Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1292,
10.11.2022 година, гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXIV-ти състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Нели Стоянова
при участието на секретаря Димитрина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията Стоянова административно дело № 425 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) и чл.204, ал.2 вр.чл.203 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по жалба и предявена с нея искова молба,
уточнена на 28.03.2022г. (вх. № 2946) и на 18.04.2022г. (вх.№ 3724) подадена от
М.И.Д. ***, против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.5 б.”б”
от ЗДвП – „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена
устно и обективирана допълнително в Протокол от 22.10.2021г. на М.К.– инспектор
в Дирекция УКОРС при Община Бургас.
Към жалбата са съединени искове с правно основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 55,20 лв. и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 5100 лв., за които се сочи, че са настъпили в резултат на твърдяната
незаконосъобразност на принудителната
административна мярка „репатриране на пътно превозно средство” приложена спрямо
М.Д. на 22.10.2022г. Претендира се присъждане на законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2021г.
автомобилът на М.Д. бил паркиран законно на паркинг в гр.Бургас, срещу бл.40 в комплекс
“Зорница“ и около 13:00 часа същия установил че автомобила е изчезнал, за което
се обадил на тел.112 и съобщил за кражба. Впоследствие получил обаждане от служител
от ОД на МВР, който го уведомил че автомобилът е репатриран и се намира на
наказателен паркинг. Около 13:30 часа пристигайки на наказателния паркинг на
Община Бургас Д. поискал от служителката да извика полиция, защото автомобила
бил вдигнат незаконно и тъй като тя не го направила той отново се обадил на
тел.112 и повикал полиция. След това преместил автомобила до входа на наказателния
паркинг и останал вътре в него. На място дошли полицейски служители и му
обяснили какво нарушение е извършил и, че за да се освободи автомобила трябва
да заплати такса в размер на 55,20 лв. Жалбоподателят поискал да плати таксата
без да слиза от автомобила поради което възникнал конфликт, и същият бил
задържан и отведен в първо РПУ-ОД МВР Бургас. След освобождаването му около
16:30 часа той отново се върнал на специализирания паркинг и се заключил в автомобила.
Отново били повикани служители на реда, като един от тях взел парите от Д. за
да му заплати таксата от 55,20 лв., след което му предал квитанцията от
извършеното плащане и протокола за репатриране. В резултат на тези
обстоятелства, жалбоподателя се почувствал недобре здравословно - вдигнал
кръвно и пулсът му бил учестен. Той подал още същия ден жалби срещу служителите
на община Бургас и срещу полицейските служители. По
отношение на законосъобразността на наложената ПАМ твърди, че не е извършил вмененото
му нарушение и на паркинга пред бл.40 на к-с „Зорница“ няма поставени пътни
знаци Е 20 на разстояние от 100 – 150 метра, указващи че точно на това място се
предлага услугата „такси“. Сочи още, че ответника Община Бургас не е изпълнил
задълженията си произтичащи от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализацията на
пътищата с пътни знаци. Освен това твърди,
че в протокола, който е съставен по повод наложената ПАМ, е записано погрешно
че мястото е обозначено с пътен знак “Е 14“. Твърди още, че на паркинга имало
растителност, която препятствала видимостта. Въз основа на изложените
възражения жалбоподателят излага съображения, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и
в резултат на налагането й е претърпял вредите, обезщетение за които претендира
в настоящото производство. Иска
се съдът да отмени ПАМ и да осъди Община Бургас да заплати обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно
наложената ПАМ.
Първоначално по молбата е образувано
гр.дело № 7743 по описа за 2021г. на Районен съд-Бургас, което с Определение № 3594/04.11.2021г., е
прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява лично и поддържа жалбата и инкорпорираната в нея искова молба. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – М.К.- специалист репатрация към общинско предприятие
„Транспорт“ при Община Бургас, се явява лично и с
процесуален представител. Същият изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска отхвърлянето й.
Ответникът по иска за вреди - Община Бургас в писмен
отговор и чрез процесуалния си представител по делото намира жалбата и исковете
по ЗОДОВ за неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на исковата
претенция по основание и по размер.
Съдът, като взе предвид
изложените от страните становища и доводите на жалбоподателя - ищец и извърши
съвкупна преценка на доказателствата, намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената ПАМ на 22.10.2021 година, в 12:10 часа, е
преместено принудително МПС, управлявано от жалбоподателя – лек автомобил „Фиат“,
модел: „Типо“ с регистрационен № ****.
От представените по делото доказателства се
установява, че на 22.10.2021 година в 12:10 часа в гр.Бургас в к-с “Зорница“
срещу блок № 40 (според протокол, съставен от ответника по
жалбата, удостоверяващ изпълнението на процесната ПАМ – л.12) след като
установил, че МПС с рег. № **** е
паркирано на място обозначено за определени участници в движението
„таксиметрови автомобили“ - знак Е 20 (погрешно записан в протокола Е14) -
ответникът по жалбата М.К.- инспектор в
дирекция УКОРС в Община Бургас, постановила преместването на това ППС, като
преди това изготвила снимки на автомобила.
На приетия като доказателство по делото снимков
материал на снимка на л.14 се вижда процесния автомобил и неговия
регистрационен номер, като отзад и вляво от него е паркиран таксиметров
автомобил – с означение „Еко такси“. На снимка на л.15 се вижда процесния
автомобил сниман отпред, и вдясно от него същия таксиметров автомобил. На
снимка на л.18 до предна лява гума и задна лява гума на автомобила на земята се
виждат първите две букви на маркировка обозначаваща „ТАХI“, като боята на маркировката е леко изтрита. На
снимка на л.23 се вижда знак с обозначение такси – 5 броя места. Според ракурса на снимките, автомобилът на жалбоподателя е паркиран след
този пътен знак в зоната на неговото действие. Под табелата обозначаваща знак „ТАКСИ“ има предупреждение че
нарушителите се отстраняват принудително.
За да освободи автомобила от наказателния паркинг
жалбоподателят заплатил сумата от 55,20 лева, за което получил касова бележка
(л.12 от гр.д.№7743/21г.).
По делото е разпитана страната наложила ПАМ. В
показанията си тя заявява, че на посоченото място и дата има извършено
нарушение от процесния автомобил, изразяващо се в паркиране на автомобила на
таксиметрова стоянка. В следствие на това автомобила бил репатриран на специализиран
паркинг обозначен за това.
По делото са представени следните писмени
доказателства: заповед № 1919/16.07.2018г. на Кмета на Община Бургас (л.26);
допълнително споразумение към трудов договор от 26.02.2018г. (л.27); длъжностна
характеристика (л.28-29); схема за вертикална и хоризонтална маркировка (л.62)
на мястото където е извършено преместването на автомобила; Решение по Протокол
№ 51/28.04.2015г. на ОбС-Бургас, с което са утвърдени таксиметровите стоянки на
територията на гр.Бургас (л.56-57) и писмо до началник отдел „Безопасност и
организация на движението“ при Община Бургас (л.58).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Относно жалбата срещу ПАМ:
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи
следните правни изводи:
Прилагането на ПАМ по чл.171 т.5 б.„б” ЗДвП се
свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя
на датата на прилагането й - 22.10.2021г. Жалбата срещу ПАМ е подадена на 03.11.2021г.
до районния съд-Бургас в законоустановения срок. Депозирана е от активно
легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано
в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Характерът на административния акт се определя
с оглед неговото съдържание. Предвид правните последици настъпили за
жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът прави извод, че същата има всички
белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК –
съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и
законни интереси на адресата – настоящият жалбоподател. С волеизявлението се
разпорежда преместване на управлявания от жалбоподателя автомобил, без негово
знание, като за последния възниква задължение да заплати определена сума за
преместването.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото,
че пътищата в гр.Бургас, са общинска собственост. Със Заповед № 1919/ 16.07.2018г.
на Кмета на Община Бургас (л.26) служители от Общинско предприятие „Транспорт“
на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“ са определени да прилагат
принудителни административни мерки по ЗДвП. Ответникът е назначен на длъжност „инспектор,
транспортна служба репатрация” в Общинско предприятие „Транспорт” - Бургас.
Задачите, възложени му с утвърдената длъжностна характеристика, включват и тези
да осъществява контрол на безопасността на движението, контролна и
административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и
наредбите на общинския съвет /л.28-29/. С оглед изложеното, обжалваната
ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган,
овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че по
делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало
разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя.
От представените трудов договор и длъжностна характеристика на ответника М.К.се
установява, че тя се намира в трудово правоотношение с общинското предприятие
на длъжност „специалист репатрация” и има задължение да прилага, при
необходимост ПАМ от вида на процесната.
Оспорения акт представлява принудителна
административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не
се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя
може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
Понеже ПАМ от този вид се издават в устна форма, за доказване на
законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства,
включително снимков материал, какъвто е приложен към преписката.
Във връзка с компетентността на органа и липсата на изрични предписания
относно формата на ПАМ, от събраните по делото доказателства не се установява
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, които да доведат
до отмяна на това основание.
Наложената ПАМ не противоречи на материалноправни разпоредби.
Компетентният орган е разпоредил налагане на ПАМ, която е изрично предвидена за
установеното нарушение на правилата за движение по ЗДвП.
В предвидените от закона случаи, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки една от които е преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Като е съобразил извършеното нарушение, както и за да преустанови
административното нарушение, компетентният орган е наложил ПАМ напълно
съобразена с целта на закона.
Според чл.171, т.5, буква „б“ от Закона за движение по пътищата за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
преместването на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркираното ППС, както и когато
създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
В този случай лицата по чл.168 уведомяват районното управление на министерство
на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за
новото местоположение на превозното средство. Разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задължено до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на министерство на вътрешните работи.
Налице е една от
хипотезите предвидени в чл.171, т.5, б.„б“ от ЗДП - пътното превозно средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство. От представените от ответника снимки,
направени в деня на налагане на мярката се установява, че на място има обозначение
„ТАКСИ“ – пътен знак Е 20 и неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство - снимката на (л.23).
Спорът се свежда до това дали жалбоподателят-ищец е спрял на място предвидено
за паркиране на таксита.
Няма доводи от
жалбоподателя за наличие на причини по които да не се възприеме фактическата
обстановка отразена в направената снимка (л.23), която като
доказателство не е оспорена и от нея се вижда, че автомобилът е бил паркиран след
поставен неподвижно пътен знак „Такси“ Е-20 с 5 броя места и допълнителна
табела с надпис „Нарушителите се отстраняват принудително“. Възможно е
жалбоподателят да не е възприел поставения пътен знак. С оглед на цитираните разпоредби, установената
фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал (лист 12-15)
безспорно се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
паркиран пред бл.40 в к-с „Зорница“, гр.Бургас, на място обозначено за
определени участници в движението „таксиметрови автомобили“ в зоната на
действие на знака.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че мястото където е бил спрян автомобила не е имало знак или
маркировка обозначаваща стоянка за таксита.
Устройването и
сигнализирането на таксиметровите паркинги (стоянки) са регламентирани в Наредба
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, Наредба
№ 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка
и Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Съобразно
разпоредбата чл. 130, ал. 1 от Наредба № 18/2001
г. специално устроените места за престой на таксиметрови автомобили се
сигнализират с пътен знак Е20 "Такси", като надписът се повтаря,
изписан на френски език. Според ал. 2 на същия текст, когато мястото,
предназначено за престой на таксиметрови автомобили, заема участък от крайната
дясна лента, началото на участъка се сигнализира с пътен знак Е20 и
допълнителна табела Т2, указваща дължината на участъка, или с допълнителна
табела Т17, означаваща броя на такситата, за които е предназначен участъкът.
Участъкът задължително се очертава с пътна маркировка М14 и се нанася надпис
"ТАХI". Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 2/2001 г. с пътната
маркировка "Начупена линия" М14 се очертава площ, забранена за
паркиране на пътни превозни средства, а според ал. 2 в случаите, когато
маркировката по ал. 1 е допълнена със символи или надписи, означаващи
определени категории пътни превозни средства, забраната за паркиране не се
отнася за тях. В чл. 40, ал. 1, т. 2 от същата наредба е
предвидено, че символите с международно значение съгласно приложение № 22 се
използват за пояснение и допълнение на други видове пътна маркировка, като
пътната маркировка М14 може да се използва съвместно със символа
"ТАХI" за обозначаване на място, предназначено за престой на
таксиметрови превозни средства. От логическото и систематическото тълкуване на чл. 130, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № 18/2001 г. и чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 2/2001 г. се налага изводът, че задължителното сигнализиране
на таксиметровата стоянка с допълнителен пътен знак и с хоризонтална пътна
маркировка съвместно със знак "ТАХI" се отнася само за местата за
престой на таксиметрови автомобили, които заемат участък от крайната дясна
лента на пътното платно.
В настоящият
случай от доказателствата по делото е видно, че процесната таксиметрова стоянка
се намира на пътното платно, извън пътната лента, в специално обособена зона
или „джоб“ по смисъла на чл. 47 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии, поради което и единственото, което е
необходимо за нейното сигнализиране, е пътен знак Е20 "Такси". Този
знак е бил налице към момента на извършване на проверката, видно и от приложените
снимки. Надписът върху него е бил повторен на френски език съгласно
изискванията на чл. 130, ал. 1, изр. второ от Наредба
№ 18/2001 г., като върху знака има допълнително означение, указващо
броя на такситата, за които е предназначен участъкът – „5“.
По този начин жалбоподателят в качеството на водач на
МПС е паркирал в нарушение на правилата за движение. Последното е изрично
основание за налагане на оспорената ПАМ.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ПАМ е наложена от
компетентен орган, при спазване на предвидената форма, при липса на съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон с оглед целта на закона,
поради което същата се явява законосъобразна и следва да бъде оставена в сила,
а жалбата да бъде отхвърлена.
Относно иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъдат основателни претенциите на ищеца за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди е необходимо същият да
докаже наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
държавата или общината или на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, от който незаконосъобразен акт, действие
или бездействие да са настъпили твърдяните вреди.
В конкретния случай, с оглед изхода от оспорването на
ПАМ, не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Бургас,
тъй не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, от
който да са настъпили твърдяните вреди. По тези съображения искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят
на ответника по иска Община – Бургас, такива са своевременното претендирани и
се дължат от жалбоподателя-ищец в размер на 80,00 (осемдесет) лева. –
юрисконсулско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Д. ***, против принудителна
административна мярка по чл.171 т.5 б.”б” от ЗДвП, наложена от М.К.- специалист
„репатрация“ към общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на М.И.Д. *** за
претърпени имуществени в размер на 55,20 лв. и неимуществени вреди в размер на
5100 лв. в следствие на наложена на 22.10.2021 година в гр.Бургас принудителна
административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М.И.Д. *** да заплати на Община - Бургас
разноски по делото в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева) – юрисконсулско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му - пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: