МОТИВИ
към Присъда № 20 от 24.01.2020 год. по
НЧХД № 580/2019 год. на СлРС
изготвени на 18.02.2020год.
Тъжителят
М.Е.К. е предявил обвинения срещу подсъдимата Т.К.Г. за извършени от нея
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1
от НК.
В
с.з. тъжителят редовно призован, лично и чрез пълномощника си адв. Н. ***,
поддържа обвиненията срещу подс. Г. така, както са повдигнати, като ги счита за
доказани по безспорен и несъмнен начин. Повереникът му пледира подс. Г. да бъде
призната за виновна по повдигнатите й обвинения, като й бъде наложено при
условията на чл. 78а от НК административно наказание „Глоба” в минимален размер,
както и да бъдат уважени предявените срещу нея граждански искове в претендираните
размери.
В
с.з. подсъдимата Т.К.Г., редовно призована, се явява лично и с упълномощен
защитник – адв. К. ***. Не се признава за виновна, но дава подробни обяснения
по предявените й обвинения. Защитникът на подсъдимата счита, че повдигнатите
срещу подс. Г. обвинения не са доказани по безспорен начин и моли съда да я
признае за невиновна, като претендира направените по делото разноски.
С
тъжбата частният тъжител К. е предявил против подс. Г. граждански искове, както
следва: граждански иск в размер на 5 000,00 лева, представляващ
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2
вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 31.03.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата и граждански иск в размер на 5 000,00 лева, представляващ
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр.
ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 31.03.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Съдът,
след като счете, че гражданските искове са своевременно предявени и се намират
във връзка с предмета на делото, ги прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
Т.К.Г. е българска гражданка, с основно образование, неомъжена, работи,
неосъждана.
Тъжителят
М.Е.К. е лекар по ветеринарна медицина, управител на „П. В.” ООД – гр. Сливен,
в което упражнявал професията си като ветеринарен лекар.
На
13.01.2017 год. в гр. Сливен между Община Сливен, като възложител и „П. В.” ООД
– гр. Сливен, представлявано от тъжителя К., като изпълнител, бил сключен
договор, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни
възложената му обществена поръчка за предоставяне на услуги, с предмет
„Намаляване на популацията на бездомните кучета”. Срокът на договора бил до
31.12.2017 год. Такъв договор фирмата „П. В.” ООД – гр. Сливен имала сключен с
Община Сливен и през 2016 год. и през 2018 год.
През
м. ноември 2016 год. свид. М.Р.работела в зоо-магазин „Л. и Б.” в гр. Сливен,
където като клиенти били подс. Г. и свид. В.В.. В един момент пред магазина
настанала суматоха и някой в магазина казал „Стрелят по едно куче” и всички
излезли навън. Свид. М.Р.била изненадана, когато видяла кучето,
по което било стреляно с упойваща стрела, тъй като то било бездомно, но било кастрирано
и обезпаразитено, но нямало видими белези за това. Упойката започнала да
действа и кучето легнало под една кола. В първия момент свид.
М.Р.не познала д-р К., но когато приближила, видяла че е той.
Свид. М.Р.попитала „Какво става, защо стреляте по кучето?”, но
тъжителят К. изобщо не й обърнал внимание. Свид.
М.Р.се опитала да му обясни, че кучето е бездомно, но е послушно,
че се грижат за него, че е кастрирано и да й обясни какво иска да прави с кучето.
В един момент тъжителят К. казал „Аз не виждам, че кучето е кастрирано, то няма
марка на ухото си”. Тъжителят К. издърпал кучето изпод
колата, взел го на ръце и тръгнал към служебната си кола. Тогава свид.
М.Р.се обадила на Д.Д., която се била погрижила за кастрацията на кучето и
дала телефона на тъжителя К., който изслушал каквото Д.му
обяснила, след което върнал телефона на свид. М.Р.без
да й каже нищо. След два дни свид. М.Р.видяла
кучето с марка на ухото. На случилото се присъствали подс. Г.
и свид. В.В..
В
социалната мрежа Фейсбук била формираната публична група под наименование „*****”,
в която членове били тъжителят К., подс. Г.,
свид. Б.П., свид. Д.Х.и свид. Г.П., който бил през 2017 год. бил и модератор на
групата. В края на м. март 2017 год. в публичната група били публикувани
постове на членове от групата, в които се коментирали бездомните кучета в гр.
Сливен и работата на тъжителя К.. На 19.04.2017 год. подс. Г. публикувала
коментар, в който било записано: „Колкото и договори да има, за мен той е
безсърдечен човек и търгаш, който не си върши работата както трябва.” На
следващия ден – 20.04.2017 год., сутринта на лично съобщение тъжителят К.
изпратил на подс. Г. следното съобщение: „Т., още днес ще ти пусна едно дело за
клевета и ще имаш възможност да разкажеш всичко на съдията! Приятен ден!”. На
това съобщение подс. Г. отговорила: „Да дойда лично с теб ако искаш, а? Я не ме
заплашвай, нещо не си познал с мен, ясно ли ти е! Ти за какъв се помисли бе?!
Ма страшен ли ми се правиш нещо? И не ме наричай Т.в сякаш ме познаваш.” Тези
съобщения били публикувани от подс. Г. *** - Зоо Доброволци”. В
последствие дискусията проведена в публичната група „*****” била изтрита. На
09.05.2017 год. тъжителят К., чрез повереника си, подал частна
тъжба срещу подс. Г. в СлРС, по която било образувано НЧХД № 626/2017 год. по
описа на съда. Същото приключило с Присъда № 150/14.11.2018 год., която била
обжалвана. С Решение № 19/22.03.2019 год. по ВНЧХД № 42/2019 год. по описа на
СлОС, постановената присъда била отменена и делото било върнато за ново
разглеждане от друг състав на СлРС. По повод Решението на СлОС било образувано
настоящото НЧХД № 580/2019 год. по описа на СлРС.
От
приложеното към тъжбата копие от публикации в публична група „*****”
(л. 19 от НЧХД № 626/2017 год. по описа на СлРС) и приложените по
делото шест страници от публикации в публична група „*****” (л.
61 – 66 от делото) се установяват публикуваните постове и коментари, както и че
същите са били разпечатани на хартиен носител на 20.04.2017 год.
От
приложената по делото служебна справка от Община Сливен се установява, че при
направена справка било установено, че няма наличие на информация за
констатирани нарушения при изпълнение на договорите от 2016 год., 2017 год. и
2018 год. сключени с „П. В.” ООД – гр. Сливен (л. 43 от делото).
От
приложеното по делото копие от Жалба на Р.Г.се установява, че същата е подадена
в РП – Сливен на 26.08.2017 год. и в нея било посочено, че жалбоподателката се
е обърнала към РП – Сливен по повод не етичното отношение на д-р К. и неговия
екип. В жалбата била описана конкретната ситуация от дата 14.08.2017 год. и по
повод същата била образувана преписка с вх. № 2609/2017 год. по описа на РП –
Сливен. Преписката приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 25.09.2017 год., в което било отразено, че в хода на проверката
по преписката, д-р К. предал с Протокол за доброволно предаване домашния
любимец на водещия проверката служител на РУ – Сливен, който от своя страна го
предал на тъжителката Г.. В Постановлението било посочено още, че в снетото и
допълнително обяснение, Г. заявила, че желае да оттегли сигнала си срещу д-р К.
и преписката да бъде прекратена (л. 48 – 51 от делото и л. 81 от НЧХД № 626/2017
год. по описа на СлРС).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свид. М.Р.и свид. В.В., в които описват
ситуацията през м. ноември 2016 год. пред зоо-магазин „Л. и Б.” в гр. Сливен и
поведението на тъжителя К.. От показанията на свид. В.В. се установява още, че
живее на семейни начала с подс. Г., като последната публикувала коментара си
във Фейсбук на 19 април, като на следващия ден сутринта на лично съобщение тъжителят
К. реагирал и й казал, че ще я съди. Съдът кредитира
показанията на свид. М.Р.и свид. В.В., тъй като се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Действително свид. В.В., като
живеещ на семейни начала с подс. Г., е заинтересован от изхода на делото, но
доколкото показанията му се подкрепят от останалите писмени и гласни
доказателства, съдът няма основание да се съмнява в тях и да не ги кредитира.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел В.К.– съпруга на
тъжителя, в частта, в която същата разказва за работата си в „П. В.” ООД – гр.
Сливен, изпълнението на договорите с Община Сливен и че е разбрала за коментара
на подс. Г. в социалната мрежа Фейсбук в публична
група „*****” една сутрин, когато й била показана от съпруга й К., както
и че подс. Г. била известена, че ще си търсят правата по съдебен път, тъй като
се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свид. К.в частта, в която заявява, че е разбрала за коментара на
подс. Г. през м. март 2017 год., че ситуацията пред зоо-магазин „Л. и Б.” била около
седмица или няколко дни преди коментара, както и относно случилото се тогава.
От една страна тези й показания противоречат на показанията на свид. М.Р.и
свид. В.В., който са непосредствени очевидци на инцидента и заявяват, че
ситуацията пред зоо-магазин „Л. и Б.” е била през м. ноември 2016 год., т.е.
няколко месеца преди коментара, а от друга на приложените по делото писмени
доказателства, от които е видно, че тъжителят К.
е написал на подс. Г., че ще си търси правата по съдебен ред на 20.04.2017
год., т.е. в деня, в който са узнали за коментара, а не през м. март 2017 год.,
както твърди свидетелката. Освен това свид. К.не е присъствала на ситуацията
пред зоо-магазин „Л. и Б.” и пресъздава това, което й е разказал тъжителят
К..
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Г.П. в частта, в която
същият заявява, че членува във Фейсбук групата „*****”, като към
момента на публикуване на коментара от подс. Г., той е бил
модератор на групата, като коментара на подс. Г. бил под публикация на трето
лице, тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. П. в частта, в която заявява, че този
коментар на подс. Г. е бил в края на месец март или в началото на месец април
2017 год., тъй като показанията му в тази част не се подкрепят от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Б.П. и Д. Т.в частта,
в която заявяват, че са видели коментара на подс. Г. във Фейсбук
в публичната група „*****”, като на свид. Т.този коментар й е бил показан от тъжителя
К., тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът
не кредитира показанията на свид. Т.в частта, в която заявява, че е видяла коментара
на подс. Г. през м. март 2017 год., тъй като показанията й в тази част не се
подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото свид. Д.Д. – главен
експерт в Отдел „Екология” към Община Сливен, от които се установява, че не е
имало проблеми с изпълнението на договорите сключени с фирма „П. В.” ООД – гр.
Сливен, тъй като показанията й се подкрепят от останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
Съдът
кредитира показанията на разпитаната по делото свид. Д.Х.от които се
установява, че членува във Фейсбук групата „*****”, където в края
на м. февруари – началото на м. март 2017 год. имало дискусия по повод услугите
на тъжителя К., като на много по – късен етап се включила и
подс. Г.. От показанията на свид. Х.се установява още, че дискусията била
изтрита, което можело да бъде извършено само от администратора на групата.
Съдът кредитира показанията на свид. Д.Х., тъй като показанията й се подкрепят
от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели С.А.и Е.К.,
доколкото същите свидетелстват за личните си впечатления от тъжителя К., като
обстоятелствата за които свидетелстват са извън предмета на доказване по
настоящото дело.
Съдът
кредитира и обясненията на подс. Г. като безпротиворечиви, логични и
кореспондиращи с посочените, кредитирани от съда, гласни доказателства и с
писмените доказателства по делото.
Съдът
кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са
относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Подсъдимата Т.К.Г. не е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
поради което съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й
обвинение за това, че на 31.03.2017 год. в гр. Сливен, разпространила в
интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната
публична група под наименование „*****”, обидни думи, унизителни за честта и
достойнството на д-р М.Е.К., а именно „безсърдечен човек” и „търгаш”.
Подсъдимата Т.К.Г. не е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл.
147, ал. 1, предл. 1 от НК, поради което съдът я призна за невиновна и я
оправда по повдигнатото й обвинение за това, че на 31.03.2017 год. в гр.
Сливен, разпространила в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа
Фейсбук, във формираната публична група под наименование „*****”, разгласила
позорно обстоятелство за д-р М.Е.К., чрез думите „не си върши работата както
трябва”.
По делото не се събраха безспорни доказателства, че подс. Г. е осъществил
от обективна страна инкриминираното деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303,
ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да
признае едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
В Решение № 93/23.03.2010 год. по н. д. № 751/2009 год., III н. о., на
ВКС е посочено, че в НПК, в тълкувателната дейност на ВС и в текущата практика
на ВКС в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за възможността
частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба (напр.
относно дата, място или елементи от фактическото изпълнение на престъплението),
стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на шестмесечния преклузивен
срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. В същото решение е посочено е още, че изпълнението
на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките
на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление,
преследвано по реда на частното обвинение; както и че подобно на обвинителният
акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани
по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от
престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на
предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
Съгласно
разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от НПК в тежест на частния тъжител е да докаже
обвинението по дела образувани по тъжба на пострадалия, т.е. обективната и
субективната страна на престъплението за което е повдигнал обвинение, като в обективната
страна на престъплението се включва и датата на извършване на същото. В
настоящия случай частният тъжител с тъжбата си е повдигнал обвинения срещу подс. Г. за извършени от нея деяния на
31.03.2017 год. В хода на съдебното следствие беше установено, че на посочената
в тъжбата дата подс. Г. не е публикувала коментара си, а това е станало на
19.04.2017 год. Така посочената дата – 31.03.2017 год., видно от представените
към тъжбата извадки от Фейсбук (л. 64 от делото) е датата на предходна
публикация в публичната
група „*****”, но не и дата на публикуване на коментара на подс.
Г., съдържащ изразите, за които са й повдигнати обвинения. Към датата на
образуване на настоящото НЧХД дискусията в публичната група „*****” е
изтрита, поради което за датите на тези публикации и коментари съдът съди от
представените по делото от тъжителя разпечатки. Следва да се отбележи, че при
първоначалното разглеждане на делото в СлРС тъжителят не се е възползвал от
възможността дадена му в разпоредбата на чл. 287, ал. 6 от НПК да повдигне ново
обвинение на подсъдимата, преди да е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК. По
време на разглеждане на настоящото НЧХД № 580/2019 год. по описа на СлРС този преклузивен
срок е изтекъл и спрямо подс. Г. не е било повдигнато обвинение за деяние
извършено на 19.04.2017 год.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не
се събраха безспорни доказателства, че деянието е извършено от обективна страна
от подс. Г. на
31.03.2017 год., съдът не следва да обсъжда другите съставомерни признаци от
обективната и субективната страна на престъпленията. Въз основа на всички
събрани писмени и гласни доказателства, анализирани подробно по – горе,
обвиненията срещу подс. Г. не бяха доказани по несъмнен начин, поради което съдът
я призна за невиновна и я оправда по повдигнатите й обвинения за извършени
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1
от НК.
Въз основа на постановената оправдателна присъда, съдът отхвърли предявения
от М.Е.К. граждански иск срещу Т.К.Г. за
сумата от 5 000,00 лева, представляващ обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл.2 вр. чл. 146, ал.
1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 31.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на постановената оправдателна присъда, съдът отхвърли предявения
от М.Е.К. граждански иск срещу Т.К.Г. за
сумата от 5 000,00 лева, представляващ обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 2, предл.
2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 31.03.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно
правилата на процеса частният тъжител М.Е.К.
беше осъден да заплати на Т.К.Г. сумата от 1200,00 лева
(хиляда и двеста лева), представляваща направени разноски по делото.
Съгласно правилата на процеса частният
тъжител М.Е.К. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер 313,25 лева (триста и тринадесет лева и двадесет и пет
стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: