Определение по дело №435/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 116/12.10.2011година, постановено по гр.дело № 392/2011 година, Кърджалийският районен съд е прекратил производството по делото в частта относно предявения от К. А. И. от Г., срещу Д. К. И. и К. П. И., и двамата от Г. установителен иск за собственост по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ 1Х-94 в кв.47/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 40909.124.257.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256. Отхвърлил е предявеният от М. К. И. от Г. срещу Д. К. И. и К. П. И., и двамата от Г., установителен иск за собственост по наследство от С. С И. и К. М. И., бивши жители на Г. на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257 /УПИ IX-94 в кв.47/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 40909.124.257.1 по кадастралÝата карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г.на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256. С решението е признал за недоказано оспорване истинността на Изплащателен картон N * по описа на РУ „СО" Г. и Изплащателен картон N * по описа на РУ „СО" Г.. Съдът също така е осъдил К. А. И. от Г. да заплати на Д. К. И. и К. П. И., и двамата от Г., разноски по делото в размер на 415 лв., както и М. К. И. от Г. да им заплати разноски по делото в размер на 415 лв.

Недоволни от постановеното решение са останали жалбодателите М. К. И. и К. А. И., които обжалват решението чрез представител по пълномощие в частта му, с която е прекратено производството по отношение на втория ищец К. А. И. и в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по отношение на първия ищец. В посочените части решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се по повод довода за неправилност на решението в прекратителната му част, че установителният иск е допустим относно всякакви граждански права и неговият интерес се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича, каквото оспорване в настоящия случай било налице. Изложеният от съда мотив, че липсва правен интерес за втория ищец от предявяване на установителния иск за собственост по наследство, тъй като същият не владеел или държал имота и съответно можел да защити интереса си само с осъдителен иск, се явявал в пълно противоречие с наложилата се съдебна практика по прилагането на чл. 124, ал.1 от ГПК. Интересът от установителния иск се разкривал, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Решението било неправилно и в останалата му обжалвана част, тъй като решаващият съд се позовал изцяло и само на изслушаната тройна експертиза и то формално, без внимателно да анализира същата и без да изрази мотиви по доказателствената стойност на приложения сравнителен материал относно авторството на подписите, ползвани като такъв сравнителен материал. В тази връзка единичната почеркова експертиза давала еднозначно и категорично заключение, че подписите за продавачи в нотариалния акт не са идентични с подписите на лицата според разплащателните картони за получавани пенсии от наследодателите на страните по делото. П. наличието на тези съмнения от страна на съда се налагал друг извод, а именно, че подписът за продавач № 1 не е положен нито от С., нито от К., което обосновавало основателността на предявения иск, поради нищожност на нотариалното удостоверяване и наличието на качеството на наследници на продавачите от страна на ищците. Ето защо и на основание гореизложените съображения за неправилност и необоснованост на решението, съдът взел своето решение за отхвърляне на иска на базата на съмнения в авторството на подписите, като тези съмнения били приети в полза на валидността на нотариалния акт, вместо да се приеме направеното оспорване на авторството на подписите за доказано и съответно да се приеме предявения иск за основателен и доказан поради наличие на нищожност на нотариалните действия. Поради неправилно тълкуване на изводите на тройната експертиза и напълно пренебрегване на изводите на единичната такава, съмнението, възникнало у съда, следвало да се тълкува не в полза, а като достатъчно основание за опровергаване валидността на процесния нотариален акт. Решението било неправилно и необосновано и по отношение и на второто наведено оплакване в исковата молба, касаещо нищожността на нотариалното удостоверяване, че продавачите не са се явили пред Нотариуса изповядал сделката за покупко-продажба на процесния имот. В тази насока съдът, без да анализира допуснатите и приети по делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, стигнал до извода, че независимо, че приел за установено, че продавачите С. С. И. и К. М. И. са страдали от заболявания, които не са им позволявали да се предвижват без чужда помощ, медицинската документация давала информация, че именно с чужда помощ било възможно продавачите да бъдат транспортирани от едно място до друго в Кърджали. Този извод на съда бил направен в пълно противоречие със събраните по делото в тази насока доказателства и бил напълно необосн¯ван и се основавал изцяло на предположения, изложени като мотиви от съда. По изложените съображения жалбодателите молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да реши спора по същество като постанови решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК като основателен и доказан, като им присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от жалбодателите и процесуалният им представител така, както е предявена.

С отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите, чрез представител по пълномощие, молят съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно. В съдебно заседание оспорването на жалбата се поддържа по изложените в отговора съображения. Претендират се разноски във въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Д. К. И. и К. П. И., че ищците М. К. И. и К. А. И. са собственици по наследство от общите им наследодатели К. М. И. и С. С. И., бивши жители на гр. К., на по 1/3 ид. част от ПИ с ид. 40909.124.257 /УПИ IX-94 в кв.47/ с площ 930 кв.м, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 40909.124.257.1 със застроена площ от 174 кв.м по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.25. В съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 21.06.2011г., ищците са конкретизирали искането си като посочили, че не претендират построената от ответниците в общия имот сграда, а само тази, която е предмет на нот. акт N 119/16.11.2005г., том VII, рег. N 10470, дело N 1319/2005г. на н. К. Д. с район на действие РС-Кърджали, за съответните идеални части. Твърдят, че към датата 16.11.2005г. на изповядване на покупко-продажбата на процесния имот с НА 119/2005г. наследодателите Карамфил Маринов И. и Стренуда Стамова И. не били в състояние да се движат и да се явят в кантората на нотариус К.Димитров, както и че подписите за продавачи в нот. акт не били положени от тях. Считали в тази връзка, че нот. акт е нищожен, поради което е нищожна и покупко-продажбата на описания в същия недвижим имот на основание чл. 18 ЗЗД и чл. 26, ал.2 предл. второ ЗЗД и не породила правни последици. Тъй като ответниците не се легитимирали като собственици на процесния имот, то същият бил съсобствен като оставен им в наследство от общите наследодатели. От това обстоятелство се пораждал правният им интерес от водене на установителния иск по чл. 124 ГПК.

Във връзка с изложените в исковата молба фактически обстоятелства, въззивният съд приема за установено по делото, че К. М. И. и С. С. И. са родители на ищеца М. К. И., на ответника Д. К. И. и на починалия на 09.03.2003г. А. К. И.- брат на последните двама, наследен от своя син и втори ищец К. А. И.. К. М. И. починал на 09.12.2005г., а С. С. И. - на 18.05.2006г., като за свои наследници по закон оставили Д. К. И. и М. К. И.-синове, и К. А. И.-внук. Отв. К. П. И. съответно е съпруга на първия ответник Д. К. И..

С нот.акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 87 от 28 април 1972 г. том І, дело № 171/1972г. на съдия П. РС-К., К. М. И. бил признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: дворно място от 930 кв.м, за което се образува парцел ІІІ с пл.сн. № 132, в кв. 24 по регулационния план на кв.”В.” гр. К., със застроената в този имот масивна жилищна сграда на един етаж и половина, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, като етажите са със самостоятелни входове.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 119/16.11.2005г., том VII, рег. N 10470, дело N 1319/2005г. на нотариус Калин Димитров с район на действие РС-К., К. М. И. и С. С. И. продали на Д. К. И. собствения си недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-94 в кв.47 по плана на Г., кв.В., ул.Ю. N *, целият с площ 930 кв.м, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със застроена площ 95 кв.м, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, като етажите са със самостоятелни вхоõове, П. граници: ул.Ю., УПИ VIІІ-95, УПИ Х-93, УПИ V-за детска градина, който имот е идентичен с имот, описан в Нотариален акт N 87, том 1, дело N 171/28.04.1972г. по описа на КРС, за сумата от 10 692 лв.

Видно от представените от ответниците строителни книжа, през 1976г. им е разрешено да построят жилищна сграда върху 88 кв.м в парцел ІХ-94, кв.47, долепена до съществуваща в парцела сграда, и доказателства, че са реализирали строежа на масивна жилищна сграда на един етаж и призем, за която се снабдили с Нотариален акт за собственост на основание чл. 483, ал.1 ГПК N 90/21.12.2005г, том VIII, рег. N 11680, н.дело N 1490/2005г. на н. К. Д. с район на действие РС-К. Понастоящем така построената от ответниците сграда и съществуващата преди строежа сграда, в кадастралната карта на Г. са заснети като една сграда с идентификатор 40909.124.257.1.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И. С., Л. И., Т. И. и Н. Славов се установява, че през 2005 година К. М. И. и С. С. И. били в тежко здравословно състояние, което изключвало възможността им да се движат, придвижват и да напускат дома си. Така, състоянието на К. И. било след втори инсулт и било влошено до степен, че бил неадекватен и не разпознавал хората, включително най-близките си. Същият бил на легло, с поставен катетър и изцяло обгрижван от близките си. С. И. страдала от тежка форма на захарен диабет с усложнения, като през 2004г. претърпяла оперативна интервенция на стъпалото на единия крак във връзка със заболяването. Св. Т. И. сочи, че след операцията, състоянието й било такова, че не излизала включително от стаята навън. Същата била лежащо болна, с поставен катетър. Съпругът на свидетелката с помощта на въже я изправял и раздвижвал за кратко време само в стаята. В показанията си св. Н. С. сочи, че след като ищецът М. И. разбрал, че къщата е продадена от родителите му на брат му – ответникът Д. И., последният споделил със свидетеля, че нотариусът бил идвал в дома им. Свидетелите М. Л. и Л. И. – дъщери на ответниците, в показанията си не сочат други обстоятелства за здравословното състояние на техните дядо и баба, и не са в противоречие с предходните. Свидетелските показания, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, подробни и безпротиворечиви, както и не са опровергани от другите доказателства по делото, поради което въззивният съд ги възприема изцяло като обективни и отразяващи достоверно здравословното състояние на лицата, за които се отнасят. Същите се подкрепят включително от медицинската документация на К. И. и С. И., представена по делото, от която се установяват заболяванията им, сочени от тези показания.

От заключението на тройната съдебно- почеркова експертиза, назначена от районния съд и от разпита на вещите лица от този съд, както и от повторното изслушване на вещите лица от въззивната инстанция, последната приема, че подписът, положен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 119/16.11.2005г., том VII, рег. N 10470, дело N 1319/2005г. на н. К. Д. с район на действие РС-К. срещу „Продавачи: 1”, не е идентичен с нито един от представените образци от подписа на К. М. И.. По отношение на подписа срещу „Продавачи: 2” от същия нотариален акт, експертизата сочи от една страна, че е идентичен с част от представените образци от подписа на С. С. И., намиращи се в следните документи: ведомости за заплати в „О.” -К. за периода 1983г. до 1985г. за получени трудови възнаграждения и от друга страна, че не е идентичен с представените образци от подписа на С. С. И., намиращи се в следните документи: Изплащателен картон № * за периода 16.01.2006г. до 12.05.2006г. и Анкетна карта, Обр. П-16 от 16.05.1985г. от архива на БДС. От изложеното се налагат следните изводи: полагането на подпис в Анкетна карта, Обр. П-16 от 16.05.1985г., въз основа на която се издава документ за самоличност, предполага лично явяване на лицето и изключва друго лице да се е подписало в същата. Между този подпис и подписите, полагани в същия период-2005г.- във ведомостите за заплати, липсва идентичност, както и липсва такава между подписа в нот. акт и последно полаганите по време подписи – през 2006г. в изплащателния пенсионен картон. Формалната логика в случая предполага, че подписът в нот. акт от 2005 година следва да е по-близък като начин на изписване на последно полаганите като време подписи – тези през 2006 год. /каквато не се установява/, отколкото на тези, положени в един значително отдалечен период от време – 1985г. /от гледна точка възрастта и здравословното състояние на лицето/, като в същото време липсва идентичност на подписите в различни документи, но полагани все в същия период- през 1985г. И тъй като липсва идентичност между подписа в нот.акт и подписа в единственият документ от изследваните сравнителни образци - Анкетна карта, Обр. П-16 от 16.05.1985г., - който задължително изисква личното явяване на лицето и подписването му, както и от цялостния анализ на заключението на експертизата, се налага извода, че е налице вероятност в голяма степен подписът в нотариалния акт от 16.11.2005 година дане е положен от С. С. И..

П. тези доказателства по делото, се налагат следните правни изводи: произнасянето по предявения установителен иск за собственост, претендирана по наследство, предполага въззивният съд в мотивите си да се произнесе относно действителността на нотариалното удостоверяване на покупко-продажбата на процесния недвижим имот с НА 119/2005 г., която се отрича от ищците като нищожно, и без каквото становище по преюдициалното отношение, съдът не може да се произнесе относно спорното право /Определение № 116/08.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 1104/2010г., ІІ г.о., ГК, Определение № 71/27.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1428/2010г., ІІ г.о., ГК/. Така, от обсъдените по-горе свидетелски показания, /поотделно и в тяхната съвкупност/ във връзка с приетите писмени такива - медицинска документация и от анализа на заключението на тройната съдебно - почеркова експертиза и разпита на вещите лица от въззивния съд, се установява по един несъмнен начин, че лицата К. М. И. и С. С. И. през 2005г., вкл. към датата на изповядване на сделката 16.11.2005 година, са се намирали в тежко здравословно състояние: К. И. е бил лежащо болен, вкл. не е разпознавал близките си; С. И. е била трудно подвижна, раздвижвана единствено в стаята в дома си, като не е излизала навън, вкл. в двора на къщата, което е изключвало и по отношение на двамата, напускането на дома им включително и с придружител. Тези безспорно установени обстоятелства навеждат на извода, че същите физически са били лишени от възможността да се явят и не са се явили пред нотариуса лично за изповядване на сделката на 16.11.2005г., с което е нарушено изискването за лично явяване на участващите в сделката лица по чл. 578, ал.4 ГПК. П. това положение, извършеното нотариално действие е нищожно по силата на чл. 576, предл. второ ГПК, тъй като е нарушен редът на нотариалното удостоверяване, респ. е нищожен нотариалния акт за изповяданата покупко - продажба. Тази нищожност води до нищожност и на разпоредителната сделка с недвижимия имот поради липса на нотариална форма с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. С други думи, нищожното нотариално удостоверяване не е породило присъщите му правни последици, както и такива не е породила удостоверената с него покупко-продажба - чл. 26, ал.2 ЗЗД и нищожният нотариален акт не се ползва с доказателствена сила. /Решение № 39/20.01.1999г. на ВКС по гр.д. № 841/1998г., V г.о., Решение № 39/03.02.20019г. на ВКС по гр.д. № 5483/2007г., ІV г.о./. И тъй като ответниците по иска не са станали собственици на процесния имот, тъй като от нищожната сделка същите не са придобили собственически права, със смъртта на продавачите по нот. акт, същият е станал наследствен между двамата братя и техния племенник. По този начин между тях е възникнала съсобственост П. равни дялове, като всеки от съсобствениците притежава по 1/3 ид. част от имота /чл.5, ал.1 и чл. 10, ал.1 ЗН/.

Или, предявеният установителен иск по чл. 124 ГПК от ищците за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите са собственици на по 1/3 ид. част от процесния имот по наследство от К. М. И. и С. С. И., е основателен и доказан. Следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че наследствената къща и тази, построена от ответниците, са заснети като един имот с идентификатор 40909.124.257.1, то безспорно е по делото, че претенцията на и¨ците касае само къщата, продадена на ответниците от общите им наследодатели така, както е описана в НА 119/2005г., както и дворното място /поземлен имот/. В случая, ответниците по иска не се легитимират като собственици на спорния поземлен имот и сграда, тъй като не са ги придобили на годно правно основание. П. това положение, за всеки от съсобствениците е налице правен интерес от установяване на собствения си дял от наследствения имот. Правният интерес от воденето на този иск е винаги налице, когато е налице оспорване на претендираното право, каквото оспорване от страна на ответниците, е безспорно /същите претендират, че са собственици и са се снабдили с нот.акт за собственост/. За ищците несъмнено е налице правен интерес да установят своя дял от собствеността върху наследствения имот, като в случая е без значение от кого се осъществява владението. Установителният иск е най-приспособеното средство за защита срещу правната привидност /нищожност и симулативност/, заплашваща интереса на страните и на третите лица /Решение № 39/1999г. на ВКС по гр.д. № 841/98г., V г.о./, поради което не се приема тезата на решаващия първоинстанционен съд, че за ищеца К. И. липсва правен интерес от воденето на такъв иск, тъй като пълна защита на интереса си можел да получи само с осъдителен иск по чл. 108 ЗС. По отношение на ищеца М. И. също е налице правен интерес от установяване на принадлежащия му дял върху съсобствения наследствен недвижим имот предвид горните съображения.

Ето защо и с оглед на изложеното, следва първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която е прекратено производството по делото в частта относно предявения от К. А. И. от Г., срещу Д. К. И. и К. П. И., и двамата от Г., установителен иск за собственост по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ ІХ-94 в кв.47/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 40909.124.257.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256, вместо което следва да бъде признато за установено по отношение на Д. К. И. и К. П. И. с ЕГН *, че К. А. И. е собственик по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ IX-94 в кв.47 по плана на Г., кв.В., ул.Ю. N */, целият с площ 930 кв.м, ведно с находящата се в него самостоятелна масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със застроена площ 95 кв.м, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, всеки от етажите със самостоятелни входове, с общ идентификатор на построените сгради 40909.124.257.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256. В останалата част над уважения до пълния му предявен размер, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Решението следва да бъде отменено и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. К. И. от Г. срещу Д. К. И. и К. П. И., и двамата от Г., установителен иск за собственост по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ IX-94 в кв.47/, както и е отхвърлен предявеният иск по отношение на 1/3 идеална част от самостоятелна масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със застроена площ 95 кв.м, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, всеки от етажите със самостоятелни входове от общ идентификатор на сграда 40909.124.257.1 със застроена площ 174 кв.м по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256, като неоснователен, вместо което следва да бъде признато за установено по отношение на Д. К. И. и К. П. И., че М. К. И. е собственик по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ IX-94 в кв.47 по плана на Г., кв.В., ул.Ю. N */, целият с площ 930 кв.м, ведно с находящата се в него самостоятелна масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със застроена площ 95 кв.м, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, всеки от етажите със самостоятелни входове, с общ идентификатор на построените сгради 40909.124.257.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256. РешениÕто следва да се отмени и в частта му на присъдените в полза на ответниците разноски. В останалата му част, решението като правилно, следва да се потвърди.

П. този изход на делото, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателите направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 1 461.74лв. лв. /държавни такси за образуване на делото и за въззивно обжалване – 783.24лв.; 105 лв.-внесени депозити за изготвяне на експертизи; 40лв. - внесен депозит за призоваване на свидетели; 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение; 2.50 лв. за препис от протокол от с.з.; 26 лв. - банкови комисионни и 500 лв.- адвокатско възнаграждение/.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 116/12.10.2011г., постановено по гр.д. № 392/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд вчастта му, с която е прекратено производството по делото относно предявения от К. А. И. с ЕГН *, Г., ул.М. М. *, бл.*, вх.*, .*, ап.* срещу Д. К. И. с ЕГН * и К. П. И. с ЕГН *, и двамата с адрес: Г.,ул.Ю. N *, установителен иск за собственост по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ ІХ-94 в кв.47/, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 40909.124.257.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г.на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256; в частта му, с която е отхвърлен изцяло предявения от М. К. И. с ЕГН *, Г., ул.Ю. N * срещу Д. К. И. с ЕГН * и К. П. И. с ЕГН *, и двамата с адрес: Г., ул.Ю. N *, установителен иск за собственост по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ IX-94 в кв.47, както и е отхвърлен предявеният иск по отношение на сграда с идентификатор 40909.124.257.1 със застроена площ 174 кв.м по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.25 относно 1/3 ид. част от намиращата се в посочения идентификатор самостоятелна масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със застроена площ 95 кв.м, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, всеки от етажите със самостоятелни входове, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.25; както и в частта му, с която е осъден К. А. И. с ЕГН *, Г., ул. М. М. *, бл.*, вх.*, .*, ап.* да заплати на Д. К. И. с ЕГН * и К. П. И. с ЕГН *, и двамата с адрес: Г., ул.Ю. N * сумата 415 лв.; е осъден М. К. И. с ЕГН *, Г., ул.Ю. N * да заплати на Д. К. И. с ЕГН * и К. П. И. с ЕГН *, и двамата с адрес: Г., ул.Ю. N * сумата 415 лв., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. И. с ЕГН * и К. П. И. с ЕГН *, и двамата с адрес: Г., ул.Ю. N *, че К. А. И. с ЕГН *, Г., ул.М. М. *, бл.*, вх.*, .*, ап.*, е собственик по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257 /УПИ IX-94 в кв.47 по плана на Г., кв.В., ул.Ю. N */, целият с площ 930 кв.м, ведно с находящата се в него самостоятелна масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със застроена площ 95 кв.м, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, всеки от етажите със самостоятелни входове, с общ идентификатор на построените сгради 40909.124.257.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. И. с ЕГН * и К. П. И. с ЕГН *, и двамата с адрес: Г., ул.Ю. N *, че М. К. И. с ЕГН *, Г., ул.Ю. N * е собственик по наследство от С. С. И. и К. М. И., бивши жители на Г., на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257/УПИ IX-94 в кв.47 по плана на Г., кв.В., ул.Ю. N */, целият с площ 930 кв.м, ведно с находящата се в него самостоятелна масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със застроена площ 95 кв.м, състояща се от три стаи и салон на всеки етаж, всеки от етажите със самостоятелни входове, с общ идентификатор на построените сгради 40909.124.257.1 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, П. съседи на поземления имот: 40909.124.258, 40909.124.415, 40909.124.344 и 40909.124.256.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Д. К. И. с ЕГН * и К. П. И. с ЕГН *, и двамата с адрес: Г., ул.Ю. N *, да заплатят на М. К. И. с ЕГН *, Г., ул.Ю. N * и К. А. И. с ЕГН *, Г., ул.М. М. *, бл.*, вх.*, .*, ап.* направените по делото разноски в размер на 1 461.74лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните П. наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.