Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2553 20.07.2016
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 10147 по
описа за 2014 година.
Предявени са обективно съединени искове с правно осн.
чл.124, ал.1 ЗС вр. чл.537 ГПК, чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Ищцата Д.С.С.. твърди, че е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор **********., находящ се в града на адрес гр.П.************* и
представляващ апартамент с площ от 95 кв. метра, ведно прилежащите му изба с
площ от 20 кв. метра, допълнително помещение с площ от 6 кв.метра, таванско
помещение с площ от 20 кв.метра, както и 3,333% ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж. Твърди,
че са собственици и ползуватели на самостоятелен обект – трети жилищен етаж от
сградата, включително и на малко сутеренно помещение с площ от 9 кв. метра, за
което ищцата твърди, че се намира под стълбището и представлява обща част на
сградата, която ответниците за завладели след незаконно извършено преустройство
на това помещение и превръщането му в санитарен възел. Твърди се, че такова
помещение не било предвидено по архитектурния проект на сградата. Твърди, че
относно това помещение имало издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка, като в последствие относно него били сключени между ответниците два
договора за дарение на идеални части. Тези договори обаче, били нищожни поради
противоречието им със закона и липса на предмет, досежно прехвърлянето на
процесното малко сутеренно помещение от 9.00 кв.м., тъй като обща част,
съгласно чл.38 от ЗС, то не можело да се дели и да бъде обект на право на
собственост.
С оглед на така изложените обстоятелства се иска съдът
да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата Д.С. притежава
3,333% ид. части от помещението от 9 кв.метра,разположено в сутеренния етаж и
представляващо обща част от сградата, както и да бъде отменен за съответната
част от правото на собственост нотариален акт по обстоятелствена проверка № *********г.
на нот. М.С.. Иска се също така, съдът да прогласи на осн. чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД
нищожността на договорите за дарения на идеални части, относно въпросното малко
сутеренно помещение, които са обективирани в нот. актове №*********г. на нот. М.С.
и №*********г. на нот. Т.К..
Ответниците Д.Х.А., Р.Х.А., В.Р.А., М.Р.А. и Б.Р.А.
считат, че помещението, предмет на иска не е обща част на сградата, тъй като отговаря
на техническите изисквания на обособен самостоятелен обект съгласно действувалата към момента на
изграждането му нормативна уредба. Твърдят, че техния праводател, както и те
самите са владели помещението в настоящия му вид, повече от 40 годин, поради
което е придобито по давност и с оглед това е издаден нотариалният акт за
собственост. В тази връзка отричат помещението да е придобито през 2007 година,
тъй като от построяването на партерния етаж помещението е било във владение на
Р.З.А., който е техен праводател. Предвид това считат исковете за неоснователни
и молят съда да ги отхвърли.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Установява се, че ищцата Д.С. е собственик на
самостоятелен обект - втори жилищен етаж от сграда, разположена в поземлен имот
идентификатор ********. Притежавания от ищцата обект представлява апартамент от
95 кв.м., с принадлежащи към него северно избено помещение с площ от 20 кв.м.,
а също и допълнително помещение, през което минават водопроводните и
канализационни инсталации на сградата с площ от 6кв.м., ведно с таванско
помещение, както и 3,333% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.
Притежаваният от ищцата обект в сградата е с идентификатор ********* и е с
административен адрес: гр. П.********. Правото на собственост така описания
имот С. е придобила на основание съдебна делба, извършена по гр. дело №
2498/2006г. на ПРС, с която съобразно чл.292 ГПК/отм./ в неин дял е бил
разпределен процесният втори етаж ведно с прилежащите му избени помещения и
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж /лист 25 – 28 от делото/.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №***********г.,
издаден на 19.11.2007г. от М.С. – н. с район на действие Пловдивски районен съд,
ответниците Б.Р.А., В.Р.А. и М.Р.А. били признати за собственици по давностно
владение и наследство, съответно при квоти 1/6 за Б.А., 1/6 ид.част за В.А. и
4/6 ид. части за М.А. на следния недвижим имот: трети жилищен етаж, построен в
жилищна сграда от 3 етажа със сутерен, находяща се в гр. П.******** в УПИ *******,
състоящ се от 3 стаи, кухня, антре, баня, тоалетна и 2 тераси със застроена
площ 105,90 кв.м. ведно с югоизточното сутеренно помещение, състоящо се от две
отделения с полезна площ от 18,70 кв.м., ведно с малко сутеренно помещение с
полезна площ от 9 кв.м., намиращо се под стълбището, при граници: изток –
калкан, юг – собствено помещение, запад – коридор, север – стълбищна клетка и
отгоре – първи жилищен етаж на И.Б.А., както и таванско помещение от 24,40 кв.м
и 33,33% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж /лист 30 от делото/.
На 19.11.2007г. М.Р.А. дарила на своите в. Д.Х.А. и Р.Х.А.,
също ответници по настоящото дело, по 2/12 ид.части от собствените си 8/12
ид.части, а Б.Р.А. дарила на д. си Д.Х.А. и Р.Х.А. по 1/12 от собствените си
2/12 ид. части от описания по-горе трети жилищен етаж, ведно със сутеренното
помещение от 18,70 кв.м. и малкото сутеренно помещение с площ от 9 кв. м. намиращо
се под стълбището, както и с 33,33% ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж. За дарението бил
съставен нот. акт № ********г. на н. М.С. /лист
31 и 32 /. Със същия нотариален акт
дарителката М.Р.А. си запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
своята част от описания имот.
На 28.04.2009г. с нот. акт за дарение № ********* г.
на н. Т.К., М.Р.А. дарила на д. си В.Р.А. собствените си 4/12 ид.части от третия
етаж със застроена площ от 105,90 кв.м., който е предмет на предходните 2
нотариални акта, ведно със сутеренното помещение от 18,70 кв.м., второ
сутеренно помещение с площ от 9 кв.м., таванско помещение от 24,40 кв.м. и
33,33% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж. Към момента на
изповядване на тази сделка жилището на третия етаж е било вече кадастрално
заснето с идентификатор ******** /лист 33
от делото/.
Не се спори по делото, а и е видно от представените
писмени доказателства, че сградата, в която се намират самостоятелните обекти,
собственост на ищцата и ответниците е в режим на етажна собственост, като е
построена върху държавна земя по силата на отстъпено право на строеж с решение
на Изпълкома на ГОНС – П. от 06.01.1965 г. /лист
9 от делото/. Правото на строеж за
жилищната сграда е било отстъпено на С.И.Г., Р.З.А. и Б.И.А.. То е следвало да
бъде реализирано от тримата суперфициари по одобрен архитектурен проект за
триетажна сграда с три самостоятелни апартамента за всеки един от строителите,
с общо ползване на дворното място и равно участие в съсобствеността на общите
части на сградата по чл.38 ЗС, както и с право на споразумение по отношение на
делбата на апартаментите и сервизните помещения.
На 10.02.1966г. строителите Р.А., С.Г. и Б.А.
разпределили етажите по жребий, уточнили извършването на отделните видове
работи по постройката и задълженията на строителите, като със сключеният на
същата дата договор за делба с нотариална заверка на подписите, след като
установили, че е изграден сутеренния етаж на постройката и е излята първата
плоча, извършили разпределение на реалното ползване на помещенията в сутеренния
етаж. Постигнато било съгласие получаващият първи етаж да вземе южното избено
помещение и допълнителното такова към него с размери 2 метра на 3 метра.
Вторият етаж получил северното избено помещение и допълнителното такова към
него, през което минават водопроводните канализационни инсталации за всички
апартаменти, а трети етаж взел югоизточното избено помещение и допълнителното
такова към него с размери 2,../не се чете/, като ползва и мястото под стълбището /лист 10 от делото/.
Договорът е вписан на 13.12.1971г. в Службата по вписванията – гр. П.
Установява се от заключенията на първоначалната и повторната
съдебно-технически експертизи, изготвени от вещите лица Р.К., съответно С.В. и Н.П. / лист 326 и сл. и л. 715 и сл.
на делото/, че в пространството под
стълбището, описано в договора от 1966 г. като „мястото под стълбището” е
обособена тоалетна чрез затваряне му посредством изграждане на вътрешен неносещ
зид и поставяне на врата върху него. И двете експертизи са установили, че в
първоначално одобрения проект от 1965 г. на това място не е предвидено
изграждането на санитарно помещение. Установява се, обаче, че върху графичната
част на плановете /част архитектурна/ със синьо мастило е нанесена промяна,
като се предвижда изграждане на тоалетна. Поставена е и забележка „важи за
екзекутив”, разположена в анетката и подписана от проектанта арх. И..
Последното се установява и при оглед на представените по делото по делото копия
и оригинал на арх. проект. В процеса на строителството на мястото е изграден неносещ
тухлен зид с дебелина 12 см, който е ограничил пространството под източното
стълбищно рамо към първи етаж и върху който е била монтирана дървена врата. По
този начин се обособило санитарно помещение, което съгласно заключението на
повторната експертиза /лист 711 от
делото/ е с размери 3.00 м/0,95м и
височина в южната си част 2,25 м. Установява се, че понастоящем така
обособеното помещение под стълбищната клетка се ползва като тоалетна - баня.
Санитарното оборудване е свързано към водопроводната инсталация посредством
хоризонтални и вертикални щрангове, включени в общата водопроводна инсталация
на сградата. Според заключението на повторната експертиза, което по същество
съвпада с първоначалната, изготвена от вещото лице К., преустройството е
извършено по време на строителството на сградата. Съобразно корекциите,
нанесени в чертежа на първоначалния проект, помещението би следвало да е с
приблизителни размери 1,50м/1м – размери изчислени по мащаб. При огледа на
място вещите лица са констатирали, че нанесеният като екзекутив в строежа
северен тухлен зид на това помещение не е изпълнен, което се отразява на
дължината му и тя към момента на огледа е 3м, а ширината е 0,95м. В северната
половина, т.е. в задната си част помещението е с неизползваема височина поради
наклона на стълбищната клетка.
Относно момента на обособяване на това помещение по
делото са събрани гласни доказателства, като свидетелите са депозирали
противоречиви показания. Свидетелката Р.Г. /
която е с. на ищцата/ поддържа, че по
проекта мястото под стълбището не било определено за баня и тоалетна, като след
построяването на сградата, собствениците си държали там велосипедите. Едва
десет години след като се построила сградата, там била направена тоалетна.
Свидетелката поддържа, че за това помещение не бил теглен чоп между
съсобствениците. Другият свидетел – Н.К., твърди, че къщата е построена през
1966г., като той е участвал в строителството. Поддържа, че съсобствениците са
хвърляли чоп за да разпределят помещенията в сутерена на сградата. Така били
разпределени всички помещения в сутерена, включително и помещението под
стълбите, за което твърди, че никога не е било използвано за оставяне на
велосипеди в него, а освен това, че е било съществуващо към 1972г., когато се
изграждала главната канализация в квартала.
От така депозираните показания, относно момента на
обособяване на процесното санитарно помещение, съдът намира, че следва да
възприеме за достоверни показанията на втория свидетел. Относно него не е
установено родство с някой от страните / за разлика от първата свидетелка/, а
освен това, показанията му кореспондират със заключенията на вещите лица, които
установяват, че начина на изпълнение на въпросното помещение, с оглед полагане
на мазилките в него и останалата част от сутерена, предполага обособяването му
да е извършено в хода на строителството на цялата сграда. Този извод се
подкрепя и от наличната промяна на архитектурния проект обозначена като
екзекутив. Предвид това, съдът намери за установено, че преустройството на
подстълбищното пространство в санитарен възел е извършено в хода на
строителството на сградата – тоест през 1966г.
При така установените факти се налагат следните
изводи:
Сградата, в която се намира спорното помещение е
изградена с отстъпено право на строеж, от три лица, всяко от които е получило
право да изгради и придобие по един етаж /апартамент/ в нея и по равни части от
общите части и принадлежащи помещения. След осъществяването на така остъпеното
право на строеж и извършване на разпределението на обектите, относно сградата е
възникнала етажна собственост.
Съгласно чл. 38 от ЗС при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици
са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени
помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Общите части биват два вида – общи части по естеството
си и общи части по предназначение. Общи по естеството си са онези общи части
без които сградата не би съществувала – например оградните стени, покривът,
главните елементи от вътрешните инсталации, земята върху която е изградена
постройката. Без тези тях, сградата не би могла да съществува и изпълнява
функционалното си предназначение.
Що се отнася до общите части по предназначение, каквито
могат да бъдат отредени складови, сушилни или перални помещения, обособени ниши
в подстълбищни пространства и други подобни, е възможно да бъде взето решение от
етажните собственици, с което първоначално определеното по план предназначение да
бъде променено.
В конкретния случай, мястото под стълбището е било
разпределено на един от съсобствениците още по силата на договора, сключен през
1966г. След което е било обособено като санитарно помещение с извършеното по
време на строителството преустройство. Няма спор, че по първоначалния проект
това пространството под стълбищната клетка се явява обща част, но тя не е
такава своето естество. Обща част по естество е стълбищната клетка и
изграждащите я стъпала, без които сградата не би могла да се ползува.
Пространството под първото рамо на стълбищната клетка обаче, не може да бъде
определено като обща част по естеството си, защото неговото съществуване не е
пряко свързано с функционирането на сградата. То може да бъде изцяло запълнено
с определен материал или пък използувано за общо складиране на вещи, за
оставяне на велосипеди и т.н. - тоест предназначението му може да се мени, а не
следва от неговото естество /за разлика от носещата стена например/. Следователно
собствениците биха могли да предвидят, че вместо като общо, ще се ползува само
от някои от собствениците. Такъв извод следва от разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗС
която допуска уговорка, според която частите от сградата, които обслужват само
някои от отделно принадлежащите етажи или части от етажи, да бъдат общи само на
лицата, чиито помещения обслужват.
Договорът относно разпределение на сутеренните помещения, сключен през
1966г. има характера на такава уговорка, като от съдържащата се в него воля е
видно, че съсобствениците построили сградата са си разпределили ползуването не
само на отделните сутеренни помещения, но и на прилежащи към тях допълнителни
пространства, като за праводателя на ответниците /собственик на третия етаж/ се
е взело решение да ползува и пространството под стълбището. Именно въз основа
на това решение е било извършено, при това, както се установява още при
строителството на сградата - през 1966г., преустройството на това помещение в
санитарен възел. Така сключеният договор не противоречи на закона и има
действие между първоначалните участници във етажната собственост, като следва
да обвързва и техните правоприемници. Това е така, защото е допустимо с договор
за доброволна делба, съсобственици, които са построили сграда с няколко
жилища и други обекти, да поставят в дял
на един от тях помещение, което според архитектурния план е било предвидено за
общо ползуване / в този смисъл Решение №1
от 14.01.1981г. по гр.д. № 3279/80 г. на І г.о. ВС. /.
Дори да се приеме, че сключеният между съсобствениците
договор за делба от 1966г. не е имал пряко транслативно действие по отношение
на собствеността върху процесното помещение, то той обективира воля на етажните
собственици относно промяна на предназначението на таза обща част. Подобно
решене е основание за съответния съсобственик, към чийто обект е придадено
помещението да установи върху него владение, като след изтичане на предвидения
в чл.79, ал.1 ЗС да го придобие по давност. Това е така, защото след промяната
на предназначението на общата част отпада забраната на чл.38, ал.3 ЗС. Съсобствеността
върху такава обща част може да бъде прекратена, тъй като принудителният и
характер отпада с факта на промяна на нейното предназначение по волята на
етажните собственици.
Съдът не споделя доводите на ищцата относно това, че
извършеното преустройство представлява незаконно строителство. По отношение на
тези доводи, следва да се изтъкне, че съобразно заключението на първоначалната
експертиза, както и от устното становище на в.л. В. при изслушване на
повторната експертиза, приета в последното съдебно заседание, преустройването
на пространството под стълбището е било допустимо съгласно действащите към
момента на извършването – тоест 1966г. правила. Следователно въпросното
преустройство, тъй като осъществено до 07.04.1987г. представлява търпим строеж
по смисъла на ЗУТ и не подлежи на премахване като незаконно. Това е така,
защото съгласно §16 ПР на ЗУТ строежи, изградени до посочената по-горе дата, за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими и не подлежат на премахване и
забрана за ползване. Така цитираната разпоредба, съдът намира, че е напълно
приложима към процесното преустройство. Обратно допускане би довело до
абсурдното тълкуване сграда построена
изцяло без строителни книжа да представлява търпим строеж, а по-малкото по обем
преустройство да се окаже незаконно, повече от повече от 40 години след
осъществяването му. Следователно процесното помещение е годен обект на право на
собственост, като съставлява принадлежност към главната вещ –третия жилищен
етаж, към който е било предадено по силата на договора от 1966г.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че помещението,
придадено към жилището притежавано от ответниците е изгубило характера си на
обща част още по силата на договора за делба от 1966г. Ето защо ищцата не може
да се легитимира като собственик на претендираната от нея 3,333 % ид.ч. от
него, а предявеният от нея иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Приетото по-горе относно статута на помещението и
факта, че то е придадено към един от самостоятелните обекти в жилищната сграда,
означава че то има характер на принадлежност към главната вещ по смисъла на
чл.98 ЗС. Главна вещ в случая представлява жилищния етаж, придобит от
ответниците в съсобственост. Договорите за дарение с който идеални части от
това помещение, заедно със другото сутеренно помещение и таванско помещение, са
били прехвърлени ведно с третия жилищен етаж от сградата не са сключени нито
при липса на предмет /тъй като има годен обект на право на собственост/, нито в
противоречие със закона, доколкото чл.98 ЗС постановява принадлежността да
следва главната вещ. Не е налице и противоречие със чл.38, ал.3 ЗС, поради
промяната на предназначението на помещението.
Ето защо като неоснователни следва да се отхвърлят и
обективно съединените искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД относно
прогласяване нищожността на посочените в исковата молба два договора за
дарение.
По
разноските:
Предвид изхода на делото на ищцата разноски не се
дължат.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата дължи на ответниците
разноски, както следва: на Р.Х.А. – сумата 400 лева възнаграждение заплатено на
адв. Ф. / лист 242 от делото/ и на Б.Р. Атнасова
- сумата 600 лева – заплатена на адв. Ю. / лист 244/. Останалите ответници
не са представили доказателства за разноски и такива не им се следват.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.С.С.
ЕГН **********,*** против Д.Х.А. ЕГН **********, Р.Х.А. ЕГН **********, В.Р.А.
ЕГН **********, М.Р.А. ЕГН **********, всички с адрес *** и Б.Р.А. ЕГН **********
***, за признаване, на осн. чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на 3,333% ид. ч. от малко сутеренно помещение с площ от
9.00 кв.м., разположено под стълбището в жилищна сграда с идентификатор № **********,
по кадастралната карта и кад. регистри на гр. П. одобрена със Заповед № РД
-18-48/03.06.2009г., находяща се на адрес гр. П.**********, за което ищцата
претендира, че представлява обща част от сградата, КАТО ОТХВЪРЛЯ и искането на
ищцата, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен до размера на 3,333 % ид.ч.
от констатираното с него право на собственост върху гореописаното малко
сутеренно помещение, Нотариален акт №***********г. на Н. М.С.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
обективно съединените искове на Д.С.С. ЕГН **********,*** против Д.Х.А. ЕГН **********,
Р.Х.А. ЕГН **********, В.Р.А. ЕГН **********, М.Р.А. ЕГН **********, всички с
адрес *** и Б.Р.А. ЕГН ********** ***, за прогласяване, на осн. чл.26, ал.1 пр.
първо ЗЗД и чл.26, ал.2 пр. второ ЗЗД - противоречие със закона и липса на
предмет, нищожността на договор за дарение на идеални части от недвижим имот
сключен на 19.11.2007г. и обективиран в Нотариален акт №.*********г. на н. М.С.
и договор за дарение на идеални части от недвижим имот сключен на 28.08.2009г.
и обективиран в Нотариален акт №*********г. на н.Т.К., в частите им с които се
прехвърлят ид.ч. от право на собственост и се запазва право на ползуване върху
малко сутеренно помещение с площ от 9.00 кв.м., разположено под стълбището в
жилищна сграда с идентификатор № *********, по кадастралната карта и кад.
регистри на гр. П., одобрена със Заповед № РД -18-48/03.06.2009г., находяща се
на адрес гр. П.***************.
ОСЪЖДА Д.С.С. да заплати на Р.Х.А., на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д.С.С. да заплати на Б.Р.А., на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД