О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../04.06.2020
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ТИ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа гр. д. № 2733 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба Д.Н.К., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. Т.
срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс - Г, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3153,34 лв., представляваща начислена корекция на
електроенергия по фактура № **********/12.02.2020 г., за периода 31.10.2019 г.
до 28.01.2020 г., за обект с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на
потребление: с. Добротица. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
Ищецът твърди, че служители на ответника
са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен. Въз основа на
констатациите, за отчитане на СТИ с грешка ответното дружество е издало фактура
за начислена електроенергия, чиято сума ищецът твърди, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът „Електроразпределение
Север” АД оспорва иска.
Релевирал е възражение за
неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му пред Арбитражен
съд – Варна при сдружение „ППМ“ /“Правна помощ и медиация“/ .
В дадения от съда срок ищецът е
изразил становище за неоснователност на възражението за неподведомственост на
спора, в подкрепа на което е развил подробни аргументи.
Съдът
намира възражението за неподведомственост за своевременно заявено в срока по
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, а разгледано по същество - същото е основателно, по
следните съображения:
Предмет на спора е наличие на
предпоставките за възникване на договорно право на ответника за начисляване на
допълнителни количества ел.енергия.
В настоящия случай, видно от
приложеното към отговора на исковата молба заявление за продажба на
електрическа енергия до „Електроразпределение Север” АД вх. №5231898/07.10.2019
г. (л.
30), налице е изразено съгласие от
страна на абоната, за отнасяне на споровете между страните за разрешаване пред Арбитражен
съд – гр.
Варна, при Сдружение „ППМ“. В заявлението е отразено изрично, че се подава с
цел снабдяване с ел. енергия на новоприсъединен обект –дърводелска работилница,
за стопански нужди.
С факта на подписване на заявлението, ищецът
е заявил съгласие спорът да бъде разрешен от посочения арбитражен съд.
Последното е достатъчно да се приеме,
че е налице арбитражно споразумение, по аргумент от на чл. 7, ал. 2 от ЗМТА
предвиждаща, че писмена форма на споразумението е спазена, ако то се съдържа в
документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или
други средства за съобщения.
Арбитражната клауза е валидна. В чл.
19, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.), е предвидено, че страните по
имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен
ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,
издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона на защита на
потребителите. Съгласно легалната дефиниция на „потребител“, дадена с
цитираната норма, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В настоящия случай, независимо, че
ищецът е физическо лице, обектът, по отношение на който е извършена процесната
проверка е търговска площ съобразно изрично отразеното в заявление вх. № 5231898/07.10.2019
г.
в което е посочено още,
че енергията ще се потребява за небитови нужди. След като доставяната в обекта
на ищеца ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди, съгласно изричното
му извънсъдебно признание, то не е налице възможност последният да има качество
на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. В този смисъл е определение на
ВКС № 440/11.10.2019г. по гр.д. №3350/2019г., 4-то ГО и много други. В този
смисъл е и актуалната практика на Варненски окръжен съд- например Определение
по ч.гр.д.№ 1814/2019 г. , по ч.гр.д.№ 2147/2019г и др.
Правилото на чл. 19, ал. 1 от ГПК е
императивно, като приложението му не може да бъда разширявано признавайки, по
отношение на търговски обект, качеството на потребител на неговия собственик.
На следващо място не може да бъде
споделен довода на ищеца за това, че арбитражната институция е ненадлежно
индивидуализирана. В заявлението ясно е посочена арбитражната институция, а
именно Арбитражен съд – гр. Варна, при Сдружение „ППМ“, поради което не може да
възникне съмнение по този въпрос.
По изложените съображения, следва да
се приеме, че Варненски районен съд не е компетентен да разгледа производството
по образуваното дело, поради подведомственост на спора, поради което и същото
следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2733/2020 г.
по описа на Варненски районен съд, поради неподведомственост на спора, на
основание чл. 15, ал. 1 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗМТА.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: