Разпореждане по дело №1166/2014 на Районен съд - Пловдив

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е №3072

по НОХД № 1166/2014г. по описа на ПРС

 

         Днес, 10.03.2014 година, АТАНАС АТАНАСОВ, съдия при Пловдивския районен съд, след като се запознах с повдигнатото срещу А.А.Р. и В.Г.Б. обвинение за извършено от тях престъпление по чл.234 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и като обсъдих въпросите, предмет на проверка от съдията-докладчик по чл.249 ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждането на делото в открито съдебно заседание, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати, тъй като на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите:

         Обвинителният акт не е съставен според правилата на чл.246 от НПК.

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу А.А.Р. и В.Г.Б., като в хода на проведеното разследване на същите е било повдигнато обвинение за извършено от тях престъпление по чл.234 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

 След приключване на досъдебното производство, делото ведно с изготвен Обвинителен акт е било  изпратено в ПРС. При запознаване с така депозирания обвинителен акт, Съдът констатира допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в същия, които са довели до нарушаване правото на защита на обвиняемите и налагат делото да се върне на Районна прокуратура гр. Пловдив за тяхното надлежно отстраняване.

         Прави впечатление, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва фактическа обосновка на вменените престъпления по чл.234 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, както по отношение личните действия на всеки един от обвиняемите, така и досежно вменената им форма на съучастие. Прокурорът не е очертал с относимата фактология конкретната деятелност на всеки от обвиняемите, така че да е ясно с кои точно техни действия те са осъществили вменените им престъпления. В обвинителния акт с едно изречение само е посочено, че на инкриминираната дата – 07.12.2012 година, е била получена оперативна информация за това, че обвиняемите транспортират с лек автомобил акцизни стоки - цигари, без бандерол. Неизяснено е останало с какви действия всеки един от обвиняемите е придобил и държал процесните акцизни стоки, тъй като "държането" по своето естество представлява  трайно установено фактическо владение върху вещта. Липсва описание по какъв начин всеки един от обвиняемите е осъществил изпълнителното деяние на вмененото му престъпление в хипотезата на „държане” и в качеството си на съизвършител с другия обвиняем, не са налице никакви факти за твърдяното съучастие. По този начин грубо е нарушено правото на защита на обвиняемите, които следва да знаят в какво точно са обвинени и по какъв начин, според обвинението, са осъществили елементите от фактическия състав на престъплението, в което са обвинени, за да могат да организират и реализират в пълен обем правото си на защита. Следва да се отбележи, че съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, ако става въпрос за елементи от престъпния състав (т.4.2. ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.д.№ 2/2002 г., ОСНК). Фактологическият дефицит на обстоятелствената част на обвинителния акт е наличен и досежно още един елемент от фактическия състав на престъплението, а именно немаловажността на случая – отново не са изложени никакви факти за това, защо прокуратурата приема, че случаят е немаловажен.

         Посочените недостатъци на обвинителния акт водят до неяснота и непълнота в тезата на обвинението, а оттам - до ограничаване на правата на обвиняемите, тъй като не им позволява да разберат срещу кои точно факти да се защитават и как да организират адекватно защитата си.
Допуснатите нарушения са от категорията на неотстранимите от съда, но отстраними на досъдебното производство чрез изготвяне на нов обвинителен акт, годен да изпълнява функциите, отредени му от закона.

Съгласно константната практика и най-вече съобразно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК,  чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК, са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 НПК.

         В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието от обективна и субективна страна и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК.

Тези неясноти, какво точно е направил всеки един от обвиняемите, за да реализира престъпния състав на вмененото му престъпление и форма на съучастие, съществено ограничават възможността на обвиняемото лице да разбере фактическите констатации, приети за установени от прокурора и довели до внасяне на обвинителния акт в съда.

Така констатираното в обстоятелствената част на обвинителния акт,  според съда е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, съгласно нормата на чл. 246 вр. чл. 248 ал.2 т.3 от НПК, свързано с негодността на обвинителния акт ясно и недвусмислено да формулира обвинението чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и определяне на неговите правни рамки.

Гореизложеното мотивира съда да прекрати настоящото съдебно производство и да върне делото на досъдебната му фаза, за да се отстрани допуснатото процесуално нарушение.

По изложените съображения и на основание чл.249 ал.2 вр. чл. 248 ал.2 т.3  от НПК съдията-докладчик

Р   А  З  П  О  Р  Е  Д  И :

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1166/2014г. по описа на ПРС. 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за допълнително разследване за отстраняване на допуснатото на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, съобразно мотивната част на разпореждането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО  подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІІ от НПК пред ПОС в 7-дневен срок. 

Препис от разпореждането да се изпрати на РП-Пловдив, обвиняемите и техните защитници.

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : 

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: В.К.