Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София,
29.02.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
2404 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби на А.Ф.А. против решението на СРС от 24.11.2014г.,
допълнено с решение от 10.09.2015г., по гр.д. № 3742/2014г. на Софийския
районен съд, 81 ви състав, с което са отхвърлени исковете й по чл. 344, т. 1, 2
и 3 КТ срещу М.НА О. и науката и срещу Н.И. по обучение и К. в системата на
образованието, и на последното са присъдени разноски.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно. Съдът направил необоснован извод, че на
ищцата са поискани обяснения за всички нарушения на трудовата дисциплина, за
които й е наложено дисциплинарното наказание. От събраните по делото
доказателства се установявало, че за нарушенията по т.2 от заповедта, а
именно - упражняване на трудови функции
по време на ползване на отпуск по болест, не била спазена процедурата по чл.
193, ал.1 КТ. Правно необоснован бил и
изводът на съда, че деянията на ищцата представляват конкретни нарушения на
трудовата дисциплина, още по – малко тежки такива. В нарушение на
съдопроизводствените правила съдът не формирал мотиви по приложението на чл. 189 КТ
съгласно изричното възражение на ищцата за несъответствие между нарушенията и
наказанието. С изложените, подробно развити, доводи се иска отмяна на решението
и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени изцяло.
Въззиваемият
М.НА О. и науката не взема становище по жалбите.
Въззиваемият
Н.И. по обучение и К. в системата на образованието (НИОКСО) оспорва жалбите.
Твърди процедурата по чл. 193 КТ да е спазена по отношение на всички визирани в
уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Заповедта пък била
мотивирана и по делото било безспорно доказано, че ищцата е извършила описаните
в нея нарушения, за което й се следвала най-тежката дисциплинарна санкция. Иска
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно, недопустимо в частта по исковете срещу М.НА О. и науката и
неправилно в частта по исковете срещу НИОКСО. Съображенията на въззивния съд са
следните:
Ищцата е
заемала длъжността д. на НИОКСО, от която е уволнена дисциплинарно с
обжалваната заповед, която е издадена от министъра на образованието и науката.
Съгласно даденото в ТР № 1/2012 по тълк.дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС
разрешение, надлежен ответник по исковете по чл.344 КТ на служител, чиито
трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал.2 КТ, е работодателят, а
не горестоящият спрямо него орган т.е. този, чиито представител е сключил,
респ. прекратил трудовия договор. Макар разяснението на това ТР да е цитирано в
допълнителното решение на районния съд, последният не е съобразил, че насоченият
срещу процесуално нелегитимиран /ненадлежен/ ответник иск е недопустим, а не
неоснователен. По тази причина произнасянето по съществото на спора по исковете
срещу М.НА О. и науката е в нарушение на абсолютна процесуална предпоставка за
надлежно упражняване на правото на иск, поради което решението в тази част е
недопустимо. Като такова подлежи на обезсилване, а производството по исковете
срещу М.НА О. и науката – на прекратяване.
По исковете
срещу НИОКСО:
Ищцата е
уволнена дисциплинарно със заповед № РД 12-346/27.11.2013г. на Министъра на
образованието и науката от заеманата длъжност ”Д.“ на НИОКСО за това, че:
1.
На 03.09.2013г. е обявила обществена поръчка с
предмет ”Създаване на система за управление на квалификационните дейности, Национален
регистър за К. на педагогическите специалисти” преди да е получила официално
становище на ГД СФМОП и без да е съгласувана документацията по поръчката, което
представлява нарушение на вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане
на обществени поръчки от МОМН и е окачествено като нарушение по чл.187 , ал.1
т.3 и т.10 във връзка с чл.186 КТ;
2.
В периода 17.10.2013г.-14.11.2013г., когато е била
в отпуск за временна нетрудоспособност, не е определила свой заместник, което
нарушава чл.148, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета
и чл.8, ал.4 от Правилника за устройството и дейността на НИОКСО. За същия
период ищцата е упражнявала трудовите си задължения, като е подписвала платежни
нареждания и одобрявала разходи, както и е издала заповеди за прекратяване на
трудовите правоотношения на трима служители и подписала един трудов договор.
Упражняването на трудови задължения по време на отпуск при временна
нетрудоспособност е окачествено като умишлено нарушение на чл. 18, ал.1 от
Наредбата за медицинската експертиза и
прието за нарушение по смисъла на чл.
187, ал.1 т.3 и т.10 вр. с чл. 186 КТ.
Авторството
на всички цитирани в заповедта деяния е признато от ищцата с исковата молба и е установено от събраните по делото
доказателства. Обстоятелството, че от фактическа страна ищцата е извършила
описаното в заповедта за уволнение, е безспорно и пред настоящата инстанция. Спори
се нарушила ли така тя свои трудови задължения, кои са те и съответства ли наложеното
наказание на нарушенията.
С исковата
молба като предмет на спора е въведено и нарушение на закрилата по чл. 333,
ал.1 т.4 КТ, от която ищцата е твърдяла, че се е ползвала, тъй като към момента
на връчване на заповедта за уволнение е използвала разрешен отпуск. Установено
е пред първата инстанция, че към 27.11.2013г. поисканият от ищцата отпуск не й
е бил разрешен, поради което тя не се е ползвала от закрилата по чл. 333 КТ.
Този въпрос не е пренесен пред въззивния съд, предвид оплакванията в жалбата,
поради което е извън предмета на въззивен контрол.
Не следва
да се обсъжда от въззивния съд направеният с жалбата довод за неспазване на
процедурата по чл. 193 КТ относно нарушенията по т.2 от уволнителната заповед.
В исковата си молба ищцата не е сочила, че не са й искани обяснения за
извършените нарушения. Напротив, заявила
е, че е нарушение от страна на работодателя да не вземе предвид дадените от нея
обяснения за нарушенията, което е индиректно признание за факта, че такива са й
били поискани. Макар нормата на чл. 193 КТ да е императивна, нарушението й
следва да е въведено с исковата молба като елемент от незаконосъобразността на
уволнението, за да стане предмет на спора. В случая това не е сторено, поради
което е недопустимо въззивният съд да разгледа подобно възражение, направено за
първи път с въззивната жалба и по същността си влизащо в противоречие със
заявената в исковата молба позиция за незаконосъобразност на уволнението. В този
смисъл са дадените по реда на чл.290 ГПК разрешения в решение № 459/27.10.2011г.
по гр.д. № 1532/2011, ІVГО на ВКС и №297/30.09.2013 по гр.д. № 1302/2012г., ІV ГО
на ВКС.
По
допустимите оплаквания по жалбата:
Ищцата е
била Д. на НИОКСИ и като такава е такава е била оправомощена да планира и
организира провеждането на обществени поръчки, като участва в отделните им
етапи съобразно вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки в МОМН. Съгласно
въпросните правила (за които няма спор, че ищцата е познавала и спазването им е
било нейно задължение по силата на длъжностната
й характеристика), проектът на документацията за съответната обществена поръчка
се изготвя в дирекция ДСОП при МОМН в 20 дневен срок от получаване на доклад за
стартиране на процедурата ( представен от ищцата) - чл. 21 вр. с чл.15 от вътрешните правила, а така изготвената
документация се съгласува винаги с началника на отдел ОПП при МОМН и от Д.а на
дирекция ЗДОП, от главния секретар на министерството и се одобрява от
министъра, чрез подписи върху титулната страница на документацията. - чл. 23,
ал.1 от вътрешните правила. Ищцата е изпратила проект на документацията за възлагане
на обществената поръчка на 09.08.2013г., който е получен в МОМН на 12.08.2013г.
и на 03.09.2012г., без да получи съгласуваната документация, е публикувала на
страницата на Агенцията за обществени поръчки коригирано ( съобразно
становището на АОП по предварителния контрол
по глава пета на Правилника за прилагане на ЗОП ) обявление и решение,
както и цялата документация, за обществената поръчка. Това действие на ищцата е
в нарушение на чл. 23 от Вътрешните правила. Нормата не предвижда възможност за
мълчаливо съгласие, както твърди ищцата. Изисква се изрично съгласуване и
одобрение на документацията, при липсата на което обявлението и решението за
обществената поръчка не следва да бъдат публикувани. Като е публикувала
несъгласувана и неодобрена документация, ищцата е нарушила трудовото си
задължение да изпълнява задачи, възложени от министъра и заместник министъра (
правилата са утвърдени от Министъра на образованието) по т.6.1 от длъжностната
характеристика и да взема решения след
съгласуване с МОН по т. 8.1 от длъжностната характеристика, което представлява нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т.3 и т.10 КТ
За периода
17.10.-14.11.2013г. ищцата е била в отпуск по болест, съгласно болничен лист
4801840 и № 4534380. За този период ищцата не е определила свой заместник.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от Правилника за устройство и дейността на
НИОКСО, при отсъствие Д.ът възлага с нарочна заповед за всеки конкретен случай
изпълнението на функциите си на началник отдел. В длъжностната характеристика
на двамата началник отдели в дирекцията, които са на пряко подчинение на Д.а,
не е предвидено задължение да го заместват при отсъствие т.е. за заместването е
необходима нарочна заповед. Издаването на такава е задължение за ищцата в
качеството й на Д. на обслужващо звено по смисъла на чл. 33а, ал.1 т.1 от Закона
за народната просвета, съгласно разпоредбата на чл.148, ал.5 от Правилника за
прилагане на Закона за народната просвета. Неиздаването на такава заповед е
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1 т.10 от КТ.
Обстоятелството, че отсъствието на ищцата от работа е било наложено от
заболяване т.е. от обективен факт с
непредвидимо, внезапно проявление, няма правно значение. Законът не прави
разграничение съобразно различните причини, наложили отсъствие на Д.а на
образователното звено. Независимо дали отсъствието се дължи на предварителен
планиран отпуск или командировка, или на отпуск поради временна
нетрудоспособност, ако е до 30 календарни дни отсъстващият Д. е длъжен да
назначи свой заместник.
Горните
изводи предопределят изводите на съда относно третата група деяния,
обосноваващи уволнението – по упражняване на трудови задължения по време на
отпуск. Разрешеният отпуск е време, в което служителят е освободен от
задължението да престира работната си сила. Той запазва трудовите си функции,
правото си да изпълнява трудовите си задължения, но е освободен от задължението
да го прави в периода на отпуск. Следователно, ако по време на отпуск служителят
упражнява трудовите си функции, той престира без да е длъжен, а така не би
могъл да наруши трудовата дисциплина чрез неизпълнение на трудовите си
задължения. Както основателно сочи ищцата,
и както е приел издалият заповедта за уволнение, налице в случая е
нарушение на чл. 18, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, но то е
извън санкционната компетентност на работодателя за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя, защото не представлява нарушение на трудовата
дисциплина.
В заключение
въззивният съд приема, че по делото е доказано, че само две от визираните в
заповедта деяния представляват нарушения на трудовата дисциплина , съответно по
т.187 т.3 и 10 и по т.187 т.10 КТ.
При
определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на работника.
За
случая съдът приема, че първото нарушение не е тежко само по себе си, защото
не представлява неизпълнение на основно
трудово задължение т.е. на такова с определящо, същностно характеризиращо
основната й трудова функция. Публикуването на несъгласувана с министерството
документацията по обществена поръчка е в нарушение на вътрешните правила, които
са утвърдени от министъра, но не и в нарушение на нормативен акт и в частност на Закона за
обществените поръчки и Правилника за прилагането му. Основно ( „пряко” по
терминологията в длъжностната характеристика) задължение на ищцата по длъжностната й
характеристика е да организира, провежда процедури по възлагане на обществените
поръчки съгласно нормативните актове – т. 5.13, р.V от длъжностната характеристика.
Тя не го е нарушила, защото вътрешните
правила не са нормативен акт. Освен това, нарушението е еднократно, от него не
е имало вредоносни последици, ищцата е предприела своевременно необходимите
действия за поправяне на нарушението си (прекратила е откритата процедура по
възлагане на обществената поръчка и е уведомила участниците за прекратяването
веднага след като е уведомена, че документацията не е съгласувана от министерството) и е проявила критичност
към действията си, като е приела, че е извършила грешка, дължаща се на
неизвиняващо я объркване ( така обясненията й по чл. 193 , ал.1 КТ).
Второто
нарушение – неиздаване на заповед за заместване по време на отпуск по болест, е
тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото чрез него ищцата е нарушила
основното си трудово задължение да организира цялостната дейност на института (
т.5.1, р.V от длъжностната характеристика), което безспорно изисква да осигури
непрекъснато изпълнение на дейността му и в нейно отсъствие чрез спазване на
законовото си задължение да определи със заповед свой заместник. Макар и тежко,
това нарушение е отново еднократно и от него не са произлезли вредоносни
последици – няма данни да е смутена организацията на работа в института. Това
вероятно се дължи и на обстоятелството, че ищцата, въпреки че е била в отпуск,
е продължила да изпълнява част от трудовите си задължения, което, както се прие
по – горе, не представлява нарушение на трудовата дисциплина.
