№ 63
гр. Нови пазар, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20213620200319 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят ХР. Д. В., заявява, че не е съгласен с издаденото спрямо него
наказателно постановление №20-0307-000449/21.06.2021 г. на Началник към ОДМВР –
Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което на основание чл.182, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 1200 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от шест месеца. Жалбоподателят счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че на 28.05.2021 г. му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че управлявал товарен
автомобил с превишена скорост в гр. Каспичан, като едновременно с това му връчили още
три електронни фиша – описаните в наказателното постановление. Жалбоподателят твърди,
че оспорва изцяло описаната в наказателното постановление фактическа обстановка – не
било установено дали техническото средство, измерило скоростта му, е мобилно или
стационарно; дали е преминало тест за техническа годност и дали е поставено в
експлоатация съгласно действащите законови разпоредби. Също така било неясно дали в
тази част на пътя имало ограничение на скоростта и с какъв пътен знак било въведено. Към
посочената дата на извършване на нарушението – 30.01.2021 г. на жалбоподателя не били
връчени електронните фишове, описани в постановлението и те не били влезли в сила нито
при извършване на нарушението, нито при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Същите му били връчени при съставяне на АУАН с цел да му
се наложи по-високо наказание. От постановлението не било ясно кога са връчени на
жалбоподателя тези електронни фишове, кой ги е съставил и за какво нарушение, поради
което те не можели да обосноват извода на наказващия орган, че водачът системно
1
превишава разрешената скорост. Наред с това жалбоподателят сочи, че в случая е изтекъл
тримесечният срок по чл.34, ал.1, б.“в“ от ЗАНН, като той оспорва и компетентността на
лицата, издали акта за установяване на нарушението и наказателното постановление.
Заявява, че работи като шофьор и търговски представител и ежедневно изминавал стотици
километри, но никога не причинил произшествие. Наложеното му в случая наказание го
лишавало от възможност да се грижи за себе си и семейството си, същото било прекомерно
и не отговаряло на тежестта на предполагаемото нарушение.
Предвид така изложените съображения, жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, а в случай, че съдът прецени, че е налице
осъществен състав на административно нарушение, то да отмени постановлението само в
частта относно наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство. Моли също да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпровождащото жалбата писмо, а и в писмено становище,
подадено от представителя юрисконсулт Ив. И. заявява, че оспорва жалбата и я счита за
неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на
административното производство не били допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата
рамка. Осъщественото нарушение и авторът му били установени категорично. Превишената
скорост била установена с техническо средство, като заснемането било извършено в
участък, който бил част от населено място; техническото средство било годно и типово
одобрено. Квалифициращият признак „системност“ също бил налице. Поради това
въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена
без уважение, а наказателното постановление потвърдено. Моли също така в полза на
ОДМВР Шумен да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение бл. №760201/28.05.2021 г.
актосъставителят П. СТ. П. е констатирал, че на 30.01.2021 г., в 16, 19 часа в гр. Каспичан,
по път I-2, км 132+290, до зоологическата градина, в посока към гр. Шумен, жалбоподателят
е управлявал товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 14”, с рег. № *** – специален автомобил,
собственост на „***“ ЕООД, със скорост 93 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за
движение в населено място, като скоростта е превишена със 43 км/ч; намалена с 3% поради
възможна грешка на техническото средство; установена с техническо средство за контрол на
скоростта TFR1-М №591/12. Актосъставителят е посочил, че нарушителят има влезли в сила
електронни фишове К-3812429, К-3728705 и К-4262968, с което той представлява водач
системно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място, поради което с
деянието си е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е
издадено наказателно постановление №20-0307-000449/21.06.2021 г. на Началник към
ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което за установеното именно с АУАН нарушение,
2
и на основание чл.182, ал.5 във вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозсно
средство за срок от шест месеца.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да
осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това
лица. Също така съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1
от ЗАНН, както и в хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на
жалбоподателя, и които да налагат отмяна на наказателното постановление на това
основание.
Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на
свидетелите П. СТ. П., Р. АД. М., Т. К. Д. и Д. СТ. Д., както и от писмените доказателства –
декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от
28.05.2021 г.; декларация за предоставяне на информация по нарушение Серия К №4447467,
във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП от 28.05.2021 г.; пълномощно с
нотариална заверка на подпис; копие на свидетелство за управление на МПС; електронен
фиш Серия К №4447467; справка за нарушител/водач; справка за регистрация на моторно
превозно средство по заявление от 19.02.2018 г.; протокол за местоположението на пътни
знаци Д11 и Д12; протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М от
30.10.2020 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
от 30.01.2021 г.; протокол за проведено обучение на състава на РУ Нови пазар при ОДМВР –
Шумен №869р-795/08.02.2019 г.; технически описание и инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-М; снимков материал от клип 6606 от 30.01.2021 г.;
електронни фишове Серия К №3812429, Серия К №3728705 и Серия К №4262968; 2 бр.
разписки за връчване на електронен фиш; известие за доставяне на ел.фиш и 3 бр. справки за
дата на съставяне/връчване и влизане в сила на електронен фиш, че на 30.01.2021 г. в 16, 19
часа жалбоподателят се движил по път I-2 с товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 14”, с рег. №
***, собственост на „***“ ЕООД. В района на км 132+290, в посока към гр. Шумен, той
управлявал автомобила със скорост от 93 км/ч. Този участък от пътя бил част от населеното
място на гр. Каспичан и в него разрешената за движение на автомобилите скорост е от 50
км/ч, като ограничението било въведено с поставени пътни знаци Д11 и Д12. В същия ден
на това място била поставена мобилна система за контрол на нарушенията на правилата за
движение от страна на служителите на РУ Нови пазар. Това място било една от контролните
точки, на които служителите по КАТ извършвали проверки за нарушения. Мобилната
3
система за видеоконтрол била монтирана на служебен автомобил и представлявала
автоматизирано средство, но не напълно, а имало и служител, който работи с камерата. Така
с въпросната мобилна система за видеоконтрол била регистрирана скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя, бил изготвен и снимков материал на автомобила.
Впоследствие се съставил горепосочения протокол за използване на АТС или система. За
установеното нарушение бил издаден електронен фиш Серия К №4447467 на собственика на
дружеството Ж.Д.К.. Същият, обаче чрез упълномощения си представител П.Д.П. на
01.04.2021 г. представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че товарният
автомобил се ползва от жалбоподателя. На 28.05.2021 г. с нарочна писмена декларация
жалбоподателят сам потвърдил, че на дата 30.01.2021 г. именно той е управлявал
автомобила, преминавайки през горепосочения участък от пътя.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че с достатъчна категоричност се
установява, че жалбоподателят се е движил с посочения в постановлението автомобил и през
посочения там участък от пътя със скорост, надвишаваща разрешената за движение в същия
участък. Поради това законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение. Безспорно е, че деянието на жалбоподателя е било
извършено от него на 30.01.2021 г., която дата е отразена на снимковия материал от
записания клип, както и в протокола за използване на АТС. Също така и с категоричност е
установено, че въпросният пътен участък е бил част от населено място, тъй като е бил
обозначен с пътни знаци Д 11 и Д 12, указващи начало и край на населено място. Понятието
„населено място“ за целите на Закона за движение по пътищата е дефинирано в т.49 от ДР
на ЗДвП и гласи, че населено място е застроена със сгради територия, при която началото и
краят са обозначени със съответни пътни знаци. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗдВП максимално допустимата скорост за движение в населени места е 50 км/ч.
Управлявайки автомобила със скорост над посочената, жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Също така по делото се установява, че на жалбоподателя са били съставени електронни
фишове, както следва: Серия К №3812429 – за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 31.05.2020 г., като фишът е съставен на 04.06.2020 г., връчен на 25.07.2020 г. и влязъл в
сила на 10.08.2020 г.; Серия К №3728705 - за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 18.06.2020 г., като фишът е съставен на 24.06.2020 г., връчен на 08.07.2020 г. и влязъл в
сила на 23.08.2020 г.и Серия К №4262968 - за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 04.12.2020 г., като фишът е съставен на 14.12.2020 г., връчен на 18.12.2020 г. и влязъл в
сила на 04.01.2021 г. Датите на съставяне, връчване и влизане в сила на тези ел. фишове се
установяват от горепосочените справки, разписки и известие за доставяне. Видно е, при
наличието на тези съставени ел. фишове, че деянието на жалбоподателя се квалифицира
като извършено при условията на системност, тъй като съгласно пар.6, т.62 от ДР на ЗДвП
системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането
в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
4
Относно твърдението на жалбоподателя, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен след изтичането на срока по чл.34 от ЗАНН, то съдът счита, че
същото е несъстоятелно. За да се приеме, че в случая е изтекъл давностният срок за
образуване на административнонаказателно производство следва да не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В
случая нарушителят /жалбоподателят/ е бил открит на 01.04.2021 г. – с попълването на
декларация от страна на пълномощник на дружеството-собственик на автомобила, в която е
посочено, че именно жалбоподателят на 30.01.2021 г. е управлявал товарният автомобил.
АУАН е съставен на 28.05.2021 г., при което тримесечният срок от откриване на
нарушителя не е изтекъл, нито едногодишният от извършване на деянието.
Предвид горното съдът счита, че по делото безспорно се установява, че жалбоподателят
е осъществил състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и
законосъобразно спрямо него е било издадено наказателното постановление и
законосъобразно е било наложено наказание по чл.182, ал.5 във вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Относно наказанието, то е видно, че то е законосъобразно и обосновано определено по вид и
размер. Глобата и лишаването от правоуправление са определени в размер и срок, който е
точно фиксиран в закона, без наказващият орган да може да прецизира между минимален и
максимален размер и срок. Ето защо, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и
обосновано, следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. В случая на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0307-000449/21.06.2021 г. на
Началник към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което на ХР. Д. В., с ЕГН
********** от с. Н., обл. Варна, на основание чл.182, ал.5 във вр. ал.1, т.5 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание глоба от 1200 лв. /хиляда и
двеста лева/ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА ХР. Д. В., с ЕГН ********** от с. Н., обл. Варна да заплати на Областна
Дирекция на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6