М О Т И В И
на ПРИСЪДА
№ 31 постановена на 22.02.2018г.
по
НОХД № 96 от 2018 г.
по описа на СтРС
С
обвинителен акт на Районна прокуратура –град Стара Загора подсъдимият Г.В.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********, е предаден на съд, за това, че:
на 29.07.2017 г., в гр. Стара Загора, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество – 0,2164 грама коноп
(марихуана, канабис), със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол в тегловни проценти 5,6 %,
на стойност 1,30 лева, като случаят е маловажен, престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.
както и за това, че на 29.07.2017 г., в гр. Стара
Загора, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Сузуки“,
модел „Балено“, рег. № *****, след употреба на наркотични вещества – амфетамин
и канабис-5, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000“, № ARJM 0050- престъпление
по чл.343б,
ал.3 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа изцяло предявените две обвинения по отношение на подсъдимия.
Пледира на същия да бъде наложено
наказание глоба към средния размер предвиден в закона, а именно в размер на 500
лева досежно първия пункт на обвинението. По отношение на второто деяние,
прокурорът предлага да се наложат кумулативните наказания лишаване от свобода
за срок от 8 месеца, който срок да бъде определен след редукцията по чл.58а,
ал.1 от НК, както и наказание глоба в размер на 500 лева, съответно да се
наложи и лишаване от право да се управлява МПС за същия срок /8 месеца/, с
приспадане на времето, през което подсъдимият бил лишен от това право по
административен ред. Предлага да се приложи института на условното осъждане и
наказанието лишаване от свобода да се отложи като изпълнение за изпитателен
срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.Пледира да се възложат в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски, а вещественото
доказателство –тестова касета да бъде отнето в полза на държавата и унищожено.
Подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Признава се за виновен. В
последната си дума изразява максимално съжаление за извършеното и иска да му
бъде наложено минимално наказание.
Защитата
на подсъдимия прави съпоставка на правната уредба относно употребата на
наркотични вещества съгласно българското законодателство и режимът в други
държави, където било разрешено да се употребява марихуана. Според защитника
било непонятно защо случаите на управление на МПС след употреба на наркотични
вещества се приравнявали на деяния свързани с управление на такива превозни
средства с алкохол в кръвта на водача над 1.2 на хиляда. Трябвало да има
нормалност, при която наложеното наказание на подсъдимия да бъде и справедливо.
Изразява се несъгласие с размера на глобите предложен от прокурора, който бил
около средния, а според защитника тази глоба следвало да бъде около минимума-
50, 20 или 30 лева. От името на неговия подзащитен заявява, че ще приеме
присъдата, но справедливата присъда.
От събраните в хода на наказателното производство
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Г.В.А. бил наказван, както следва:
По НОХД № 554 от 2006г. по описа на РС-Стара Загора
му било наложено наказание „обществено порицание” за умишлено престъпление,
извършено като непълнолетен, което видно от справката за съдимост било
изтърпяно на 18.05.2006г. По НОХД № 956 от 2007г. по описа на РС-Стара Загора
му било наложено наказание пробация,
с присъда влязла в сила на 26.07.2007г., което видно от справката за съдимост
било изтърпяно на 08.08.2008г. При тези обстоятелства, спрямо лицето настъпила
реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, с изтичане на
двугодишния срок след изтърпяване на последното наказание, а именно считано от
09.08.2010г.
Подсъдимият бил правоспособен водач на моторно превозно
средство, категория „В“ и “АМ“, и към инкриминираната дата се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара
Загора, като притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 283349918, издадено на 06.07.2017 г. от МВР – Стара
Загора, със срок на валидност до
15.04.2018 г.
Свидетелят Д. С., заедно с колегата си Г. Г. –
полицейски служители в 02 РУ на МВР – Стара Загора, били назначени в екип като
автопатрул за времето от 20:15 часа на 28.07.2017 г. до 08:15 часа на 29.07.2017
година.
Подсъдимият А. вечерта на 28.07.2017 г. бил в гр.
Стара Загора, като се придвижвал с лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“
с рег. № *****. След полунощ, вече на 29.07.2017г. подсъдимият се придвижвал
към централната градска част.
При изпълнение на служебните си задължения,
полицейските служители С. и Г. патрулирали със служебен автомобил по ул.“Майор
Тодор Кавалджиев“. На 29.07.2017г. около 01:20 часа, те забелязали лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“ с рег. № *****, движещ се в посока от
север на юг по ул.“Майор Тодор Кавалджиев“, където до дом 137 го спрели и
извършили проверка. Полицаите установили самоличността водача на автомобила.
При проведената проверка подсъдимият А. бил видимо притеснен, възбуден с
променени реакции и неадекватно поведение. Полицаите попитали дали има
забранени за притежание предмети и вещества, на което той съобщил, че е
употребил „марихуана“.
Подсъдимият А. бил отведен до сградата на 02 РУ на
МВР – гр. Стара Загора. Когато излизал от автомобила си А. направил опит да
изхвърли от джоба на панталона си малко пакетче. Той бил забелязан по
полицейските служители и споделил, че това е наркотично вещество „марихуана“ за
лично ползване, след което прибрал отново пакетчето в джоба си.
На място в 02 РУ на МВР – гр. Стара Загора бил
изпратен екип на сектор „Пътна полиция“ - св. Кольо И.К. и колегата му Пламен
Петров.
Подсъдимият бил тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с номер ARJM 0050.
Пробата била регистрирана под № 174 и била извършена в 01:54 часа на 29.07.2017
г. Апаратът отчел наличие на канабис и амфетамин в слюнката на подсъдимия А..
За извършената проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества бил
съставен протокол (л.47 от материалите приложени по ДП). За констатираното
нарушение, свидетелят Кольо К. съставил на А. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия Д, с бланков № 194359 от 29.07.2017
г., с който било иззето свидетелството
му за управление на МПС с № ********* и контролен талон № 6049668, и който
подсъдимият подписал, без възражения. Издаден му бил талон за медицинско
изследване с бланков № 0005233, който А.
получил лично. В указаното време, той бил съпроводен от полицейските служители
от 02 РУ на МВР – гр. Стара Загора до Центъра за спешна медицинска помощ
(ЦСМП)– Стара Загора, където отказал да даде кръвна проба за изследване.
След това подсъдимият А. бил върнат до сградата на 02
РУ на МВР – гр. Стара Загора, където в условията на неотложност му бил извършен
личен обиск. Намереното при обиска наркотично вещество било иззето, като
действията на полицейските органи били обективирани в протокол. Протокола и
извършеното действие от 02:20 до 02:35 часа на 29.07.2017 г. били одобрени по съответния законов ред с Определение №
1036/29.07.2017 г. по ч.н.дело № 2254/2017 г. на Районен съд – гр. Стара
Загора.
В хода на разследването била назначена и изготвена
физико-химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице в протокол №
312/31.07.2017 г. растителната маса от обект 2, описан в точка 3.2.(суха,
зелена растителна маса, намираща се в саморъчно направено хартиено пакетче от
фискален бон), предствалява коноп (марихуана, канабис) със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5,6% (тегловни
процента). Нетното тегло преди анализ било 0,2164 грама, а
остатъка след анализа – 0,1159
грама.
Марихуаната (канабис, коноп) се намира в Списък 1 на
чл.3,ал.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (приета с ПМС 293/27.10.2011 г.), включващ „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”. Представлява наркотично средство, няма легална употреба, пазар и
производство и е под контрол като наркотично вещество, съгласно Единната
конвенция на ООН за психотропните средства от 1971 година, ратифицирана от
Република България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекусорите, обнародван в „Държавен вестник” бр.87/27.10.2011 г.
Видно от Приложение № 2 на Постановление №
23/29.01.1998 г. на Министерски съвет за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на 1 грам марихуана (канабис,
коноп) без изисквания за процентно съдържание е 6.00 лв.
От изготвена справка за нарушител от региона на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР– гр. Стара Загора е видно, че подсъдимият А.
има множество нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП.
Свидетелството за управление на МПС на Г.А. е било
иззето с АУАН и временно отнето, като била издадена ЗППАМ №
17-1228-000959/29.07.2017 г. (л.36 от материалите по ДП) .
Гореописаната фактическа
обстановка се възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК,
от направените от подсъдимия самопризнания, тъй като съдът прие, че същите се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно: приложени
по бързо производство/ преобразувано в
производство по общия ред/ № 8245-зм-622/2017 г. по описа на Второ Районно
управление при ОД на МВР – Стара Загора: уведомление от 29.07.2017 г. за
започнато бързо производство; постановление на Районна прокуратура – Стара
Загора от 03.08.2017 г. за обединяване на бързи производства; протокол за обиск
и изземване от 29.07.2017 г.; определение № 1036/29.07.2017 г. по ЧНД №
2254/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; постановление за
назначаване на служебен защитник от 03.08.2017 г.; постановление за привличане
на обвиняем от 03.08.2017 г.; искане и справка за съдимост, рег. №
2553/31.07.2017 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 03.08.2017 г.; декларация по чл.94, ал.1 от НПК и чл.25, ал.5 от ЗПП от 03.08.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Д.Д.С. от 29.07.2017 г.;
протокол за разпит на свидетел Кольо И.К. от 29.07.2017 г.; протокол за разпит
на свидетел Георги Стефанов Грозев от 29.07.2017 г.; постановление за
назначаване на физико-химическа експертиза; протокол за извършена
физико-химическа експертиза № 312/31.07.2017 г.; сметка за направени разходи за
експертиза, акт за установяване на административно нарушение, бланков №
194359/29.07.2017 г.; талон за медицинско изследване, бланков № 0005233/29.07.2017
г.; заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1228-000959/29.07.2017 г.; разпечатка на резултати от тестове, проведени с
техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с рег.№ ARJM-0050;
уведомително писмо от Изпълнителна агенция по лекарствата, изх. №
1446/02.03.2010 г.; заповед № Із-789/12.04.2010 г. на министъра на вътрешните
работи; справка за нарушител/водач от 02.08.2017 г.; протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство от 29.07.2017г.,
удостоверяващ отказ за предоставяне на кръвна проба за употреба на наркотици,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 29.07.2017 г., към който е приложен плик с отбелязване „проба № 174” на Г.А.; протокол за
предявяване на разследване от 03.08.2017 г.; постановление за привличане на
обвиняем от 29.08.2017 г.; протокол за предявяване на разследване от 29.08.2017
година.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЯТА
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Г.А. осъществил от
обективна и субективна страна съставите на престъпления, както следва:
От обективна страна се установи,
че на 29.07.2017 г., в гр. Стара Загора,
без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 0,2164 грама коноп
(марихуана, канабис), със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол в тегловни проценти 5,6 %,
на стойност 1,30 лева, като случаят е маловажен, престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК,
както и че на 29.07.2017 г., в гр. Стара Загора, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Балено“, рег. № *****, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин и канабис-5, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, № ARJM 0050- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Съдът, след като взе предвид
обстоятелствата по делото и степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, счете, че извършеното престъпление
по чл.354а,
ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК е с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо други престъпления от същия вид, поради което действително съставлява маловажен случай, по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. Това е така, защото от една страна било намерено и
иззето малко количество високорисково наркотично вещество, на стойност 1.30
лева, а от друга страна, с оглед настъпилата реабилитация деецът се счита за
неосъждан. Същевременно, следва да се отбележи, че самия факт на предходна
употреба на наркотично вещество, след което подсъдимият пристъпил към
управление на МПС води до извода, че деянието не е с толкова ниска степен на
обществена опасност, за да бъде явно незначителна и да се приложи разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК. При това положение, коректната правна квалификация е тази
направена и от Районна прокуратура- гр.Стара Загора.
От субективна страна, престъплението
по чл.354а,
ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК, било извършено от подсъдимия
виновно, при условията на «пряк умисъл» като форма на вина, защото деецът
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици
и искал настъпването на тези последици. При извършване на деянието подсъдимият съзнавал
факта, че държането на високорискови наркотични вещества, сред които е и
марихуаната, дори в малки количества, е престъпление и въпреки това го
извършил.
От субективна страна, престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК било извършено от
подсъдимия виновно, също при условията на «пряк умисъл» като форма на вина,
защото деецът съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици. При
извършване на деянието подсъдимият съзнавал факта, че управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества е престъпление по българското законодателство и
въпреки това го извършил, като на инкриминираната дата и място след употреба на
такова наркотично вещество управлявал моторно превозно средство.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната ни
система- ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието.
ОТНОСНО ПЪРВИЯ ПУНКТ НА ОБВИНЕНИЕТО:
Съгласно първият принцип в специалния
текст на НК се предвижда наказание глоба до 1000 лева за престъплението по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК
.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е изразеното пред съда съжаление за
извършеното престъпление, както и признанието на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт. Самопризнанието също следва да се
вземе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото за
наказанието глоба не е приложимо правилото на чл.58а, ал.1 от НК за редукция /намаляване с една трета/, поради което
следва да бъде отчетено именно като такова смекчаващо обстоятелство. Наред с
това, следва да се отбележи, че малкото количество на държания наркотик,
съответно чистото съдебно минало на дееца /предвид реабилитацията/ не следва да
се отчитат като такива обстоятелства, защото веднъж вече са взети предвид при
квалифицирането на случая, като маловажен. В този смисъл, тези обстоятелства са
част от състава на престъплението по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от
НК и съобразно указанието на чл.56 от НК не следва да
се считат за смекчаващи обстоятелства количеството на наркотичното вещество и
чистото съдебно минало на дееца.
Отегчаващо
обстоятелство е извършването на това престъпление в реална съвкупност с друго
умишлено деяние от общ характер, а именно по чл.343б, ал.3 от НК.
При съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие, че с оглед тежестта на
конкретното престъпление по първия пункт на обвинението, на подсъдимия следва
да се определи
наказание над минималния установен размер, но към долната граница на възможния
размер за това наказание, а именно глоба
в размер на 200 /двеста/ лева,
която да се плати по сметка на съда, в полза бюджета на съдебната власт.
В
тази връзка, при обсъждане доводите на обвинението и на защитата следва за
пълнота на изложеното да се отбележи следното:
Производството
се разглежда повторно от първоинстанционния съд, след като със съответно
решение на въззивния съд първоначално постановената присъда била отменена и
делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр.Стара
Загора. Въззивното производство се развило единствено по жалба на подсъдимия и
неговия защитник, а протест срещу първоначалния съдебен акт не бил подаден. С
Присъда от 25.10.2017г. по НОХД № 2862 от 2017г. на РС-гр.Стара Загора на
подсъдимия А. било наложено наказание глоба в размер на 400 лева. При това
положение, налагането на наказание над този размер, с настоящия съдебен акт би
било недопустимо, тъй като ще се наруши основен принцип в наказателното
производство забрана да се влошава положението на подсъдимия, без да е подаден
съответен протест /или съответна жалба/. В тази връзка, предложения от
прокурора размер на глобата – 500 лева действително би бил незаконосъобразен. В
същото време, предложението на защитника на подсъдимия, да се наложи глоба в
порядъка на 50, 20 или 30 лева е несъстоятелно, тъй като съгласно нормата на
чл.47, ал.1 от НК минималната възможна глоба е в размер на 100 лева. Като се
вземе предвид и наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство /извършени деяния в условието на реална
съвкупност/, наказанието следва да бъде над възможния минимален размер. При
тези констатации, съдът определи наказанието глоба в размер на 200 /двеста/
лева при отчитане на изложените смекчаващи отговорността и отегчаващо
отговорността обстоятелства и при ПРЕВЕС на смекчаващите обстоятелства.
ДОСЕЖНО
ВТОРИЯ ПУНКТ НА ОБВИНЕНИЕТО:
За извършено от подсъдимия престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК, законът предвижда наказанията лишаване от
свобода от 1 до 3 години, както и глоба от 500 до 1500 лева.
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са изразеното пред съда съжаление
за извършеното, както и чистото съдебно минало на дееца. Последното, не е взето
предвид при квалифицирането на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, защото в
състава на деянието не се включва това обстоятелство/ маловажност/ за разлика от деянието по първия пункт на
обвинението, при което следва да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство.
Конкретно,
при индивидуализацията на наказанието за второто престъпление, направеното
самопризнание не следва да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като в резултат на това волеизявление на дееца бе възможно разглеждането на
делото по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият черпи благоприятни
последици /с редуцирането на наказанието
лишаване от свобода за това престъпление/ и не следва повторно да го
облагодетелства, ако се вземе предвид и като смекчаващо вината обстоятелство.
Отегчаващи
обстоятелства са извършване на престъплението в условието на реална съвкупност с
деянието по предходния пункт, както и наличието на множество констатирани
нарушения на правилата за движение по пътищата, за което свидетелства справката
за нарушител водач, приложена по делото.
При тези
констатации за престъплението по този пункт на обвинението следва да се наложи
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
а именно към средния размер предвиден в закона. Успоредно с това обаче отново
следва да се отбележи, че производството се разглежда повторно от първоинстанционния
съд, след като със съответно решение на въззивния съд първоначално
постановената присъда била отменена и делото било върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд- гр.Стара Загора. Въззивното производство се
развило единствено по жалба на подсъдимия и неговия защитник, а протест срещу
първоначалния съдебен акт не бил подаден. С Присъда от 25.10.2017г. по НОХД №
2862 от 2017г. на РС-гр.Стара Загора на подсъдимия А. било наложено наказание лишаване
от свобода в размер на една година, което след редуцирането му по реда на
чл.58а, ал.1 от НК било определено окончателен със срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като
било наложено и кумулативното наказание глоба в размер на 500 лева за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. При това положение, налагането на наказанията
над този размер, с настоящия съдебен акт би било недопустимо, тъй като ще се
наруши основен принцип в наказателното производство забрана да се влошава
положението на подсъдимия, без да е подаден съответен протест /или съответна
жалба/. При тези констатации, съдът, с настоящият съдебен акт определи
единствено възможното по размер наказание лишаване от свобода в размер на една
година /минимално посочено в този текст
на закона и максимално допустимо, за да не се влоши положението на подсъдимия/,
което след намаляването му с една трета, на основание чл.58а, ал.1 от НК бе
определено окончателно за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА. Съдът наложи и кумулативно предвиденото в този текст на закона
наказание глоба, което също е
възможно само в определения размер от 500
лева. От една страна, това е минималното възможно наказание глоба за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а от друга и максимално допустимото, за да
не се влоши положението на подсъдимия. Разбира се, следва да се отбележи и
факта, че за наказанието глоба не е приложимо правилото на чл.58а, ал.1 от НК и
така определеното наказание не се редуцира, предвид забраната на чл.58а, ал.5
от НК.
За
пълнота на изложеното следва да се отбележи и че правилото на чл.58а, ал.4 от НК, с оглед прилагането института на чл.55 от НК е неприложимо. Това е така,
защото констатираните и описани по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства
не са изключителни, нито са многобройни, а са налице и отегчаващи отговорността
обстоятелства, също описани в предходната част, поради което прилагането на
този институт би било необосновано и незаконосъобразно.
При наличие на изискуемите в условията на
кумулативност предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, относно наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода”
в размер на 8 месеца, като взе предвид неговия размер, фактът, че не е осъждан
на лишаване от свобода, към момента на инкриминираното деяние по чл.343б, ал.3
от НК и съобрази, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
превъзпитаване на дееца, към настоящият момент не е необходимо наказанието да
се изтърпи ефективно, съдът приложи института на условното осъждане и определи
отлагане на изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, който е минималният възможен изпитателен
срок при прилагане на този институт. Изпитателният срок започва да тече от
влизане на присъдата в законна сила. В случаят, досежно размера на изпитателния
срок също е приложимо казаното относно забраната за влошаване положението на
подсъдимия и определяне на по-голям изпитателен срок би било недопустимо.
Предвид задължителното указание на законодателя, с
присъдата, подсъдимият Г.В.А., бе лишен
и от право да управлява МПС за
срок от осем месеца, на основание
чл.343г, във връзка с чл.343б, ал.3, във връзка с чл.37, ал.1, т.7, във връзка
с чл.49, ал. 2 от НК, също при съблюдаване правилото за забрана влошаване
положението на подсъдимия при липса на съответен протест /съответна жалба/. Това
наказание също не подлежи на редукция. Наред с това, съгласно чл.59, ал.4 от НК бе приспаднато
времето, през което подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 29.07.2017 г.
С присъдата съдът постанови вещественото доказателство –
касета с проба № 174 от 29.07.2017 г. да се унищожи след влизане в сила на
съдебния акт.
Съдът постанови и вещественото доказателство – 0,1159 грама коноп
(марихуана, канабис), със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 5,6 % тегловни
проценти, остатък след физико-химично изследване, намиращо се на съхранение във
Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора, да бъде отнето в полза
на държавата, на основание чл.354а, ал.6 от НК и унищожено по съответния за
това ред.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: