№ 1039
гр. Русе, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520101558 по описа за 2021 година
Ищецът Й. С. Д. от гр.Русе твърди, че на 01.01.2017г. е сключил с ответника Община Ветово
Договор за абонаментно правно обслужване, като дължимото се месечно възнаграждение
било в размер на 1000.00лв., платимо от 01 до 05 число на следващия месец. Заявява и че
ответната страна не му е заплатила дължимото се възнаграждение в размер на 13000.00лв.,
въпреки изпратените от него уведомления, придружени с договори за правна защита и
съдействие. Предвид изложеното, ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответната община да му заплати следните суми: 13000.00лв. – задължение по Договор за
абонаментно правно обслужване от 01.01.2017г. за периода 01.02.2020г.-28.02.2021г. и
717.06лв. – мораторна лихва върху главницата/съгласно частичен отказ от иска, направен в
о.с.з. на 16.11.2021г./ за периода 06.03.2020г.-22.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на ИМ до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства,
на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.280 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Ответникът Община Ветово, чрез редовно упълномощен процесуален представител подава в
срок отговор на ИМ, с който оспорва изцяло иска. Твърди, че процесния договор е
едностранно прекратен от ищеца с уведомление вх.№ 80Й-109-I/03.01.2020г., след което той
не е извършвал никаква дейност във връзка с договора, а ответника се принудил да сключи
договор за абонаментно правно обслужване с друг адвокат. Моли исковете да се отхвърлят,
претендира разноски.
1
От фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателства е видно, че на 01.01.2017г. са
сключили Граждански договор за абонаментно правно обслужване на Община Ветово/л.8/.
По силата на този договор, на ищеца Д. е възложено извършване на действия за правното
обслужване на Общината: консултации, подготовка и изготвяне на документи и договори,
свързани с дейността й и др.,подробно описани в чл.1 от договора срещу месечно
възнаграждение от 1000. 00лв., платимо от 1-во до 5-то число на следващия месец.
Договорът е безсрочен ,а начинът на прекратяването му е уреден в чл.7-с шестмесечно
писмено предизвестие до другата страна.При неспазването на този срок е договорено
обезщетение за неспазения срок,изчислено на база договореното месечно възнаграждение. В
същия чл.7 е договорено ищеца-довереник да дава писмен отчет за поетите ангажименти,
както и за свършената и несвършена работа непосредствено преди края на предизвестието и
прекратяване на договора. В чл.3 е посочено, че за явяване по дела и участие в съдебни
заседания дължимото се възнаграждение ще бъде извън договореното и в съответствие с
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се
спори и че за процесния период ищецът ежемесечно е представял в Общината уведомления,
придружени с договори за правна защита и съдействие.
Представени са и писмо, вх.№ 80Й-109-I/03.01.2020г. от ищеца до ответника/л.177/ и
уведомление за прекратяване на договора от 22.04.2021г., изх. от ответника до ищеца/л.86/.
С влязло в сила Решение по гр.д. №967/2020г. по описа на РРС, потвърдено с Решение по
в.гр.д.№20/2021г. по описа на РОС е уважен искът на Й.Д. срещу Община Ветово за
заплащане на сумата от 1000.00лв.- неизплатено възнаграждение по договор за правна
помощ и съдействие, съгласно договор за абонаментно правно обслужване от 01.01.2017г. за
м.01.2020г. В мотивите си въззивният съд е приел, че изходящото от ищеца писмо до кмета
на Община Ветово от 03.01.2020г.,на което Общината се позовава в подкрепа на
възражението си за прекратен договор по инициатива на ищеца,не представлява писмено
предизвестие за прекратяване по смисъла на чл.7 от договора.
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза. Вещото
лице, след извършена проверка в счетоводството на ответника е установило, че на ищеца не
е начислено и не е заплатено възнаграждение по договора за периода 01.02.2020г.-
28.02.2021г. в размер на 13000.00 лв. по 13 броя договори за правна защита и съдействие,
издадени на основание Договора от 01.01.2017г. Вещото лице е изчислило и размера на
дължимата се лихва за забава и е посочило, че за процесния период ищеца не е представял
отчетни доклади, т.к. за този период не са му възлагани конкретни задачи.
От показанията на свидетеля И.Б./ служител на Община Ветово/ се установява, че същата не
познава ищеца, не го е виждала, а във връзка с работата си е била консултирана от други
адвокати. Свидетелят Д. Д./ зам. кмет на Община Ветово/ сочи, че в началото на 2020г., той
и кмета на Общината уведомили поотделно ищеца, че между тях няма доверие и нямало как
да работят заедно. Този свидетел установява и че след, като РОС уважил иска на Д. за
възнаграждение за м.01.2020г., Общината му изпратила изрично уведомление, че договора е
2
прекратен.
Останалите писмени доказателства са ирелевантни за настоящия спор.
От правна страна:
При договора за поръчка се възлага на едно лице да извърши определени правни действия от
името и за сметка на поръчващия /доверителя/. В конкретния случай въз основа на
процесния договор ответникът е възложил на ищеца в качеството му на адвокат да извърши
юридическо обслужване на Община -Ветово, на абонаментен принцип срещу съответно
месечно възнаграждение, определено в размер на 1000.00 лв., като договорът е безсрочен.
Относно възражението на ответната страна, че процесния договор от 01.01.2017г. е
прекратен от ищеца с писмо до кмета на Община Ветово от 03.01.2020г. Съдът не споделя
тази теза, т.к. в чл.7 от Договора ясно е отразена волята на страните относно начина на
прекратяване на действието му- 6 месечно писмено предизвестие,отправено до другата
страна.В посоченото писмо липсва ясно изразено волеизявление в такава насока. Този факт,
съдът намира за безспорно доказан и установен и от в.гр.д.№20/2021г. по описа на РОС,
решението по което дело е задължително за всички съдилища/чл.297 ГПК/. Освен
изложеното, ако ответника е считал договора за прекратен е нямало да предприеме
последващи действия за прекратяването му чрез изрично уведомление от 22.04.2021г./л.86/.
Всичко това мотивира съда да приеме, че за процесния период договор от 01.01.2017г. е бил
действащ и обвързващ страните.
Неоснователно е и възражението, че на ищеца не се дължи заплащане, т.к. същия не е
извършвал действия по договора. Такива действия не са извършвани, т.к. не са му възлагани
от ответника/вж. неоспорената експертиза/. Когато е сключен договор за правно обслужване
адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да
поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през
определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от
договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова
възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се
уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се
оттегли от договора за правно обслужване /ненаименован, рамков по естеството си договор/,
като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се
уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение,
неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора /в т.см. Решение №
212/ 03.11.2017 г. на ВКС по гр.д.№358/ 2017 г., ІV г.о./.
Неоснователно е позоваването на ответника на постановеното Решение № 94/ 20.04.2021 г.
на ВКС по гр.д.№2752/2020г., ІV г.о. За разлика от договора, предмет на касационното дело,
в настоящия случай страните са сключили договор за текущо/абонаментно/ правно
обслужване, по който възнаграждение се дължи, щом договорът не е прекратен, дори услуги
да не са били искани и предоставяни. Настоящият състав на съда приема, че в случая
страните по договора са договорили задължение за плащане на възнаграждение само срещу
3
ангажимент за оказване на услуги. Тълкувайки клаузите на договора се установява, че
постигнатото съгласие е за текущо /абонаментно/ правно обслужване, така е озаглавен и
самия договор- „Граждански договор за абонаментно правно обслужване на Община
Ветово“ и в него не е изрично посочено, че възнаграждението се дължи срещу предоставени
услуги, а не за ангажимент.
Всичко гореизложено сочи, че исковете са доказани по основание и по размер/за който не се
спори/ и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 870.00 лв.-заплатени държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие/л.97/, предоставената на
ищеца от адвокат Г. правна защита е безплатна по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. При това
положение на основание чл.38,ал.2 ЗА дължимото на процесуалния представител на ищеца
по делото възнаграждение възлиза на сумата от 941.00 лв., определено съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което ответника следва да заплати. Само за яснота следва да се отбележи,
че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна
помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на
основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договора за правна помощ,
защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че
помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за
да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора
пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Ветово, Булстат:*********, седалище:гр.Ветово, обл.Русе, ул.“Трети
март“№2, представлявана от М.Х.М.-кмет да заплати на Й. С. Д., ЕГН:********** от
гр.Русе, бул.“Л...... сумата от 13000.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
периода 01.02.2020г.-28.02.2021г. по Граждански договор за абонаментно правно
обслужване на Община Ветово от 01.01.2017г., сумата от 717.06лв.- лихва за забава за
периода 06.03.2020г.-22.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.03.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 870.00 лв.-разноски.
ОСЪЖДА Община Ветово, Булстат:*********, седалище:гр.Ветово, обл.Русе, ул.“Трети
март“№2, представлявана от М.Х.М.-кмет да заплати на адвокат П.Г., вписан към АК-Русе,
с адрес: гр.Русе, ул. „Б....., сумата от 941.00 лв. на основание чл.38,ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5