Решение по дело №4140/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 118
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20234520104140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Русе, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520104140 по описа за 2023 година
М. С. Г. заявява, че на 17.11.2022г. депозирала молба до ТП на НОИ – Русе с искане
да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считала, че към този
момент, са изпълнени законоустановените, кумулативни условия за придобиване на лична
пенсия, тъй като имала 39 години и 4 месеца трудов стаж и навършени 61 години и 10
месеца. До този извод стигнала въз основа записите в трудовите книжки.
С Разпореждане №2140-17-251/15.05.2023г., ръководител ПО при ТП на НОИ – Русе,
отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостигащ
осигурителен стаж, но не конкретизирал кой трудов/осигурителен стаж не е признат от
пенсионната администрация. След обжалване на индивидуалния административен акт по
реда на чл.117, ал.2 КСО, директорът на ТП на НОИ – Русе постановил решение №2153-17-
66/30.06.2023г., в което за първи път изложил аргументи за отказа на пенсионния орган да не
зачете трудовият стаж за периода 01.09.1985г. – 01.04.1993г. в ЦУВ „Прогрес“, ДП и ДФ
„Агробиопрогрес“ – Русе (7 години и 7 месеца), като приел, че стажът не е приключен,
съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от НТКТС, тъй като липсвал подпис на главен
счетоводител.
Ищцата твърди, че на 01.09.1985г. започнала работа в Център за ускорено внедряване
„Прогрес“ с място на работа: гр.Русе, на длъжност: „Организатор по внедряването“, с вид на
дейност: „внедрителска“. През 1987г. името на центъра било променено на Държавно
предприятие „Агробиопрогрес“, а на 01.10.1989г. – на Държавна фирма „Агробиопрогрес“,
но длъжността останала същата – „земеделски техник“. Постъпила на работа в центъра при
проф.Й-Д.Й. а длъжностните лица нанесли последните записи в трудовата й книжка били С.
1
К. – директор и М. Л. – главен счетоводител. Поддържа, че ЦУВ „Прогрес“/ДП
„Агробиопрогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“ са развивали научна дейност към БАН на
територията на гр.Русе.
Представя заверени извлечения от трудовата книжка за установяване положения от
нея трудов стаж за процесния период; Удостоверение, обр. УП 17 по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР;
Отказ за издаване удостоверение за осигурителен стаж УП 13, както и кореспонденция, от
която е видно, че не са налице разплащателни ведомости на ЦУВ „Прогрес“/ДП
„Агробиопрогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. С. Г., ЕГН
********** е работила по трудов договор на длъжност „земеделски техник“ в ЦУВ
„Прогрес“/ДП „Агробиопрогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“, в периода 01.09.1985г. –
01.04.1993г. на пълен работен ден от 8 часа, при петдневна работна седмица и ежемесечно
заплащане на труда.
В срока по чл.131 от ГПК, НОИ – ТП – Русе е депозирало отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно допустимостта на претенцията.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С Разпореждане №2140-17-251/15.05.2023г., ръководител ПО при ТП на НОИ – Русе,
отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. С. Г., тъй като към
17.11.2023г. лицето не отговаряло на изискванията, визирани в чл.68 КСО.
След обжалване на индивидуалния административен акт по реда на чл.117, ал.2 КСО,
директорът на ТП на НОИ – Русе постановил решение №2153-17-66/30.06.2023г., с което
отхвърлил жалбата на М. Г.. Приел, че трудовият стаж в периода 01.09.1985г. – 01.04.1993г.
в ЦУВ „Прогрес“, ДП и ДФ „Агробиопрогрес“ – Русе (7 години и 7 месеца) не следва да се
зачита, тъй като не е приключен, съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от НТКТС - липсвал
подпис на главен счетоводител, както и удостоверение УП–3 за зачитане на осигурителния
стаж.
В приложения по делото препис на трудова книжка, издадена на М. С. (Т.) Г. са
налични записи за процесния период. От същите е видно, че на 01.09.1985г. е постъпила на
работа в Център за ускорено внедряване „Прогрес“, на длъжност: „Организатор по
внедряването“, с вид на дейност: „внедрителска“. През 1987г. името на центъра е променено
на Държавно предприятие „Агробиопрогрес“, на 01.10.1989г. – на Държавна фирма
„Агробиопрогрес“, а длъжността – „земеделски техник“. На 01.04.1993г трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Отбелязан е общия трудов
стаж в предприятието – седем години и седем месеца. Вписано е, че данните са извлечени от
разплащателната ведомост.
Представени са: Удостоверение, обр. УП 17 по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР; Отказ за
издаване удостоверение за осигурителен стаж УП 13, както и кореспонденция, от която е
2
видно, че не са налице разплащателни ведомости на ЦУВ „Прогрес“/ДП
„Агробиопрогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“ за процесния период.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на Пенка Гичева
Петрова и Венета Асенова Глушкова.
П.П. твърди, че в периода 01.11.1987г. – 01.10.1991г. заемала длъжността лаборант
микробиолог в „Агробиопрогрес“. Когато постъпила, ищцата вече била назначена в
предприятието на длъжност „земеделски техник“. Пояснява, че М. Г. работела на пълен
работен ден, при петдневна работна седмица. Всеки месец, служителите получавали на ръка
трудовото си възнаграждение срещу подпис във ведомостта за съответния период. Когато
напуснала работа, ищцата продължила да изпълнява трудовите си функции.
Данните, изнесени от П.П. кореспондират изцяло с показанията на В.Г..
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.3, вр.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Представената от ищцата трудова книжка представлява писмено доказателство по
смисъла на чл.6, ал.2, т.5 от Закона, установяваща вероятната основателност на трудовия
стаж. Издадена е от работодателя по време на полагане трудовия стаж. Налице са
предпоставките по чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, с оглед което показанията на П.П. и В.Г. са
допустими.
Ангажирани са писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал.4 от Закона, от които е
видно, че свидетелите са работили в Държавно предприятие „Агробиопрогрес“ в спорния
период от време. П.П. и В.Г. поддържат, че в същия период ищцата заемала длъжността
„земеделски техник“ в предприятието (както е отразено в трудовата й книжка), на пълен
работен ден от 8 часа, при петдневна работна седмица и ежемесечно заплащане на труда.
Изнасят данни за непосредствени впечатления относно релевантни за спора обстоятелства.
Твърденията им са ясни, последователни и категорични и не се опровергават от никакви
доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани.
В аспекта на изложеното се налага извод за основателността на исковата претенция и
времето от 01.09.1985г. до 01.04.1993г., през което М. Г. е полагала труд по трудово
правоотношение с ЦУВ „Прогрес“/ДП „Агробиопрогрес“/ДФ „Агробиопрогрес“, следва да
се зачете като трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, което време се признава и за
осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО.
Предявеният иск, като основателен следва да бъде уважен.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от
ищцата разноски по делото в размер на 200 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. Г., ЕГН ********** е работила по трудов
договор на длъжност „земеделски техник“ в ЦУВ „Прогрес“/ДП „Агробиопрогрес“/ДФ
„Агробиопрогрес“, в периода 01.09.1985г. – 01.04.1993г. на пълен работен ден от 8 часа, при
петдневна работна седмица и ежемесечно заплащане на труда.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Русе да заплати на М. С. Г., ЕГН
********** разноски по делото в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4