Определение по дело №167/2019 на Административен съд - Ловеч

                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              

                                                         №……..

 

                                                        гр. Ловеч, 17.07.2019 г.

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година  в състав: 

       

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

          като  разгледа докладваното от съдия Вълков  адм.дело № 167/2019  г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 197 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по жалба от В.П. *** срещу Решение № ППН-01-339/2018 г. от 10.01.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

         Първоначално жалбата е изпратена до Административен съд София- град, който с Определение № 2437/28-83-2019 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 1887/2019 г. е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч на основание чл. 135, ал.2 от АПК.

         В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска отмяната му, както и да бъде признато, че Р. е извършил нарушение на ЗЗЛД. Жалбоподателят твърди, че не е представял личните си данни на Р., който като собственик на счетоводна къща обслужваща работодателя му е имал достъп до личните му данни и е изготвял платежни нареждания по негова сметка. Счита,че обработвайки документ, в който е вписал негови лични данни Р. е бил длъжен да поиска потвърждение от него  дали е дал съгласие да обработва личните му данни, в противен случай е следвало да откаже услугата. Посочва, че чрез използване на негови лични данни са съставени неистински документи и документи с невярно съдържание.  Поради посочените действия НАП му е начислил данъци в размер около десет хиляди лева, върху които текат законни лихви, които той не може да погаси наведнъж със заплатата му. Към момента на подаване на жалбата са му удържани общо 5200 лв. и той остава с минимална сума, с която не може да издържа семейството си.

         Ответникът – КЗЛД в писмото, с което е изпратена административната преписка до Административен съд София-град изразява становище, че обжалваното решение е правилно, постановено според административно производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

         В производството по настоящото дело пред Административен съд Ловеч ответникът е представил писмено становище, с което моли да бъде отхвърлена жалбата на В.П.. Посочено е, че жалбоподателят е посочил като ответна страна физическото лице Б. Р., който не е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Поради задължителното изискване за наличие на администратор на лични данни като ответна страна в производството, ответникът счита, че жалбата е недопустима.

         Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 197, ал.1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу индивидуален  административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.

         От фактическа страна се установява, че производството пред КЗЛД е започнала по жалба № ППН-01-339/21.05.2018 г., подадена от В.П. ***, в която е посочено, че при справка в НАП Ловеч през 2017 г. е установил, че от негово име и с неговите лични данни са подадени две данъчни декларации вх. № 1143014000376359/23.04.2014 г. и № 11491500436457/28.04.2015 г. Първата е подадена от Б. Р., когото не е упълномощавал за тази цел, ползвани са лични данни на жалбоподателя и подписа върху декларацията не е негов. Втората декларация е подадена от негово име от неустановено –вероятно същото лице и не е подписана от жалбоподателят. В жалбата е отразено, че посоченото лице Б. Р. е бил счетоводител на фирма „Биоенерджи” ООД със седалище гр. Троян, в което жалбоподателят е бил работник в цех в с. Калейца. П. декларира в жалбата, че не се е подписвал и не е давал съгласие личните му данни да бъдат обработвани. Пратил е искане до Р. да му даде отговор, но същият е отказал да го получи.

         Към жалбата са приложени посочените две данъчни декларации, както и искането на жалбоподателя  до Б. Р. да му представи отговор с писмени документи и информация относно пълномощно, лицата, които са се подписали за декларатор в двете декларации и на кого, и с каква цел е предоставил личните му данни.

         С допълнителна молба до КЗЛД жалбоподателят е уточнил, че жалбата му е срещу физическото лице Б. Р., който е собственик на фирма за счетоводни услуги, която е обслужвала счетоводството на „Биоенерджи” ЕООД. Освен това е посочил, че след като Р. не му е представил исканата от него информация е подал жалба до Районна прокуратура Троян, където е установено, че декларациите не са попълвани и подписвани от жалбоподателя, а част от подписите  са на Р. като упълномощено лице, без да го е упълномощавал.

         КЗЛД е провела редовно заседание на 19.12.2018 г., обективирано в Протокол № 48 от същата дата. На заседанието е разгледана жалбата на В.П. и е решила след гласуване да остави жалбата без разглеждане като недопустима и да прекрати производството.

         С оспореното Решение  № ППН-01-339/2018 г. от 10.01.2019 г. КЗЛД  е обявила за процесуално недопустима жалбата на В.П. срещу Б. Р. и е прекратила производството по нея.

         За да постанови този резултат КЗЛД е приела, че е сезирана с въпрос от компетентността на друг орган. Случая се отнася до съставяне на неистински частен документ, което е престъпление по смисъла на чл. 309 и сл. от Наказателния кодекс, за което е сезирана прокуратурата.

         Отбелязано е, че съгласно чл. 27, ал.2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимост на искането, с което е сезиран, като според т.6 от разпоредбата, преценката за допустимост се обвързва с наличие на специални изисквания, уредени със закон, който в случая е ЗЗЛД. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, наличието на администратор на лични данни като ответна страна в производството по ЗЗЛД е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и развитие на производството. Жалбоподателят е посочил като ответна страна физическото лице Б. Р., който не е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД.

         Позовавайки се на чл. 57, пар.1, б. „е” от Регламент 2016/679 във връзка с уточнението, направено в съображение 122 към Регламента, КЗЛД е стигнала до извод за недопустимост на жалбата поради задължителното изискване за наличие на администратор на лични данни като ответна страна в производството.     

         При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

   Според чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО(Общ регламент относно защитата на данните), „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на личните данни: когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на

 Съюза или в правото на държава членка.

Съгласно чл. 4, т.8 от Регламента, „обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора.

В чл. 38, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.

  Според  чл. 77, ал.1 от Регламента, без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него, нарушава разпоредбите на настоящия регламент.

От анализа на цитираните правни норми не може да се направи извод, че е допустима жалба само и единствено срещу администратор на данни. Жалбоподателят не е задължен да посочи ответника в производството, защото страните  се конституират служебно от административният орган. Следователно жалбоподателят е имал право да сезира административния орган – КЗЛД относно обстоятелството, че са извършени нарушения при обработване на личните му данни, като е посочил и лицето, имащо качество на обработващ данните му.

При това положение неправилно жалбата е обявена за процесуално недопустима и е прекратено производството по нея.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, което налага отмяната му и изпращане на преписката на Административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в настоящото решение.

По изложените съображения и на основание чл. 200 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-339/2018 г. от 10.01.2019 г. на Комисията за защита на личните данни.

         ИЗПРАЩА делото като преписка на КЗЛД за продължаване на административното производство по жалбата на В.П. *** и произнасяне в едномесечен срок, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

         Определението може да се обжалва с частна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

         Препис от него да се изпрати на жалбоподателя и ответника.

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: