Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 15560 по описа за 2017 г.:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Е.М.“ ООД, ЕИК *******,
гр. София срещу З.К. и Г.А. искове по
реда на чл. 415 ГПК за приемане за установено в условията на солидарност
дължимостта на следните суми: 1./ 1 996, 36 лв., претендирана като
неизплатена на падежа 16.11.2014г. главница, произтичаща от договор за
потребителски кредит № FL545414/16.08.2010г.
и допълнително споразумение от 29.06.2012г., сключени между „Ю.Е.Д.Б.АД“, З.К.
и Г.А., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 08.08.2017г. до окончателното изплащане на
задължението; 2./ 1 230, 38 лв., претендирана като неизплатена възнаградителна лихва за времето от 16.08.2010г. до
18.01.2016г.; 3./ 130 лв., петендирана като дължима
на осн. чл. 5.3 от сключения договор ежемесечна такса
за поддържане на разплащателна сметка за периода от 16.08.2010г. до
18.01.2016г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия 18.01.2016г. за
които суми е издадена заповед № 6353/09.08.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11440/2017г. на Районен
съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на
16.08.2010г. между „Ю.Е.Д.Б.“ АД, З.К. и Г.А., е сключен договор за
потребителски кредит № FL545414/16.08.2010г.,
по силата на който банката е поела задължение да предостави на
кредитополучателите сумата от 2 440 лв., които те са се задължили да
върнат на равни месечни анюитетни вноски, всяка
включваща главница и възнаградителна лихва в срок до
16.11.2014г.
Сумата по сключения договор е предоставена
на кредитополучателите, които не са погасявали задълженията си, съобразно
погасителния план, поради което на падежа 16.11.2014г. длъжниците
дължат солидарно на кредитора неиздължената главница, възнаградителна
лихва и такса в размер на 2, 50 лв. месечно по чл. 5, ал. 3 от сключения
договор за обслужване на разплащателната сметка.
С договор за цесия, сключен на 18.01.2016г.
банката е прехвърлила на цесионера „Е.М.“ ООД вземанията си, произтичащи от договор
за потребителски кредит № FL545414/16.08.2010г.
и допълнително споразумение от 29.06.2012г. в размерите, заявени в
производството по ч.гр.д. № 11440/2017г. на ВРС.
Длъжниците са уведомени за
извършената цесия и в предоставения им срок от цесионера
не са погасили дължимите от тях суми.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 415 ГПК се обосновава
с постъпило в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражение срещу дължимостта на сумите
по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК ответниците З.К.
и Г.А. не са депозирали писмени отговори.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 415 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 6353/09.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11440/2017г. на Районен съд – Варна и
постъпване на възражения от длъжниците З.К. и Г.А..
Ищецът се легитимира като носител на вземания,
произтичащи от договор за цесия, сключен на 18.01.2016г., с
който „Ю.Е.Д.Б.“ АД е прехвърлил
на цесионера „Е.М.“
ООД вземанията си, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL545414/16.08.2010г. и допълнително споразумение от
29.06.2012г. в размерите, заявени в производството по ч.гр.д. № 11440/2017г. на
ВРС.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин, че на 16.08.2010г., е сключен договор за потребителски кредит
№ FL545414 между
Г.А., З.К. и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на който кредиторът е
предоставил на потребителите /кредитополучатели/ сумата от 2 440 лв. за
пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта срещу
задължение за връщане на заетата сума, ведно с дължимите лихви и такси на
месечни анюитетни вноски в размер, съобразно
погасителния план в срок до 16.11.2014г.
С допълнително споразумение към договор за
потребителски кредит № FL545414, сключено на 29.06.2012г.,
ответниците са признали, че общият размер на всички изиксуеми
и непогасени вземания възлиза на сумата от 2 646, 18 лв., която са приели
да погасят на равни месечни вноски, съобразно нов погасителен план в срок до
20.11.2013г., след предварително погасяване на сумата от 150 лв.
Потребителите не твърдят и недоказват да са заплатили анюитетните вноски на падежа на всяка една от тях, респ. цялата
дължима сума на 20.11.2013г., поради което съдът приема, че към датата на
сключване на договора за цесия, цедентът е носител на
вземанията в посочените размери, които надлежно е прехвърлил на цесионера „Е.М.“ ООД, а предявените искове доказани по
основание и размер.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.
При този изход на спора в полза на ищеца „Е.М.“ ЕООД следва да бъдат присъдени сторените
по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 179, 85 лв., от които 67,
13 лв. в производството по ч.гр.д. № 11440/2017г. на ВРС и 112, 72 лв. в
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З.С.К., ЕГН **********,*** и Г.А.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖАТ
солидарно на „Е.М.“ ЕООД, ***, 36 лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и шест лева и тридесет и шест ст./, представляваща
неизплатена на падежа 16.11.2014г. главница, произтичаща от договор за
потребителски кредит № FL545414/16.08.2010г.
и допълнително споразумение от 29.06.2012г., сключени между „Ю.Е.Д.Б.АД“, З.К.
и Г.А., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 08.08.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1 230, 38
лв. /хиляда двеста и тридесет лева и тридесет и осем ст./, представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за времето от
16.08.2010г. до 18.01.2016г., сумата от 130
лв. /сто и тридесет лева/, представляваща дължима на осн.
чл. 5.3 от сключения договор ежемесечна такса за поддържане на разплащателна
сметка за периода от 16.08.2010г. до 18.01.2016г., които вземания са
прехвърлени с договор за цесия 18.01.2016г., за които суми е издадена заповед №
6353/09.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 11440/2017г. на Районен съд – Варна по реда на чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА З.С.К., ЕГН **********,*** и Г.А.А., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Е.М.“ ЕООД, *** сумата от 179, 85 лв.
/сто седемдесет и девет лева и осемдесет и пет ст./, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски, от които 67, 13 лв. в производството по ч.гр.д. № 11440/2017г.
на ВРС и 112, 72 лв. в настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: