РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Смолян, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20205440101185 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца "***" АД срещу ответника Р. З..
Ю. с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване съществуването на вземанията по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №225 от 01.08.2020г. по
чгр.дело №624/2020г. по описа на РС- Смолян, представляващи сумите в размер на
416,66 лева- главница, 150,00 лева- договорна лихва за периода 29.06.2019г. до
29.03.2020г., 50,16 лева- законна лихва за забава за периода 30.06.2029г.- 22.07.2020г.,
дължими по договор за потребителски кредит "Екстра" №85396/29.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й изплащане.
С отговор от особения представител на ответната страна исковете се оспорват по
основание и размер. Оспорва се размера на начислената договорна лихва, начислена
върху цялата сума за срок от една година, въпреки погасителния план за погасяване на
кредита на равни месечни погасителни вноски.
Отчитайки факта, че ищецът приема за погасена към 18.06.2019 г. общата сума
176.40 лева, с тази сума са погасени вноските за месеците април 2019 г. - главница
41.67 лева плюс 3% лихва 1.25 лева, за месец май 2019 г. - главница 41.67 лева плюс
6% лихва 2.50 лева, за месец юни 2019 г. - главница 41,67 лева плюс 9% лихва 3.75
лева и за месец юли 2019 г. - главница 38.89 лева плюс 12% лихва 5.00 лева и остават
1
задълженията за следващите месеци в размер на осем равни месечни вноски по 41,67
лева, плюс остатък от 2.78 лева главница от месец юли 2019 г. или общо 336,10 лева
главница, заедно със съответните месечни лихви за всяка следваща вноска, изчислена
по описани по-горе начин за първите четири месеца с нарастване с 3% месечна лихва
за всеки следващ месец на увеличен срок на ползване на съответните части от
главницата.
Горните доводи се излагат под условие, че ищецът докаже, че има сключен
договор за кредит с ответника и че в изпълнение на договора е предал в брой на каса на
Изи Пей сумата от 500 лева на 29.03.2019г. Според ответника остава недоказано
твърдението на ищеца, че сумата е изплатена, тъй като представената разписка от
29.03.2019г. не удостоверява касова операция за плащане в брой между Изи Пей и
Р.Ю..
Не се представят доказателства във връзка с твърденията за извършени частични
плащания от ответника на първите две вноски от погасителния план.
Другото възражение на ответника е, че няма доказателства ответника да
притежава електронен подпис, с който да е участвала в съставянето и подписването на
приложените към исковата молба електронни документи. Оспорва се, че процесните
приложени към исковата молба електронни документи са подписани от ответника с
неин електронен подпис.
По изложените съображения се поддържа становище за отхвърляне на исковете.
Алтернативно се заявява в случай че ищецът докаже, че ответницата е страна по
договора за кредит, че е получила сумата по кредита и че е върнала частта от нея
размер 176.40 лева, в отговора се заявява искане да бъде прието, че с тази сума от
176.40 лева са погасени вноските за месеците април 2019 г. - главница 41.67 лева плюс
3% лихва 1.25 лева, за месец май 2019 г. - главница 41.67 лева плюс 6% лихва 2.50
лева, за месец юни 2019 г. - главница 41.67 лева плюс 9% лихва 3.75 лева и за месец
юли 2019 г. - главница 38.89 лева плюс 12% лихва 5.00 лева и остават задълженията за
следващите месеци в размер на осем равни месечни вноски по 41.67 лева, плюс
остатък от 2.78 лева главница от месец юли 2019 г. или общо 336.10 лева главница,
заедно със съответните месечни лихви за всяка следваща вноска, изчислена по
описания по-горе начин за първите четири месеца с нарастване с 3% месечна лихва за
всеки следващ месец на увеличен срок на ползване на съответните части от главницата.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответната
страна, чрез назначения особен представител, писмените становища на страните, и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключението по назначената
съдебно- счетоводна експертиза, установи следното от фактическа и правна страна:
Установи се от заявка за кредит от Р. З.. ЮЗ. разписка извършен превод към
Изи Пей №2000000176024172/29.03.2019г. в полза на Р. З. Ю. в размер на 500,00 лева,
договор за потребителски кредит "Екстра" № 85396/29.03.2019г. банков превод за
плащане на сума в размер на 176,4лева, разписка от Изи пей от 29.03.2019г. за сумата
в размер на 500,00 лева, с получател Р. З.. Ю., подписана за клиент, преценени в
съвкупно със заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че
"***" ООД е предоставило на ответника Р.Ю. - кредитополучател, кредит в размер на
500,00 лева, а именно сумата е преведена, безспорно потвърждава твърденията на
ищеца за наличието на възникнало договорно правоотношение между страните, че
2
ответната страна реално е получила сумата по кредита в уговорения размер.
Освен посоченото по- горе, обстоятелството, че кредитополучателят е
предприел плащания по договора за кредит, което се изяснява със заключението по
назначената експертиза, сочи на признание от страна на кредитополучателя за
договорното правоотношение, че е предоставен кредит и поетото задължение за
погасяването му.
По договорното правоотношение кредитополучателят се е задължил да
заплати на кредитора главницата по предоставения кредит, с договорна лихва и такса
"Гарант", като общият размер на задължението възлиза общо на 1050 лева,, платимо на
дванадесет месечни вноски, с падеж на първата вноска 29.04.2019г. и краен срок на
договора 29.03.2020г.
Т.е., за всички вноски е настъпил уговорения по договора падеж.
По отношения на сключения договор приложение намират разпоредбите на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Според заключението по назначената експертиза общия размер на задължението
на Р. З.. ЮЗ. по договора за потребителски кредит от 29.03.2019г. е 627,20 лева, от
които главница- 416,66 лева, договорна лихва- 150,00 лева за периода 29.06.2019г. до
29.03.2020г., 60,54 лева- лихва за забава за периода 30.06.2019г. до 22.07.2020г.
Вещото лице е констатирало по представените справки от „***“ АД, че Р.Ю. е
извършила една погасителна вноска на 18.06.2019г. в размер на 176,40 лева.
Видно от заключението процесните вземания са формирани, като с платените
176,40 лева са погасени 83,34 лева- главница, 30,00 лева- договорна лихва,61,66 лева-
договорна такса „Гарант“ по договора за потребителски кредит и 1,40 лева- лихва за
забава по договора за кредит.
Предвид възраженията на ответната страна, вещото лице дава вариант на
заключение, според който евентуалния размер на дължимата договорна лихва
съобразно отделните месечни погасителни вноски, при погасяване на задължения за
главница и договорна лихва, е 46,11 лева. С направената погасителна вноска 176,40
лева се погасяват задължения за главница – 125,01 лева и за договорна лихва- 51,39
лева.
Съдът намира, че задължението е установено по основание и размер за отпусната сума
в размер на 500 лева в полза на ответницата и в тази част ответницата не установи
възраженията си. По отношени е на оставащата дължима главница, следва да се отчете
внесената сума по кредита, като за последното следва да се вземе предвид втория
даден вариант на заключение от вещото лице, според който погасени се явяват 125,01
лева от главницата и така непогасения размер е 374,99 лева. След погасяване на
51,39 лева за договорна лихва задължението остава в размер на 46,11 лева, видно от
заключението по назначената ССчЕ.
Съдът намира за основателно възражението на ответната, като приема, че
исковете се явяват основателни до посочения размер на главницата 374,99 лева и
договорна лихва в размер на 46,11 лева. По този вариант на заключението вещото лице
не е отчитало като погасена такса „Гарант“ по договора за кредит.
Таксата "Гарант", уговорена в т.4 се явява недължимо платена.
Кредитополучателя е избрал кредитодателя да ангажира дружество гарант за
гарантиране връщане вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза
3
на кредитодателя такса "гарант" разсрочена към месечните му вноски съгласно
погасителния план. Тоест обезпечаването на изпълнението от страна на ответницата на
задълженията си по договора е осигурено от трето лице. Видно от приложения по
делото погасителен план към договора, таксата „Гарант“ е уговорена за плащане в общ
размер от 370 00 лева , разсрочена на месечни вноски, платими едновременно с
погасителните вноски по кредита.
Всъщност, целта на тази клауза е да се обезщетят вредите от фактическа
неплатежоспособност на ответницата, които евентуално ищецът може да търпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което противоречи на разпоредбата на
чл.16 от ЗПК, установяваща задължение за кредитора сам да оцени
платежоспособността на потребителя.
На следващо място така уговорената клауза допълнително оскъпява кредита и то
значително, и по този начин затруднява кредитополучателя да заплаща и такса
„Гарант.“ Предвидения размер на таксата „Гарант“ почти се доближава до този на
отпуснатия кредит, а именно при предоставен кредит от 500,00 лева, таксата гарант
възлиза на 370,00 лева. Таксата „Гарант“ е предвидено да се плаща предварително,
едновременно с месечните погасителни вноски по кредита, т.е., без да е ясно дали ще
настъпи условието за ползването на предоставена услуга, дали кредитополучателят ще
използва тази възможност.
Отделно от горното, Няма пречка такса "гарант" да се възложи в тежест на
кредитополучателя, но тъй като е разход по кредита следва да бъде включен в ГПР по
сключения договор за кредит. Поради това, като се вземе предвид, че ГПР по договора
за кредит е 49. 7%, то с включването на таксата „Гарант“ ще се надхвърли петкратния
размер на законната лихва.
Поради изложеното, тази клауза се явява недействителна, същите противоречи на
закона - на чл.19, ал.4 от ЗПК, а заобикалянето на императивно правило на закона,
както се посочи по- горе, за което съдът следва да следи и служебно, поради
уговорения висок размер, съпоставен с отпуснатия кредит и уговарянето
предварително без оглед дали ще се предостави услуга на кредитополучателя,
уговорената такса не съответства на изискването за добросъвестност, справедливост и
еквивалентност на престациите.
По изложените съображения, ще следва да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответната страна Р. З.. Ю. дължи на ищеца „***“ АД сумите в
размер на 374,99 лева- главница договорна лихва в размер на 46,11 лева за периода
29.06.2019г. до 29.03.2020г., както и законната лихва за забава в размер на 50,16 лева
за периода 30.06.2019г. до 29.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта в съда
27.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковете подлежат на отхвърляне в частта за разликата над 374,99 лева- главница до
пълния претендиран размер от 416,66 лева, както и за разликата над 46,11 лева
договорна лихва до пълния претендиран размер от 150,00 лева.
С оглед изхода на делото съдебните разноски за ищеца са в размер на 668,51 лева за
исковото производство, включващи заплатените държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител, за адвокат, за експертиза
съобразно уважената част.
Разноските за заповедното производство за ищеца са в размер на 248,30 лева.
По горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищеца
"***" АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *****, и ответника Р. З.. Ю.,
ЕГН**********, с адрес ****, на основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р. З.. Ю. дължи за плащане на „***“ АД сумите в размер
на 374,99 лева- непогасена главница 46,11 лева- договорна лихва за периода
29.06.2019г. до 29.03.2020г., 50,16 лева- законна лихва за забава за периода 30.06.2019г.
до 29.03.2020г., дължими по договор за потребителски кредит "Екстра"
№85396/29.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично
задължение в съда 27.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
с №225 от 01.08.2020г. по чгр.дело №624/2020г. по описа на РС- Смолян.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „***" АД, ЕИК ***, срещу Р. З.. Ю.,
ЕГН**********, в ЧАСТТА за установяване съществуването на вземанията в размер
за разликата над уважените 374,99 лева до ълния претендиран размер от 416,66 лева-
главница, както и за разликата над уважените 46,11 лева до пълния претендиран
размер от 150,00 лева договорна лихва за периода 29.06.2019г. до 29.03.2020г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК с №225 от 01.08.2020г. по чгр.дело №624/2020г. по описа на РС- Смолян.
ОСЪЖДА Р. З.. ЮЗ., ЕГН**********, с адрес ****, да заплати на "***" АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление г***, съдебни разноски за исковото
производство в размер на 668,51 лева за исковото производство по гр.дело
№1185/2020г. по описа на РС- Смолян, както и за заповедното производство по
чгр.дело №624/2020г. по описа на РС- Смолян в размер на 248,30 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, като на ответника Р.Ю. се съобщи
чрез особения представител адв.С.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5