№ 397
гр. София, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503599 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 313348 от 29.04.2021г. по описа на
Софийски градски съд на Д.Т. Т.-Б., чрез адв. д-р В. Л. П., срещу
определение № 266165 от 02.04.2021г., постановено по гр.д.№ 737 по описа за 2015г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I - 14 състав, с което производството по
делото е прекратено.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно,
поради противоречие на материалния закон и необоснованост, по подробно
изложени съображения, като иска да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски
съд за решаване по същество. Оспорва изводите на съда: че в казуса е налице универсално
завещателно разпореждане, като твърди, че завещанието съдържа отделни частни
завещателни разпореждания/завети/; проверката относно характера на завещателното
разпореждане „е дължима към момента на смъртта на наследодателя“, като поддържа, че
проверката е само по отношение на действителната воля на завещателя, към момента на
изявяването й.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК С. И. К. и С. С. К., чрез адв. Е. С.-В., са представили
отговор на частната жалба, в който поддържат становището за неоснователност на
същата, по подробно изложени съображения. Претендират разноски съобразно приложения
договор за правна помощ и платен адвокатски хонорар.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от
обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на
чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Софийски градски съд е сезиран с искова молба вх. № 737 от 20.01.2015г. по описа на
съда, подадена от Д. Т. Т. /конституирана по реда на чл.227 от ГПК на мястото на
първоначалния ищец Н. А. Б. - определение на съда от 03.04.2018г./ срещу С. И. К. и
С. С. К., с която са предявени обективно съединени, при условията
на евентуалност искове, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 и чл.26, ал.2, пр.4
ЗЗД, и чл.87, ал.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор сключен на
08.04.2013г., съгласно нотариален акт № 13, т.I, рег.№ 2353, дело № 13 от 08.04.2013г. на
нотариус К. С. с район на действие СРС, вписан под № 111 в регистъра на НК
София, по силата на който А. П. Б. е прехвърлил на С. И. К. недвижим имот,
подробно индивидуализиран в исковата молба.
Твърди се, че ищецът - Н. Б., е единствен наследник по закон на А. П. Б. - негов
племенник. Заявеното основание за недействителност на договора е
сключването му с оглед тежкото здравословно състояние на прехвърлителя и
предстоящата му смърт поради липса на основание и противоречие с добрите нрави.
При условията на евентуалност е предявен иск за разваляне на процесния
договор поради неизпълнение на задълженията на приобретателят да полага грижи и
издръжка спрямо прехвърлителя.
Ответниците - С. И. К. и С. С. К., оспорват исковете, като недопустими, с оглед
липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, който според тях няма качеството
наследник по закон. Твърдят, че на 24.06.2014г. А. Б. е съставил завещание, представено с
отговора на исковата молба, с което е определил за свой наследник С.К..
За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел,
че по релевираните доводи за нищожност на завещание от 24.06.2014г. е обвързан
от силата на присъдено нещо във връзка с постановено съдебно решение
№2687/04.12.2019г., по гр.д.№1138/2019г. на САС, ГК, 2 състав, влязло в сила на
22.12.2020г., с което са отхвърлени предявени искове с пр. осн.: чл.42,
ал.1 б.„б“ ЗН - за нищожност на завещанието поради това че не е написано и подписано от
завещателя; чл.43, ал.1, б. „а“ ЗН - за унищожаване на завещанието поради неспособност на
завещателя да завещава; чл.43, ал.1, б. „б“ ЗН - за унищожаване поради упражнена
психическа принуда спрямо завещателя.
Съдът е приел, че за преценка на процесуалната легитимация на ищеца е от значение
характера на завещателното разпореждане - универсално завещание или
частно завещателно разпореждане /завет/.
Анализирайки съдържанието на завещанието: „Завещавам на С. И. К. собствения ми
първи етаж и 50% от всички общи части без таван, всичките ми движими имущества,
2
всичките ми финанси, независимо в коя банка се намират“, съдът е приел, че
завещателят се е разпоредил с цялото му имущество, като преценката е дължима към
момента на смъртта на наследодателя - 19.10.2014г.
По отношение на имуществото включено в наследствената маса, съдът е приел,
че: следва да бъде съобразено и установеното между страните, с оглед определяне на
цената на иска при оспорване на завещанието -138 785,63лв. - паричен влог, като страните
не са посочили друго имущество; направени са служебни справки в Агенция по
вписванията и търговски регистър. От горното е изведен извод, че процесното завещание е
универсално и придава качеството на наследник на лицето в полза на което е извършено -
чл.16, ал.1 ЗН, т.е. Н. Б. не е наследник на А. Б. и не е легитимиран да упражни
правото на иск на наследодателя, оспорвайки договора от 08.04.2013г.
Твърдението за висящо производство по оспорване на завещанието по искова молба
вх.№ 284016/24.02.2021г. на основание липса на индивидуализация и чл.19 ЗН, според съда
не променя изводите му. Липсата на индивидуализация би била предмет на преценка в
случай на повече от едно недвижимо имущество към датата на смъртта, което не се сочи, да
е налице, а в случай, че имотът е предмет на прехвърлителна сделка от 08.04.2013г. и към
датата на завещанието не е в патримониума на завещателя, то в тази част
завещанието би било недействително, но характерът му на универсално, не променя изводът
за качеството на наследник на С.К., която е процесуално легитимирана да предяви
иск по чл.26 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
С определение № 274428 от 06.10.2021г., постановено по настоящето дело по молба
на ответниците по реда на чл.248, ал.1 ГПК, съдът е осъдил Д.Т. – Б. /конституирана по реда
на чл.227 ГПК на мястото на първоначалния ищец Н. А. Б./ да заплати
на С.К. на основание чл.78, ал.4 ГПК сума в размер на 3 600лв.,
При така установеното, настоящият състав на съда приема, че производството
по делото е неправилно прекратено на основание чл.130 ГПК.
Спорният въпрос е дали ищецът е процесуално легитимиран да предяви исковете,
предвид съдържанието и характера на представеното по делото завещание от
ответниците, с което починалия А. П. Б. се е разпоредил в полза на С. И. К.,
което според съда я определя като наследник по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН,
съответно обосновава извод, че ищецът не е наследник на починалия.
По делото са представени доказателства, че с искова молба вх. № 284016 от
24.02.2021г. по описа на Софийски градски съд ищецът - Д.Т. Т. – Б., е предявил
искове с правно основание чл.42, вр. с чл.19, ал.1 ЗН, срещу С. И. К., за обявяване за
нищожно на едно от завещателните разпореждания, съдържащи се в завещанието на А. П. Б.
съставено на 24.06.2014г. – „собственият ми първи етаж и 50% от всички общи части без
таван“, поради: липса на индивидуализация на имота; обстоятелството, че към момента
на откриване на наследството недвижимия имот находящ се в гр.***, ул.„***“ №**, ет.*,
представляващ самостоятелен обект в сградата, не се е намирал в наследствената маса.
3
Според настоящият състав на съда, при висящ съдебен спор между страните относно
действителността на завещателно разпореждане, с което наследодателят на ищеца
се е разпоредил в полза на един от ответниците с процесния недвижим имот,
градският съд преждевременно е приел, че ищецът не е процесуално легитимиран да
предяви искове за прогласяване на нищожност на договора, с който приживе
неговият наследодател се е разпоредил със същия недвижим имот в полза на един
от ответниците, като е преценил характера на завещанието като универсално, по смисъла на
чл.16, ал.1 ЗН.
Това е така, тъй като разрешаването на въпроса за действителността на атакуваното
завещателното разпореждане, ще даде възможност на съда да направи обоснована преценка
за характера на завещанието на А. П. Б. от 24.06.2014г., съответно да прецени дали
ищецът притежава качество на наследник на А. П. Б. и процесуалната му легитимация да
предяви процесните искове /в този смисъл Определение №136 от 6.03.2017г. на ВКС по гр.
д. № 4024/2016 г., I г. о., ГК/.
Да се приеме противното на този етап от производството е неправилно, тъй като би
се стигнало до неоснователно отричане на правото на ищеца да предяви процесните искове,
ако със сила на пресъдено нещо бъде установено между страните, че процесното
завещателно разпореждане не е действително, от което ще следва, че завещанието
не е универсално и ищецът е активно легитимиран като наследник на починалия
да упражни правата му да иска прогласяването на нищожност на процесния договор.
Предвид горното мотивите на градския съд по отношение на висящото производство
по оспорване на завещанието не могат да обосноват недопустимост на предявените искове
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, евентуално биха могли да
бъдат изложени по съществото на спора, след разрешаването на въпроса за
действителността на оспореното завещателно разпореждане.
Поради несъвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното
определение следва да бъде отменено, като неправилно.
Предвид изхода на спора в настоящето производство и несамостоятелния характер на
определението по чл.248, ал.1 ГПК, следва да бъде отменено и определение № 274428 от
06.10.2021г., постановено по настоящето дело.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 266165 от 02.04.2021г. и определение № 274428
от 06.10.2021г., и двете постановени по гр.д.№ 737 по описа за 2015г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I - 14 състав.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените
4
действия.
Определението не подрежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5