Р Е Ш
Е Н И Е № 1509
гр. Бургас, 15 октомври 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав,
в съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар И. Г. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ ,
изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1564/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от ЦУ на НАП – гр. София,
чрез процесуален представител гл. юрисконсулт К.Т., против решение №260548/10.05.2021г.,
постановено по АНД № 1262/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
С решението е отменено наказателно постановление
№528226-F554615/28.07.2020г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП,
с което на „ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г. на Министерство на финансите, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание не изпраща представител, не
изразява становище по спора.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован,
не изпраща представител и не изразява становище.
Представителят на Прокуратурата счита, че
обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от
страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
„ТИ ЕС ВИ 2018“ ЕООД е санкционирано за това, че на
10.06.2020г. е допуснало издаване на служебен бон № 0000776/21.05.2020г., с
което е нарушило разпоредбите на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/2006г.
Наказващият орган
приел за установени факти въз основа на извършена проверка на
10.06.2020г. в 11:30 часа в търговския обект, експлоатиран от дружеството -
бирария „Върбата“, находяща се в гр.Бургас, ж.к.„Славейков“ бл.46, при която
бил разпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за периода
12.05.2020г.-29.05.2020г. от наличното в търговския обект инсталирано и
въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с
НАП, модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ №DT834168
и ФП № 02834168.
За извършената проверка бил съставен протокол КД78
№0357703/10.06.2020г. и протокол КД73, серия АА №1440231/15.06.2020г.
С обжалваното решение районният съд приел, че при
издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Според съда нарушението не е доказано, защото не са
установени всички негови обективни елементи. Посочил е, че неправилно е
приложена санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС, доколкото същата е
приложима за нарушение на чл.25 от наредбата, но не и в случаите на други
нарушения на наредбата.
Като съществено нарушение на процесуалните правила
съдът е преценил и факта, че в АУАН, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление, са описани множество служебни бонове, между които и
процесният, а с наказателното постановление е наложена санкция за издаване на
един само от всички посочени в АУАН служебни бонове. В акта посочените служебни
бонове не са констатирани като самостоятелни деяния, а са съотнесени като обща
деятелност към една и съща дата. Според съда, с издаването на множество
наказателни постановления за първи път са вменени отделни нарушения на чл.7а,
ал.2 от Наредба № Н-18/2006г., а всяко нарушение, за което е наложено отделно
наказание с наказателното постановление, макар и идентично като начин на
осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна в
АУАН при спазване изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изложените в него
мотиви, като на осн. чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях със следното
уточнение.
Няма процесуална
пречка множество нарушения да са описани в един материален носител, т.е. не
представлява нарушение на процесуалните норми, ако в един АУАН са описани
повече от едно нарушения, без значение от броя им. Няма пречка в едно
наказателно постановление също да са описани повече от едно нарушения и да са
наложени наказания за всяко едно от тях.
Поради това, не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, ако в АУАН са описани
множество нарушения, а санкционирането им е извършено с отделни наказателни
постановления.
В съответствие със
закона съдът е преценил неправилно приложение на санкционната норма, предвид
установените по спора факти.
Отговорността на дружеството е ангажирана, за това
че е допуснало издаване на конкретен
служебен бон в нарушение на чл.7а, ал.2 от наредбата, според който не се
допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени
клиентски поръчки, а е приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, според която на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС регламентира,
че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
В случая е налице противоречие между описанието на
нарушението и нормата, въз основа на която е наложено наказанието, защото
констатации за неиздаване на фискален бон в наказателното постановление
липсват.
Неоснователно е възражението на касатора, според
което законодателят изисква в наказателното постановление да е посочена и
нарушената норма, но не изисква наказващият орган да посочи санкционната. При
регламентирането на административните наказания много често правилото за
поведение, което следва да се съблюдава, е записано в една законова разпоредба,
а санкцията, която следва ако бъде нарушено – в друга законова разпоредба. В
практиката е възприето първата да се нарича „нарушена норма“, а втората –
„санкционна норма“, но всъщност съставът на нарушението представлява
съвкупността от двете норми.
Затова правилното посочване в наказателното
постановление на двете норми при посочената хипотеза е абсолютно задължително,
а тълкуването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, направено от касатора в жалбата, не
е съответно на целта на закона, нито на принципите, вложени в него.
Отделно от това, при описание на нарушението в
наказателното постановление изрично е посочено, че изпълнителното деяние се
изразява в допустителство. Разпоредбата
на чл.10 от ЗАНН сочи, че при административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите
предвидени в съответния закон или указ.
В случая
наказващият орган сам е изключил възможността за процесното деяние да се
носи отговорност, тъй като нито в чл.7а, ал.2 от Наредбата, нито в чл.185, ал.1
от ЗДДС е предвидена възможност за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на допустителите.
Такава възможност е регламентирана с нормата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС, която е и правилната санкционна норма. Наказващият орган
обаче нито е посочил тази норма в наказателното постановление, нито е съобразил
размера на наказанието с предвиденото в чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Същевременно в случая не се касае за допустителство
за издаване на служебен бон, а за издаване на „междинна сметка“, която отразява
етап от клиентската поръчка. Издаването на такъв междинен документ, с
информация за текуща сума по сметка, наподобяваща визуално или по съдържание на
фискален, системен или служебен бон, е забранено с разпоредбата на чл.7а, ал.1
от наредбата, което означава, че в АУАН и в наказателното постановление е
допуснато нарушение и при квалифициране на деянието, защото е посочено, че е
нарушен чл.7а, ал.2 от наредбата, която изрично забранява издаването на
служебен бон, а всъщност фактите сочат, че е издадена междинна сметка, чието
издаване не се допуска с друга норма.
На последно място, в хода на
административнонаказателното производство не са събрани никакви доказателства,
предпоставящи извод, че служебният бон (междинна сметка) е бил разпечатан, т.е.
издаден и предоставен на клиентите, тъй като наказващият орган се е сдобил с
него в хода на проверката при разпечатване на КЛЕН запис.
За да е осъществен съставът на нарушението е нужно
да се докаже, че такъв служебен бон е бил предоставен на клиентите, защото в
това се изразява издаването му по смисъла на чл.7а, ал.2 от наредбата. В
процесния случай наказващият орган се е задоволил с констатацията, че
съществува запис на служебен бон във фискалната памет ФУ без да ангажира
доказателства, че този служебен бон действително е бил издаден. В този смисъл
обоснован е и изводът, че нарушението е недоказано.
Предвид изложеното съдът намира за правилна
преценката на районния съд, че отговорността на търговското дружество е
ангажирана въз основа на незаконосъобразно наказателно постановление.
Поради неоснователност на касационните възражения,
обжалваното решение на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила.
Затова
и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, ХІV състав на Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260548/10.05.2021г., постановено по АНД № 1262/2021г. по описа
на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: