№ 5450
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110215093 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К. МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдията АХ № 15098 по описа за 2024 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на Г. Б. А. срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 227зз-1296/ 20. 09. 2024 г., издадена от Ю. К. П. ст.полицай при 03 РУ-
СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Г. Б. А., ***
за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява,
за него се явява адв. *** от САК, който пледира за отмяна на процесната
Заповед по изложените в жалбата съображения. Моли за присъждане на
направени от жалбоподателя разноски за процесуално представителство. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт, поради което се иска отмяната му. Наведени са аргументи за
липса на фактически основания за издаване на заповедта.
Ответникът – редовно призован, не се явява, изпраща процесулен
представител-гл.юрк ***, която пледира за потвърждаване на издадената
Заповед. Приложено е писмено становище с изложено становище за
потвърждаване на оспорената Заповед за задържане на лице като
законосъобразна. Наведени са доводи за липса на обвързаност на полицейския
орган, който я е издал, да излага фактическа обстановка на престъпно деяние.
Претендира присъждане на направените разноски. Направено е възражение за
прекомерност.
1
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото, прие за установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1296/ 20. 09. 2024 г.,
издадена от Ю. К. П. ст.полицай при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Г. Б. А., *** за срок от 24 часа за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК в помещение за временно задържане на
03 РУ-СДВР.
Като фактическо основание за задържането му е посочено "данни за
извършено престъпление във връзка с чл. 325, ал. 1 от НК“.
При извършения обиск на лице по реда на чл. 80 от ЗМВР в задържания не
са били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на
престъпление. Жалбоподателят бил освободен на 21.09.2024 г. в 18: 00 ч.,
видно от отбелязването на заповедта. Заповедта за задържане му е била
връчена, за което свидетелства разписката към заповедта. С разписка от
същата дата му били върнати иззетите вещи и пари при обиска.
По делото няма данни да е образувано наказателно производство.
Като част от административната преписка са приложени писмени
доказателства от 03-то РУ- СДВР, Протокол за обиск на лице, Разписка,
Удостоверение за заемана длъжност от отдел "Човешки ресурси" при СДВР,
Заповед; Докладна записка от 20.09.24г.; Епикриза; Пълномощи и др.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Писмените
доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства,
приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване
на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72
ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са
приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът
с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган полицейски орган
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в пределите на
материалната му компетентност по чл. 72 от ЗМВР. Съгласно чл. 59, ал. 2 от
АПК е спазена писмената форма с посоченото в разпоредбата като
съдържание на акта индивидуализиращи данни за издателя на акта и
задържаното лице, данни за времето на задържането отразено фактическо и
правно основание, редът и срокът за обжалване на акта.
При служебната проверка за законосъобразност съдът установи, че при
издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на
полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат
за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата
на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла
на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка. За прилагането на
тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
2
НК (в този смисъл е Решение № 363 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. №
10527/2015 г., V отд.). Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да
наложи мярката. Същевременно не е необходимо тези данни да имат
характера на посочените в разпоредбата на чл. 207, ал. 1 НПК „данни“, тъй
като по смисъла на ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от
НПК имат различно съдържание. При налагането на ПАМ "задържане за срок
до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че
задържаното лице е съпричастно към престъпно деяние.
В процесната Заповед административният орган е посочил, че правната
квалификация на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и обосновката „данни за
извършено престъпление във връзка с чл. 325, ал. 1 от НК“, свързна с
хулиганството. Действително, налице е бланкетно позоваване на „данни за
извършено престъпление във връзка с чл. 325, ал.1 от НК“, т.е на състав на
престъпление, включен в нормения комплекс на НК. Съгласно Тълкувателно
решение № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други
документи от административната преписка, издадени от административния
орган, какъвто в случая е налице. Следва да се отбележи, че към преписката е
приложена Докладна записка от 20.09.2024г., в която детайлно е изложена
фактическа обстановка, свързана с данни за произведени изстрали и побой
между лица на същата дата. Прочитът на процесната Докладна записка от
20.09.2024г. сочи, че задържаният Г. Б. А. е участвал заедно с други лица в
сбиване на 20.09.24г., както и че е имал оръжие, което е отказал да предаде.
Освен тези факттически твърдения, е налице и отбелязване, че задържаното
лице е и пострадал и е бил откаран в УМБАЛ“Пирогов“ за оказване на
медициска помощ. Съдът намира, че в представените по делото доказателства
се съдържа информация за извършено престъпление от общ характер –
хулиганство, и независимо, че не е образувано досъдебно производство,
полицейският орган е имал основание да задържи лицето с цел установяване
на факти и обстоятелства за съпричастността му към това престъпно деяние. В
случая задържането като принудителна административна мярка се
предприема с цел установяване на съпричастност при разследване срещу
вероятен извършител на престъпление по чл. 325 от НК. Само по този начин
при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице
престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, органите на МВР могат в рамките
на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности,
предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на
мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е не да се наложи наказание за
установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
заподозрения да се укрие или да осуети наказателно преследване.
Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била
необходима, тъй като от една страна е подаден сигнал за лица, учстващи в
сбиване на обществено място, т.е налице са деяние, което е е криминализирано
по действащото право, а от друга страна, налице са данни за употреба на
оръжие от страна на задържания, поради което са налице достатъчно
основания за прилагането й.
Поради това съдът при, че наложеното с ПАМ задържане за срок до 24 часа
е оправдано с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи и не е
довело до неправомерно накърняване правата на задържания.
Предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
административния орган следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за разглеждане на делото пред
настоящта инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 144 от
АПК и чл. 37 от ЗПП.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г. Б. А. срещу Заповед за задържане на лице рег.
№ 227зз-1296/ 20. 09. 2024 г., издадена от Ю. К. П. ст.полицай при 03 РУ-
СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Г. Б. А., ***
за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от АПК Г. Б. А., *** да заплати на СДВР
сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4