О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………….2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено
на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.ч.т.д. №1611/2018г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 и чл.419 ГПК.
Образувано е по
ЧЖ на З.Ж.Т., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв.Димитър Янакиев от ВАК, срещу
разпореждане за незабавно изпълнение рег.№44645/11.09.2013г., на заповед
№7646/11.09.2013г., издадена по ЧГД №13147/2013г. на ВРС, 35 състав, с която жалбоподателят е осъден солидарно с Ч.А.А., да заплати на
ИНВЕСТБАНК АД, ЕИК *********, София, сумата от 100 000 евро,
представляваща част от задължение по запис на заповед, издаден на 26.09.2009г.
ведно със законна лихва върху претендираната сума,
считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на вземането ведно с
разноските по заповедното производство.
Производството
по ЧЖ е образувано първоначално във ВОС като ч.т.дело №1308/2018г., но поради
констатирани от въззивния съд нередовности
при връчване преписите на кредитора, е било върнато на заповедния съд за
изпълнение на указанията. След връщане, производството по частната жалба е
образувано като т.дело №1611/2018г. на ВОС.
В
частната жалба се излага, че постановеното от заповедния съд по ЧГД
№13147/2013г. на ВРС, незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК, следва
да бъде отменено тъй като е изтекла тригодишната погасителна давност за
предявяване на вземането съгласно чл.531 ТЗ, считано от удостовереното
предявяване за плащане на 26.10.2009г. Твърди се, че заявлението за издаване на
изпълнителен лист е регистрирано във ВРС на 05.09.2013г., а отразеното в самия
документ по чл.417, т.10 ГПК /запис на заповед/ предявяване на длъжника за
плащане, е на 26.10.2009г., поради което към датата на депозиране на
заявлението е бил изтекъл предвидения в цитираната законова разпоредба давностен срок. Въз основа на това възражение, длъжникът и
издател на записа счита, че документът не може да представлява основание за
незабавно изпълнение на заповедта. Претендира освен това отмяна на заповедта и
в частта за възложените му съдебно-деловодни разноски тъй като предвид
изтеклата погасителна давност не е станал причина за образуване на заповедното
производство. На основание чл.420 вр.чл.417, т.10 от ГПК прави искане за спиране на незабавното изпълнение. Претендират се и
сторените в производството разноски.
В
срока за отговор, след връщане на делото на заповедния съд с указания в тази насока,
заявителят ТБ ИНВЕСТБАНК АД, чрез адв.Й.Джамбазова, е
депозирал становище за неоснователност на жалбата – писмен отговор вх.№65973 от
09.10.2018г. Счита, че възражението на длъжника за изтекла погасителна давност
съгласно чл.531 ТЗ, е неоснователно. Твърди, че падежът на записа на заповед е
неговото предявяване за плащане, което е сторено на 26.07.2011г., а не на
26.10.2009г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
не е била изтекла тригодишната погасителна давност. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
При преценка
редовността на жалбата съдът съобрази, че същата изхожда от легитимирана като
длъжник по заповедта страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, подадена в преклузивния срок по чл.419,
ал.1 ГПК, видно от приложената покана за доброволно изпълнение на ЧСИ, при
съответствие с останалите законови изисквания към формата и съдържанието и. В
разпоредбата на чл. 419 ГПК е предвиден двуседмичен срок, в рамките на който
длъжникът в заповедното производство може да упражни правото си на възражение
срещу заповедта за изпълнение и правото на частна жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение. Съдът констатира от приложеното заповедно досие, че
възражението срещу заповедта е подадено в срок. Срокът започва да тече от
момента на връчване на заповедта с отбелязване за издаден изпълнителен лист от
съдебния изпълнител /чл.418, ал.5 ГПК в редакцията към този момент/. Същият има
преклузивен характер - пропускането му погасява
правото на възражение, съответно на жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение и има за последица влизане в сила на заповедта и на разпореждането.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя
от ЧСИ рег.№807 Надежда Денчева, на 26.06.2018г.,
видно от приложеното ч.т.дело 1308/2018г. на ВОС. Частната жалба ведно с
възражение по чл. 414 ГПК са подадени в двуседмичния срок – на 03.07.2018г.
По
същество на жалбата въззивният съд намира следното:
Производството
пред ВРС е било образувано по заявление на ТБ ИНВЕСТБАНК АД, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците З.Ж.Т. и Ч.А.А., въз основа
издадена от двамата запис на заповед на 26.10.2009г., съгласно която двамата са
се съгласили безусловно и неотменимо да заплатят на банката –заявител, сумата
от 4 700 000 евро ведно с год. лихва в размер на тримесечния Юрибор +12.5%, но не по-малко от 13% плюс надбавка от 10 пукта, изчислени от датата на издаване на записа на
26.10.2009г. В т.14 от заявлението по образец, заявителят е посочил, че е
предявил записа за плащане на длъжниците на 26.07.2011г. като въпреки това
сумата не била заплатена. Със заявлението се претендира и законна лихва върху
частичната претенция от 100 000 евро, считано от подаване на заявлението
на 09.09.2013г. до изплащане на задължението ведно със сторените разноски за
държавна такса.
Въз
основа на заявлението и приложената в оригинал запис на заповед, заповедният
съд е разпоредил на 11.09.2013г. издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу двамата длъжници.
С чл.419, ал.2 ГПК законът е дал възможност на длъжника да обжалва разпореждането, с което се
уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа
единствено на съображения, извлечени от
акта по чл.417 ГПК, в случая записа на заповед. Компетентността на съда в
производството по чл.419 ГПК е ограничена до преценка на обстоятелството дали
актът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е
редовен от външна страна - т.е. дали е от категорията на тези по чл.417 ГПК и
дали удостоверява изискуемо вземане срещу длъжника. Въпросите дали вземането по
този акт е основателно, дали е налице погасяване на вземането и други
основания, въз основа на които да се приеме неоснователност на претенцията не
могат да се обсъждат в заповедното производство тъй като са предмет на
разглеждане в производство по чл. 422 ГПК. /служ.извършена
проверка сочи образувано исково производство по този ред/ В заповедното
производство съдът извършва проверка за редовност на документа от външна страна
и дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане /по арг. от 418, ал. 2 ГПК/.
Оплакванията на
жалбоподателя по същество са свързани със
задължението на заповедния съд да провери дали към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била изтекла погасителната
давност за вземането съгласно чл.531 ТЗ. Съгласно тази разпоредба, за менителничните
притезания е предвидена специална погасителна давност, като за
искове срещу платеца давността е тригодишна. Давността обаче започва да тече от
настъпване изискуемостта на вземането.
Видно от
приложения запис на заповед, същият е издаден от двама от акционери на Си Джи Еф –Акционерна общност АД,
ЕИК *********, а именно З.Т. и Ч.А.като същите лица З.Т. и Ч.А.са и авалирали задължението по записа на заповед, издаден в
полза на ТБ Инвестбанк АД. Налице е поемане на
задължение за плащане по записа на заповед от посочените в заявлението лица /в
заявлението не е конкретизирано качеството на задължените лица/. Менителничната книга съдържа всички съществени реквизити
съгласно чл.535 ТЗ, поради което от формална страна представлява редовен
документ по чл.417, т.10 ГПК вр.чл.418, ал.2 ГПК.
Освен редовността от външна страна заповедният съд, респ. съдът по частната
жалба срещу незабавното изпълнение, следва да извърши проверка и относно изискуемостта на вземането по книгата. /доколкото това
обстоятелство се извлича от съдържанието на записа на заповед/
В тази връзка
съдът констатира, че падежът на задължението по записа на заповед е уговорен на
предявяване като е фиксиран и срок до 26.07.2011г., т.е. уговорен е
по-благоприятен срок съгласно чл.487 ТЗ, което е допустимо. Съобразно тази
уговорка, предявяването за плащане следва да се извърши до краен падеж
26.07.2011г. Под записа на заповед е налице отбелязване за предявяване на
книгата в срок, считано от който към датата на подаване на заявлението на
05.09.2013г., не е изтекла специалната погасителна давност по чл.531 ТЗ, от
формална страна. Други аргументи на длъжника във връзка с предявяването и
началото на срока по чл.531 ТЗ, извън изпълнителното основание, съдът не може
да обсъжда в настоящото производство, а са предмет на преценка от исковия съд в
производството по чл.422 ГПК.
Съобразно
изложеното, въззивният съд намира, че следва да
потвърди разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение.
Формулираното
особено искане за спиране на производството е безпредметно тъй като в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, по
арг. от чл.420, ал.1 вр.чл.417,
т.10 ГПК, изпълнението се спира по право без да е необходим изричен акт на
заповедния съд.
Разноски не се
присъждат. Поисканите такива от насрещната по жалбата страна не са установени,
а и сторените в заповедното производство разноски подлежат на окончателно
присъждане от исковия съд.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение
рег.№44645/11.09.2013г. на заповед №7646/11.09.2013г., издадено по ЧГД
№13147/2013г. на ВРС, 35 състав, с която жалбоподателят
З.Ж.Т. е осъден солидарно с Ч.А.А. да заплати на ИНВЕСТБАНК АД, ЕИК *********,
София, сумата от 100 000 евро, представляващи част от задължение по запис
на заповед, издаден на 26.09.2009г. ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от 05.09.2013г. до
окончателното изплащане на вземането ведно с разноските по заповедното
производство, на основание чл.419 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: