Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. В. Търново, 16.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 24.06.2019 год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Бобев АНД (НАХД) № 935 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от Б.Д.Б.
с ЕГН: **********,***, в качеството й на физическо лице и законен представител
на „М.Б." ООД със седалище и адрес на управление: град ******, с ЕИК: ******,
чрез адв. П.Т. ***, против електронен фиш серия К № 2463158, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато
нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл.182 ал.
1 т. 4 от ЗДвП, на Б. е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 400.00 (четиристотин) лева. Навеждат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, обосноваващи, според
жалбоподателя, неговата отмяна.
В съдебно
заседание, жалбоподателката редовно призована - не се явява и не се
представлява. По пощата е изпратена молба от процесуалния представител на
жалбоподателя, с която се дава съгласие да се даде ход на делото в отсъствието
на жалбоподателката и нейния процесуален представител. С молбата се излага и
становище по същество процесния ЕФ да бъде отменен по изложените в жалбата
аргументи. Към молбата е представена и декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
жалбата и приложенията към нея, въззиваемата страна сочи, че процесния ЕФ е
издаден съгласно чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, съобразно изменението в ДВ, бр. 54 от
05.07.2017 година, както и че същия е издаден в съответствие с разпоредбите на
чл. 194 ал. 4от ЗДвП вр. с чл. 4 ал. 3 от Наредба І І-45/24.03.2000 год. , като
към същия е била приложена и бланка образец на декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП.
Съдът, след събраните по делото
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
На 29.12.2018 год., в 15.41 ч.,
в гр. В. Търново, на ПП I-4, км. 130+095, до "Туристическа спалня", в
посока гр. София,
при ограничение от 50 км/ч, с АТС (автоматизирано техническо средство) тип
мобилна система TFR1-M № 602, е заснето движението на МПС - "Пежо 308"
с регистрационен номер ******, със скорост от 90 км/ч (с отчетен толеранс от
минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 40 км/ч.
Въз основа на заснетия с посоченото АТС клип № 5725, от ОД на МВР - В. Търново е
издаден процесния електронен фиш серия К № 2463158, в който се установява
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателката Б.Д.Б. с ЕГН **********
в качеството й на представляващ "М.-Б." ООД с ЕИК ******, е наложена
глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
На 17.05.2019 год. против
процесния ЕФ е депозирана жалба от Б.Д.Б. с ЕГН: **********, подадена чрез
процесуален представител - адв. П.Т. ***, редовно упълномощена. Жалбата е
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН - чрез наказващия орган до компетентния
районен съд.
В хода на делото въпреки
положените усилия, съдът не установи датата на връчване на процесния електронен
фиш. Видно от писмо рег. № 366000-13330 от 24.06.2019 год. на ОД на МВВР- В.
Търново, към посочената дата (24.06.2019 год.) в сектор ПП при ОД на МВР - В.
Търново не е получаван документ, удостоверяващ датата на връчване на ЕФ серия К
№ 2463158. Данни и доказателства в тази насока не са представени и от
жалбоподателката. При така установеното, съдът приема в полза на
жалбоподателката, че жалбата против процесния ЕФ е подадена в законоустановения
съгласно чл. 189 ал. 5 от ЗДвП срок, поради което я приема за допустима.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена, въз основа на
приетите писмени доказателства по делото.
Разгледана по същество съдът приема жалбата за неоснователна.
Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от
жалбоподателката административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е
посочено, че същата на 20.04.2011 год. в 19,18 часа е управлявала МПС със
скорост 90 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч, с превишение от 40 км/ч. Посочено
е и мястото на извършване на нарушението - в гр. В. Търново, ПП І-4, км. 130+095,
до "Туристическа спалня". Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, от
която се установява дата, място, регистрационен номер на автомобила и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като същата е годно
доказателствено средство. Скоростта е фиксирана със мобилна система TFR1-M с № 602, която е
одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона
за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за
измерване срок на валидност до 24.02.2020 година.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
доводи, че в съставения електронен фиш не е посочено по ясен и небудещ съмнение
начин, чия отговорност е ангажирана за извършеното нарушение - тази на
дружеството или на представляващото го физическо лице. От приложения към АНП ЕФ
е видно, че в същия ясно е описано, че същия е издаден срещу Б.Д.Б. с ЕГН **********,
в качеството й на законен представител на "М.-Б." ООД, като
отговорността на Б. е ангажирана на основание чл. 188 ал. 2 от ЗДвП. Вярно е,
че в ЕФ не е посочено основанието (чл. 188 ал. 2 от ЗДвП), но наказващия орган
достатъчно ясно е описал, че фиша е издаден срещу Б. в качеството й на законен
представител на юридическото лице, ползвател на автомобила. В този смисъл са
верни изводите в жалбата относно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, а именно, че
субект на нарушението по чл. 182 от ЗДвП е само водача на МПС, тоест
конкретното физическо лице, като с нормата на чл. 189 от ЗДвП във вр. с чл. 188
от ЗДвП законодателят е предвидил принципната възможност да се ангажира
административно - наказателната отговорност не на конкретния водач, а на
физическото лице собственик на МПС (чл. 188 ал. 1, изр. 2-ро) или
представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП). В
конкретния случай е ясно, че е ангажирана отговорността на Б., като
представляващ дружеството собственик (в случая ползвател).
В този смисъл се явяват неоснователни и доводите
изложени в жалбата, че непосочването на разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗДвП,
води до незаконосъобразност на процесния ЕФ, тъй като случая не можело по
несъмнен начин да се установи самоличността на водача извършил нарушението по
чл. 182 от ЗДвП.
Неоснователни са и изложените в жалбата доводи, че е
ограничено правото на защита на Б. (в случай, че е ангажирана нейната
отговорност), доколкото не й е била предоставена възможност на основание чл.
189 ал. 5 от ЗДвП да посочи лицето, което е управлявало превозното средство. В
придружителното писмо на въззиваемата страна изрично е посочено, че към ЕФ,
който е бил изпратен за връчване на нарушителя, е била приложена бланка образец
на декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба Електронният
фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш
се анулира. В конкретния случай обаче жалбоподателката Б.Б. не се е възползвала
от тази възможност, като не е подала такава декларация пред наказващия орган, а
директно е обжалвала процесния ЕФ. Вярно е, че към жалбата и впоследствие към
представените писмени бележки от жалбоподателката има приложени заверени копия
от такава декларация, в която се сочи друго лице като водач на процесното МПС
към момента на нарушението, но тази декларация не е подадена по съответния
законов ред пред наказващия орган, който единствено има правомощията да
осъществи процедурата по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП (а именно да анулира издадения
ЕФ и да издаде нов срещу лицето, посочено в декларацията). Настоящия съдебен
състав няма такива правомощия. От представянето на такава декларация става
ясно, че жалбоподателката е знаела и имала възможността да осъществи това свое
право (да подаде декларацията в законоустановения 14-дневен срок от получаване
на ЕФ), но не го е сторила. Пред съда не се ангажират други доказателства
относно авторството на нарушението, освен представеното копие от декларация,
като съдът приема същата само като защитна версия от страна на Б.. В този
смисъл се явяват неоснователни и доводите изложени в жалбата, че е ограничено
правото на Б. да посочи лицето, което е управлявало автомобила към момента на
извършване на нарушението.
Настоящия съдебен състав счита за неоснователни и
доводите в жалбата, че в обжалвания електронен фиш липсва надлежно описание на
нарушението, каквото изискване имало в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като от
съществено значение за съставомерността на деянието били вида на пътния знак,
конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак,
месторазположението му спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед
обхвата му на действие. В конкретния случай действително в процесния ЕФ не е
посочен конкретен пътен знак, с който да е въведено огнаничение на скоростта на
движение, но от съдържанието на ЕФ става достатъчно ясно, че нарушението е
извършено в гр. В. Търново, т.е. автомобила към момента на нарушението се е движил
на територията на града (в населено място), където скоростта на движение е
ограничена до 50 км/час. Това ограничение произтича от разпоредбата на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП, която забранява на водачите да превишават стойност от над 50 км/час
в населено място, и която разпоредба трябва да е добре известна на всеки
правоспособен водач, който има задължението да спазва правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП (измежду които е и посоченото правило). На
нарушителя е било пределно ясно, че се движи на територията на населено място и
е бил длъжен да спазва това правило, което съгласно закона не е необходимо да
бъде означено с нарочен пътен знак.
При така установеното, настоящия съдебен състав
намира, че от обективна страна по
делото е установено по безспорен начин, че е осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С измененията на ЗДвП с ДВ, бр.
54 от 2017 год., (в сила от 09.07.2017 год.) се реализира промяна в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, регламентираща условията за издаване на
ЕФ за извършено нарушение на правилата за движение, като процесното деяние
попада в приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на
наказателна отговорност. В съдържанието на тази разпоредба е предвидено, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (какъвто е процесния
случай), се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В тази
връзка според съдебния състав, постановките на Тълкувателно Решение № 1 от 26
февруари 2014 год. по Тълкувателно дело № 1/2013 год. по описа на ВАС, не са
приложими към настоящия случай. Следва да се има предвид, че посоченото
тълкувателно решение е постановено при действието на предходната законодателна
уредба. С посоченото тълкувателно решение е прието, че във връзка с
използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за
условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място
на нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че
в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че
след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба, която регламентира по нов начин осъществяването на контрола и в
частност установяването на процесното нарушение, които не са поставени в
зависимост и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган.
При това и
при действието на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), в
която са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на мобилни
техническа средства, цитираните в тълкувателното решение недостатъци на
предходната уредба при използването на т. нар. "мобилни камери" са
преодолени. Налага се извод, че е налице нова правна уредба, при която постановките
на цитираното тълкувателно решение са загубили сила и същите не следва да бъдат
вземани предвид, като няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при
заснемане на нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени
в наредбата. Предвид това настоящия съдебен състав намира, че при установяване
на нарушението с конкретното техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, са спазени всички законови
изисквания и процесния ЕФ е законосъобразен. Към материалите, изпратени от
въззиваемата страна, са приложени писмени доказателства относно годността и
изправността на конкретното техническо средство № 602.
На
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден
електронен фиш на представляващия дружеството собственик (ползвател) на
автомобила. От него не е било посочено друго лице, което да е управлявало
автомобила, а директно е подадена жалба срещу електронния фиш. Наказващият
орган правилно е приложил санкционната норма относима към случая, тъй като е
налице превишаване на скоростта в населено място с 40 км в час, т.е. в рамките,
определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване
от 31 до 40 km/h в населено място -
глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева. На жалбоподателката е наложена
глоба именно в този фиксиран размер, с оглед
на което не са налице основания на нейното изменение.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №
2463158, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който на Б.Д.Б. с ЕГН: **********,
в качеството й на физическо лице и законен представител на „М.Б." ООД със
седалище и адрес на управление: град ******, с ЕИК: ******, за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
400.00 (четиристотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. В. Търново по
реда на ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: