РЕШЕНИЕ
№ 410/ 11.11.2019год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 10.10.2019год. /десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година/ в състав :
Председател: Милена
Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Кристиан Петров
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 534 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 832/28.05.2019год., постановено по гр. дело №
9187/2018г., Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на И.С.М.
***, че дължи на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 915.78лева, представляваща
стойността на доставена незаплатена топлинна енергия за апартамент № **,
находящ се в *** за периода от 01.05.2016год.
до 30.04.2018год. включително, сумата от 106.22 лева, представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016год. до 23.10.2018год., както
и законна лихва върху главницата от 915.78лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.11.2018год. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 7567/09.11.2018год. по ч.гр.дело №
7814/2018год. по описа на ПРС.
Със същото
решение съдът е осъдил И.М. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник
направените разноски в заповедното и исково производство в размер на 565.88лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ответникът, които го обжалват изцяло в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и правят искане за неговата отмяна, ведно с произтичащите
от това последици.
Въззиваемата „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник не е подала писмен отговор, но в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена
като й се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Прави
възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от ответната страна
адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответникът, че дължи на „Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от 915.78лева, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № **, находящ се в ***
за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2018год.включително,законна лихва за
забава на месечни плащания в размер на 106.22лева за периода от 10.07.2016год.
до 23.10.2018год., както и законна лихва
върху главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 08.11.2018год. до окончателното й изплащане. Ищецът
твърди, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество, че като такъв са в
облигационно правоотношение във връзка с продажбата на топлинна енергия за
процесния апартамент, по което правоотношение е неизправна страна.
Ответникът не е оспорил качеството си на „клиент
на топлинна енергия“, а само размера на претендираните от него суми. Твърди, че
ползва само битово гореща вода и че в
притежавания от него апартамент липсват отоплителни уреди. Изложил е твърдения,
че имотът му не е посещаван от представители на ищцовото дружество, поради
което продължава да му се начислява
топлоенергия за отопление, при положение че не ползва такава.
По
делото е прието за безспорно
обстоятелството, че ответникът е собственик на апартамент № **, находящ се в ***.
Изготвена е съдебно-икономическа експертиза, от
която се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени вземанията за
главница и обезщетение в претендирания по делото размер, като сумите не са
погасени с плащане.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава
като компетентно дадена, се установява,
че в процесния апартамент отоплителните тела са демонтирани като същият се снабдява с битово гореща вода, за отчитането на която
има монтиран водомер. Посочено е, че отоплителното тяло в помещението „Баня“ е
щранг-лира, поради което и разходът за топлинна енергия за същото се определя
по изчислителен път и е съобразен с обема на отопляемия имот по проект, който е
160 куб.м. Посочено е, че след провеждане на задължителния годишен отчет от
фирмата топлинен счетоводител, липсата на отоплителни тела е отразена, поради
което не е начисляван разход на топлинна енергия за отопление на имота. В заключението
е посочено също така, че за процесния апартамент са начислявани суми за
услугата „дялово разпределение“ ежемесечно, общият размер на които са процесния
период възлиза на 21.12 лева. За процесния период е изготвена една изравнителна
сметка като срещу нея ответникът не е подавал възражения и жалби.
Районният съд е приел че между страните по делото е налице валидно
облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия и БГВ,
както и че ответникът, като „клиент на топлинна енергия“, не е изпълнил задължението си да заплати стойността
на доставената топлоенергия,която е в претендирания от ищеца размер.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК въззивният
съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивната жалба се поддържа, че по
делото не са представени доказателства относно начина на формиране на
задължението за потребеното количество топлинна енергия и битово гореща вода.
От събраните пред районния съд доказателства
се установява, че в апартамента на ответника няма монтирани отоплителни тела, но
същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран
водомер, като в банята има щтранг-лира.
Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена. След проверка
на всички относими към спора документи е посочено точното количество на потребената
от ответника битово гореща вода. Отразено е, че реалното потребление на
количеството топла вода е установено при годишен отчет на уредите и след
сторниране на прогнозно начислените суми. Посочено е също така, че предвид липсата на отоплителни тела в
апартамента на ответника, разход на топлинна енергия за отопление на имота не е
начисляван, като разхода на топлинната енергия за сградна инсталация е направен
по изчислителен път. Уточнено е, че той е част от общия разход отчетен от
топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отопляемия имот
по проект, който е 160 куб.м. По отношение общия разход е отразено, че същият
се осъществява от общия топломер на абонатната станция, който притежава
необходимите сертификати и е преминал през всички задължителни проверки.
Последната такава е извършена на 02.03.2018год., установено е че общия топломер
съответства на одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка
№ *** от горецитираната дата.
Същевременно е установено, че в етажната собственост на бл.32 е
въведено „дялово разпределение” ,
като фирмата за дялово разпределение е
изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени принципите и
методиката за разпределение, залегнала в наредба № 16-334 от 06.04.2007год. От
констатациите на цитираната експертиза се установява, че задължението на ответника е формирано от
няколко компонента: цена на
начислена и потребена топлоенергия
като отдадена от щтранг-лирата и от
сградната инсталация и цена на БГВ.
Разходът за първите е формиран по изчислителен път и е съобразен с отопляемия
обем на процесния имот - 160 кв.м., а за
БГВ- по отчета на водомер.
Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни всички доводи на
ответника, изложени във въззивната жалба, касаещи потребената от него топлинна
енергия и БГВ, както и тези свързани с отчитането, разпределението и
формирането на цената й. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение,
тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка
с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово
гореща вода. Съобразена е и конкретиката
на спора, а именно че в апартамента не се ползват топлоенергия за отопление,
освен банята,която се отоплява от щранг-лира и че се ползва БГВ.
Твърденията в жалбата, че заключението на съдебно-техническата
експертиза е необосновано, не са основание същото да не бъде възприето от съда.
Страната е могла да направи искания по чл.201 ГПК, което не е сторено. Само
несъгласието на жалбоподателя с отговора на въпросите, който е даден от вещото
лице, не е основание съдът да не възприеме заключението на вещото лице, защото
възприемането на заключението на вещото лице от съда не е обусловено от
оспорването му или не от страните по делото. В хода на първоинстанционното
производство съдебно-техническата експертиза не е оспорена от
жалбоподателя,като не са ангажирани каквито и да било доказателства,
опровергаващи съдържащите се в нея констатации.
Неоснователно е и възражението, че методиката,
използвана от ищеца е отменена. С решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.дело №
1372/2016 г. на ВАС е отменена зависимостта ( формулата), приета в т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването. Съдебното решение за отмяна на
подзаконов нормативен акт има действие
само за в бъдеще – чл. 195, ал.1 от АПК, поради което тази отмяна е без
значение за настоящия правен спор.
Следващите доводи в жалбата са, че в
дължимата сума са включени вноски за дялово разпределение /главница и лихви/,
каквато не се дължи на ищеца, а на дружеството, извършващо тази услуга, като
наред с това тези вноски не са били предмет на заповедното производство и не са
претендирани с исковата молба, както и че не е установен моментът на изпадане в
забава за задължението за заплащане на сумите по изравнителните сметки.
Съдът намира, че в случая не се касае за
непредявен иск тъй като исковата претенция е за дължимите се суми по
облигационното правоотношение между страните, а дали и доколко те се дължат на
ищеца по делото, то възраженията в тази насока са преклудирани съгласно чл.266 ГПК, тъй като се правят за първи път пред въззивната инстанция и не следва да
се обсъждат по същество. На същото основание не следва да се разглеждат и
доводите относно началния момент на забавата.
По изложените съображения, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 832/28.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 9187/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация
– Перник” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв.“Мошино“, ТЕЦ Република юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: