МОТИВИ по
НОХД №20084410200272 по описа
на РС гр.Левски
Срещу подсъдимия Е.А.А. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 27.11.2006 г., в гр.Левски, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.П.В., с ЕГН ********** ***,
че е неин внук и се нуждае от 1000 лева за сключване на сделката в гр.Плевен, с
което й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева.
Престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както му е повдигнато
с обвинителния акт. Излага доводи, че всички събрани по делото доказателства не
подкрепят защитната теза на подсъдимия за наличие на друго лице, на което е
предоставил личните си данни, поради което моли А. да бъде признат за виновен и
осъден. Предлага на съда да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок.
Подсъдимият
Е.А.А., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както
лично, така и чрез защитника си, моли съда да го признае за невинен и да го оправдае
по повдигнатото му обвинение. Защитата пледира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин
авторството на извършеното деяние, поради което същото се явява несъставомерно
от обективна и субективна страна.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Е.А.А. е роден на ***
г., в гр.Левски, живее в с.гр., обл.Плевен, ул.”Александър Стамболийски” №50, българин,
с българско гражданство, със завършено средно образование, безработен, неженен,
осъждан, с ЕГН **********.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че срещу подсъдимия А. е образувано досъдебно
производство, което е приключило с внасяне на обвинителен акт в РС гр.Левски за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, относно механизма на извършеното деяние се установява от
събраните по делото доказателства, а именно:
На инкриминираната дата – 27.11.2006
г., около обяд, свидетелката В. получила телефонно обаждане на домашния си
стационарен телефон с №02/855-47-18. Лицето отсреща се обърнало към нея с
думите „Бабо аз съм”, а пострадалата
припознала гласа на един от своите внуци, който й обяснил, че са му необходими
спешно 1000 лева за сделка в гр.Плевен, които следвало да донесе лично на
уговорената среща, като ползва автобус до гр.Плевен. Заблудена, че разговаря
със своя внук, свидетелката В. се разбрала с него да изпрати парите с пощенски
запис, тъй като й било трудно да пътува. Непознатото лице продиктувало трите
имена на Е.А.А. и ЕГН **********, като на въпроса на В. защо трябва да изпраща
парите на друго име й било разяснено, че това лице е негов съученик, на който
има голямо доверие и той ще получи записа. Обяснил й още, че сумата от 1000
лева следва да изпрати до пощенски клон в гр.Левски, като й продиктувал мобилен
№**********, на който следвало да се обади веднага, след изпращането на парите.
Около обяд, на същата дата,
свидетелката В. изпратила с пощенски запис сумата от 1000 лева на посочените
имена и ЕГН, от пощенски клон в кв.”Овча купел” гр.София. Според дадените
указания позвънила на предоставения мобилен номер, като уведомила лицето
отсреща, че сумата от 1000 лева е изпратена на посочените имена и ЕГН, в
пощенски клон гр.Левски.
На 28.11.2006 г., подсъдимият А. ***,
откъдето получил сумата от 1000 лева, изпратени с пощенски запис от
свидетелката М.В. на негово име. За получаване на сумата попълнил разписка.
На същата дата – 28.11.2006 г.,
пострадалата се свързала със своя внук, с който предполагала че е разговаряла
предния ден. Последният й обяснил, че по никакъв повод не й е звънял, за да я
моли да му изпраща сума от 1000 лева. Пострадалата разбрала, че е измамена.
По безспорен и несъмнен начин е
установено по делото единствено обстоятелството, че на инкриминираната дата –
27.11.2006 г. е извършено деяние, което от обективна и субективна страна
разкрива признаците на престъплението измама. Пострадала от извършеното
престъпление е М.П.В. ***, на която е причинена имотна вреда в размер на 1000
лева.
От събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен, несъмнен
и категоричен начин участието на подсъдимия Е.А.А. в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Нито от събраните по делото
писмени доказателства, включително изисканите справки за проведени разговори от
предоставения от непознатото лице мобилен номер на пострадалата, нито от показанията
на всички разпитани по делото свидетели се установява, че именно подсъдимия е
формирал неверните представи у В., че е неин внук, и по този начин е повлиял на
волята й, като я е мотивирал да извърши действия, които й причиняват имотна
вреда, а именно да му изпрати с телеграфен запис сумата от 1000 лева за
сключване на сделка в гр.Плевен, и които действия пострадалата не би извършила
без заблуждението, в което е въведена.
За разкриване на обективната истина
са разпитани в качеството на свидетели – пострадалата М.В., Дианка Караджова, П.
Русанов, Венцислав Стефанов и Ивайло Стефанов – и двамата служители при РУ на
МВР - Левски, както и установените по делото лица, по отношение на които е
регистриран проведен телефонен разговор от мобилен №**********, с оглед
установяване и призоваване в качеството на свидетел на лице с първо име или
прякор „Мишо”. Събрани са писмени доказателства и е изслушано
заключението на вещото лице по изготвената съдебно - графологична експертиза.
От показанията на пострадалата В. се
установява единствено обстоятелството, че лице с неустановена по делото
самоличност, при проведен телефонен разговор я е въвело в заблуждение, че е
неин внук и е поискало спешно да му изпрати сумата от 1000 лева с телеграфен
запис до пощенски клон в гр.Левски. Съдът счита, че пострадалата М.В., макар и
да е конституирана като страна в процеса и в този смисъл заинтересована от
изхода на делото, дава добросъвестно своите показания, същите са последователни
и логични, поради което ги кредитира като достоверни. От показанията на
свидетелите Дианка Караджова и П. Русанов – служители в пощенски клон
–гр.Левски, от приложеното по делото копие от телеграфен запис №9/1381 от
27.11.2006 г. на Пощенска станция – София 18, както и от обясненията на
подсъдимия се установява, че получател на изпратената от М.В. сума от 1000 лева
е подсъдимия Е.А.А..
В съдебно заседание подсъдимия А.
дава пълни и обстойни обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се
признава за виновен. Твърди, че е предоставил личните си данни – трите си имена
и ЕГН по молба на лице, което познава визуално от „ротативките” в гр.Левски, с
първо име или прякор „Мишо”, тъй като последният е споделил, че няма лична
карта, а трябва да получи пощенски запис. Не отрича, че лично се е явил и е
получил изпратената по записа сума пари, която след това е предал на „Мишо”, а
за извършената услуга е получил от него като възнаграждение сумата от 40 лева.
Във връзка с дадените от подсъдимия
обяснения, последния не оспорва заключението на вещото лице по изготвената
съдебно - графологична експертиза, според което текстът и подписът в телеграфен
запис №9/1381 от 27.11.2006 г. на Пощенска Станция – София 18, за сумата от
1000 лева, изпратени от гр.София за Е.А.А., в полето „попълва се от получателя”
са изписани от подсъдимия. Последният не оспорва, че е получател на посочената сума
и заключението на вещото лице е прието като вярно, точно и компетентно
изготвено.
Обстоятелството, че е установено лицето, получило
пощенския запис на 27.11.2006 г., от пощенския клон в гр.Левски, на което
единствено се гради обвинението срещу А., съвсем не е достатъчно, за да
обоснове обвинителната теза, че подсъдимия е извършителя на инкриминираното
деяние. В този смисъл писмените и гласните доказателства събрани по делото не са
достатъчни да се направи еднозначен извод, че именно подсъдимия е лицето, което
лично е провело телефонен разговор с пострадалата, че по време на този разговор
лично А. я е въвел в заблуждение и е поддържал у нея заблуждението, че е неин
внук и се нуждае спешно от 1000 лева за сключване на сделка в гр.Плевен.
Не са събрани доказателства по делото, които да
установяват самоличността на лицето, което е провело телефонния разговор с
пострадалата В.. Самоличност на лице с име „Мишо” не е установена нито на
досъдебното производство, нито по време на съдебното следствие. От показанията
на свидетелите Венцислав Стефанов и Ивайло Стефанов – служители при РУ на МВР -
Левски се установява само, че по време на извършената проверка по случая, в
тяхно присъствие и по тяхна молба А. е разговарял по мобилния си телефон с
„Мишо”, за да си уговори среща с него в гр.Левски, на която обаче това лице не
се е явило. В показанията си твърдят, че подсъдимия не е направил конкретно
описание на „Мишо”, а е дал само бегло такова, на което би могъл да отговаря
всеки един бургуджия в града. Това ги навело на извод, че такъв човек не
съществува. И двамата свидетели заявяват, че въобще не са ходили да търсят лице
с такова име, именно поради тази причина, а според свидетеля Ивайло Стефанов,
поетия ангажимент от Е.А. лично да си го издири, ги е мотивирало да не извършват
проверка на изложената от него версия. В показанията си и двамата свидетели твърдят,
че дори не са предявили на А. фотоалбум за евентуално разпознаване на лицето,
на което твърди, че е извършил услугата, нито са записали мобилния му номер от
паметта на апарата на подсъдимия.
От изисканата разпечатка от мобилен оператор „Космо
България Мобайл” ЕАД – гр.София /приложена на лист 41-45 от досъдебното
производство/ е видно, че на инкриминираната дата са регистрирани два проведени
разговора от мобилен №********** и домашния стационарен телефон на В. с
№02/855-47-18. От същата справка се установява и това, че сим карта с посочения
по-горе мобилен номер е без данни за собственост, т.е. не е регистрирана на
нечие име.
Видно от приложената на лист 46-49 от н.о.х.д.
№312/2007 г. по описа на РС-Левски /прочетена и приобщена към доказателствата
по делото по реда на чл.283 от НПК/ разпечатка от същия мобилен оператор е, че от
карта с мобилен №********** /ползвана от подсъдимия А./ няма проведени
разговори със стационарния телефон на В. с №02/855-47-18 на инкриминираната
дата.
Въпреки положените усилия от страните по делото, чрез
изискване на съответни справки от мобилните оператори за проведените телефонни
разговори на инкриминираната дата от сим карта с №**********, и показанията на
призованите в качеството на свидетели, по отношение на които са регистрирани
такива разговори, не бе установено лице с първо име или прякор „Мишо”.
Неустановяването му не води на извод, че А. е
извършител на измамата, в какъвто смисъл са изложените доводи от представителя
на РП-Левски в съдебно заседание. Очевидно прокуратурата акцентира, върху
възможността подсъдимия да е извършил престъплението в съучастие с друго лице /”Мишо”
- неустановено по делото/, което е
възбудило и поддържало заблуждение у пострадалата, а подсъдимият е получил
парите по телеграфния запис, действайки при общност на умисъла и с цел да
набавят за себе си имотна облага. Съдебното производство обаче е по внесен
обвинителен акт само срещу подсъдимия А. /за това, че той лично е възбудил и
поддържал заблуждението/, и всякакви съмнения за евентуални участия и на други
лица не могат да повлияят в конкретния случай при решаване на основните въпроси
от предмета на доказване, един от които е авторството на деянието.
Изложеното по – горе дава основание на съда да даде
вяра на обясненията на подсъдимия, които са в смисъл, че предоставяйки личните
си данни на неустановеното по делото лице с име или прякор „Мишо”, и
получавайки сумата от 1000 лева по телеграфния запис, всъщност е извършил
услуга на това лице, без да има умисъл за престъпление.
При положение, че събраните по делото доказателства в
своята съвкупност не водят до единствения възможен извод, че подсъдимия е
извършил престъплението измама съдът счита, че обвинението внесено от РП-Левски
не е напълно доказано в хода на съдебното следствие и същото почива на
предположения. Императивната норма на чл.303, ал.1 от НПК забранява съдът да
формира вътрешното си убеждение, въз основа на предположения и в резултат да
постанови осъдителна присъда.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.304, пр. второ от НПК, а именно, че от събраните по делото доказателства не се установява
деянието да е извършено от подсъдимия Е.А.А., поради което с присъдата го е
признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес на основание чл.84 и следващите
от НПК, е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от М.П.В. ***, срещу подсъдимия Е.А.А. ***, за сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
на деянието.
В качеството на граждански ищец по делото е
конституирана М.П.В..
Съдът е признал подсъдимия А. за невинен по
повдигнатото му обвинение, поради което и предявеният граждански иск от пострадалата
В., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Гражданският иск е
предявен на деликтно основание - чл.45 от ЗЗД, което изисква претърпените имуществени
вреди от М.В. да са причинени виновно от подсъдимия А.. При положение, че съдът
е оправдал подсъдимия, претенцията на гражданската ищца се явява неоснователна,
което от своя страна е мотивирало съда да отхвърли на основание чл.307 от НПК
предявения от последната граждански иск.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: