Решение по дело №534/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 410
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 11 ноември 2019 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20191700500534
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

 

 

 № 410/  11.11.2019год.  гр.Перник

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на 10.10.2019год. /десети октомври през две хиляди и деветнадесета година/ в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова  

Членове : Рени Ковачка         

Кристиан Петров    

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка  възз. гр. дело № 534 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение № 832/28.05.2019год., постановено по гр. дело № 9187/2018г., Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на И.С.М. ***, че дължи на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 915.78лева, представляваща стойността на доставена незаплатена топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в ***  за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2018год. включително, сумата от 106.22 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016год. до 23.10.2018год., както и законна лихва  върху главницата от 915.78лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 7567/09.11.2018год. по ч.гр.дело № 7814/2018год. по описа на ПРС.

  Със същото решение съдът е осъдил И.М. да заплати  на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник направените разноски в заповедното и исково производство в размер на 565.88лева.

  Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът, които го обжалват изцяло в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и правят искане за неговата отмяна, ведно с произтичащите от това последици.

 Въззиваемата „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник не е подала писмен отговор, но в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като й се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответникът, че дължи на „Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от 915.78лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2018год.включително,законна лихва за забава на месечни плащания в размер на 106.22лева за периода от 10.07.2016год. до 23.10.2018год., както и законна лихва  върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.11.2018год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество, че като такъв са в облигационно правоотношение във връзка с продажбата на топлинна енергия за процесния апартамент, по което правоотношение е неизправна страна. 

Ответникът не е оспорил качеството си на „клиент на топлинна енергия“, а само размера на претендираните от него суми. Твърди, че  ползва само битово гореща вода и че в притежавания от него апартамент липсват отоплителни уреди. Изложил е твърдения, че имотът му не е посещаван от представители на ищцовото дружество, поради което  продължава да му се начислява топлоенергия за отопление, при положение че не ползва такава.

  По делото е прието за безспорно  обстоятелството, че ответникът е собственик на  апартамент № **, находящ се в  ***.

Изготвена е съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията за главница и обезщетение в претендирания по делото размер, като сумите не са погасени с плащане.

  От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена, се  установява, че в процесния апартамент отоплителните тела са демонтирани  като същият се снабдява  с битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер. Посочено е, че отоплителното тяло в помещението „Баня“ е щранг-лира, поради което и разходът за топлинна енергия за същото се определя по изчислителен път и е съобразен с обема на отопляемия имот по проект, който е 160 куб.м. Посочено е, че след провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, липсата на отоплителни тела е отразена, поради което не е начисляван разход на топлинна енергия за отопление на имота. В заключението е посочено също така, че за процесния апартамент са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно, общият размер на които са процесния период възлиза на 21.12 лева. За процесния период е изготвена една изравнителна сметка като срещу нея ответникът не е подавал възражения и жалби.

  Районният съд е приел че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия и БГВ, както и че ответникът, като „клиент на топлинна енергия“, не е  изпълнил задължението си да заплати стойността на доставената топлоенергия,която е в претендирания от ищеца размер.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във въззивната жалба се поддържа, че по делото не са представени доказателства относно начина на формиране на задължението за потребеното количество  топлинна енергия и битово гореща вода.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че в апартамента на ответника няма монтирани отоплителни тела, но същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер, като в банята има щтранг-лира.  Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора документи е посочено точното количество на потребената от ответника битово гореща вода. Отразено е, че реалното потребление на количеството топла вода е установено при годишен отчет на уредите и след сторниране на прогнозно начислените суми. Посочено е също така, че  предвид липсата на отоплителни тела в апартамента на ответника, разход на топлинна енергия за отопление на имота не е начисляван, като разхода на топлинната енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път. Уточнено е, че той е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отопляемия имот по проект, който е 160 куб.м. По отношение общия разход е отразено, че същият се осъществява от общия топломер на абонатната станция, който притежава необходимите сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на 02.03.2018год., установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата.  Същевременно е установено, че в етажната собственост на бл.32 е въведено  „дялово разпределение” , като  фирмата за дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени принципите и методиката за разпределение, залегнала в наредба № 16-334 от 06.04.2007год. От констатациите на цитираната експертиза се установява, че  задължението на ответника е формирано от няколко компонента: цена на  начислена  и потребена топлоенергия като отдадена от щтранг-лирата  и от сградната инсталация и  цена на БГВ. Разходът за първите е формиран по изчислителен път и е съобразен с отопляемия обем на процесния имот - 160 кв.м., а за  БГВ-  по отчета на водомер. Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни всички доводи на ответника, изложени във въззивната жалба, касаещи потребената от него топлинна енергия и БГВ, както и тези свързани с отчитането, разпределението и формирането на цената й. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово  разпределение, тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразена е и  конкретиката на спора, а именно че в апартамента не се ползват топлоенергия за отопление, освен банята,която  се отоплява от  щранг-лира и че се ползва БГВ.

Твърденията в жалбата, че заключението на съдебно-техническата експертиза е необосновано, не са основание същото да не бъде възприето от съда. Страната е могла да направи искания по чл.201 ГПК, което не е сторено. Само несъгласието на жалбоподателя с отговора на въпросите, който е даден от вещото лице, не е основание съдът да не възприеме заключението на вещото лице, защото възприемането на заключението на вещото лице от съда не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото. В хода на първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза не е оспорена от жалбоподателя,като не са ангажирани каквито и да било доказателства, опровергаващи съдържащите се в нея констатации.

Неоснователно е и възражението, че методиката, използвана от ищеца е отменена. С решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.дело № 1372/2016 г. на ВАС е отменена зависимостта ( формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването. Съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт  има действие само за в бъдеще – чл. 195, ал.1 от АПК, поради което тази отмяна е без значение за настоящия правен спор.

Следващите доводи в жалбата са, че в дължимата сума са включени вноски за дялово разпределение /главница и лихви/, каквато не се дължи на ищеца, а на дружеството, извършващо тази услуга, като наред с това тези вноски не са били предмет на заповедното производство и не са претендирани с исковата молба, както и че не е установен моментът на изпадане в забава за задължението за заплащане на сумите по изравнителните сметки.

Съдът намира, че в случая не се касае за непредявен иск тъй като исковата претенция е за дължимите се суми по облигационното правоотношение между страните, а дали и доколко те се дължат на ищеца по делото, то възраженията в тази насока са преклудирани съгласно чл.266 ГПК, тъй като се правят за първи път пред въззивната инстанция и не следва да се обсъждат по същество. На същото основание не следва да се разглеждат и доводите относно началния момент на забавата.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 832/28.05.2019г., постановено по гр.д. № 9187/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА  И.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация – Перник” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ Република  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: