№ 892
гр. Шумен, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500520 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба рег. № 13642/14.10.2022 г. депозирана от К. И. К., ЕГН –
********** от гр. Варна, ж.к. ...., бл.7, ет.2, ап.8, действащ чрез пълномощника си адв. П. Х. от АК
гр. Варна, против Определение № 2090/27.09.2022 г. по гр. д. № 2221/2021 г. на ШРС г. по описа
на Районен съд гр. Шумен, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за
изменение на Определение № 1888 от 24.08.2022 г. по гр.д. № 2221/2021 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи, че определението е неправилно. Сочи, че разсъжденията на
съда не звучат като правоприлагане, а като реваншизъм. Счита, че след като по делото е подаден
само писмен отговор, няма основание да се присъжда хонорар над минималния такъв, както и
няма основание да се плаща два пъти хонорар за един и същи материален интерес. Моли да бъде
отменено атакуваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се намали
присъдените в полза на насрещната страна разноски, съобразно поисканото в молбата. Моли да се
определи само минималния хонорар съобразно интереса по главния иск, който се припокрива с
този по евентуалните искове.
Насрещната страна не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт
на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за
неоснователна, поради следното:
По искова молба вх. № 6051 от 13.08.2021 г., уточнена с молба от 02.07.2021 г. и с молба от
04.10.2021 г./, подадена от адв. П. Х. от ВАК, като пълномощник на К. И. К. с ЕГН-********** от
гр. Варна, срещу А. И. А. с ЕГН-********** от гр. Шумен е образувано гр.д. № 204/2021 г. по
описа на Окръжен съд гр. Шумен. Част от исковете по цитираното дело на Окръжен съд гр.Шумен
са прекратени и изпратени на Районен съд гр.Шумен, като по тях е образувано гр.д. № 2221/2021
г. по описа на ШРС.
В исковата молба (в частта относно изпратените на ШРС по подсъдност искове) са
1
изложени твърдения, че страните са били съпрузи от 2006 г. до 2018 г., когато гражданският им
брак бил прекратен. Семейното им жилище, апартамент и гараж, подробно индивидуализирани в
исковата молба, били прехвърлени от страните на сина им, но ответницата запазила правото си на
ползване върху ½ ид.ч. от тях. Ищецът твърди, че имотите са придобити изцяло с негови лични
средства и бившата му съпруга няма никакъв принос в придобиването им, поради което той е бил
едноличен собственик на имотите по силата на трансформация на лично имущество. Твърди, че тя
не е могла да прехвърли ½ ид.ч. от тях и следователно да запази ½ ид.ч. от правото на ползването
им. Моли съда да установи, че ответницата не притежава ½ ид.ч. от правото на ползване от
апартамента и гаража. В случай, че искът му бъде уважен претендира и заплащане на обезщетение
за ползване на имотите без основание в размер на 8200 лв. за апартамента и 2050 лв. за гаража за
периода 01.01.2018 г. до 15.05.2021 г. При условията на евентуалност моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 5053,53 лв., представляващи обезщетение за извършен от
него ремонт в периода юни-юли 2017 г., както и за заплащане на сумата от 360 лв. - платена такса
СОТ. Ищецът твърди още, че при напускане на жилището оставил в него определени вещи, които
били негова лична собственост, тъй като били придоби по време на фактическата раздяла, както и
вещи, които са придобити преди раздялата, но тъй като са вещи за негово лично потребление,
представляват негова лична собственост. Ищецът иска от съда да осъди ответницата да му предаде
тези вещи, като при условията на евентуалност моли съда да осъди ответницата да му заплати
стойността им, която според него възлиза на 21963 лв. В случай, че съдът установи, че вещите не
са лична негова собственост, моли съда да го признае за собственик на ½ ид.ч. от вещите и респ. да
осъди ответницата да му предаде ½ ид.ч. от тези вещи, а при условията на евентуалност - да му
заплати ½ част от стойността им. Освен това се твърди, че в апартамента са останали и вещи,
които са съсобствени между съпрузите и се иска от съда да осъди ответницата да му предаде ½
ид.ч. от тези вещи, като при условията на евентуалност моли съда да осъди ответницата да му
заплати сумата от 887,96 лв. представляваща ½ от стойността им. Освен това твърди, че е платил и
задължение на ответницата в размер на 140 лв. към КАТ Шумен и иска от съда да осъди
ответницата да му възстанови тази сума.
С определение № 1852 от 10.12.2021 г. Шуменският районен съд е прекратил частично,
поради недопустимост, производството по делото в частта касателно предявените отрицателен
установителен иск, че ответницата не притежава ½ ид.ч. от правото на ползване на процесните
имоти, както и по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД - за обезщетение за ползването без правно
основание на процесните имоти, като съдът се е произнесъл и по дължимите разноски във връзка с
отрицателния установителен иск. Определението е обжалвано и потвърдено от ШОС и ВКС.
В последствие по делото е постъпила молба с вх. рег. № 10479 от 04.08.2022 г., подадена от
процесуалният представител на ищеца К. И. К., с която се оттеглят всички останали предявени
искове. Първоинстанционният съд е приел, че процесуалният представител адв. П. С. Х. от АК гр.
Варна е изрично упълномощена с правото да се отказва от искания, а следователно и с правото да
оттегля такива. С оглед на това съдът е намерил, че са изпълнени изискванията на чл. 34, ал. 3 от
ГПК и пълномощникът разполага с изрично пълномощно да оттегля исковете. Поради което ШРС
е приел, че е сезиран с искане за оттегляне на иска, направено от изрично упълномощено лице до
първото заседание на делото, поради което и на основание чл. 232 от ГПК с Определение № 1888
от 24.08.2022 г. е прекратил изцяло производството по гр.д. № 2221 по описа за 2021 г. на ШРС.
Относно разноскитe: На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. Тъй като Шуменският районен съд се е произнесъл по дължимите
разноски във връзка с прекратения преди това отрицателен установителен иск е преценил, че
следва да се произнесе единствено по дължимите разноски за останалите искове предмет на това
Определение № 1888 от 24.08.2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско задължение направено с молбата на процесуалният
представител на ищеца за оттегляне на исковете е неоснователно предвид обстоятелството, че в
2
случая е договорен и заплатен адвокатски хонорар в предвидения минимален размер или в много
близък до него съгласно Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът е констатирал, че ответницата е платила на своя процесуален представител
адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лв. за процесните /предмет на настоящото
прекратително определение/ искове, от които 1000 лв. за иска за обезщетение ползването на имота
с цена 10250 лв. и 750 лв. и по другите искове, които са на обща цена от 22 990,96 лв. Съдът е
приел, че платеното възнаграждение от 1000 лв. не надвишава значително платеното, предвид
сложността - фактическа и правна на производството. А от друга страна за останалите искове
минималното адвокатско възнаграждение надхвърля платеното от ответницата възнаграждение в
размер на 750 лв. Поради което първоинстанционния съд е счел, че ищеца следва да заплати на
ответницата направени разноски в пълен размер, а именно - сумата от 1750 лв.
С молба вх. рег. № 11835 от 08.09.2022 г. депозирана от процесуалния представител на
ищеца е направено искане за изменение на Определение № 1888 от 24.08.2022 г. в частта за
разноските. Молбата е с правно основание чл. 248 от ГПК. Изложени са твърдения, че по
евентуалните искове, до чието разглеждане изобщо не се е стигнало, не се дължат разноски
независимо от направените от ответницата. Направено е искане за намаляване на присъдените
разноски до 750 лева. Съдът е приел, че молбата за изменение на определението на съда в частта
му за разноските е неоснователна и не следва да бъде уважена. Съдът е приел, че по предявения
евентуален иск едва с акта по същество може да се произнесе дали ще се стигне до неговото
разглеждане или не. Независимо от това ответницата е изложила своята защита по него,
включително е ангажирала адвокат, който да води защитата по този иск. Приел е, че общият
интерес по всички искове надхвърля 32000 лв., поради което платеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно с оглед извършената като обем по делото работа. Предвид това
съдът не е намерил основание да коригира определението си в частта за разноските. С
Определение № 2090/27.09.2022 г. по гр. д. № 2221/2021 г. по описа на Районен съд гр. Шумен,
съдът е оставил без уважение искането им по чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 1888 от
24.08.2022 г. по гр.д. № 2221/2021 г. по описа на ШРС в частта за разноските.
Именно това определение е предмет на настоящата въззивна проверка.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита
определението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради следното:
В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страните,
може да допълни или измени решението си, в частта му за разноските. В първата хипотеза е
регламентиран пропускът на съда да се произнесе по направеното своевременно искане за
присъждане на разноски, а във втората хипотеза, е регламентиран редът за изменението им, след
като съда вече е определил размерът им и страната е поискала те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В случая е налице втората хипотеза на
чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска - чл. 78 ал. 3 ГПК, а съгласно ал.4 на същия текст ответникът има право
на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е случая. Отговорността за разноски е
обусловена от наличието на няколко предпоставки, а именно: да е налице искане от страната, то да
е направено до определен момент - до приключване на устните състезания по делото в съответната
инстанция и по делото да са налице доказателства за реалното извършване на разноските. В случая
3
посочените предпоставки са налице. С отговора на исковата молба ответникът е поискал
присъждане на направените разноски по делото за защита по всеки от предявените искове.
Приложено е адвокатско пълномощно за процесуално представителство на А. от адв. Г. Г. от
ШАК. Представени са доказателства и за извършване на разноските, и по-конкретно в размер на 1
750лв. Видно от приложения към отговора на исковата молба договор за правна помощ,
ответницата е платила на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на
1750 лв. за всички останали искове, извън тези по които производството е било частично
прекратено с Определение № 1852 от 10.12.2021 г., от които: 1000 лв. за иска за обезщетение
ползването на имота с цена 10250 лв. и сумата от 750 лв. по другите искове, които са на обща цена
от 22 990,96 лв. Съгласно т.1 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС съдебните разноски се присъждат
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е в брой, какъвто е случая, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характер на разписка. В приложения договор за правна защита и съдействие е
отразено, че е внесено цялото възнаграждение на процесуалния представител.
По същество претенцията за разноски представлява акцесорно вземане на страната, което
подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане. Всяка от страните в процеса е
отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната
позиция на другата страна. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, защото загубилата
спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене на процеса
добросъвестно. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
В случая срещу ответника е бил иницииран процес, който не е приключил с разрешаване на
спора по същество, вследствие процесуални действия на самия ищец. Съгласно установената
трайна съдебна практика ищецът има право на разноски само при уважаване на иска и съразмерно
на уважената част от иска /арг. от чл.76, ал.1 от ГПК/. Доколкото производството по делото е
прекратено, ищецът се лишава от възможност да му бъдат присъдени такива. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК - ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, но не и ищеца в хипотезата прекратяване на производството. Разпоредбата на чл.78, ал.4
ГПК определя правото на разноски на ответника при прекратяване на производството и след като
към същия момент такива са били направени /с оглед заведения иск и в частта, в която искът е
прекратен/, същите следва да бъдат присъдени съразмерно прекратената част като размер, при
липса на друго договорено разграничение в договора за правна защита и съдействие.
От своя страна, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по
приложението й в хипотезата прекратяване на производството е формирана трайна съдебна
практика според която при прекратяване на производството, разноски се присъждат само на
ответника. В случая производството по делото е приключило като делото е прекратено по искане
на ищеца поради оттегляне на иска, направено от изрично упълномощено лице до първото
заседание на делото на основание чл. 232 от ГПК. Неоснователно е възражението в жабата, че не
се следват разноски по евентуалния иск. Съдебният акт, с който е приключило производството е
определение за прекратяване на същото, поради оттегляне на исковете. В този случай,
единственото което постановява закона в чл.78, ал.4 от ГПК е дължимостта на разноските на
ответника от страна на ищеца. Законът не регламентира изключения от тази разпоредба съобразно
причините довели до прекратяване на делото. Хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК, приложима в
случаите, когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по
4
него със съдебно решение, е относима и към процесния случай на прекратяване на производството,
както по основния иск, така и по евентуалните такива. Ответникът има право на разноски на
основание чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на производството. Правото на разноски на ответника
при прекратяването на производството по делото не е обвързано от причините за прекратяването
му - десезиране на съда или недопустимост на иска, за която отрицателна процесуална
предпоставка съдът следи служебно. Ето защо с оглед изхода на делото /прекратяване на
производството/, правилно е ангажирана отговорността на ищеца за сторените от ответника в
производството деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1
750 лв.
В случая не е налице и прекомерност на възнаграждението. Минималното адвокатско
възнаграждение по иск с цена 10250 лв. е 837,50 лв. Платеното от ответницата възнаграждение от
1000 лв. по този иск не надвишава толкова значително платеното /с 162,50лв./, предвид
сложността по делото - фактическа и правна на производството. По останалите искове
минималното адвокатско възнаграждение надхвърля платеното от ответницата възнаграждение в
размер на 750 лв. Целта на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е да определи
само минималният дължим размер по стандартни дела от съответен вид, като в зависимост от
сложността и продължителността по делата се договарят конкретните възнаграждения.
Настоящото производство поставя процесуалните представители пред повече предизвикателства
от стандартния вид дела, с оглед броя на обективно съединените основни и евентуални искове,
както и с обема на вещите предмет на доказване. Още повече, че общият интерес по всички искове,
касаещи това произнасяне, надхвърля 32000 лв. Поради което платеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно с оглед извършената по делото работа.
В този смисъл правилно и законосъобразно Районният съд е постановил Определение №
2090/27.09.2022 г. по гр. д. № 2221/2021 г. на ШРС г. по описа на Районен съд гр. Шумен, с което
е оставена без уважение молбата на адв. П. Х. от ВАК, като пълномощник К. И. К. по чл. 248 ГПК
за изменение на Определение № 1888 от 24.08.2022 г. по гр.д. № 2221/2021 г. в частта за
разноските.
С оглед гореизложеното определението на Шуменският районен съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 2090/27.09.2022 г. по гр. д. № 2221/2021 г. на ШРС г. по
описа на Районен съд гр. Шумен, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.
248 от ГПК, подадена от адв. П. Х. от ВАК, като пълномощник К. И. К. с ЕГН - ********** от гр.
Варна за изменение на Определение № 1888 от 24.08.2022 г. по гр.д. № 2221/2021 г. в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред ВКС на Р. България, при условията на чл. 280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6