Предвид
изложеното и като има предвид, че по делото няма данни ищцата да е допускала
други дисциплинарни нарушения в дългогодишната си работа като Д. на института,
нито да са й били налагани други дисциплинарни наказания, въззивният съд
приема, че най – тежкото наказание „дисциплинарно уволнение” е
несъответно на, прекомерно спрямо тежестта на нарушението, поради което
.изборът на ответника да го наложи с оспорваната заповед е незаконосъобразен. На
това основание уволнителната заповед подлежи на отмяна.
На
основание чл. 344 т. 2 КТ ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „ Д.” , която е заемала при ответника по силата на
безсрочен трудов договор, сключен при условията на чл. 61 ал.2 КТ с Министъра на
образованието и науката.
Във
въззивната жалба не се сочат конкретни оплаквания срещу решението в частта по
иска по чл. 344 т.3 КТ. Фактическата обстановка, която го касае, не е променена
пред настоящата инстанция. Ищцата е останала без работа за 6 месечен период след уволнението, а размерът
на полагащото й се за този период обезщетение, определено от неоспореното
заключение на съдебно счетоводната експертиза, възлиза на 7800, 18 лева.
Предвид
гореизложеното, като намира оплакванията по жалбата за частично основателни и
достига до различни крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният следва
да отмени обжалваното решение в
допустимата му част, като по иска по чл. 344 т.3 КТ до размер от 7800, 18 лева,
и постанови ново, с което признае уволнението за незаконно, възстанови ищцата
на работа и й присъди обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 7800 ,18
лева.
При този
изход на спора, на ищцата се следват разноски съразмерно на уважената част от
иска или 1230 лева. Възраженията срещу прекомерността на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение и пред двете инстанции са основателни.
Възнагражденията следва да бъдат намалени до минималния, съобразно чл.7, ал.1
т.1 и ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, размер, съответно от 1554,80 лева
за пред всяка инстанция. На основание чл. 78,ал.3 от ГПК, при така намаления
размер на адвокатското възнаграждение, следващите се на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на 998 лева.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на СРС от 24.11.2014г., допълнено с решение от 10.09.2015г.,
по гр.д. № 3742/2014г. на Софийския районен съд, 81 ви състав в частта, с която са отхвърлени исковете на А.Ф.А.
ЕГН ********** по чл. 344, т. 1, 2 и 3 КТ срещу М.НА О. и науката и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
обезсилената част.
ОТМЕНЯ решението
на СРС от 24.11.2014г., допълнено с решение от 10.09.2015г., по гр.д. №
3742/2014г. на Софийския районен съд, 81 ви състав в частта, с която са отхвърлени исковете на А.Ф.А.
ЕГН ********** по чл. 344, т. 1, 2 и 3 КТ, последният до размер от 7800, 18
лева, срещу Н.И. по обучение и К. в системата на образованието, гр.Б. и е
осъдена А.Ф.А. да плати на Н.И. по обучение и К. в системата на образованието,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски над 998 лева до 1414, 50 лева И
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя, на
основание чл. 344, т.1 КТ, уволнението
на А.Ф.А. ЕГН **********, извършено със заповед № РД 12-346/27.11.2013г. на
Министъра на образованието и науката.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл. 344, т.2 КТ, А.Ф.А. ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност “Д.“ на Н.И. по обучение и К. в системата на образованието, гр.Б..
ОСЪЖДА Н.И. по
обучение и К. в системата на образованието, гр.Б., съдебен адрес адв. В.М.-Т.,***
да плати на А.Ф.А. ЕГН **********, съдебен адрес адв. С.Н.,***, на основание
чл. 344 т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата 7800,18 лева - обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 27.11.2013г. -
27.05.2014г., ведно със законната лихва от 24.01.2014г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС от 24.11.2014г., допълнено с
решение от 10.09.2015г., по гр.д. № 3742/2014г. на Софийския районен съд, 81 ви
състав в частта, с която е отхвърлен иска на А.Ф.А. ЕГН ********** по чл. 344,
т. 3 вр. с чл.225, ал.1 КТ срещу Н.И. по
обучение и К. в системата на образованието, гр.Б., за разликата над 7800, 18
лева до пълния предявен размер от 11 484 лева.
ОСЪЖДА Н.И. по
обучение и К. в системата на образованието, гр.Б., съдебен адрес адв. В.М.-Т.,***
да плати на А.Ф.А. ЕГН **********, съдебен адрес адв. С.Н.,***, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1230 лева –
разноски по делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
1-месечен срок от 29.02.2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: