ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2577
Русе, 09.09.2024 г.
Административният съд - Русе - IV състав, в закрито заседание на девети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ДИАНА КАЛОЯНОВА |
като разгледа докладваното от съдията Диана Калоянова административно дело № 549/2024 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Й. М., № 833, с район на действие Окръжен съд - Русе, ЕИК ********* и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. К. Х., АК Русе, като са предявени следните искания към съда: „ 1) обявите за нищожни: отказа на Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление“ към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/17.04.2024г., връчено по електронната поща на 17.05.2024г. и становище, обективирано в писмо № МЕУ- 8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието, като издадени от некомпетентен орган; 2) в условията на евентуалност да отмените актовете по т. 1 като незаконосъобразни и неправилни, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 3) да отмените становище, обективирано в писмо № МЕУ- 8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 4) да изпратите преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона 5) да присъдите на ЧСИ В. М. с район на действие Окръжен съд гр.Русе сторените разноски в производството по делото; 6) на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.З, пр.З ЗА да присъдите адв. възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя.“
С Разпореждане № 2155 /10.07.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя в 3-дневен срок от съобщението да отстрани следната нередовност: Да уточни кой акт оспорва, кой е неговия издател и в какво се състои искането му до съда относно така посочения от него акт.
В указания срок е постъпила молба с вх. № 3485/11.07.2024 г., в която е представено следното уточнение:
„С жалба вх. № 8331692/29.05.2024г., получена от Министерството на електронното управление чрез ССЕВ са оспорени три акта:
1) отказ, обективиран в електронно писмо, издаден от Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление" към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/ 17.04.2024г., връчен по електронната поща на 17.05.2024г. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на електронното управление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона;
2) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция". Искането до съда по повод този акт е да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и |съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Директор на Главна дирекция „Национална полиция" със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и
3) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на правосъдието със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.“
С Разпореждане № 2184/11.07.2024 г. съдът е разделил делата по всеки от посочените актове, като предмет на настоящото производство е обжалването на „1) отказ, обективиран в електронно писмо, издаден от Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление" към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/ 17.04.2024г., връчен по електронната поща на 17.05.2024г. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на електронното управление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона;“
От фактическа страна по делото се установява следното:
Жалбоподателят ЧСИ М., чрез помощник ЧСИ К. е подал на 17.04.2024 г. до Министерството на електронното управление (МЕУ) „Заявление актуализация на достъп до набори от данни“ по електронен път, регистрирано с рег. № МЕУ-7020/17.04.2024 г. В заявлението е отбелязано, че желае да бъде извършено актуализация на достъп до набор от данни. Заявлението включва още следните части:
- Правно основание за достъп до регистъра: „ЗЧСИ чл. 18, ал. 1 и чл. 16, ал. 1“.
- Наименование на операцията: „Разширена справка за МПС по регистрационен номер Разширена справка за МПС по регистрационен номер - V3
Справка за МПС по регистрационен номер
Електронна справка за наличие на запор върху имущество
Електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице
Справка за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност“.
- Описание на полетата от резултата от операцията: „всички“.
- Наименование на свързаната с данните услуга: „Изпълнителни дела“.
Отбелязано е още в заявлението, че техническата свързаност ще се осъществява през Интернет, като е посочен съответния обектен идентификатор.
За подаденото от ЧСИ М. заявление, МЕУ е уведомило Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), Министерство на вътрешните работи (МВР), което писмо е регистрирано с вх. № 328600-26933/19.04.2024 г. по деловодния регистър на ГДНП. Главният директор е представил отговор до МЕУ с рег. № 328600-29896/02.05.2024 г. (рег. № МЕУ-8070/02.05.2024 г.) относно искането на ЧСИ М. за даване достъп до Регистъра на моторните превозни средства (МПС), който достъп да се осъществява чрез Разширена справка за МПС по регистрационен номер; Разширена справка за МПC по регистрационен номер - V3 и Справка за МПС по регистрационен номер. Главният директор е посочил, че по силата на чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), частните съдебни изпълнители имат правото да обработват различни видове лични данни на длъжник, когато това е нужно за целите на изпълнението. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 37а, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45), съгласно която за извършване на заявените справки се дължи такса, като частните съдебни изпълнители не попадат в обхвата на нормите на чл. 37а, ал. 2 и ал. 7, посочващи случаите на предоставяне на информация без заплащане на такса. В отговорът, във връзка с чл. 37д, ал. 1 от Наредба № І-45, е описан алгоритъмът за подаването по електронен път на заявления за издаване на удостоверение за регистрирани превозни средства по чл. 37а, ал. 1 чрез Портала за електронни административни услуги на МВР (ПЕАУ). Представена е информация и относно таксите, които се събират във връзка с издаване на удостоверения.
С писмо рег. № МЕУ-7740/26.04.2024 г. МЕУ е уведомило Министерството на правосъдието (МП) за постъпилото от ЧСИ М. заявление за включването му като потребител към средата за междурегистров обмен до Национален регистър на запорите и Регистър на производствата по несъстоятелност. В постъпилия отговор рег. № МЕУ-8435/10.05.2024 г. е изразено становището на заместник-министъра на правосъдието относно осигуряване на достъп до регистри/справки/полета в средата за междурегистров обмен (RegiX) на ЧСИ М.. Становището се отнася поотделно за видовете регистри.
По отношение на Национален регистър на запорите (Информационна система за единна входна точка за запори) като е съобразил нормите на чл. 16, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и принципите в чл. 5, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), заместник-министърът счита, че въведените изисквания се отнасят и за достъпа до посочения регистър. Сочи се още в отговора, че в същия смисъл е и чл. 10 от Общи условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) и осигуряване на достъп до тях (ОУ), който изисква достъпа да се осъществява при наличие на конкретно нормативно основание за искания достъп и във връзка с осъществяване на правомощия по закон. В становището е възразено още, че правните основания, посочени в заявлението от ЧСИ В. М. са неприложими спрямо искания достъп, защото по силата на ЗЧСИ съдебен изпълнител има достъп до личните данни на длъжника, но само когото изпълнителното дело е образувано при него. Изразено е твърдение, че в чл. 18 от ЗЧСИ е указана една възможност за взискателя, но тази норма не е императивна, а алтернативна, така че тя не е приложима за всички случаи в изпълнителното производство и затова не може да се приеме за достатъчен аргумент за достъп до Regix. Поддържа се тезата, че информацията, която се съдържа в справките е вторична, т.е. съдебният изпълнител по силата на закона може да получи информацията от първичния регистър, когато при него има образувано изпълнително дело. Наблегнато е на местната компетентност на съдебния изпълнител (независимо частен или държавен), както и че тя не може да бъде променяна, респ. изменяна. Даването на пълен достъп чрез Regix ще наруши тази местна компетентност, тъй като всеки съдебен изпълнител ще има информация за лица, които са извън неговия район. Изрично е посочено, че преди това с писмо вх. № МЕУ-13583/01.09.2023 г. от министъра на правосъдието до главен секретар на МЕУ на ЧСИ В. М. е отказан пълен достъп до Информационната система за единна входна точка за запори (Национален регистър на запорите) чрез Regix.
По отношение на Регистъра по несъстоятелност: Посочено е, че той условно може да бъде разделен на три части: списъка на синдиците (достъпен през интернет страницата на МП); бюлетин на продажбите и търговете (изцяло достъпен на интернет страницата на Министерство на икономиката) и регистър на производствата по несъстоятелност, който се поддържа като централизирана база данни. Изрично е подчертано, че МП поддържа само част от този регистър - списъка (регистъра) на синдиците, които са електронни досиета на синдиците, които съдържат данни като ЕГН, актуален адрес, телефон/факс, електронна поща, специалност, заповед за назначаване и заповеди за промяна на данни, вноски за професионална квалификация, жалби и сигнали срещу синдика, програми за обучения, преминатите курсове на обучение. Изразено е становище, ЧСИ М. следва да бъде включен като потребител към средата за междурегистров обмен с достъп за извършване на справки за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност в частта му, която се поддържа от МП съобразно разпоредбите на чл. 431, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и чл. 264, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Така получената информация от първичните администратори на данни (ПАД) – МВР и МП, е обработена от Т. П. – главен експерт „Системи и компоненти за електронно управление“ при МЕУ и изпратена по електронен път на 17.05.2024 г. до заявителя ЧСИ М.. В писмото (предмет на обжалване) е посочено следното: „Здравейте, по повод В. З. № Заявление № МЕУ-7020/17.04.2024 г. от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. М. имате отказ до от ПАД, както следва:
ОТКАЗВА НА
I. На Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. М., peг. № 833;
1. Регистър на моторните превозни средства (Министерство на вътрешните работи) (съгл. писмо № МЕУ-8070/02.05.2024 г.)
Разширена справка за МПС по регистрационен номер;
Разширена справка за МПС по регистрационен номер - V3;
Справка за МПС по регистрационен номер.
2. Национален регистър на запорите (Министерство на правосъдието) (сьгл. писмо № МЕУ-8435/10.05.2024 г.)
Електронна справка за наличие на запор върху имущество;
Електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице.“
Недоволен от така полученото писмо, ЧСИ М. оспорва същото с жалба рег. № МЕУ-9523/29.05.2024 г. След цитиране на части от становищата на ПАД – МВР и МП, е посочено, че ЧСИ М. претендира за нищожност на отказа като постановен от некомпетентен орган, без да е спазена предвидената форма. Едновременно с това счита отказа и цитираните в него становища за незаконосъобразни и неправилни, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Съдът вече изясни, че предмет на обжалване по настоящото дело, съгласно твърденията на жалбоподателя е отказа на главния експерт Т. П., връчен на жалбоподателя електронно на 17.05.2024 г. Относно същия в жалбата се сочат норми на ЗЕУ – чл. 1, ал. 2 ; чл. 40; чл. 2, ал. 1 и ал. 2. Посочено е, че министърът на електронното управление, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ) води регистър на регистрите. Достъпът до тези регистри се осъществява по реда на чл. 8, ал. 2 от НОИИСРЕАУ чрез подаване на заявление с определено съдържание. В жалбата е записано още следното: „Контролът по изпълнение на Наредбата е предоставен на Министъра на електронното управление, съгласно чл.63, ал.1 от посочения подзаконов нормативен акт. Процедурата относно присъединяване към средата за междурегистров обмен е предмет на Общи условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (Regix) и осигуряване на достъп до тях, утвърдени със заповед № ДАЕУ-18833/17.11.2021г. на Председателя на ДАЕУ. Съгласно чл. 15, ал.З от Общите условия, на основание чл.53, ал.2 от АПК в срок до десет работни дни от датата на получаване на искането по чл.8 ал.1, т.2, лицето по чл.2, ал.1, т.2 изпраща до ДАЕУ окончателно решение с мотивирано становище за предоставяне или отказ на достъп на съответния потребител до исканите регистри и бази данни. Съгласно чл.5 от Общите условия председателят на ДАЕУ назначава комисия, която организира, администрира, поддържа и подпомага изпълнението на процесите в RegiX, а съгласно чл.20 от Общите условия при отказ за предоставяне на достъп до RegiX, комисията по чл.5 прекратява достъпа на заявителя до тестовата среда и му изпраща писмата с отказите от ПАД или го уведомява по автоматизиран начин. В конкретния случаи, достъпът на заявителя ЧСИ В. М. е отказан не от комисия, а от некомпетенен орган - главен експерт.“.
Относно посочения акт, постановен от главен експерт, се иска от съда да обяви същия за нищожен или при условията на евентуалност да го отмени като незаконосъобразен и неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да изпрати преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Първоначално жалбата, заедно с административната преписка е изпратена до А. съд – София град (АССГ), откъдето с Определение № 10010/26.06.2024 г., постановено по адм. д.№ 5881/2024 г., делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Русе. Към преписката е приложено становище рег. № МЕУ-10203/11.06.2024 г. от главен юрисконсулт, упълномощен за процесуално представителство от министъра на електронното управление. Сочи се, че жалбата е недопустима и се иска от съда да остави същата без разглеждане като прекрати производството както срещу главен експерт Т. П., така и по отношение на МЕУ, а алтернативно да я отхвърли като неоснователна. Като основание за недопустимост се отбелязва липсата на годен административен акт, който да полежи на обжалване, съответно отказ да бъде издаден такъв. Релевира се възражение, че нито ЗЕУ, нито друг нормативен акт овластяват министърът на електронното управление и още по-малко експерт в МЕУ, който да разглежда и се произнася по искания за предоставяне на активен достъп. Достъпът, съгласно чл. 15, ал. 1 се осигурява от ПАД. Отказите са направени от сезираните ПАД – МВР и МП, а не от главния експерт и придружителното писмо, изготвено от последния няма характер на индивидуален административен акт. Друго основание за недопустимост на жалбата е липса на правен интерес – обявяването на нищожността или отмяната на обжалваното писмо, за което се твърди, че представлява отказ, не би допринесла за реализиране правата и интересите на жалбоподателя. Главният експерт не разполага с правомощия да се произнася по постъпилото искане за достъп, такива имат само ПАД. Възразява се срещу присъждане на адвокатско възнаграждение, а ако такова бъде присъдено се иска да е минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.
С молба с вх. № 3485/11.07.2024 г. жалбоподателят е поискал обявяване на нищожност, евентуално отмяна като незаконосъобразно и неправилно на електронното писмо, изготвено от Т. П. в качеството й на главен експерт и даване на задължителни указания на Министерството на електронното управление по тълкуването и прилагането на закона.
С писмо с вх. № 3107/30.07.2024 г., във връзка с Разпореждане № 2223/16.07.2024 г. на настоящия съдебен състав, процесуалният представител на МЕУ е посочил, че след като в уточнението на жалбата, подадена от ЧСИ М. се иска даване на указание на МЕУ, то тя като главен юрисконсулт е надлежно упълномощена да представлява министъра и Министерството на електронното управление. Поддържат се възраженията, представени по адм. д.№ 5881/2024 г. на АССГ. Алтернативно се иска производството по делото да се спре до приключване на производствата срещу отказите на министъра на вътрешните работи и на министъра на правосъдието, доколкото същите обуславят изхода от настоящото производство.
Представен е отговор с вх. № 3827/09.08.2024г. от главен експерт Т. П., която съдът е конституирал като ответник по делото. Направено е изявление, че се поддържат вече посочените от съда възражения, представени пред Административен съд – София град. Посочва се, че нито комисията, нито нейния секретар (по смисъла на ОУ) имат правомощия да вземат решение за предоставяне на достъп на потребители до регистри чрез Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (ИСОСУИ RegiX) защото всеки регистър на административен орган е уреден в специален закон, като е определен и органът, който води и поддържа регистъра и съответно предоставя достъп до данните в него. Описана е проведената процедура за получаване на становище от П. М. и МП. Направен е извод, че обжалваното писмо представлява уведомление, а не отказ. Сочи се несъответствието между твърдяния в жалбата ответник (главен експерт) и петитум, насочен към МЕУ. Отново са изложени доводите за липса на правен интерес от заявеното оспорване.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е недопустима за разглеждане по следните причини:
Липсва индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване. Соченият като обжалван в молба с вх. № 3485/11.07.2024 г. „отказ, обективиран в електронно писмо, издаден от Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление" към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/ 17.04.2024г., връчен по електронната поща на 17.05.2024г.“ не отговаря на определенията в чл. 21 от АПК за индивидуален административен акт Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Съдът вече посочи съдържанието на писмото, изпратено от главен експерт П. до ЧСИ М. на 17.05.2024 г. Видно от това съдържание, то има уведомителен характер за отказите, постановени от първичните администратори на данни на регистрите, достъп до които е поискал ЧСИ М..
Както правилно се сочи и във възраженията до АССГ, така и в отговора по настоящото дело съгласно чл. 8, ал. 1, т. 8 от ОУ, МЕУ има задължение да изпрати отказите от ПАД към заявителя или го уведоми по автоматизиран път.
Видно от съдържанието на жалбата по т. 1, защитната теза на жалбоподателя се базира на ОУ, утвърдени със Заповед № ДАЕУ-18833/ 17.11.20211 г. на Председателя на ДАЕУ. Жалбоподателят не е съобразил факта, че тази заповед е отменена със сега приложимата Заповед № МЕУ-8473/ 29.08.2022 г. на министъра на електронното управление. Макар в жалбата да се сочи, че съгласно чл. 63, ал. 1 от НОИИСРЕАД Министърът на електронното управление осъществява контрол по изпълнението на наредбата жалбоподателят не е съобразил настъпилите в наредбата промени, приети с ПМС № 134/20.06.2022 г., които налагат промени и в чл. 1, т. 5 от посочената наредба, уреждаща общите изисквания за предоставяне на електронни административни услуги – по чл. 12, ал. 4 ЗЕУ, т.е. разглежданите ОУ. В действащите ОУ процедурата по осигуряване на достъп е регламентирана различно и комисията по чл. 5 не може да постановява решения за отказ, още по-малко такива правомощия са дадени на нейния секретар – главен експерт Т. П., изпратила оспореното писмо на 17.05.2024 г. до ЧСИ М.. Безспорно се установява, че съгласно посочената разпоредба на чл. 5 от ОУ Министърът на електронното управление назначава комисия, която организира, администрира, поддържа и подпомага изпълнението на процесите в RegiX. Не се установява нормативен акт, който да оправомощава министърът на електронното управление, респ. упълномощени от него лица или други служители от МЕУ да могат да вземат самостоятелно решение за осигуряване на достъп до регистър по заявление, подадено от потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ. Т. правомощие е предоставено на ПАД (легалната дефиниция се съдържа в чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕУ) съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от ОУ. Отделно от това главният експерт не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЕУ във връзка с § 1, т. 1 от ДР на АПК. В този смисъл, след като няма акт, подлежащ на обжалване, не е възможно същия да е издаден от некомпетентен орган (твърдение в жалбата), респективно да бъде обявен за нищожен по смисъла на чл. 173, ал. 2, изречение второ от АПК. При така направеното фактическо установяване, съдът счита, че неправилно е посочил главен експерт Т. П. като ответник по делото и следва да отмени свое Разпореждане № 2223/16.07.2024 г. в тази му част.
Съдът възприема като основателно и другото възражение на ответника, относно липсата на правен интерес. Искането до съда е да се отмени твърдяния в писмото отказ, направен от главния експерт П.. Търсената от жалбоподателя защита, изразяваща се в обявяване нищожността, респ. отмяната на твърдяния отказ не води до промяна в правния мир и не осигурява възможност на ЧСИ М. за достъп до посочените от него регистри в подаденото заявление на 17.04.2024 г.
По така изложените мотиви, съдът намира, че следва да отмени изцяло свое Разпореждане № 2223/16.07.2024 г., с което е конституирал страните по делото и е насрочил открито съдебно заседание; да остави без разглеждане жалбата, с която е сезиран и да прекрати производството по делото.
Съдът, като съобрази изхода на спора и нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, намира, че в полза на жалбоподателя разноски и възнаграждение на представляващия го адвокат не се следват.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 2223/16.07.2024 г., с което е конституирал страните по делото и е насрочил открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба с вх. № 8331692/29.05.2024 г. по деловодния регистър на Министерството на електронното управление, подадена от Частен съдебен изпълнител В. Й. М., № 833, с район на действие Окръжен съд - Русе, ЕИК ********* и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. К. Х., АК Русе, срещу „отказ, обективиран в електронно писмо, издаден от Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление" към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/ 17.04.2024г., връчен по електронната поща на 17.05.2024г.“
Определението може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
ДА СЕ СЪОБЩИ настоящия съдебен акт по следния начин:
1. На жалбоподателя – чрез процесуалния представител адв. К. Х. на електронен адрес [електронна поща]
2. На Министерството на електронното управление – чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. И. на електронен адрес [електронна поща].bg .
УКАЗВА на страните незабавно да потвърдят получаването на съдебния акт, в противен случай същият ще се счита връчен при условията на чл. 137, ал. 3, изречение второ от АПК.
Съдия: | |