Решение по дело №274/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура, Национално Тол управлене-специлизирано звено към АПИ“ гр. София, против Решение № 6/16.02.2023 г., постановено по н. а. х. д. № 343/2022 г. по описа на Районен съд – Левски, с което е отменено Наказателно постановление № BG28042022/4000/ Р8-476/18.10.2022г. издадено от Директора на Национално Тол управление към АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата на Г.В.И. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв. за това, че на 09.04.2022 г., в 11: 24 часа, по път I-3, при км 53+642, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена, дължимата пътна такса, съгл. чл. 10 ал.1 т.2 от ЗП .

В касационната жалба се развити доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Оспорват се изводите на районния съд, че в производството не е доказано по безспорен и категоричен начин авторството на извършеното нарушение. Излагат се мотиви, че от събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установено, че нарушение е извършено, както и че нарушението е извършено от Г.В.И. в качеството му на водач на процесното ППС. Твърди се, че по делото са налице категорични доказателства, уличаващи именно касационния ответник в извършване на процесното нарушение. Сочи се, че същото е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, а производството по установяване и санкциониране е протекло при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което с процесното НП законосъобразно е ангажирана отговорността на касационния ответник. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуален представител по пълномощие юрисконсулт П., която поддържа касационната жалба по подробно изложените в същата съображения и моли да бъде отменено обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Г.В.И., редовно призован, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП Плевен, Ив. Шарков изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № BG28042022/4000/ Р8-476/18.10.2022г. издадено от Директора на Национално Тол управление към АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата на Г.В.И. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв. за това, че на 09.04.2022 г., в 11: 24 часа, по път I-3, при км 53+642, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена, дължимата пътна такса, съгл. чл. 10 ал.1 т.2 от ЗП

За да постанови този резултат районният съд е приел, че жалбоподателят е санкциониран на осн. разпоредбата на чл. 179 ал. 3 а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от кат. по чл. 10 б ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП , за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата , съобразно категорията на ППС , се наказва с глоба в размер на 1800 лв. Съдът е приел, че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е посочена нарушената материалноправна норма указваща съответстващото на санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3 а от ЗДвП задължение за водача, което е нарушено. Приел е, че нарушената материалноправна норма е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, както и че описанието на нарушението не съответства на фактическия състав на нарушението по чл. 139 ал. 7 от ЗДвП, санкционирано с нормата на чл. 179 ал. 3 а от ЗДвП.Изложил е мотиви, че нормите съдържат две алтернативни задължения, респективно нарушения за водача на ППС- да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащането на дължимата такса по чл. 10 ал.1 т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Приел е, че нито в АУАН, нито в НП е разграничена, коя от двете хипотези на нарушение е вменена на жалбоподателя- неизпълнение на задълженията му за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, въз основа на които да бъде платена съответната тол такса или незакупуването на маршрутна карта за съответния участък от пътната мрежа, по който ще се движи. Съдът е приел, че с това е накърнено правото на защита на лицето да научи за кое свое задължение е санкционирано, както и лишава съда от възможността за контрол за законосъобразност.Приел е, че е налице несъответствие на фактическата и правна част на АУАН и НП.,което представлява съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Не на последно място,съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи че именно жалбоподателят е субект на извършеното нарушение. Към административнонаказателна отговорност е привлечено лицето, управлявало ППС в деня на извършване на проверката от служителите на ТД Митници Русе, когато нарушението е установено чрез справка в системата- 28.04.2022г, поради което е приел, че е недоказано че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение, което представлява допълнително основание за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Административнонаказателната отговорност на Г.В.И. е ангажирана за това, че на че на 09.04.2022 г., в 11: 24 часа, по път I-3, при км 53+642, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена, дължимата пътна такса, съгл. чл. 10 ал.1 т.2 от ЗП, за което е санкциониран по чл. 179, ал. 3а от ЗДП.

Безспорно е, че с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лв.

В конкретния случай от проведеното пред Районния съд съдебно следствие е установено, че на 28.04.2022 г. в 08: 46 часа на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово – ферибот е пристигнало ППС с ***управлявано от Г.В.И.. При извършената проверка е установено, че на 09.04.2022 г., в 11: 24 :54 часа, на Обнова, път I-3 , отсечка 53+642, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е пътното превозно средство е засечено, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). От събраните доказателства по делото безспорно е установено, че процесното ППС на 09.04.2022 г. в 11: 24 часа е засечено на път път I-3 , отсечка 53+642, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че лицето, спряно със същото ППС, на друга дата – 28.04.2022 г., е било водач на това ППС и на 09.04.2022 г. Проверката, при която е констатирано нарушението в конкретния случай, е извършена на 28.04.2022 г. и не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесния автомобил на 28.04.2022 г., е същият, който е извършил процесното нарушение. Тези данни не сочат, че на 09.04.2022 г. касационният ответник е управлявал процесното ППС, които обстоятелства е следвало да се установят от административнонаказващия орган в хода на административнонаказателното производство, което не е сторено. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на административно наказателното производство, а и на съдебното такова, преписката не е попълнена с надлежни доказателства за авторството на изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на Г.В.И.. Видно от АУАН в момента на проверката И. като водач на автомобила в момента на проверката, е възразил срещу констатациите в АУАН, но такива не са представени, което не освобождава административно наказващия орган от задължението му да обоснове със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е наложено административното наказание, включително да персонализира по безспорен начин нарушителя. В случая се явява недоказано авторство на деянието. Нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който управлява ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Доказателствата по делото на районния съд установяват обективните съставомерни елементи от състава на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата по обвинението.

Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и противоречието му с материалния закон.

Ето защо, като е отменил процесното НП, Районен съд - Левски е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Плевен.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/16.02.2023 г., постановено по н. а. х. д. № 343/2022 г. по описа на Районен съд Левски.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: