Р Е
Ш Е Н И Е
№ 460, 11.10.2013г., гр.Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На десети Септември 2013 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Николай Борисов
Секретар: Г.А.,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 527 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивно административнонаказателно
производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.Г.Г. ЕГН **********
***, против Електронен фиш сер. К № *** на МВР ОДМВР – Р.,
с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание на
основание чл.189, ал.4 вр. Чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП, “Глоба” в
размер на 100.00 лева.
Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, изцяло
като незаконосъобразен. Навежда доводи за нарушение на материалния процесуалния
закон при издаване на обжалваният ЕФ.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява лично, по същество не отрича да е
извършил нарушението, поддържа доводите изложени във въззивната жалба.
За въззиваемата страна – ОДМВР-гр.Р. не се явява представител.
Контролираща страна РП – Р.,
уведомени, не изпращат представител.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Издаден е от ОДМВР – Р.,
Електронен фиш сер. К № ***. Към ЕФ е приложена разпечатка от техническо
средство Р.
№ ***, видеоклип № ***, Сп12232равка в централна база КАТ, относно
собствеността върху л.а. „ Ф. Г. ” с рег. № РР ***, Карта – схема за мястото на
нарушението. С обжалваният ЕФ на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за това че на ***г. в 10,22ч., на път ІІ -
***,
в с. К.,
по ул. „ К.
и М.”
в посока гр. К. с МПС л.а. „ Ф. Г.
” с рег. № РР *** е извършил нарушение за скорост № ***, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ***, като при разрешена скорост 50км./ч. е
установена скорост 77км./ч. и превишаване на резрешената скорост с 27км.ч. –
извършено нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.189,
ал.4 вр. Чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба – 100лв. ЕФ е връчен на
жалбоподателят на ***г., жалбата срещу него е подадена пред адм. наказващият
орган на ***г.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Електронният фиш е издаден от надлежен орган и при
спазване на изискуемите за неговата валидност форма и съдържание. Посочени са дата
и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и
съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на водача. Въз основа на това, съдът
намира, че с процесният ЕФ ясно, точно и конкретно от фактическа и правна
страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във
вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, той отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП от формална страна.
Досежно възраженията на жалбоподателят, съдът ги намира
за неоснователни по следните съображения: От текстовата част на обжалваният ЕФ,
категорично се установява, че ЕФ е издаден на физическото лице Х.Г.Г. в
качеството му на собственик на автомобила /съгл. разпоредбата на чл.188, ал.2
от ЗДвП/. Безспорно и категорично от приложените по делото писмени
доказателства - разпечатка от техническо средство Радар № ***, видеоклип № ***,
Карта – схема за мястото на нарушението с посочени точни координати, се
установява, че нарушението е извършено в границите на населено място, където съгласно
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално допустимата скорост за движение е 50км/ч.,
поради което не е необходимо да бъде установяване наличие на друг пътен знак,
ограничаващ скоростта на движение в този пътен участък /каквото твърдение в ЕФ
не се съдържа/. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че нарушението
е установено в присъствие на контролен орган, доколкото в самият ЕФ е посочено,
че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без
човешка намеса. Никъде в ЗДвП, законодателят не е разграничил правните
последици от установени със стационарни или мобилни технически средства,
нарушения. От тази гледна точка съдът намира, че полицейския служител изпълнява задължения по техническото
обслужване на техническото средство и го придвижва от едно място за контрол до
друго, а и духът на зокона – ЗДвП – е при констатиране на нарушенията за
скорост максимално да бъде избегното участието на контролни органи, с оглед
наложилото се от дълги години съмнение в тяхната безпристрастност и незаинтересованост.
Видно от приложената по делото, Справка в централна база
КАТ, относно собствеността върху л.а. „ Ф. Г. ” с рег. № РР ***, безспорно се
установява, че жалбоподателят към датата на констатиране на нарушението е
собственик на процесното МПС, т.е. той е отговорен за констатираното нарушение.
Безспорно се установява, че издател на ЕФ е ОДМВР – Р.,
на територията на която е извършено нарушението и е компетентна да го издаде.
От изложеното до тук, съдът констатира, че обжалваният ЕФ
съдържа всички реквизити подробно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство / ползвателя, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В този смисъл намира
възраженията на жалбоподателя за неоснователни. За прецизност следва да се
отбележи, че засечената от мобилната система за контрол скорост е коригирана в
ЕФ с допустимата техн. грешка съгласно техническата документация на
устройството / която е служебно известна на съда/.
Правилно и законосъобразно адм. Наказващият орган е
определил и наложил адм. наказание, което е точно фиксирано в чл. Чл.182,
ал.1,т.3 от ЗДвП “Глоба” в размер на 100.00
лева, като в случая е могъл единствено да действа при условията на обвързана
компетентност, като след констатиране на нарушението да наложи съответното,
конкретно определено по вид и размер адм. наказание.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш сер. К № *** на МВР ОДМВР – Р., с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
Х.Г.Г. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание
чл.189, ал.4 вр. Чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП,
“Глоба” в размер на 100.00 лева,
като правилен и законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: