РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Етрополе, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20231830100436 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК, като е образувано по повод
подадена искова молба от „Ю.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. С., чрез пълномощник – Адвокатско дружество „Ч., П. и
И.“ – гр. С. със съдебен адрес в гр. С. против Л. Б. И., с ЕГН ********** от гр.
Е., обл. С.с посочено правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД и искане за
прогласяване на нищожността на отказът от наследство, направен от
ответницата, вписан в особената книга на РС – Етрополе под № 19/07.08.2023
г. по частно гражданско дело № 284/2023 г. по описа на Районен съд –
Етрополе от оставеното й наследство от нейната майка В.Л. В., с ЕГН
**********.
В молбата се твърди, че на 28.11.2018 г. между дружеството /банка/ -
ищец и В.Л. В., с ЕГН ********** е сключен договор за потребителски
кредит в размер на 1360,00 лева, като кредитополучателят се е задължил да
върне отпуснатата му парична сума, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на процесния договор. Твърди се, че на 28.11.2018 г.
кредитополучателят е усвоил предоставените му от банката – ищец парични
средства, които са преведени по сметка на В. Л. В. с IBAN
***********************. Твърди се, че на 28.11.2020 г. кредитополучателят
е починал.
Твърди се, че след проведено производство по чл. 51 от Закона за
наследството по ч. гр. д. № 327/2021 г. по описа на РС – Етрополе са издирени
и установени наследниците на В. Л. В., а именно Л. Б. И. и Й. Б. И. – и двете
от гр. Е. Твърди се, че последната е направила отказ от наследството на майка
1
си, който е вписан в особената книга, водена в РС – Етрополе под №
10/21.04.2021 г. Твърди се, че определение по протокол № 74/06.04.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 327/2021 г. по описа на РС – Етрополе е допуснато
приемането по опис на наследството на В.Л. В. от страна на нейната
непълнолетна дъщеря и наследник Л. Б. И., с ЕГН ********** от г. Е. – лично
и със съгласието на законния й представител – баща й Б. Я. И.. Твърди се, че
приемането на наследството по този ред е вписано в особената книга, водена
при РС – Етрополе.
Твърди се, че във връзка с подадено заявление от страна на ищеца по
реда на чл. 417 ГПК до РС – Етрополе е образувано ч.гр. д. № 67/2023 г. по
описа на съда, във връзка с което, на на 01.03.2023 г. в полза на „Ю.“ АД –
гр. София, с ЕИК *********,са издадени заповед за незабавно изпълнение №
33 и изпълнителен лист № 15 срещу Л. Б. И. от гр. Е. – и двете по Твърди се,
че въз основа на посочения изпълнителен лист и във връзка с подадена молба
от страна на ищеца е образувано изпълнително дело № 557/2023 г. по описа
на М. С. – ЧСИ, вписана с рег. № 928 с район на действие Софийски окръжен
съд.
Твърди се, че във връзка с производството по посоченото изпълнително
дело, длъжникът Л. Б. Т. е представила Решение № 89/07.08.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 284/2023 г. по описа на РС – Етрополе и
Удостоверение изх. № 383/07.08.2023 г. по описа на РС – Етрополе за това, че
на 07.08.2023 г. Л. Б. Т. се е отказала от наследството на майка си В. Л. В.,
като така извършеният отказ е надлежно вписан в особената книга на съда.
Твърди се, че въз основа на така представените от длъжника Л. Т.
документи е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 557/2023 г. по описа на ЧСИ М. С.,
което постановление се обжалва от ищеца по предвидения за това ред.
Към молбата са приложени с молба да бъдат допуснати за събиране
като доказателства в процеса съответни писмени документи и се правята
доказателствени искания.
В молбата е направено и особено искане за обезпечаване на предявения
иск, на основание чл. 389, ал. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез спиране на
изпълнителното производство по изпълнително дело 20239280400557 по
описа на М. С. – ЧСИ, вписана с рег. № 928, с район на действия Софийски
окръжен съд. По отношение на това искане съдията – докладчик се е
произнесъл с определение № 205/13.11.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК ответницата – чрез пълномощника си адв. А. Д.,
е представила отговор, с който оспорва така предявения иск като
неоснователен и недоказан. Сочи се, че приемането на наследството по опис е
било извършено след изтичането на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок,
независимо, че ответницата е узнала, че наследството на майка й е открито на
28.11.2020 г. Излагат се доводи за това, че наследството е прието по този ред
от ответницата с оглед обстоятелството, че към този момент тя е била
2
непълнолетна и че съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН за нея е съществувала само тази
възможност, не и да се откаже от него. Сочи се, че ответницата е изразила
воля за отказа си от наследството на покойната си майка веднага след като е
навършила е пълнолетие, тъй като такава е била волята й, като се твърди, че в
случай, че ако се приеме, че вписаният отказ от наследство е нищожен, би се
стигнало до житейски абсурдната ситуация, единствено ответницата да бъде
обременена с наследствените задължения на покойната си майка.
С отговора са направени съответни доказателствени искания.
Направено и искане за спиране на производството по делото, което е
оставено без уважено като неоснователно.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се прадставлява от
пълномощника си – адв. Т.П., която поддържа предявения иск; моли да бъдат
приети като доказателства приложените към исковата молба писмени
документи; представя допълнителни такива, с молба също да бъдат приети
като доказателства по делото; моли да бъдат уважени направените с молбата
докателствени искания; прави искане за присъждане на разноските,
направени от дружеството – ищец по делото, при уважаването на иска,
включително и такива на процесуално представителство, за което прилага
списък по чл. 80 ГПК, като прави възражение за прекоментост на
претендираните от ответната страна разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и с
пълномощника си – адв. А. Д.. Последната изразява становище, че оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан, излагайки подробни
аргументи за това; потвърждава направените с отговора доказателствени
искания; оспорва тези – направени от ищцовата страна и претендира
разноски, при отхвърлането на иска, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В допълнително представената от ищцовото дружество писмена защита,
същото излага пространни аргументи в защита на позицията си относно
изхода на делото.
Ответницата не е представила писмена защита в указания й от съда
срок.
В съдебно заседание са допуснати до разпит двама свидетели, при
режим на довеждане от страна на ответната страна – Б. Я. И. и Й. Б. Т. /баща и
сестра на ответницата/. В показанията си двамата излащгат почти идентични
твърдения относно това, че действителното желание на ответницата е било
да не приема наследството на майка си, но понеже е била непълнолетна към
момента, в който майка й е починала, не е могла да се откаже от него и по
съвет на въпросния адвокат го е приела по опис. Посочват, че ответницата Л.
И. реално не е извършвала никакви фактически действия по приемането на
наследството на майка си, тъй като такова реално не е имало и е нямало какво
да приема в случая; заявяват, че всички вещи, които са се ползвали и се
ползват от семейството се намират в семейното жилище, което продължава да
се ползва от ответницата и баща й и което е закупен със заем, който
3
единствено и само бащата е изплащал и продължава да изплаща.
В съдебното заседание по делото, по искане на ищцовата страна и на
основание чл. 176 ГПК, са дадени обяснения от страна на ответницата Л. Б.
И., в хода на които същата посочва, че от раждането си живее в апартамента,
който е закупен по време на брака на нейните родители; че не е извършвала
никакви действия по приемане на наследството на майка си, а се е отказала от
него; че ползва вещите, които са описани в протокола за приемането на
наследството на майка й по опис и че не е имала промяна в постоянния и
настоящият си адрес, който винаги е бил в гр. Е.........
В хода на съдебното дирене като писмени доказателства поделото са
приобщени: заверено копие на Договор за потребителски кредит FL954260 от
28.11.2018 г., ведно с погасителен плак към него; заверено копие на банково
бордеро № 1879868/28.11.2018 г.; заверено копие на препис – извлечение от
акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №119 от 28.11.2020г.;
заверено копие на удостоверение за наследници с изх. № ГР-26-131 от
11.10.2021г.; заверено копие на разпореждане № 223/05.11.2021г.,
постановено по ч.гр.д. 327/2021г., по описа на РС - Етрополе; заверено копие
на протокол № 74/06.04.2022г. на РС - Етрополе; Съобщение е изх. №
250/11,05.2022г. на РС - Етрополе, ведно с молба и заверено копие на
протокол за приемане по опис на наследство от 20.04.2022г.; заверено копие
на удостоверение № 197/06.04.2022г. на РС Етрополе; заверено копие на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 363 от
01.03.2023г.; заверено копие на изпълнителен лист и Заповед за незабавно
изпълнение; заверено копие на извлечение от счетоводни книги на „Ю.“ АД;
заверено копие на молба за образуване на изпълнително дело; заверено копие
на Решение № 89 от 07.08.2023г. по ч.гр.д. 284/2023г., по описа на РС -
Евтрополе; заверено копие на Удостоверение е изх. № 393/07.08.2023г., на РС
- Етрополе; заверено копие на постановление за прекратяване завна
изпълнително дело 557/2023г., по описа на ЧСИ М.С.; Нотариално заверено
пълномощно рег. № 402 и рег. № 403, том 1, акт 49 от 24.01.2019 г. на
нотариус М. Е., нотариус № 303 в регистъра на НК; Нотариално заверено
пълномощно рег. №3206 и рег.№3207, том 2, №107 от 18.05.2017 г. на
нотариус П. П., нотариус № 533 в регистъра на НК; материалите по ч.гр. дело
№ 327/2021 г. по описа на РС – Етрополе; материалите по ч.гр.д. № 284/2023
г. по описа на РС – Етрополе; писмо от БНБ с вх. № 700/28.03.2024 г. на РС –
Етрополе, с приложения към него, касаещо предоставянето на справка за
наличие или липса на данни банкови и платежни сметки, открити на името на
В. Л. В.; писмо от „У.“ АД с вх. № 961/07.05.2024 г. на РС – Етрополе,
касаещо информация относно открити на името на В. Л. В. банкови сметки в
банката и наличностите по тях; молба от „Ю.“ АД, с вх. № 740/03.04.2024 г. с
приложени към нея писма – справки от Община Етрополе, В. – Етрополе,
НАП, НОИ и БНБ, както и писмо от ПОК „Д.“ с изх. № 976/30.04.2024 г.,
касаещо предоставянето на справка относно това, че на името В. Л. В. има
разкрита индивидуална партида в УПФ „Д.“ и че към настоящия момент по
4
тази парида има натрупани суми, с които никой не е извършвал
разпореждания.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На 28.11.2018 г. между банката - ищец и В. Л. В. /б.ж. на гр. Е.,
починала на 2****** г., е сключен договор за потребителски кредит в размер
на 1360,00 лева, които кредитополучателката се задължила да върне, заедно с
начислените върху тях лихви, в срока и при условията, уговорени в същия
договор. На 28.11.2018 г. паричната сума по посочения договор била усвоена
от кредитополучателя, като била преведена по негова банкова сметка.
На 2****** г. В. Л. В. починала и като свои наследници оставила двете
си дъщери – Л. Б. И. /тогава на 15 години/ и Й. Б. И. /тогава на 20 години/.
Последната е направила отказ от наследството на майка си по реда на чл. 52,
вр. чл. 49 ЗН, за което е проведено нарочно производство в РС – Етрополе /по
ч.гр.д.№ 147/2021 г. по описа на съда/ и е направено вписване на отказа в
особената книга на съда под № 10/21.04.2021 г.
Тъй като обслужването на кредита,посочен по – горе, е преустановено
след смъртта на кредитополучателя и от страна на банката – кредитор е
установен факта на настъпилата смърт на последния, от страна на ищцовото
дружеството е подадена молба до РС – Етрополе за иницииране на
производство по реда на чл. 51 ЗН. Във връзка с тази молба е образувано ч.
гр. д. № 327/2021 г. по описа на РС-Етрополе. В хода на производството по
това дело, към приемане на наследството на починалата, като нейн единствен
наследник с право да го получи, е призована ответницата Л. Б. И. – лично и
със съгласието на нейния баща и законен представител Б. Я. И.. В хода на
производство, след изрично заявено желание от страна на ответницата, е
допуснато приемането по опис от нейна страна на наследството на покойната
й майка, което също било вписано в особената книга, водена в РС – Етрополе
под № 10/06.04.2022 г. В последствие, на основание чл. 557 ГПК, от
служители на Община Етрополе, е извършен опис на вещите, включени в
наследството, за което е съставен съответен протокол. Съгласно същия като
вещи-представляващи наследството били описани ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ апартамент № ** ет.**, находящ се в
жилищна сграда - блок № *, вх. *, построен върху държавна земя в кв. „**“,
5
по плана на гр. Е., състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни
помещения, със застроена площ от 74,87 кв. м., заедно с избено помещение
№ **, със светла площ 4 кв.м., както и прилежащите им идеални части от
сградата.
Ответницата живеела в посоченото жилище заедно с баща си –св. Б.
Я.И., като двамата ползвали целия апартаменти намиращите се в него вещи и
оборудване.
На 05.08.2023г. ответницата Л. Б. И. навършила пълнолетие. Два дни
след това – на 07.08.2023 г. се явила в РС – Етрополе и подала молба за отказ
от наследството на майка си В. Л. В., във връзка с което било образувано ч.гр.
дело № 284/2023 г. С Решение № 89/07.08.2023 г., постановено по посоченото
дело, бил приет отказа на ответницата от наследството на майка й, който
отказ бил вписан в особената книга, водена в съда под № 19/07.08.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД за
прогласяване нищожността на отказа от наследство, направен от ответницата
Л. Б. И. по отношение наследството на майка й В. Л. В., поради невъзможен
предмет на същия.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, твърдeните от него факти и обстоятелства, а
именно, че е налице основание за нищожност на постановения отказ от
наследство и по – конкретно невъзможността на предмета на същия.
С оглед съдържанието на отговора на исковата молба, в тежест на
ответника, при условията на обратно доказване, е да докаже твърдените от
него факти относно липсата на фактически действия по приемане на
наследството, респ. законосъобразността и действителността на реализирания
отказ от него.
Съгласно приетото в гражданскоправната наука понятие за наследство
същото представлява съвкупност от всички права и задължения на
наследодателя. В закона това понятие се обозначава още с термините
„наследствена маса“ или „наследствено имущество“. Под права – част от това
имущество следва да се разбират такива с имуществен характер, които, обаче,
са прехвърлими /като право на собственост върху движими и недвижими
6
вещи на наследодателя, но не и правото на ползване, което непрехвърлимо/;
облигационни вземания на наследодателя /напр. от трудови възнаграждения,
по договори за изработка, взамения от банки по договори за банков влог и
други/; правото на иск /за непозволено уврежданеи за разваляне на
двустранен договор поради неизпълнение/; правото на наследяване на
дружествени дялова и акции, на предприятието на едноличен търговец;
правото на пенсия /наследствена/ и други. Под задължения се имат предвид
онези, които са поети от наследодателя приживе, най – често във връзка с
встъпването му в различни договорни отношения, с изключение на такива –
сключени с оглед неговата личност /intuitu personae/.
Съгласно застъпения, още от римското право и прогласен в чл. 1 ЗН,
принцип наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя
/или при обявяването на такава пореда на чл. 549-551 ГПК/ в мястото на
последното му местожителство. Това, обаче, не е достатъчно, за да приключи
процесътпо наследяването. Необходимо е наследството да бъде прието, като
Закона за наследството предвижда това да може да стане по два начине –
направо или по опис. Съгласно чл. 49 ЗН приемането на наследството може
да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството, като в този случай приемането се вписва в особената книга,
водена в съда за тази цел. Съгласно същия законов текст приемане на
наследтвото има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие
наследствено имущество. Съгласно чл. 61 ЗН приемането на наследството по
опис се заявява писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто
наследникът е узнал, че наследството е открито, като този срок може да бъде
продължен от съда с до три месеца. Посоченият законов текст също
предвижда вписване на приемането на наследството по опис в особената
книга, водена в съответния съд. Наред с това, съгласно ал. 2 на същия член се
въвежда законов императив, че недееспособните, държавата и обществените
организации приемат наследството само по опис.
Когато наследството бъде прието направо или по опис, то спира да
съществува и става част от патримониума на съответния приел го наследник,
респ. приемането на наследството представлява правопрекратяващ
юридически факт по отношение на същото като съвкупност от права и
7
задължения.
В текста на чл. 52 ЗН е предвидена възможността от отказ от
наследство, което се извършва по реда за приемането на наследството по
опис, описан по – горе. В този случай съответният наследник, реализирал
правото си на отказ, губи окончателно и безвъзвратно правото да получи това
наследство и неговия дял от него се разпределя между останалите наследници
на наследодателя.
В чл. 51 ЗН е предвидена възможност за всеки заинтересован /в това
число и кредиторите на наследодателя/ да поискат от райнния съдия да
призове лицата, които имат право да наследяват конкретното лице и да им
определи срок, в който да заявят приемат ли наследството или се отказват от
него. Ал. 2 на чл. 51 ЗН предвижда, че ако в дадения от съда срок съответните
лица, които имат право да получат наследството, не заявят това, те губят това
право.
Настоящия съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ответницата
Л. Б. И. е приела по опис наследството на покойната си майка В. Л. В., при
условията на чл. 51, вр. чл. 52 ЗН, по силата на протоколно определение №
74/06.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 327/2021 г. Видно от материалите
по посоченото частно гражданско дело, приложени като доказателства по
делото, е, че с писмена молба, с вх. № 602/04.04.2022 г. непълнолетната
тогава ответница – лично и със съгласието на нейния баща и законен
представител – св. Б.Я. И., е изразила изрично желание да приеме
наследството на майка си по този ред, в какъвто смисъл е и цитираното
определение на РС – Етрополе. От събраните в хода на делото писмени и
гласни доказателства също така се установява, че ответницата е извършила и
фактически действия, свързани с приемането на наследството, като е останала
да живее в апартамента, идеална част от който е придобила по този начин и да
ползва същия по предназначението му, заедно с намиращите се в него вещи.
В този смисъл следва да се направи уточнението, че предвид строго
формалният характер на приемането на наследството по опис,
обстоятелството дали са извършвани някакви фактически действия по
отношение на приетото по този начин наследство, са без значение за
реализарането на фактическия състав по приемането му, респ. настоящият съд
8
счита, че с постановяването на приемането на наследството по този ред,
същото спира да съществува.
С горепосочените аргументи следва да се приеме, че искът се явява
напълно основателен и следва да бъде уважен, тъй като към момента, в който
ответницата е заявила желанието си за отказ от наследството на майка си,
такова реално не е имало, респ. не е бил налице предмет на този отказ,
представляващ едностранна правна сделка, формално скрепена с Решение №
89/07.08.2023 г., постановено по ч.гр. дело № 284/2023 г. по описа на РС -
Етрополе и вписан в особената книга на съда под № 19/07.08.2023 г., респ.
сделката е такава с невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по
делото. Същият е претендирал размер на разноски на обща стойност 805,00
лева, от които: сума в размер на 50,00 лева, представляваща държавна такса
за образуване на делото; сума в размер на 720,00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение и сума в размер на 35,00 лева за
платени такси за издаване на 7 бр. съдебни удостоверения. В случая, от
страна на ответната страна, не е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед на което и предвид
обстоятелството, че същото е под предвидение в чл. 36 ЗА, вр. чл.7, ал. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
същото следва да бъде уважено в пълния посочен размер, респ. целият размер
на претендираните по делото разноски от страна на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа от наследство, направен
от Л. Б. И., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. Е. обл. С., кв.
„********* от оставеното й наследство от нейната майка В. Л. В., с ЕГН
**********, постановен с Решение № 89/07.08.2023 г. по ч.гр.дело №
284/2023 г. по описа на РС – Етрополе, вписан в особената книга на РС –
Етрополе под № 19/07.08.2023 г., КАТО ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ЗАЛИЧИ
ПОСОЧЕНОТО ВПИСВАНЕ в особената книга, водена в РС – Етрополе.
ОСЪЖДА Л. Б. И., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в
гр. Е********** да заплати на „Ю.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „**** сумата в размер на 805,00 лева,
представляваща разноски, направени по делото, включително и такива за
адвокатско възнаграждение.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване
на съобщение пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
10