Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 1614 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на М.Б.Г. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
3500,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за
защита от адвокат сторени в досъдебното производство и в наказателното
производство водено пред СРС и СГС, причинени в резултат на повдигнато му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, за това, че 09.09.2015г., около 9.00ч., в гр.София, пред
сградата на НС, в съучастие, в качеството на извършител, да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, за което е оправдан с влязла в сила на 21.11.2018г.
присъда по НОХД № 4336/2018г. на СГС,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 21.11.2018г. -
датата на влизане в сила на присъдата, с която е оправдан, до окончателното им
изплащане.
Твърди, че на
02.11.2016г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че 09.09.2015г., около
9.00ч., в гр.София, пред сградата на НС, в съучастие, в качеството на
извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общественият
ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Впоследствие по повдигнатото
обвинение било образувано НОХД № 19186/2016г. на СРС, което приключило с
Присъда от 03.10.2017г., с която бил оправдан. След протест на П.било образувано
НОХД № 4336/2018г. на СГС, приключило с Решение от 21.11.2018г., с което била
потвърдена оправдателната присъда.
Твърди, че е с висок
образователен ценз, автор на стихосбирки, политически и обществено активен,
радетел за правото да изразява свободно мнение и за и свободи. Участвал в
множество граждански протести срещу обществените недъзи. Твърди, че за периода
от 02.11.2016г., когато му било повдигнато обвинение до 21.11.2018г., когато
влязла в сила оправдателната присъда или за 2 години и осем дни, претърпял
болки и страдания с голям интензитет. Същите били продиктувани от усещането
насадено от органите на полицията по време на ареста и след него, както и от
общественият отзвук от на събитието и ареста по време на протеста – резултат от
изявления на известни политици в медиите, че е арестуван за значимо
престъпление, за което ще бъде сурово наказан. Повдигнатото обвинение уронило
доброто му име в обществото и сред тесният му приятелски кръг и сред роднини,
като сериозен и принципен човек. Взетата мярса за неотклонение подронила
авторитета му сред колеги и партньори и довела до отлагане на ангажименти.
Твърди, че претърпяла
и имуствени вреди, изразяващи се в заплатение разноски за защита от адвокат
сторени в досъдебното производство и в наказателното производство водено пред
СРС и СГС, в общ размер 3500.00лв.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не
оспорва, че срещу ищеца е повдигнато на 02.11.2016г. обвинение за престъпление
по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че
09.09.2015г., около 9.00ч., в гр.София, пред сградата на НС, в съучастие, в
качеството на извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за което е
оправдан с присъда влязла в сила на 21.11.2018г.
Оспорва
претенцията за неимуществени вреди по размер, а тази за имуществени – като
недоказана.
Претендира
исковете да бъдат отхвърлени, а в евентуалност уважени в редуциран размер.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните
правни изводи:
Предмет на
разглеждане в производството са искове с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди претърпяни в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което
впоследствие е постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че
са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдяните
вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и съдът
въз основа събраните писмени доказателства приема за установено, че срещу ищеца
е повдигнато на 02.11.2016г. обвинение за извършване на престъпление по чл.
325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че 09.09.2015г., около
9.00ч., в гр.София, пред сградата на НС, в съучастие, в качеството на
извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общественият
ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Впоследствие по повдигнатото
обвинение е образувано НОХД № 19186/2016г. на СРС, приключило с Присъда от
03.10.2017г., с която е оправдан. След протест на П.е образувано НОХД №
4336/2018г. на СГС, приключило с Решение от 21.11.2018г., с което е потвърдена
оправдателната присъда.
Поради
изложеното приема, че е установено наличие на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е
обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.
От
показанията на свидетелите Н.Г.К. и К. Н.Ч. се установява, че двамата познават
ищеца поне от 30 години. Двамата заедно с ищеца участвали в протестните
действия пред Народното събрание на 09.09.2015г., когато заедно с трети лица и
ищеца били арестувани, задържани и срещу тях били проведени действия на разпит
и снемане самоличност. Впоследствие им било повдигнато обвинение идентично с
това на ищеца, по което и двамата водили срещу П.съдебни дела. По време на
ареста ищецът бил видимо притеснен, ядосан но и уплашен заради заплахите, че ще
дойде прокурор, че деянието, за което са задържани е тежко и ще бъдат сериозно
наказани. След като ги освободили бил притеснен от това, че за задържането и
обвинението му узнали близки и познати, че се налагало да ходи да се подписва
всяка седмица. Дразнел се, че го третирали като престъпник. Разочарован бил и
от това, че не получава разбиране от страна на държавните институции.
Съдът цени
показанията на свидетелите Н.Г.К. и К. Н.Ч. при условията на чл. 172 ГПК,
поради наличието и за двамата на граждански спорове с насрещната страна. Намира
ги за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по
делото. Затова ги кредитира изцяло. Въз основа тях приема, че ищеца е установил
главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение за престъпление и
впоследствие постановена оправдателна присъда, за него са настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяните негативни емоции от отзвукът на повдигнатото
и поддържано срещу него обвинение в обществото, чрез медиите, след близки и
познати. Не е доказан твърдяният интензитет на негативните изживявания. От
друга страна въз основа свидетелските показания съдът приема, че ищеца е търпял
в по значителна степен негативни емоции затова, че не получава разбиране от
страна на държавните институции и извършеното от него се възприема като
престъпление, а не като обществено необходимо и удобно деяние.
Установено е, че
наказателното производство срещу ищеца е продължило 2 години и 8 дни.
Провеждани са следствени действия, след което съдебни производства на две
инстанции със съответни открити съдебни заседания. Наложена е мярка за
неотклонение „Подписка“. Към момента на повдигане на обвинение ищеца е на 32
години. Не е установено да е изключително политически или обществено ангажиран,
както и изключителна значимост на личностните му качества за служебните му
ангажименти или негативно отражение на взетата мярка върху редовността им.
Предвид установените
субективни преживявания - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
носъществени, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 3000,00лева. За сумата 27000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 3000,00лв. до пълно предявения от 30000,00 лева
претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Видно от приетите
като доказателство Договор за правна защита и съдействие от 09.09.2011г. за защита
на обвиняем по досъдебно производство, от 22.02.2017г. за защита на подсъдим по
НОХД № 19186/2016г. на СРС и от 26.08.2018г. за защита на подсъдим по НОХД №
4336/2018г. на СГС, ищецът е упълномощил адвокат Б. за процесуален представител
по цитираните производства. Видно от Анекс допълнение към Договор от
09.09.2011г., Разписки от 01.03.2017г. и от 01.09.2018г., ищецът е заплатил в
полза на адв. Б. сумата 1000.00лв. за защита по досъдебното производство,
сумата 1000.00лв. за защита по съдебното производство пред СРС и 1500.00лв.
пред СГС.
Въз основа приетите
разписки, които са частни, свидетелстващи документи, неоспорени от ответната
страна досежно истинността им съдът приема, че ищецът е заплатил за защита от
адвокат в досъдебното и съдебно наказателно производстство сумата общо
3500.00лв.
Поради изложеното
приема, че искът за имуществени вреди е доказан по основание и в претендираният
размер.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и доколкото в първото о.с.з. е докладвана претенцията
на ищеца за лихва върху главниците дължима от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда при липса на възражение от негова страна, настоящият
състав намира, че главниците следва да се присъдят със законна лихва считано от
02.11.2016г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, до окончателно
изплащане на задължението.
Предвид изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от иска. В о.с.з. проведено на 13.10.2021г. ищецът е претендирал разноски в
размер на внесената държавна такса и платен хонорар за защита от адвокат. Видно
от преписката по делото сторените за държавна такса разноски са в размер на
20.00лв. Не са представени доказателства за заплатен хонорар за защита от
адвокат. Затова в полза на ищеца следва да се присъди само сумата 4.00лв.,
представляваща част от сторените разноски за държавна такса, съобразно
уважената част от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. *******, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Г., ЕГН **********,***, адвокатска кантора - адв.
Д.Б. - САК, сумата 3000,00 /три хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата
3500,00 /три хиляди и петстотин/лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди - заплатен хонорар за защита от адвокат в досъдебното
производство и по НОХД № 19186/2016г. на СРС, и НОХД № 4336/2018г. на СГС,
причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление,
причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление
по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че
09.09.2015г., около 9.00ч., в гр.София, пред сградата на НС, в съучастие, в
качеството на извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за което е оправдан
с влязла в сила на 21.11.2018г. присъда по НОХД № 19186/2016г. на СРС,
потвърдена с решение по НОХД № 4336/2018г. на СГС, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 21.11.2018г. - датата на влизане в сила на присъдата, с която е
оправдан, до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на неимуществени вреди за сумата
27000,00 /двадесет и седем хиляди/ лв., която е горница над присъдените
3000,00 /три хиляди/лв. до общо претендираните 30000,00 /тридесет хиляди/лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.11.2018г., до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. *******, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Г.,
ЕГН **********,***, адвокатска кантора - адв. Д.Б. - САК, сумата 4.00 /четири/лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебни разноски за държавна такса, съобразно на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.