Р Е Ш Е Н И Е №260813
12.03.2021 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 21303 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против С.К.К., ЕГН **********,***,
с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 79, чл. 86,чл. 99 и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите, и чл. 6 и следващите от Закона за
потребителския кредит.
Ищцовото дружество черпи права от два
договора.
Твърди се
най- напред в исковата молба, че на 18.12.2014г. ответникът сключил с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за
кредит № ********. К. получил
назаем сума от 15 000 лева, която
трябвало да бъде върната на 96 бр. равни месечни погасителни вноски, ведно със
възнаграждение за кредитора от 14041.50 лв, и такса „ангажимент„ в размер на 350 лева,
срещу която сума кредиторът поел ангажимент да не променя лихвения процент за
периода на договора. Последната такса била удържана от общия размер на кредита.
Кредиторът приел разсрочване на
останалите плащания, като размера на
тези 96 месечни вноски станал 302.52 лв. месечно, при първа погасителна вноска
на 20.01.2015 год. и последна на 20.12.2022 год.
Тъй като кредитополучателят не платил точно,
кредитът станал автоматично предсрочно
изискуем, без да има нужда от нарочно уведомление до длъжника за настъпването, каквото
въпреки това се твърди. От датата на забавата, върху главницата била
начислявана и лихва за забава върху всяка просрочена вноска, която до датата на
подаване на заявлението станала в размер
на 1630.79 лв. От договорната лихва
били погасени 7434.75 лв., а от
главницата 3153.45 лв.
На
следващо място , на дата 13.09.2018г. кредиторът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлил
на ищеца вземането си по договора чрез цесия. Твърди се , че ответника е
уведомен за извършеното прехвърляне. Въпреки това, останалите вземания на
кредитора останали непогасени, и предвид продължаващото неплащане, цесионерът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.
дело № 12723/2019 год. Срещу заповедта длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването на вземането при следните
размери: главница: 11846.55 лв., договорна лихва 6606.75 лв. за целия период на
договора, законната лихва за забава в
размер на 1630.79 лв. за период от 06.01.2018 год. до датата на подаването на заявлението в съда –
30.07.2019г, както и законната лихва за забава върху главницата и
възнаградителната лихва, считано от същата дата , и до окончателното плащане на
вземането. Евентуално , ако съдът не уважи установителните искове , то се иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца същите суми , на на същото –
договорно – основание . Претендира се и присъждане на разноските.
Ответникът оспорва исковете, отговорът му е
депозиран в срока по чл. 131 ГПК. Отрича се ищецът , в отношениета между
страните , да е носител на спорното притезание , тъй като ответника не бил
уведомен за сключването на цесията, а и процесното вземане не било предмет на
същата. Вземане изобщо не било възникнало, между ответника и цедента нямало
договор или друг източник на задължение
за К.. Иска се от съда да исковете да се
отхвърлят и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Води
се установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, чл. 86
и чл. 99 от ЗЗД, чл. 240 от същия закон и чл. 9 и следващите от Закона за
потребителския кредит. Искът е допустим:
сроковете по чл. 411 и 422 от ГПК са спазени, има идентичност между вземането , така, както е описано в
исковата молба , и това, заповядано за плащане по частното гр. дело №
12723/2019 год. по описа на Районен съд Пловдив, І гр.с. По отношение на
допустимостта съдът следва да отбележи също така , че искането за осъждане на
ответника да плати може да бъде разгледано по същество само в хипотезата , в
която съдът не е постановил решение по установителния иск, тъй като ,
независимо от вида на търсената защита , едновременно произнасяне по едно и
също искане между същите страни и на същото основание е недопустимо. А ищецът
сочи същия договор като основание да търси осъждане.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение, че сумата от 14650 лева е преведена по
сметката на кредитополучателя, като от общия размер на отпусната главница е
удържано вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за такса „ангажимент „ 350 лева“. Остатъкът
за плащане по договора е следният: 11846.55
лева- главница , 6606.75 лева лихва/кредиторово възнаграждение ( за
целия период на договора) , 1842.79 лева обезщетение за забава от 06.01.2018 до датата на подаването на
заявлението в съда – 30.07.2019г.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Възникване , съществуване , изискуемост на
вземането :
Копие от договора под № ************ е представено на л. 6 от делото. Договорено е К. да получи сума от 15 000 лева,
при 18.73 % годишна лихва , и годишен
процент на разходите от 21.37 %. От своя страна, К. следвало съгласно договора да върне не само главницата
, но и възнаграждение на кредитора в общ размер от 14041.50 лв. Няма спор между страните, и се установява
от заключението на вещото лице, че
ответника е получил сума от 15000 лева, от които 14650 лева са преведени по
сметка на К. , а 350 лева кредиторът е прихванал срещу насрещното задължение на
ответника да плати такса „ангажимент „. Тъй като договорът за заем е договор реален, то съдът
следва да приеме, че същият е сключен. Подписът на К. под договора не е спорен.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл.9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ),
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. „ както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и
условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок
на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Има информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, информация
за изпълнението - чл. 7
изр.последно от договора. Представен е
доведен до знанието на К. стандартен европейски формуляр, в който има и информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено, а
в самия договор има информация за правата на К. по всяко време да получи
безвъзмездно извлечение от договора под формата на погасителен план.
С редакцията на закона , ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.се въведе в позитивноправната
защита на потребителите изискване ,
договор за потребителски кредит да е изпълнен в „ еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12“; очевидната идея на законодателя е била да направи тези договори по –
ясни , лесно читаеми и разбираеми за
потребителя, като отстрани т.нар. „дребен шрифт“. Законодателят обаче не е
посочил какво точно представлява
посочената стойност от 12 единици; затова , и изхождайки от приложното
поле и целта на закона ( засилена защита на потребителите – кредитополучатели )
съдът приема, че се касае за размера на т. нар. „шрифтов кегел“ в типографията
, който на свои ред се мери в пунктове. Размер на шрифта от 12 пункта е част от
стандарта ( БДС
6.04.1:1985)
за машинописна страница , за да е възможно страницата да е лесно читаема –
да има не повече от 30 реда и не повече
от 60 знака на всеки ред . В случая , при налични в общите условия на договора
63 реда и близо 90 знака на ред, очевидно, изискването за шрифт с кегел от 12
пункта не е спазено. Горното релевира общата недействителност на договора
според чл. 22 от ЗПК, оттам – кредитополучателя дължи връщане само на чистата
стойност на кредита.
По
отношение на изискуемостта на вземането в пълен размер:
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за плащане , срокът на договора не е изтекъл, не са
настъпили и падежните дати на част от
последните във времеви план погасителни вноски. Нарочно уведомление за
настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит на К. не е връчвано.
Въпреки това, съдът приема , че че кредиторът е оттеглил редовно волята си по
чл. 66 от ЗЗД да приеме частично плащане,
тъй като още в трите уведомления по
смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД е посочен
като търсен размер на плащанията общия такъв на договореното за целия период на договора, които размер е и
предмет на заявлението за издаване на заповед
плащане , и исковата молба,
връчна за отговор на ответника; така или иначе, в отношенията между страните,
длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 71 от ЗЗД.
ІІ. На
следващо място , на л. 10 от делото фигурира и копие , заверено от страната, от
рамков договор за цесия от дата 27.07.2017 между ищеца и първоначалния
кредитор, като се установява от приложението към същия на л.18 , че вземането на цедента против ответника е
предмет на договора , след като фигурира там, под № 4 .Възражението на
ответника в противния смисъл не се споделя от съда. Ищецът е между страните по договора за цесия действителен
носител на материалното право, като
самото вземане е прехвърлимо – в договора за кредит изрично е записана такава
възможност за кредитодателя. Цесията е породила действие и в отношенията между
длъжника и цесионера , доколкото
представени са три последователни уведомления по смисъла на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
до К. (л . 25). Те са изпратени на посочения в договора адрес, но не са
получени. Независимо от това , уведомление за извършената цесия от името на
цесионера като пълномощник на цедента
фигурира и като приложение към
исковата молба, при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в
това отношение, съдебната практика последователно приема връчването на
уведомлението да е редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за
несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в
хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на
договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на
каквото и да било плащане, а такова не се твърди , е без значение това, дали
цесията е съобщена на длъжника.
Или,
ищецът е легимиран като кредитор по прехвърленото вземане, но
кредитополучателят дължи връчане само на чистата стойност на кредита и
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението – доколкото
последиците от неизпълнението не са част от приложното поле на ЗПК и между
нормите на чл.23 от ЗПК и 86 от Закона за задълженията и договорите няма
противоречие.
Останалите възражения на длъжника:
Няма как да се приеме ,че договора е
подписан от лице без представителна власт, но дори да е така, волеизявата на
кредитора е потвърдена от факта , че той търси изпълнение по същия. На следващо
място , договор, сключен от лице без
представителна власт, не е нищожен , а унищожаем по смисъла на чл. 27 от ЗЗД , и това
унищожение може да иска само кредиторът , в чийто интерес тя е установена ( чл.
32 ) и то - в изтекъл отдавна тригодишен срок от датата на
сключването на договора.
Разноските се възлагат в тежест на ответника пропроционално на уважената част от исковете. Общия размер на направените от ищеца разноски
по двете дела е 1719.62 лева, тъй като на представлявалия ищеца юрисконсулт се
определя възнаграждение от 150 лева; дължат се пропоционално 1015.12 лева ( 1719.62/20084.09*11846.55 лева ,
колкото е общо уважената част).ответникът не е направил собствени разноски ,
бил е представляван от особен представител.
За пълнота , съдът не може да разгледа по
същество искането за осъждане на ответника, тъй като вече се е произнесъл по цялото искане с акт
по същество .
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на С.К.К.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за кредит
PLUS-11071105 , сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от дата 01.08.2019г. по частното дело № 12723 по описа на
ПРС за 2019г.: главница : 11846.55 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от дата 30.07.2019г до окночателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта , представляваща 6606.75
лева лихва/кредиторово възнаграждение за целия период на договора ( 05.12.2017г
до 20.12.2022 г.) , 1842.79 лева обезщетение за забава от 06.01.2018 до датата на подаването на
заявлението в съда – 30.07.2019г., като неоснователен .
ОСЪЖДА
С.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете производства в размер
от 1015.12 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
КГ