Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  122

 

                               гр.Пловдив, 29. 01. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

           Председател :  Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                      Зорница  Тухчиева

 

Секретар Петя Цонкова

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

гр.д. № 2231 /2019г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.422 във вр. с чл.417 от ГПК и  чл.240 от ЗЗД.

 Постъпила е въззивна жалба от З.Н.Б., ЕГН- **********, адрес-***, чрез адв. Е.И., против Решение № 1051/18.03.2019г. на ПдРС -  III гр.с. по гр.д.№ 18612/2018г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на И.Г.Д., ЕГН- **********, сумата от 9 500 лв., представляваща неизплатена заемна сума по договор за паричен заем от 24.02.2017 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 754 /24.02.2017 г. на Нотариус Таня Белчева-Джурова, рег. № 639 на НК, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 6740/31.07.2018 г. по ч.гр.д. № 12249/2018 г. на ПдРС- XV гр.с. , както и е осъдена да му заплати на сумата от 190 лв. – разноски пред първата инстанция, както и сумата от 610 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 12249/2018 г. на ПдРС- XV гр.с. Моли да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна на И.Г.Д., ЕГН- **********, адрес ***, чрез адв. С.С., депозира писмен отговор, с който оспорва подадената жалба  като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред РС – Пловдив от И.Г.Д. против З.Н.Б. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че на 24.02.2017 г. в гр. Пловдив между тях бил сключен Договор за заем, с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който ищецът предоставил на ответницата заемна сума в размер на 9 500 лв., която следвало да я върне на падеж – 24.02.2018 г. Изтъква, че ответната страна не изпълнила задължението си по връщане на процесната сума, поради което ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 12249 /2018 г. на ПдРС- XV гр.с., срещу която длъжникът възразил. Последното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяването на установителен иск и прави искане за уважаването му.

Към исковата молба прилага Договор за паричен заем от 24.02.2017г.

          Ответницата З.Н.Б. депозира Писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло иска. Възразява да е получавала парични суми от ищеца по договор за заем -нито на ръка, нито по банков път. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за заем, а фактът да е получила сумата.

Към делото е приложено заверено копие от изп.д.№ 554/2018г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828.

Районният съд, за да уважи предявения иск, излага основни съображения, че по делото се  установило, че между страните е сключен договор за заем на 24.02.2017 г., по силата на който страните са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на заемател, да даде в заем на заемополучателя – ответника, сумата от 9500 лв., която да бъде върната в срок до 24.02.2018 г. Процесният документ е с нотариална заверка на подписите на страните, удостоверена от Нотариус Таня Белчева – Джурова, рег.№ 639 на НК, поради което и в тази си част съставлява официален документ, ползващ се в обвързваща съда материална доказателствена сила, че договорът е подписан именно от страните по делото. Спорен въпрос между страните се е оказало обстоятелството  - дали процесната сума е била предадена на заемополучателя. Според чл.1, изр. 2 от Договора „с подписване на договора заемополучателят удостоверява, че е получил дадената в заем сума”. С оглед на това съдържание Районният съд налага извод, че процесната сума е предадена на заемополучателя при подписването на договора. Това следвало и от тълкуването на волята на договарящите, обективирана в текста на договора, а именно – „заемодателят дава на заемополучателя”, „сумата да бъде върната в срок до...”, „...удостоверява, че е получил...”. Районният съд аргументира, че не споделя довода на ответната страна, поддържан в писмената защита, че след като в договора не било записано, че същият служи и като разписка за получената от заемателя сума, не се установявало реалното предаване на заемната сума. Такова формално изискване не било заложено нито в закона, нито в практиката. При неясна воля, съдът тълкува договора по смисъла на чл.20 ЗЗД, а именно отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. По делото ответницата не е твърдяла да е изпълнила задължението си по връщане на процесната сума на падежа, поради което е достигнат изводът, че е налице неизпълнение на постигнатите договорености.

С  въззивната  жалба на З.Н.Б. се правят оплаквания срещу направените правни изводи с решението, като  считат същите за неправилни.

ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Основното възражение на жалбоподателката се състои в това, че по делото не е доказано предаването на сумата по възникналото заемното правоотношение  между страните.

Въззивната инстанция намира, че възражението е неоснователно. Съгл. разпоредбата на  чл.240 от ЗЗД - С  договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Както е известно, характерните белези на договора за заем, като правни характеристики, са че той е консенсуален, неформален, едностранен,  реален договор и  безвъзмезден /ако не е уговорено противното изрично/. Или, казано с други думи, договорът се счита  за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. От момента на получаването за заемателя възниква задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата /чл.240, ал.4 ЗЗД/. В конкретния случай по делото, няма спор, че е подписано съглашението, а единствено досежно това – дали е била предадена реално сумата от 9 500 лв. От прочита на съдържанието на чл.1 изр.2 - „С подписването на договора заемополучателят удостоверява, че е получил дадената в заем сума“, се налага единствено възможният извод, че обследваната сума е получена в момента на подписването му от страните пред Нотариуса. В тази насока, без уважение следва да се оставят  доводите на жалбоподателката, че не била представена отделна разписка за предаването на сумата в брой. Това е така, защото нормативно такава уредба не е регламентирана от ЗЗД, в смисъл - че за удостоверяване на получаването на сумата по договор за паричен заем е задължително да се състави някакъв друг, различен документ от самия договор, в който да бъде записано изрично, че сумата е предадена от заемодателя и респективно е получено от заемополучателя. Достатъчно е в договора ясно и недвусмислено да е записано при подписването му от страните, че сумата е предадена, респ. получена от заемополучателя.  В процесния случай така е и  написано, а именно, че е получена дадената сума. По делото не са въведени твърдения  заемната сума от 9 500 лв. да е била върната на заемодателя в определения срок до 24.02.2018г.

Обжалваното решение се явява законосъобразно  и подлежи на потвърждаване.

                   Разноски не се претендират от въззиваемата страна.

                   По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

          

                     Р  Е  Ш  И   :

 

Потвърждава  Решение № 1051/18.03.2019г. на ПдРС -  III гр.с. по гр.д.№ 18612/2018г.

 

 

                 Решението е окончателно.

 

                                   Председател  :

 

                                           Членове :