№ 13138
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110159592 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от А. И. А. срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата 500 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско +”, поради настъпили на 15.09.2021г. и
16.09.2021г. застрахователни събития, ведно със законната лихва, считано от предявяването
на иска – 18.10.2021г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено
застраховане сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие– ПТП на
15.09.2021г. и 16.09.2021г. Сочи, че на 15.09.2021г. при маневриране на л.а. „БМВ Х3“, рег.
№ СВ9493РТ е одраскал в бетонна колона задна дясна врата, веждата на задния десен
калник и външната дръжка на задната дясна врата. Впоследствие, на 16.09.2021г. отново при
маневриране на л.а. „БМВ Х3“, рег. № СВ9493РТ е увреден багажникът на автомобила.
Поддържа, че на 18.09.2021 г. предявил доброволни претенции за заплащане на
застрахователно обезщетение пред ответника, по които получил отказ от застрахователя,
поради това, че застрахователният договор бил прекратен. Намира отказа на застрахователя
за необоснован, поради което претендира следващото му се застрахователно обезщетение,
както и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по
основание и размер. Оспорва наличието на действащ към датата на застрахователните
събития договор за застраховка „Каско +“, сключен между страните. Оспорва да е налице
основание, поради което да плати обезщетение. Излага доводи, че претенцията е завишена
по размер, като от евентуално дължимо застрахователно обезщетение следва да се
1
приспадне стойността на невъзстановените щети по автомобила, които са съществували към
момента на сключване на застраховката.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като според разпоредбата
на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Правопораждащите отговорността на ответника факти, за които ищецът носи тежестта на
доказване са сключването на договор за имуществено застраховане, настъпването на
събитие, представляващо покрит риск по договора с ответника, както и размерът на вредите.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че е
погасил задължението си за плащане.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2020г. между
страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+“, касаещ лек автомобил
„БМВ Х3“ с рег.№ СВ9493РТ, при Общи условия, по силата на който ответникът е поел
задължение да покрива рисковете от настъпване на вреди върху лекия автомобил вследствие
на посочените в договора и Общите условия рискове, включително риска
„Пътнотранспортно произшествие при сблъскване с или удар от МПС и/или други
физически тела, в т.ч. ПТП, съгласно Закона за движение по пътищата” /раздел II, т.2 от
ОУ/, при договорена застрахователна сума 12500 лева с период на покритие от 18.09.2020г.
до 17.09.2021г. От приетите по делото разписки се установява, че застрахованият е платил
дължимите застрахователни премии, поради което съдът намира, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява настъпването на твърдените
щети в рамките на срока на договора. Вещото лице по изготвената автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като достатъчно подробна и обективна и
кореспондираща с останалия доказателствен материал по делото, дава заключение, че
уврежданията по автомобила, съгласно извършен от застрахователя оглед и опис касаят
външната дръжка на задната дясна врата, веждата на задния десен калник, задната дясна
врата и вратата на багажника. В открито съдебно заседание експертът изяснява, че
процесните щети могат да бъдат получени при съприкосновение на автомобила с бетонна
колона, респ. със стърчащо желязо от оградно съоръжение, както и че предявените в
настоящото производство щети са различни от щетите, констатирани към момента на
сключване на застрахователния договор.
По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел. Свидетелят Александров – застрахователен брокер и познат на ищеца, споделя, че
2
е съдействал на последния при сключване на застрахователния договор. Излага, че през
м.09.2021г. се свързал с ищеца по повод подновяване на полицата когато А. му казал, че
открил увреждания по автомобила, които следва да се предявят за плащане пред
застрахователя. Свидетелят описва, че огледал автомобила, фотографирал щетите и на
следващия ден /18.09.2021г./ предявил претенцията от името на ищеца пред застрахователя.
В тази връзка по делото е приет и снимков материал, от чийто данни се установява, че
фотографирането е извършено на 17.09.2021г. около обяд в гр. София, район „Слатина“. С
оглед така събраните по делото доказателства и при липса на доказателства в обратния
смисъл, съдът намира, че предявеното в настоящото производство застрахователно
обезщетение касае събития, настъпили през времетраенето на застрахователното покрие по
сключената между страните имуществена застраховка. Ирелевантно по отношение
отговорността на застрахователя е обстоятелството, че щетата е заведена след изтичането на
срока на застраховката.
Предвид това следва да се приеме, че са налице фактите, които се явяват пораждащи
отговорността на ответника, следователно последният дължи застрахователно обезщетение
във връзка с настъпилите събития. При определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение в случаите, при които не се касае за тотална щета, а за причинени частични
повреди, следва да бъде съобразена стойността на ремонта на съответното имущество, който
е необходим за пълното му възстановяване във вида и качеството от преди произшествието,
определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие. От
заключението по приетата експертиза се изяснява, че стойността на ремонта, необходим за
отстраняването на щети, причинени на лек автомобил „БМВ Х3“ с рег.№ СВ9493РТ,
определена по средни пазарни цени към датите на застрахователните събития възлиза на
558,72 лева. Експертът е описал невъзстановените щети към момента на сключване на
застраховката, като е посочил, че същите възлизат на 1100,88 лева, а в открито съдебно
заседание разяснява, че невъзстановените щети са различни спрямо процесните щети. В тази
връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че от стойността на
застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на невъзстановените
щети по процесния лек автомобил към датата на сключване на договора за застраховка. В
случая от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът не претендира
обезщетение за щети, съществували към момента на сключване на застрахователния
договор, т.нар. невъзстановени щети, поради което не е налице основание за тяхното
приспадане от дължимото застрахователно обезщетение. Предвид това следва да бъде
уважен предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото
претенцията по същия попада в рамките на установената като дължима стойност във връзка
с процесните застрахователни събития.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова полза следва да му
бъде присъдена сумата 170 лева – разноски за държавна такса и депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на А. И. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Мария Нейкова“ № 4, ет. 3, ап. 4 на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата
500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско
+”, поради настъпили на 15.09.2021г. и 16.09.2021г. застрахователни събития, ведно със
законната лихва, считано от 18.10.2021г., до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 170 лева, представляваща разноски за държавна такса и
депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4