№ 38633
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110121853 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове от К. Й. П., ЕГН: **********, адрес: ////////////////////////,
срещу „ДРУЖЕСТВО“ АД, ЕИК: ////////////, седалище и адрес на управление: гр.
////////////////, ап. //////, както следва:
1. за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен
заем № 3528295 от 16.05.2019 г., сключен между страните по делото, предвиждаща
задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, а именно:
- по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради
противоречие със закона;
- по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 33 ЗПК – поради заобикаляне на закона;
- по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – като противоречащ на
добрите нрави и неравноправност;
2. по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника за заплати на ищеца
сумата от 100 лв. – частично от вземане в общ размер на 200 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожна клауза на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем
№ 3528295 от 16.05.2019 г., сключен между страните по делото, предвиждаща
задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 16.05.2019 г. сключил с ответника „ДРУЖЕСТВО“ АД
договор за паричен заем № 3528295, по силата на който ответникът му предоставил
заем в размер на 500 лв. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било уговорено
договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция, а в чл. 4, ал. 2 от договора било предвидено, че заемателят дължи неустойка
в размер на 200 лв., в случай, че не предостави в срок уговореното обезпечение, като
същата била платима разсрочено заедно с месечната погасителна вноска. Сочи, че не е
предоставил уговореното обезпечение и въз основа на посочената клауза ответното
дружество му начислило неустойка в размер на 200 лв. Твърди, че е погасил цялата
сума по договора преди предявяването на настоящите искове. Поддържа, че клаузата
на чл. 4 от договора, въз основа на която му е начислена неустойка, е нищожна, поради
заобикаляне на императивна законова разпоредба – чл. 33, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка
1
сочи, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва в размер на законната лихва за забава върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Отделно от това посочената клауза била нищожна на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неправилно дължимата сума
по неустоечната клауза не била включена в годишния процент на разходите (ГПР),
като излага подробни доводи защо според него неустойката следва да бъде включена в
ГПР по договора. В конкретния случай бил посочен ГПР, но от съдържанието на
договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран същият. На следващо място, посочената клауза била
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като така уговорената неустойка
излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, и
поради неравноправност на същата на осн. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, като същата не била индивидуално уговорена. Моли
съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на чл. 4, ал. 2 от
сключения между страните договор за потребителски кредит и да осъди ответника да
му заплати сумата от 100 лв. – частично от вземане в общ разме рна 200 лв., платена
от него на ответника въз основа на нищожна клауза, уговорена в чл. 4 от сключения
между страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока за отговора ответникът „ДРУЖЕСТВО“ АД оспорва както
допустимостта, така и основателността на предявените искове при съображения,
подробно изложени в отговора. Възразява, че процесната клауза е индивидуално
уговорена. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
- по исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
ЗПК; по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП: 1) сключването между него и „ДРУЖЕСТВО“ АД на договор за
паричен заем № 3528295 от 16.05.2019 г. и неговото съдържание, част от което е и
клаузата по чл. 4, ал. 2, предвиждаща заплащането от страна на кредитополучателя на
неустойка при непредоставяне на обезпечение в посочените условия и срокове в
размер на 200 лв.; 2) че посочената клауза от договора за заем е нищожна на
твърдените основания - противоречи на императивна норма на закона, заобикаля
императивна норма на закона, противоречи на добрите нрави и неравноправност на
същата.
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е предоставил на ответника, респ. че
последният е получил, твърдяната парична сума, представляваща заплащане на
неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора;
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения, в
т.ч., че процесната клауза е валидна и равноправна, съответно индивидуално
уговорена, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и че е налице валидно основание за
получаване и задържане на процесната сума.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е основателно с оглед
необходимостта от специални знания за изясняване на спора.
2
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде частично
уважено – само по отношение на договора за заем и неговите приложения, защото по
този начин се цели попълването на делото с относими и необходими за изясняването
му писмени доказателства, а същевременно ищецът твърди, че не разполага с
екземпляр от него. Искането в останалата част – ответникът да представи справка от
счетоводството за всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за
погасени вноски по процесния договор, разписки и извадка от счетоводните книги, е
неоснователно, тъй като отговор на въпроса за постъпили плащания ще даде
допуснатата експертиза, освен в частта относно изискан препис от процесния договор
и стандартния европейски формуляр към него с оглед задължението на съда по чл. 7,
ал. 3 ГПК.
Изначално неотносимо е искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между
страните по делото. Ищецът като страна по евентуално сключени договори би могъл
да се снабди с посочената информация и без да му бъде издадено съдебно
удостоверение, доколкото същата касае сключените от самия него договори.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да посочи банкова сметка по чл. 127, ал. 4
ГПК.
Неизпълнението на указанията в срок влече налагане на глоба в максимален
размер за неизпълнение на съдебно разпореждане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2024 г.
от 10,55 ч, за когато да се призоват страните и вещото лице с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ОТДЕЛЯ за безспорно, че на 16.05.2019 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 3528295, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на
500,00 лв.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за това, че процесната
неустоечна клауза е индивидуално уговорена.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до ОСЗ да представи
заверен препис от договор за паричен заем № 3528295 от 26.05.2019 г. и неговите
приложения.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи в срок
съдът на основание чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л.С.,
който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при
ответното дружество документация да отговори на поставените в исковата молба
въпроси, при депозит от 250 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за
3
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че непредставянето на доказателства за внесен депозит в
срок влече отмяна на акта в частта относно допускане на експертизата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4