Решение по дело №390/2018 на Районен съд - Попово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 20

                                                   Гр.Попово, 15.02.2019г.

                                     

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Поповски районен съд, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА С.А

 

            При  секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 390 по описа на 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът- Д.Д.К. ***, първоначално в исковата молба твърди, че на 10.09.2012г., вуйчо му подарил мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J. На 20.09.2012г. майка му подарила фотоапа­рат Олимпус ведно с карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb. Твърди се, че на 10.12.2013г. горепосочените вещи му били иззети с протокол за претърсване и изземване от Владимир Атанасов, разследващ агент при ДАНС-Т., във връзка с преписка №753/2013 на ОП-Т.. Година по-късно владението  им било  предадено на ОДМВР - Т., във връзка с преписка №662/2014 на РП-Попово. На 20.10.2015 вещите му били върнати с протоколи от РУ Полиция - гр. Попо­во. Ищецът твърди, че не били налице основания за задържане на посочените вещи с години. Нееднократно искал  както той,  така  и баща му Димитър К., вещите да му бъдат върнати, което връщане му било отказвано.

            Твърди се още, че Прокуратурата, ДАНС и ОДМВР-Т. не били извършвали и не възнамеря­вали да извършват други процесуално-следствени действия или технически експертни действия по отношения на посочените вещи, за които да им  било нужно задържането им за посочения период.

Твърди се, че предварителното производство продължило много по-дълго от предвидените в НПК срокове. В резултат от задържането на вещите, ищецът твърди, че пропуснал полза, която била в размер на па­ричната стойност, която следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобни на задържаните вещи. Счита, че след като вредата била причинена от неколцина, те следвало  отговарят соли­дарно.

            С исковата молба  претендира обезщетение за вреди по вина на разследва­щите и правозащитни органи, съответно от Прокуратурата, ДАНС и ОДМВР - Т., във връзка с наложения принудителен престой на процесните вещи за нуждите на разследването. Отговорността на прокуратурата следвало да се ангажира за наложеното при­нудително задържане на вещта, доколкото от тази конкретна мярка били причинени вре­ди, а данните за престъпното деяние, въз основа на които  били предприети необхо­димите процесуално-следствени действия, обективно не  довели до постановяване на осъдителна присъда. Предвид на което  счита, че разследващите и правозащитния органи носили солидарна отговорност, и му дължали обезщетение за причинените му вреди. Прокурорите постановявали многократни откази да върнат процесните вещи,  били лица, на които Прокуратурата  била възложила работа и били издадени в рамките на възложе­ната им работа. ДАНС пък  иззела вещите без да имало нужда от тях, прокуратурата няколкократно отказвала да ги върне под предтекст, че били  нужни за разкриване на обективната истина, което не било така, а ОДМВР-Т., чрез служителите си задържали вещите, без да се  из­вършват експертизи на тях, и без вещите да били нужни за разследването.

Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да осъди  ответниците  да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 23 456.78 лв. за лишаване от ползване­то на собствените му мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, за периода от 10.06.2013г. до 22.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Редовно призован за с.з.  ищецът се явява лично, и  уточнява, че поради допусната от него техническа грешка, периода за който претендира обезщетение е от 10.06.2014г. до 22.10.2015г. В същото с.з.-на 22.01.2019г., поради оттегляне на предявения  иск  от Д.К. срещу ДАНС и ОДМВР - Т., производството по отношение на тях бе прекратено, на осн. чл.232 от ГПК, като ответник по делото  е само Прокуратурата на Република България.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  постъпи писмен отговор от  Прокуратура на Република България, чрез ю.к.Т.Г., с който счита иска за недопустим и неоснователен.

В случая Прокуратурата не била надлежен ответник по предявеният иск, тъй като не притежавала необходимата пасивно процесуално правна легитимация. Това било така, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищеца твърдял, че мултимедиен плеър iPod touch и карта памет Olimpus били иззети с протокол за претърсане и изземване от разследващ агент на другия ответник - ДАНС. Поради това се  счита, че ПРБ не следва да отговаря за действия на лица, който са служители на другия ответник.

 Отделно от това ответникът счита така предявения иск за неоснователен, тъй като от доказателствата приложени към исковата молба било видно, че процесните вещи били иззети във връзка с наказателно преследване. Веществените доказателства се пазели, докато завършило наказателното производство. Връщането им не било задължение за прокурора, а възможност при необходимите предпоставки за това. В този смисъл с постановление от 24.09.2015 г. прокурор при РП-Попово бил преценил, че връщането им няма да затрудни разледването, и поради това било постановено да бъдат върнати на правоимащото лице.

            Твърди се, че за процесния период задържането се  осъществявало на законно основание, поради което за периода на същото не се дължало обезщетение за вреди. Такова щяло да се  дължи, само ако вещта била задържана, без да има основание за това.

            Освен това  иззетите веществни доказателства - мултимедиен плеър iPod touch и карта памет Olimpus били върнати в състоянието, в което били иззети с приемо - предавателни протоколи от 22.10.2015 г. Поради това,  ПРБ счита, че ако на ищеца бъде присъдено обезщетение за лишаването му от ползване, то би се стигнало до неоснователното му обогатяване за сметка на ответника, което би било несправедливо.

С оглед изложеното, счита се, че не били налице виновно, противоправно поведение, което да е в причинна връзка с твърдените вреди, както и че същите не били пряка и непосредствена последица от действия на прокурори.

 Излагат се доводи, че при  наведените твърдения от ищеца и правната квалификация на иска,  ищецът не можел да претендира вреди, които били свързани с продължителността на задържането на веществените доказателства, респективно вреди, свързани с нарушаването на разумният срок по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. Именно защото ищецът не навеждал такива твърдения, не би могъл да свързва размера за претендираното обезщетение с месечния наем за ползване на сходни вещи. Освен това, се излагат доводи, че  ищецът не е  представил доказателства за това, че  е заплатил парична равностойност, за да ползва подобни на иззети  вещи, поради това нямало как да бъдат обезщетени разходи, които не били направени. В тази връзка се прави възражение и  по искането на ищеца за допускане на съдебно оценителна експертиза, като се счита, че това обстоятелство следвало да бъде доказано с писмени доказателства. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

            Във връзка с изложените подробни доводи, ответникът  счита иска за неоснователен, и като такъв  моли съда  да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

 Редовно призован, ответника не се явява, не изпраща процесуален представител.

            След като  прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

 От приложеното  в цялост  ДП № 1/2014 г. на ДАНС-Н-21 – Т., се установява, че същото е било образувано въз основа  на постъпил сигнал от А.Г.Г. от гр.С. за осъществен на 27.07.2013 г. нерегламентиран достъп до електронната й пощенска кутия в пощенския сървър на abv.bg. По постъпилия сигнал била извършена проверка от служители на ДАНС, и  било установено, че влизанията към електронната пощенска кутия на Г. били осъществени от IP адрес: 77.85.132.70, ползван от Д.Д.К. ***. С писмо от 10.10.2013г. материалите от проверката са изпратени до директора на Териториална дирекция „Национална сигурност"-Т. по компетентност.

Така на 03.12.2013 г. било образувано ДП № 1/2013 г. по описа на ДАНС-Н-21-Т. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.319а, ал.1 от НК.  Във връзка с така образувано ДП по искане на ОП-Т. е разрешено  претърсване в домът на Д.Д.К., Д.Д.К. и .Г.Г.К., находящ се в гр.П *** и изземване на предмети, твърди дискове на компмютърни конфигурации, GSM-апарати, факт машини, и други носители на информация, които имат значение за делото, съгласно определение №143/09.12.2013г. по ЧНД №248/2013г. по описа на ОС-Т..

От приложения по  ДП протокол за претърсване и изземване, от 10.12.2013г., се установява, че от домът на Д.Д.К., Д.Д.К. и Г.Г.К., находящ се в гр.П ***,  са иззети  вещи, в т.ч. и процесните мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb.

След изземване на тези вещи е назначена компютърно-техническа  експертиза, която видно от приложения Протокол от 15.05.2014г. е извършена от НИКК-МВР.

Впоследствие е назначена и съдебно-авторска експертиза на иззетите вещи, като същата е извършена на 07.07.2014г., видно от приложеното експертно заключение, от л.70 до л.116 от ДП.

С оглед на това, че в хода на разследването били събрани доказателства, че в иззетите на 10.12.2013г. вещи от дома на Д.К., Д.К. и Г.К. били възпроизведени (инсталирани) обекти на авторското право на обща стойност 12000 лева, без необходимото по закон съгласие на носителя на това право - престъпление по чл.172а, ал.1 от НК, с постановление на Окръжна прокуратура гр.Т. били отделени материали в друго досъдебно производство - ДП № 3/2014г. на ДАНС-Н-21-Т., водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.172а, ал.1, във вр. с чл.26 от НК. Към новообразуваното ДП се приобщени и всички веществени доказателства, иззети по ДП № 1/2013 г. на ДАНС-Н-21-Т..

С молба вх.№753 /06.11.2014г., Д.Д.К. и Д.Д.К. *** да им бъдат върнати  иззетите вещи с Протокол от 10.12.2013г. С Постановление от 14.11.2014г., РП-Попов е отказала връщането им, поради това, че не е завършено производството, което ще затрудни и разкриване на обективната истина.  С определение на РС - Попово от 09.12.2014г. по ЧНД №248/2014г., постановлението на РП-Попово било потвърдено, като правилно и законосъобразно

Поради постъпила нова молба от Д.Д.К. и Д.Д.К. за връщане на иззетите вещи, с Постановление от 04.03.2015г. на РП-Попово отново е отказала връщането им. Срещу този отказ е депозирана жалба от двамата, като с Определение №13/14.04.2015г. по ЧНД №65/2015г. по описа на ПпРС  и това постановление било потвърдено като правилно и законосъобразно.

С Постановление от 07.08.2015г. на РП-Попово е спряно ДП  № 3/2014 г. на ДАНС-Н-21 – Т., вх.№662/2014г. по описа на РП-Попово.

С молба, вх.№662/2014 от 11.09.2015г. Димитър Добрев К. *** да му бъде върнат мултимедиен плейър iPod touch, иззет от дома му. На същата дата -11.09.2015г. Д.Д.К.,*** да му бъде върната карта памет Olympus M+ 2Gb.

С Постановление от 24.09.2015г., РП-Попово е върнала карта памет Olympus M+ 2Gb на  правоимащо лице  Д.Д.К.. На същата дата-24.09.2015г.  на правоимащото лице Д.Д.К.,*** е върнала  1бр. мултимедиен плейър iPod, с метален корпус.

Видно от приемно-предавателен протокол №29, на 22.10.2015г. от домакин в РУ „Полиция“ Попово на Д.Д.К.  е предадена карта памет Olympus M+ 2Gb, а с приемно-предавателен протокол от същата дата на Д.Д.К. е предаден1бр. мултимедиен плейър iPod, с метален корпус.

При така установените факти, съда направи следните правни изводи:

За да бъде уважен иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже  посредством пълно и главно доказване извършено деяние от ответника, в резултат на което е претърпял  реални имуществени вреди на собствени му движими вещи,  че това деяние  е противоправно, а именно, че  тези настъпили вреди са в резултат на незаконен акт, действие и/или бездействие на служители  на  посочения държавен орган, извършено при или по повод възложената им работа,  причинно следствената връзка между извършеното деяние  и  настъпилите вреди, както и размера на  реално претърпените вреди. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия й състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата.

Съдът намира, че в производството ищецът не  установи при условията на главно и пълно  доказване нито един от обективните елементи на отговорността.

Ищецът основава иска си за  реализиране на  отговорността на ответника по реда на чл.49 от ЗЗД,  като твърди, че   противоправното поведение от страна на органите на  Прокуратурата било изразено в бездействие, с наложения принудителен престой на процесните вещи  за нуждите на разследването, без да са извършвани  следствени действия, както и с постановените  многократни откази   да се върнат  процесните движими вещи.

С оглед разпоредбите на чл.127 КРБ и чл.46 от НПК в изключителната компетентност на прокуратурата е да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Това е така, защото тя е единственият държавен орган, който е оправомощен да осъществява наказателно преследване в страната.

По делото безспорно установено, че  процесните вещи са  иззети от дома на ищеца на 10.12.2013г.,  след  като са събрани достатъчно данни, че от IP адрес, ползван от ищеца, е осъществен нерегламентиран достъп на ел.поща на друго лице. Самото процесуално действие-претърсване и изземване е осъществено след дадено разрешение, със съответния съдебен акт  от ОС-Търговище. В протокола са отразени всички формални изисквания за правилното му извършване.

 Принципното положение, установено с разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК е веществените доказателства, имащи значение за делото, да се пазят докато завърши наказателното производство. Предвиденото изключение в чл.111, ал.2 от НПК касае случаите, когато връщането на вещите на правоимащите преди завършване на наказателно производство няма да затрудни разкриването на обективната истина, и вещите не са предмет на административно нарушение. В ал.3 на посочената разпоредба  изрично е посочено, че отказа на прокурора да върне тези вещи  подлежи на обжалване от правоимащото лице, пред съответния първоинстанционен съд. Т.е. на прокурора в ДП, е дадена възможност да прецени дали  веществените доказателства подлежат на връщане, или не, като в последния случай тази негова преценка подлежи на  съдебен контрол.

 От доказателствата по делото се установява, че ищецът, заедно с Д.К. са поскали  на два пъти да им бъдат върнати иззетите на 10.12.2013г.  движими вещи. След получените  откази с мотиви, че връщането им би затруднило разкриване на обективната истина, същите са обжалвани от тях, пред РС-Попово. И двата отказа са преценени от съда,  като правилни и законосъобразни.

При това положение не може да се приеме, че извършените действия от представителите на Прокуратурата на Република България-постановените от тях откази за връщане на веществени доказателства, са противоправни. Напълно в съответствие с дадените му от закона правомощия представителя на РП-Попово е преценил, че тези вещи не подлежат на връщане към 14.11.2014г, и към 04.03.2015г. Върху  тези негови преценки, е осъществен съдебен контрол, след надлежно упражнено право на жалби срещу постановленията за отказ да се върнат тези веществени доказателства. Съдът намира, че от законосъобразни действия не могат да са налице релевантни вреди, тъй като съответния правен субект, подчинен на държавния правопорядък следва да търпи извършваните в рамките на закона въздействия върху правната му сфера. Само това е достатъчно за възприемане на извод за неоснователност на иска, тъй като при липсата на един елемент от фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезщетителната отговорност на възложителя, такава не е възникнала. Следва да се отбележи, че неоснователен е и довода на ищеца, че тези вещи не е било необходимо да се задържат, както и  че по отношение на тях не са извършване процесуално-следствени действия, като вследствие на това бездействие, претърпял вреди. Доказателствата по делото оборват това твърдение на ищеца, тъй като от ДП, приложено в цялост се установява, че процесните вещи са били предмет на изследване на експертизи-компютърно-техническа и авторска експертиза, в следствие на които пък, е установено друго престъпление, довело да отделяне на материали и веществените доказателства, сред които и процесните, в друго ДП, което още не е приключило.

От друга страна, не са ангажирани доказателства за наличие на пряка причинно следствена връзка между твърдяното поведение-бездействие, от една страна и твърдяните неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца, от друга страна. Причинната връзка е обективен факт от действителността, който подлежи на доказване. Тя е тогава налице, когато  неблагоприятното изменение в правната сфера, е неизбежен резултат от твърдяното бездействие на ответника, и в случай, че това бездействие не е налице, то не би се проявил и  резултата.

На следващо място ищецът не е ангажирал доказателства, за това в  неговия патримониум да са настъпили неблагоприятни изменения – вреди,  така както твърди той, изразяващи се в пропусната полза, която била в паричната стойност, която следвало да заплати, за да получи възможност да ползва подобни на задържаните вещи.

Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Безспорно е също, че за да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,  ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти, и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.  Доказателства за това ползвал ли е ищеца подобни вещи, в посочения от него период, и  какво е заплатил за ползването им,  не са представени по делото.

            Няма доказателства по делото и за това дали  процесните вещи са негова собственост. Самият ищец се отказа от събиране на доказателства в тази посока, с мотива, че ответника в отговора си  не оспорвал изрично  това обстоятелство. Липсата на изрично оспорване на собствеността на вещите от ответника, не освобождава ищеца от доказването й. Освобождаване от доказване е  допустимо само по отношение на твърдян отрицателен факт, както и при изрично признание на  ответника.  Съдебната практика няма противоречие за това, че мълчанието на ответника за едно или друго обстоятелство и/или факт не съставлява признание на иска, нито размества изначалното разпределение на доказателствената тежест, съобразно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК.

            Предвид изложеното, съдът намира, че  в конкретния случай не са налице обективните елементи на  фактическия състав на  деликтната отговорност на ответника. Претенцията  на ищеца, против ответника  за заплащане на обезщетение в размер на 23 456.78 лв. за лишаване от ползване­то на собствените му мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, за периода от 10.06.2013г. до 22.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на по­даване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, е  недоказана, а оттам и неоснователна, и като така подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, право на присъждане на разноските за производството се поражда за ответника Прокуратурата на Република България, който в производството е представляван от юрисконсулт, съответно има право на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК,  предвижда в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, която от своя страна препраща към НЗПП. Приложимият чл. 25, ал.1 и ал.2 от НЗПП определя, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 300.00лв., като за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000лв. ( какъвто е настоящия случай), възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Затова, съдът намира, че ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер от 300,00лв., което следва да се възложи в тежест на ищеца Д.К..

            Водим от изложените съображения,  съдът

 

                                                           Р  Е Ш И :

 

             ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Д.Д.К., ЕГН **********,***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление-гр.С ***, представлявана от С.Ц. - Главен прокурор, иск за присъждане на  сумата 23 456.78 лв. ( двадесет и три хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 78ст.), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените му  движими вещи-мултимедиен плейър iPod touch 8GB (2nd Generation), сериен № 1A950WGJ75J и карта памет Olympus xD-Picture Card, xD карта M+ 2Gb, за периода от 10.06.2014г. до 22.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на по­даване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление-гр.С ***, представлявана от С.Ц. - Главен прокурор СУМАТА  300,00лв. (триста лева и 00ст.),  представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-Търговище,   в двуседмичен срок,  от връчването му  на страните.

 

 

СЪДИЯ: