на работа за месец ноември 2022 г.; график дежурства м. октомври 2022 г.;
присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец октомври 2022 г.; график дежурства м.
септември 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец септември 2022 г.; график
дежурства м. август 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец август 2022 г.;
график дежурства м. юли 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец юли 2022
г.; график дежурства м. юни 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец юни
2022 г.; график дежурства м. май 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец
май 2022 г.; график дежурства м. април 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за
месец април 2022 г.; график дежурства м. март 2022 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на
работа за месец март 2022 г.; график дежурства м. февруари 2022 г.; присъствена форма за
явяването/неявяването на работа за месец февруари 2022 г.; график дежурства м. януари 2022 г.; присъствена
форма за явяването/неявяването на работа за месец януари 2022 г.; докладна записка № РД-21 -2701-123
(4)/02.08.2022 г.; инструкция за задълженията на оперативния дежурен на Областен съвет по сигурността по
ежедневие изх. № РД-21-0601-291/22.06.2021 г.; докладна записка от ОД ОСС ПМС 212 изх.№ РД-22-8701-
35/13.06.2022 г.; докладна записка от ОД ОСС ПМС 212 изх.№ РД-21-8701-123 (3)/23.05.2022 г.; Заповед № РД-
16-7711-7/01.06.2016 г. на Областния управител на област Варна; Заповед № РД-21-7711-5/14.06.2021 г. на
Областния управител на област с административен център Варна; Заповед № РД-21-7711-6/15.06.2021 г. на
Областния управител на област с административен център Варна; длъжностна характеристика на длъжност
„Изпълнител -оперативен дежурен на ОСС /ПМС-212/1993 г. извънщатен персонал/"; докладна записка № РД-
23-8701 -6/31.01.2023 г.; Заповед № РД-18-7711-7/28.05.2018 г. на Областния управител на област с
административен център Варна; правилник за вътрешния трудов ред в Областна администрация - Варна;
справка за неизплатените средства за отработен нощен труд ).
Приобщени по делото като писмени доказателства на листи от 126-ти до 140-ти вкл.
са представените от ответника заверени за вярност с оригинала копия от: справка за периода от
1 до 6.2023 за код начисление 341-Нощен труд - Х лв. на час; справка за периода от 1 до 12.2022 за код
начисление 341- Нощен труд - Х лв. на час, както и от л.129 до л. 140 : заверени копия на: график дежурства м.
февруари 2023 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец февруари 2023 г.; график
дежурства м. март 2023 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец март 2023 г.;
график дежурства м. април 2023 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец април
2023 г.; график дежурства м. май 2023 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за месец
май 2023 г.; график дежурства м. юни 2023 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа за
месец юни 2023 г.; график дежурства м. юли 2023 г.; присъствена форма за явяването/неявяването на работа
за месец юли 2023 г.
На база цитираните писмени доказателства по делото е изготвена и необходимата
ССчЕ, възложена на вещото лице М. И..
Заключението на вещото лице М.И. е приобщено по делото на листи от 141-ви до 147
–ми вкл. Същото е изслушано в о.с.з. и не е оспорено от страните. По същество на спора от
6
заключението по допуснатата ССчЕ , се установява че ищецът има общо положени
дежурства от 12ч. , съгласно графици на дежурства по месеци и присъствени форми за
явяването на работа за периода от 01.04.2022 г. до 01.07.2023 г. – 183 , в това число : дневни
смени от 12 ч. – 92 , нощни смени от 12 ч. - 91. Работните часове нощен труд, които е
положил ищеца за периода 1.4.2022 г. до 1.7.2023г. са 728 часа в това число : в периода
1.4.2022 – 31.12.2022 г. 448 часа и в периода 1.1.2023- 1.7.2023 г. 280 часа.Заплатената от
работодателя сума за положените от ищеца работни часове нощен труд за периода
01.04.2022 г. до 01.07.2023 г. , заключава в.л.М.И., че е в размер на 728.00 лв. Сумата, за
всеки отработен от ищеца нощен час, съобразно правилото на чл. 8 НСОРЗ за периода
01.04.2022 г. - 01.07.2023 г.,заключва вещото лице , че възлиза на 804,72 лв. или СУМАТА,
която следва да дължи работодателя понастоящем съобразно правилото на чл.8 НСОРЗ е
76.72 лв.
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 261
КТ.Страните по делото не спорят, че през периода от 01.04.2022 г. - 01.07.2023г. ищецът е
заемал длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ при ответника *** и е
престирал труд , като е полагал нощен труд за времето от 22 ч. до 06 ч.
Страните не спорят и затова, че работодателят – ответник е начислявал и заплащал на
ищеца допълнително възнаграждение за нощния труд в размер на 1 лв. на час за исковия
период.
Спорен, както бе посочено и по-горе, е въпросът дали работодателят е дължал по още
7 стотинки допълнително заплащане на ищеца за час нощен труд за периода 1.4.2022 –
31.12.2022 г. и по още 17 стотинки за периода 1.1.2023 г. – 1.7.2023 г. Отговорът на този
единствен спорен въпрос се съдържа в приобщените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице М. И. по допуснатата ССчЕ .
Неоснователността на иска ответникът обосновава с твърденето, че Областна управа-
Варна е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и се позовава на приобщеното по
делото на лист 101 - ви писмо № 06.03-15 /16.09.2021 г. на И.Д.Главен секретар на МС ,
адресирано до Областен управител на Област Варна на изх.№ РД – 21-0300-152/18.-08.2021г.
Видно от същото И.Д. Главен секретар на МС е препоръчал на Областния управител на
област Варна управленските решения на ответника по отношение на възнагражденията и
осигуряването на облекло на дежурните по ОМП, водещи недостиг на средства по дейност
282 „ Отбранително – мобилизационна подготовка , поддържане на запаси и мощности „ да
бъдат съобразени с възможностите на бюджета на ОА Варна , в т.ч. и по показателя
„Персонал „ за 2021 г. Напомнено е, че било , че бюджетът за 2021 г. се изпълнява при
условията на чл. 106 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. , а
поемането на ангажименти и извършването на разходи без осигурено финансиране се счита
за нарушение на финансовата дисциплина.
Въз основа на събраните по делото доказателства, след съвкупен и поотделен анализ,
съдът достига до следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
7
Предявеният от ищеца осъдителен главен иск с доклада по делото , обективиран в
Определение № 9954/3.9.2024 г. ,съгласно нормата на чл.312, ал.1 ГПК , съдът е
квалифицирал с правно основание чл.261 КТ , вр. чл.128 т.2 КТ, а акцесорното искане за
присъждане на законна лихва с правно осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Осъдителния главен иск съдът намира за доказан по основание и частично доказан по
размер , като излага следните мотиви :
Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00
ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна
заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.
Размерът на МРЗ в периода от 01.04.2022 до 31.12.2022 г. е бил 710 лв., определен с
ПМС №37/24.03.2022 г., поради което и съгласно чл. 8 НСОРЗ дължимото трудово
възнаграждение за нощен труд възлиза на 1,07 лв. на час.
За периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. размерът на МРЗ е бил 780 лв. определен с
ПМС №497/29.12.2022 г., поради което и съгласно чл. 8 НСОРЗ дължимото трудово
възнаграждение за нощен труд възлиза на 1,17 лв. на час.
Безспорно по делото е установено и доказано на база приетото и неоспорено от
страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза изготвена от в.л.М.И.,
че ищецът е престирал точно 728 часа нощен труд в исковия период 01.04.2022 г. -
01.07.2023 г.,изплатено му е било допълнително възнаграждение от 728 лева, а разликата
определена по правилото на чл . 8 НСОРЗ за доплащане възлиза на СУМАТА от общо 76,72
лв.
От изложеното по-горе следва и извод от правна страна, че дължимия се непогасен
чрез плащане от работодателя към ищеца сбор на главница за положен нощен труд от общо
728 ч. за периода 1.1.2022 г. – 1.7.2023 г. възлиза на 76,72 лв. Т. е. главния осъдителен иск с
правно основание чл. 261 КТ е основателен и доказан по размер за сумата в размер на 76,72
лв., а за разликата до заявения( поддържан и неизменен по реда на чл.214 ГПК ) размер от
78.00 лв. подлежи на отхвърляне .
Съдът не споделя възражението на ответната страна затова, че на база организацията
на работата в Областна администрация и дадените с писмо предписания от МС до
ответника, извършеното към ищеца плащане е точно и пълно, т.к. нормата на чл. 8 НСОРЗ
не е била спазена изцяло от работодателя.Извършено е било частично, но не пълно
заплащане на нощния труд, макар и с разлики от по 7 и 17 ст., установено безспорно чрез
ССчЕ, како и на база всички представени от страните писмени доказателства , също
неоспорени от страните.
Предвид изложеното по-горе при основателност на главния иск и частичното му
доказване по размер, съдът следва да уважи и акцесорното искане за присъждане на
законната лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -01.08.2024 г., до окончателното изплащане, респ. да отхвърли
8
искането за присъждане на законна лихва за разликата върху недоказания размер на
главното вземане
Изхода на спора и нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК обосновават и извод, че на ищеца се
дължат съдебно -деловодни разноски. С молба от 17.10.2024 г. ищецът чрез адв. П.П. е
поддържал искането си за присъждане на разноски, като представя списък и прави искане да
се присъдят разноски при условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв.
За да прецени предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца, съдът
съобрази следното :
В приложеното по делото на 7-ми пълномощно от ищеца П. П. П. , ЕГН *** към
адв.П. П. П. от АК Варна е вписано само и единствено право основание чл.25 ЗАдв.
Пълномощното е част от приложенията към депозираната по ел.път искова молба, заведена с
рег. № 62282/01.08.2024 г. и единствения по делото представен документ, от който се
констатира учредена представителна власт от ищеца към адв. П. .
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда
в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на
отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено.( така: Определение № 141 от 15.03.2021 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, а и мн.други
постановени от ВКС ).
Липсата на договор между ищеца и адв.П. налага извод, че на са налице основанията
на чл.38, ал.2 ЗАдв. за да бъде определено от съда възнаграждение в полза на адв.П. и в
тежест на ответната страна, поради което и съдът не присъжда разноски в полза на адв.П. . В
тази връзка се явява и безпредметно възражението на ответната страна с правно осн. чл. 78,
ал.5 ГПК .
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, на ответника се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от
процесуалния представител на ответника процесуални действия по защитата на Областна
администрация –Варна , фактът, че предявения иск е с цена която дори според ответника не
оправдава водене на исков процес, приключването на цялото производство от завеждане на
иска до о.с.з. в рамките на около месец и половина , приложимата редакция чл. 23, т. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, мотивира съда да приеме, че юрисконсултското
9
възнаграждение, което следва да се определи на осн. чл. 78,ал. 8 ГПК, възлиза на общо 100
лв. ( чл.23. Възнагражденията на адвоката, определен да осъществява правна помощ за една инстанция по
граждански дела, са: 1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., бр. 74 от 2021 г. , в сила от
1.10.2021 г.) по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен
самостоятелно – от 50 до 180 лв., а по трудови дела с определен материален интерес – от 100 до 360 лв.)
Съразмерно на отхвърлената част от иска, в тежест на ищеца следва да бъде
възложена сума в размер на 0,01 процента от дължимото се юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 78,ал.8 ГПК, вр.чл. 23, т.1 НЗПП-
върху 100 лв. , т.е. СУМАТА от 1.00 лев.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Варна съдебно-деловодни разноски за
дължимата се държавна такса в размер на 50 лв. , според уважената цена на иска и поради
факта, че ищците по трудови дела ех lege не заплащат предварително държавни такси, а
последните се определят с оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл. 78, ал.6 ГПК . В
тежест на ответника, съгласно нормата на чл. 78, ал.6 ГПК, съдът следва да възложи и
сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .
На осн.чл.242,ал.1 ГПК предвид характера на присъденото в полза на ищеца парично
вземане, съдът следва да допусне и предварително изпълнение на Решението.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с БУЛСТАТ ***, със седалище в *** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от 76.72 лв. (седемдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки ) -представляваща допълнителното трудово възнаграждение за
нощния труд за всеки отработен нощен час (общо 728 часа ) за периода 01.04.2022 г. -
01.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 76.72 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.08.2024 г.и до окончателното изплащане на
вземането , на основание чл. 261, вр. чл. 128, т. 1 от КТ, вр. чл. 8 от НСОРЗ , вр. чл.86, ал.1
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца П. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
против ответната страна ***, с БУЛСТАТ ***, със седалище в ***, осъдителни искове с
правно осн. чл. 261, вр. чл. 128, т. 1 от КТ, вр. чл. 8 от НСОРЗ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, в частите
за разликата от установения размер на дължимо главно вземане от 76.72 лв. до
претендирания размер от 78.00 лв. (седемдесет и осем лева ), както и в частта относно
акцесорното искане за присъждане на законна лихва , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 01.08.2024 г.и до окончателното изплащане на вземането, върху
разликата от 76.72 лв. до 78.00 лв., като недоказани.
10
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 , ал.1 ГПК предварително изпълнение на
Решението .
Съгласно чл.127, ал.4 ГПК присъдената сума може да бъде заплатена в полза на
ищеца по банков път, по посочената от ищца банкова сметка водена в Банка *** ЕАД,с
реквизити: BIC *** IBAN ***6 –с титуляр на сметката адв.П. П. П. .
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
БУЛСТАТ ***, със седалище в *** СУМА в размер на 1.00 лв. (един лев ), представляваща
дължимо юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от предявения
иск, пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Областна администрация-Варна, с БУЛСТАТ ***, със седалище в *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Варна СУМА в размер
на 50.00 лв. (петдесет лева ), представляваща дължима държавна такса върху уважената част
на иска и СУМА в размер на 5.00 лв.(пет лева ) - дължима държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист , на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му 01.11.2024 г., на осн. чл. 316 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11