Решение по дело №605/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260068
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20203110200605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260068/21.1.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и  четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при секретар София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №605/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А.Ю.А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление03-011382 от 15.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 5000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Оспорва да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Изтъква допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в липса на мотиви и аргументи относно твърдяното нарушение и наложеното наказание. Твърди, че лицето Красимира Илиева не е престирала труд, че е написала в декларацията си факти под давление на проверяващите, че помещението, в което е установена, не представлява транжорна, както и че не е бил налице нито един от елементите на трудово правоотношение – срок, работно време, почивки и място на работа.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

В сутрешните часове на 09.05.2019 г. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите М. М.-Ж. и Д. Д., участвали при провеждане на съвместна проверка с органи на ОД МВР Варна и ОД „Безопасност на храните“ Варна към БАБХ в обект – ползвано от въззивника А. А. помещение в двор на дом за възрастни хора „Св. Георги“, находящ се в гр. Варна, м-т „Сотира“, имот 541, при която установили в обекта лицата Ю. И. и К. И., организирани от А. А., които обезкостявали пилешко месо, срещу уговорка за заплащане по 30 лв на ден. Лично присъстващият при проверката А. А. обяснил на проверяващите, че обезкостеното месо се използва за приготвяне на дюнери в гр. Варна. На двамата работници били предоставени за попълване декларации, като в своята свид. К. И. отразила, че работи от 01.05.2019 г. като обезкоствач при дневно възнаграждение 30 лв с работно време от 06:00 ч. до 12:00 ч. с почивка 30 мин, без сключен трудов договор, като добавила, че е на повикване според работата и че задължението й е да обезкостява пилета. Тези констатации били обективирани в изготвения ПИП от деня на проверката, като за установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1 и чл.1, ал.2 КТ спрямо А. А. бил съставен и АУАН №03-011382 от 09.05.2019 г. за това, че е допуснал свид. К. И. да изпълнява трудова функция като „обезкоствач“ с уговорено работно място, време и възнаграждение, преди да й е предоставен писмен трудов договор, сключен между страните по възникналото трудово правоотношение. Същевременно, при съвместната проверка, от участващите служители на ОД МВР Варна били извършени огледи на помещението, в което лицата К. И. и Ю. И. били установени да извършват обезкостяване на пилета и на намиращият се пред помещението л. а. „Фолксваген Шаран“, рег.№В8151НА, собственост на въззивника, при което били установени над 130 кг замразено и незамразено месо в кашони и във фризер в помещението, както и над 170 кг месо в черни найлонови торби в багажника на превозното средство.

На 15.05.2019 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание глоба в размер 5000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и Д. Д., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – АУАН №03-011382 от 09.05.2019 г., писмо  изх.№11382 от 29.05.2019 г., декларация на лице, работещо на трудово правоотношение с дата 09.05.201 г., обяснение от А. А. с дата 09.05.2019 г., протокол №ПР1914568 от 23.05.2019 г., призовка по чл.45, ал.1 АПК,  съобщение №14 от 27.06.2019 г., протокол за публикуване на съобщения от дата 27.06.2019 г., протокол от 18.06.2019 г. наДирекция Инспекция по труда“ – Варна, писмо до А. А. изх.№19059630 от 21.06.201 г., писмо до А. А. изх.№19053573 от 23.05.2019 г., писмо изх.№19053570 от 23.05.2019 г., заповед №0280 от 03.08.2010 г., писмо от ОД БХ Варна вх.№280710 от 11.11.2020 г., ведно с Разпореждане №00088, Протокол от 10.05.2019 г., Потвърдителен документ от „Екарисаж – Варна“ ЕООД №011017 от 10.05.2020 г., както и материалите по ДП №267/2019 г. по опис на ОД МВР Варна. Съдът не кредитира приобщените показания на свид. К. И., която при твърди, че инцидентно е приела да помогне на въззивника А. А. при обезкостяване на пилешко месо за негов личен празник и че е попълнила недостоверни данни поради притеснение и давление на проверяващите служители. Тези показания не само противоречат на съдържанието на подписаната от свидетеля декларация, чието авторство тя потвърждава, представляваща надлежно събрано при административно-наказателното производство писмено доказателство, но и на кредитираните показания на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и Д. Д., които категорично и непротиворечиво посочват, както възприетите от всеки от тях обстоятелства по осъществено полагане на труд по обезкостяване на пилешко месо, така и отправените пред тях изявления от всяко от лицата К. И. и Ю. И., че редовно са били ангажирани от въззивника А. А. за съответната дейност на същото място при същите условия, организация на труд и заплащане. Също така, твърденията на свид. К. И., че на 09.05.2019 г. помагала на въззивника А. А. да подготви месо за негов личен празник, се дискредитират напълно от констатацията, че установеното при проверката количество над 400 кг месо в автомобила и в помещението, определено надвишава неколкократно нуждите за провеждане и на най-многолюден личен празник.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.   

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнен извод, че на посочените в НП място и дата въззивникът А. А. в качеството на работодател, т.е. при възникнало трудово правоотношение между него и свид. К. И., е допуснал последната да престира труд в негова полза без сключен писмен трудов договор между тях, с което е извършил нарушение по чл.62, ал.1 КТ. За същото законосъобразно е била ангажирана отговорността му с НП, което не е обременено с пороци от процесуално или материално-правно естество, налагащи отмяната му. Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда глоба от 1500 лв до 15000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случая – 5000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение с К. И. да е започнало на 01.05.2019 г. – само няколко дни преди проверката, като същевременно, липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника А. А., както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Действително, данните от приобщеното досъдебно производство съдържат информация и за друг вид противоправно негово поведение, но същото следва да бъде обект на констатация и санкция в други производства от други правоприлагащи органи, докато обект на процесното НП е само конкретното нарушение и относимите към същото обстоятелства. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието глоба в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.  

На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно завишената фактическа сложност на делото и продължителността на първоинстанционното производство с пълноценно непосредствено участие на процесуален представител за въззиваемата страна в три заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения пренебрежително нисък максимален размер 120 лв съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление03-011382 от 15.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на А.Ю.А., ЕГН **********, административно наказание глоба от 5000.00 лв до 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.

 

ОСЪЖДА А.Ю.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 120.00 лв (сто и двадесет лева, 00 ст.), представляваща  възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: