РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение,
първи въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в. гр. дело № 710 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 112/21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 713/2018
г. на РС- гр. Самоков, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 150
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З.Я.Д. с ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 471,42 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014
г. до м.04.2016 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. .., абонатен № …………, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.07.2017 год. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от
3 471,42 лева до пълния му предявен размер от 5 565,42 лева, за
сумата 835,98 лева за забава от 15.08.2014 г. до 23.06.2017 г., за сумата 23,63
лева-главница, за периода от м.10.2013 год.-м.04.2015 год. и 4,67 лв. лихва за
периода от 15.08.2014 г. до 23.06.2017 г. за дялово разпределение. З.Я.Д. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от иска в размер на 131,00 лева разноски в заповедното
производство, 574,65 лева разноски в исковото производство и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното решение в уважените
части е депозирана въззивна жалба от З.Я.Д., чрез адв.
Е.А.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че исковата
молба не й била връчена надлежно, тъй като от 2012 г. живее в гр. С., където
се грижи за болната си леля К. П. Д.. Съдебните книжа били
изпратени на адрес –гр. С., ж.к. „Д.“ , бл. .., вх. ., ап. .., където
живее дъщеря й, с която не били в добри отношения. В съдебно заседание на
27.11.2018 г. е направила искане за възстановяване на срока за отговор, но съдът
не е уважил подадената молба. Твърди, че не били събрани доказателства, че е
била ползвател на топлоенергия до м. 07.2017 г. Видно от приетата ССЕ,
представените от ищеца фактури на вещото лице са на името на С. Б. В. с
абонатен № ………, като не
е представено и заявление за присъединяване към „Т.С.“ ЕАД, нито други
доказателства, от които да се установява кога е променена партидата на името
на З.Д.. Вещото лице по СТЕ е установил
размера само на начислените от ищеца суми, без да изчисли реалното количество
потребена топлоенергия от абоната. Според експертизата при разпределяне на ТЕ
са допуснати особености и несъответствия, методиката е нарушена и
разпределената за абоната сума в размер на 2 110,15 лева е невярна. Съдът не
бил взел предвид и направеното възражение за погасяване по давност на сумите. По
изложените съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
в обжалваните части и да отхвърли иска за процесните суми. Претендира
присъждане и на сторените от нея разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски за
въззивното производство и прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
В съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят З.Д., чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа въззивната
жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването
страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, а по същество и правилно.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на „Т.С.“ ЕАД против З.Я.Д., с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 5565,42
лева, от които 4701,14 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., както и дължима сума за
реално потребена енергия за отоплителен сезон м.05.2013-м.4.2014 г. за
топлоснабдяван имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. .., абонатен № ………, ведно със законната
лихва върху глвницата, считано от 05.07.2017 год. до окончателното й
изплащане, сумата 835,98 лева лихва за забава от 15.08.2014 г. до 23.06.2017
г., за сумата 23,63 лева-главница, за периода от м.10.2013 год.-м.04.2015 год.
и 4,67 лв. лихва за периода от 15.08.2014 г. до 23.06.2017 г. за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
21.12.2017 г. по ч. гр.д. № 1536/2017 г. по описа на РС –Самоков. Исковата молба е депозирана по
реда на чл. 422 от ГПК. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани
са заключения на вещи лица по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи. За да постанови решението си, районният съд е приел, че за
процесния недвижим имот е била доставена топлинна енергия.
Предмет на установителния иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му
се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила и следва
въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.
В случая, основателността на предявения иск за
главница за стойност на топлинна енергия, зависи от установяване на
обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия през
посочения период в твърдените количества и на посочената стойност.
За установяване факта на предоставяне от ищеца на
топлинна енергия за абонат № …….., в обема, съответстващ на претендираната
стойност, от първоинстанционният съд е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Съгласно заключението спрямо абоната е спазена методиката към НТ да
разпределението на ТЕ за отопление, в. т.ч. за сградна инсталация и за
отопление на имот. Спрямо абоната не е спазена методиката към НТ за
разпределението на топлоенергия /ТЕ/ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/.
Правилно разпределената за абоната за процесния период ТЕ възлиза на 3471,42
лева, в. т.ч. за сезон 2014-15 г. за ТЕ за БГВ: 962,55 лева; за ТЕ за отопление
628,74 лева; за сезон 2015-16 г. ТЕ за БГВ: 1432,40 лева; за ТЕ за отопление
447,73 лева. Не се установяват несъответствия между отчетите и сметките за
разпределение на ТЕ, обичайната практика за отчет на данни при абоната е
спазена. Метрологичните проверки на топломерите са извършвани съобразно
нормите. Размерът на сумите за потребена ТЕ през процесния период за потребената
ТЕ за БГВ и сградна инсталация вещото лице е отразило в табличен вид /л. 108-112
от делото/. Общо изчислена сума за процесния период от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г. е 4724,77 лв., според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Законните лихви по периоди,
считано от датата на изпадане в забава до 23.06.2017 г. е в размер на 1070,52
лева. Всички издадени фактури на абонатен номер …….. за периода от м. май 2014 г. до м. април
2016 г. са издавани на името на С. Б. В..
След като се установи доставянето на топлинна
енергия до процесния имот, на следващо място съдът следва да установи и дали
ответникът се е обогатил с нейното потребление.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза,
която дава заключение, че през процесния период от м. 06.2013 г. до м.04.2016
г. няма данни за извършено плащане от ответника на суми за топлинна енергия.
Пре така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния
период, използването от ответника на претендираното количество топлинна
енергия, стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от
04.11.1997 г., обективиран в нотариален акт, се установява, че С. Б. В. продава на Е. С. Г.в следния свой
собствен недвижим имот: апартамент № .., находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. .., вход „.“, на . етаж. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № …, том …, рег. № …., дело № …/…. г., на нотариус М. И.а, Е. С. Г. продава на З.Я.Д. апартамент № .., находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. .., вход „.“, на . етаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). Поради
изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това той
остава такъв дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни
тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Жалбоподателят възразява, че видно от приетата ССЕ,
представените от ищеца фактури на вещото лице са на името на С. Б. В. с
абонатен № ………. Видно
от писмо изх. № .-…../……… г. на „Т.С.“ ЕАД до З.Д., същата
е уведомена, че от м.л юли 2017 г. е вписана като титуляр на партида с аб. № ….., тъй
като като собственик на апартамент № .., находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. .., не е
предприела действия за промяна на партидата на нейно име. В този смисъл възражението, че
фактурите са издавани на друго лице е неоснователно.
Неоснователно е също възражението, че не й била
връчена надлежно исковата молба. С определение от 22.04.2019 г. на РС-Самоков е
оставена без уважение молбата на З.Я.Д. за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК за подаване на писмен отговор на исковата молба. Определението не е
обжалвано и е влязло в законна сила. Само за пълнота следва да се посочи, че
видно от върнато съобщение, З.Д. е получила лично исковата молба на 09.09.2018
г. и в едномесечният срок не е депозирала такъв. Относно твърденията, че
съобщенията били връчвани на дъщеря й, с която не били в добри отношения следва
да се посочи, че дори неизпълнението на задължението на третото лице да предаде
съобщението, не съставлява особено непредвидено обстоятелство за адресата,
стига да е спазена предвидената в ГПК процедура по връчване (Определение № 502
от 22.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4649/2017 г., III г. о., ГК, Определение
№ 688 от 24.09.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5160/2014 г., III г. о., Определение № 620 от 6.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3631/2014 г., III
г. о., ГК,
Определение № 175 от 2.07.2007 г. на ВКС по
ч. т. д. № 153/2007 г., I т. о., ТК, Определение № 553 от 6.08.2012 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 435/2012 г., III г. о., ГК). Като особени непредвидени обстоятелства
съдебната практика приема природни бедствия, внезапно тежко заболяване, военно
положение и др., които нито могат да се предвидят, нито да се
преодолеят по волята на страната според обикновеното разбиране за добро водене
на делото (Определение № 136 от 4.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 703/2015 г.,
III г. о., ГК). В този смисъл и съобразно установеното от РС-Самоков, в срока
за отговор такъв не е депозиран от ответника.
Неоснователно е и възражението за
изтекла давност, като несвоевременно направено. Според задължителната съдебна практика правото на
ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет
на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК – така Решение № 177/26.11.2010 г. по т.д. № 46/2010 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 236 от 20.01.2020 г. по гр.д. № 4551/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др.
Въззивният съд кредитира заключението на СТЕ,
според което правилно разпределената на абоната за процесния имот топлинна
енергия възлиза общо на 3471,42 лв. като следва: за сезон 2014-2015 г. – в
размер на 1591,29 лева, за сезон 2015 -2016 г. – в размер на 1880, 13 лева. От
счетоводната експертиза се установява, че няма данни сумата да е заплатена на
ищеца, поради което същата се явява дължима, ведно със законна лихва върху
главницата от 05.07.2017 г. до окончателното плащане.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, в уважените части, на районния съд - потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Т.С.“ ЕАД следва да се
присъдят разноски в размер на 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/21.07.2020 г., постановено
по гр. дело № 713/2018 г. по описа на Районен съд – Самоков,
в частта, в която е признато за установено, по иска с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З.Я.Д. с ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 471,42 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014
г. до м.04.2016 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. .., абонатен № ……….., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.07.2017 год. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З.Я.Д.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на „То. – С.“ ЕАД, ЕИК: ………, със
седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 50, 00 лв.
/петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
влязло в сила в частта, в която предявения иск от „Т. – С.“ ЕАД от отхвърлен за разликата над сумата
от 3 471,42 лева до пълния му предявен размер от 5 565,42 лева, за
сумата 835,98 лева за забава от 15.08.2014 г. до 23.06.2017 г., за сумата 23,63
лева-главница, за периода от м.10.2013 год.-м.04.2015 год. и 4,67 лв. лихва за
периода от 15.08.2014 г. до 23.06.2017 г. за дялово разпределение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.