Р Е Ш Е Н И Е
№ 3175
гр. Варна, 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18133 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от П.К.С., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв.М.К. *** срещу К.Г.М., с ЕГН ********** и адрес ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
Сумата
от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
душевни терзания, физически неудобства, дискомфорт, страдания, психически травми
и емоционален стрес и притеснения, причинени от неправомерни действия на
ответника – злоупотреба с право, изразяваща се в подаване на заявление на ***г.
до Началника на Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна съдържащо неверни твърдения, по
което заявление били образувани Досъдебно производство № 797/2013г. по описа на
Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна, Досъдебна производство № 268/2013 по описа на
ОСО при ОП гр.Варна и прокурорска преписка № 4047/2013г. по описа на ВРП водени
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.309, ал.2 вр. ал.1 НК,
Сумата
от 714 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
14.40 лева платена такса за нотариално удостоверяване и 700 лева заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред РП
гр.Варна, причинени от същите неправомерни действия на ответника,
Ведно
със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на
предявяване на исковете – 30.11.2018г. до пълното изплащане на вземанията.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Страните се познавали от много години, като и двамата
членували в Съюза на писателите в България, занимавали се с творческа интелектуална
дейност и били близки приятели.
Ищецът предоставил на ответника К.Г.М. и сина му Г.К.М.
парични суми, за част от които те саморъчно съставили и подписали запис на
заповед от ***г. За друга част от заетите на Г.К.М. суми били сключени договори
за паричен заем.
Сумите следвало да се върнат до ***г. по записите на
заповед и до ***г. и ***г. по разписките за заем.
След изтичане на уговорените срокове сумите не били
върнати и ищецът отправил отделни покани за изпълнение на парично задължение до
всеки от заемополучателите. В указания срок сумите не били върнати на ищеца и
на 28.12.2012г. той предявил иск срещу К.М. и Г.М. за сумите. По исковата молба
било образувано гр.д.№ 5444/2017г. по описа на Варненски районен съд. В хода на
производството била допусната съдебно-почеркова експертиза и от заключението на
вещото лице се установило и доказало по несъмнен начин, че ръкописните текстове
и подписите, положени върху записите на заповед са на двамата поематели.
С решение № 2308/29.04.2014г. предявените от ищеца
искове били отхвърлени, но с решението съдът признал за установено по реда на
чл.194, ал.2 ГПК, че оспорването истинността на подписите и на ръкописните
текстове, положени в записите на заповед от 11.11.2009г., издадени от К.Г.М. и
Г.К.М., не е доказано.
С решение №1844/08.12.2014г. по в.гр.д.№ 1468/2014г.
по описа на ВОС било отменено изцяло решението на ВРС и предявените от ищеца
искове били уважени изцяло.
Ищецът твърди, че в хода на производството пред ВРС,
на ***г. ответникът К.М. внесъл Заявление до началника на Второ РПУ на МВР
–гр.Варна. В заявлението се твърдяло, че ищецът е злоупотребил с доверието на ответника,
като е използвал неистински документи в негова вреда и се искало образуване на
досъдебно производство по случая.
Към него момент синът на ответника работел в Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна.
По подаденото заявление било образувано досъдебно
производство № 798/2013г. по описа на Второ РПУ на МВР – Варна срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.309, ал.2 вр. ал.1 НК.
В образуваното досъдебно производство били правени
всякакви опити за осуетяване гледането и производството по гр.д.№ 5444/2013г.
по описа на ВРС.
С разпореждане от 03.10.2013г. по пр. преписка
№4047/2013г. по описа на ВРП, на ищеца било разпоредено да предостави на
следователя оригиналите на разписките и записите на заповед. След надлежно
обжалване това разпореждане било отменено с постановление от 21.05.2014г. на
прокурор при ВОП.
Въз основа на необосновани искания на ВРП до ВРС, с
определение било спряно производството по гр.д.№ 5444/2013г. и бил даден
приоритет на досъдебното производство. Определението за спиране било отменено с
определение от 20.11.2013г. по в.ч.гр.д.№3274/2013г. по описа на ВОС.
В хода на извършваната предварителна проверка ищецът
няколко пъти бил призоваван на разпит пред разследващия орган за да дава
показания, в качеството си на свидетел.
След извършване на всякакви процесуално-следствени
действия, образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление
на прокурор при ВРП.
Ищецът твърди, че не е давал повод за извършване на
досъдебно производство срещу него, като „неизвестен извършител“ и въобще не бил
привличан като правонарушител за деяния, преследвани по наказателно-правен ред.
В резултат на непочтените и незаконни действия на
ответника, ищецът бил подложен на силни душевни терзания, както и на стрес, на
психически неудобства и дискомфорт. Действията на ответника не преследвали
правомерна и правно-легитимна цел, поради което той носел пълна отговорност за
причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Имуществените вреди за ищеца представлявали заплатена
нотариална такса за удостоверяване верността на преписи от процесните записи на
заповед и разписка в размер на 14.40 лева и заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита през ВРП по преписка № 4047/2013г. в
размер на 700 лева.
Неимуществените вреди се изразявали в силни душевни
терзания, физически неудобства, дискомфорт, психически травми и емоционален
стрес и притеснения от неоснователно заведените производства, усилията на ищеца
за защита по същите, проведените разпити като свидетел, от продължителността на
производствата и състоянието на несигурност, обостряне на психично заболяване
на ищеца, като размерът на справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди ищецът определя на 9000 лева..
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
предявените искове като допустими, но неоснователни.
Ответникът оспорва да е налице увреждащо деяние, както
и да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа също, че
липсва причинно-следствена връзка между действията му и описаните в исковата
молба неблагоприятни последици за ищеца.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените
в производството по делото разноски..
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното
в исковата молба и в отговора по нея и правят искане за присъждане на
направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
На
***г. е съставен запис на заповед, с който К.Г.М. се задължава
безусловно да заплати на П.К.С. сумата от 3100 лева с падеж ***г. /л.31/.
На
същият ден е съставен запис на заповед с издател Г.К.М. и поемател ищеца П.К.С.
за сумата от 3000 лева с падеж отново ***г. /л.32/.
С
исковата молба е представено надлежно заверено за вярност копие от страници от
книгата на ищеца „***“ с посвещение на ответника и посочена дата ***г., послепис към същата
книга изготвен от ответника, както и препоръка от ответника за приемането на
ищеца в Съюза на българските писатели/л.39-41/.
На
***г. ищецът, чрез пълномощника си адв.М.К., е отправил покани до
ответника К.Г.М. и до издателя на втория запис на заповед Г.К.М. покани за
връщане на заетите суми в срок до 3 календарни дни от получаване на поканите.
Липсва отбелязване дали и кога поканите са получени от адресатите им /л.35-38/.
Жалба
от К.Г.М. е подадена до началника на Второ РУП – ОДМВР Варна на ***г. с
твърдения, че е въведен в заблуждение от П.К.С. и е злоупотребено с доверието
му. Включени са твърдения, че на ***г. ответникът и сина му Г.М. са получили
покани за изпълнение на парични задължения с приложени към тях ксерокопия на
записи на заповед. В жалбата изрично се признава подписването на записи на
заповед от ответника и от Г.М. за твърдените суми, но се заявява, че са налице
основателни съмнения дали представените от ищеца записи на заповед са истински
или са сканирани или преправени от оригиналните.
На
15.04.2013г. ищецът е предявил искове срещу К. Г.М. и Г.К.М. за
осъждането им да му заплатят сумите, за които са издадени записи на заповед от ***г.
По исковата молба е образувано гр.д.№ 5444/2013г. по описа на ВРС.
На
26.04.2013г. по искане на ответника му е издадено удостоверение от Второ
районно управление на ОД на МВР Варна за това, че с постановление на прокурор
М. Г. при ВРП от 17.04.2013г. е образувано досъдебно производство №797/2013г.
по описа на управлението срещу неизвестен извършител – за това, че в периода
м.август 2009г. – месец януари 2011г. в гр.Варна, съставил неистински частни
документи – запис на заповед и разписка и ги употребил за да докаже, че
съществува правно отношение, като престъплението имало за предмет ценни книжа.
/л.48 и 50/.
По
образуваното досъдебно производство с разпореждане от 03.10.2013г. на
прокурор при Районна прокуратура гр.Варна е наредено на ищеца да предостави на
водещия разследването следовател Т.К. от ОСО при ОП-Варна записите на заповед
от 11.11.2009г. /л.53/.
С
определение от 19.08.2013г. по гр.д.№ 5444/2013г. по описа на ВРС е
задължен ищеца да представи в оригинал двата броя записи на заповед /л.57/.
В
гражданското производство е извършена проверка истинността на представените от
ищеца записи на заповеди и е установена тяхната автентичност.
Протокол
за извършена комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза е изготвен на
20.03.2014г. и същият е приет като доказателство без да е оспорен от страните с
протоколно определение от 01.04.2014г.
С
влязло в законна сила съдебно решение №1844/08.12.2014г. по в.гр.д.№
1468/2014г. по описа на ВОС К.Г.М. и Г.К.М. са осъдени да заплатят на ищеца
сумите, за които са издадени записите на заповед като получени по договори за
заем от 11.11.2009г.
Наказателното
производство по ДП № 268/2013г. по описа на ОСлО при ОП Варна е прекратено с
постановление от 16.06.2014г. /л.83-84/.
За
установяване настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди в
полза на ищеца са допуснати гласни доказателства посредством разпит на
свидетелите С.А.М. и М.П.З., както е назначена и съдебно-психиатрична
експертиза.
В
показанията си св.М. твърди, че познава ищеца от 15 години, работели в *** и
често разговаряли. Ищецът пишел поезия, член бил на писателската гилдия и с
въодушевление говорел за това. В началото след запознанството му с ответника,
взаимоотношенията между тях били съвсем приятелски и ищецът говорел с
въодушевление за К.М.. Ищецът споделил на свидетеля, че три-четири пъти е дал
определени суми на ответника, тъй като той бил финансово затруднен. Впоследствие
ищецът бил обвинен, че е подправил разписките и записите на заповед. Тъй като и
двамата били приятели в една гилдия, писатели, поети да се постави въпросът
пред Районна прокуратура и Второ РПУ и да бъде разследван за това, че е
подправил документите, дал фалшиви разписки и фалшиви записи на заповед се
отразило много неприятно на ищеца. Ищецът страдал от биполярно разстройство и
тези фалшиви обвинения предизвикали психически срив у ищеца. Той дълго време не
можел да се отърве от мисълта как може да е обвиняван, след като е помогнал с
най-добри чувства. Ищецът давал пари в заем и на свидетеля, но той му ги връщал
на датата, на която обещаел. Ответникът подал жалба до Районна прокуратура и
Второ РПУ, че ищеца е подправил документите, след което П.С. бил викан 4-5 пъти
в полицията като престъпник. Това накърнило честта на ищеца и той се чувствал
унизен пред колеги, познати и пред гилдията. В период от близо три години
продължила несигурността за ищеца дали ще бъде обвинен и за какво. Свидетелят познавал
ищеца от 1993г. и през тези три години, по време на досъдебното производство,
ищеца получил тик от това, че е
несправедливо обвинен. През тези години ищецът се затворил в себе си защото
мислел, че всеки ще го сочи с пръст, че изнудва човек за пари. Тогава се
получили тези тикове, както и и имало период, в който ищеца не творял. Ищецът
страдал от биполярно разстройство, бил по-емоционален и по-раним, не търпял
неправда и това, което му се случило много го потискало.
Свидетелката
З. заявява, че познава ищеца от 15 години. Ищецът бил писател, член на Съюза на
българските писатели, имал издадени книги и членувал също в сдружението на
варненските писатели. Ответникът също бил писател и двамата някога били много
добри приятели. Ответникът имал финансова необходимост и ищеца му дал
значителна сума пари, срещу която ответника и сина му Г. подписали разписки и
записи на заповед. Ищецът споделял със свидетелката, че след две години си
поискал парите, но ответникът и сина му отказвали да ги върнат. Ответникът се
възползвал от ситуацията, че сина му работи в окръжно следствено и имало
период, в който упражнявали натиск над ищеца да предаде в оригинал записите на
заповед и разписките. Ищецът имал съмнения, че тези оригинали ще бъдат
унищожени и не ги предал, но това било направено за забавяне във времето и
компрометирането на ищеца пред съда. Ищецът вярвал, че с ответника са добри
приятели и бил много разочарован от действията на ответника и сина му, които се
опитвали чрез окръжно следствено да му оказват натиск. Ищецът се затворил в
себе си. Можел да приеме, че не му връщат парите, но накърняването на доброто
му име в обществото, достойнството и особено в писателската гилдия приемал за
недопустимо и това така го смачкало, че се затворил в себе си, не общувал.
Ищецът предоставил сума общо от около 16 хиляди лева. Имало три призовки за
предаване на документите. След провеждане на разговори с ищеца, трима
следователи си давали отвод. Ищецът се затворил в себе си и започнал да има
треперене на главата, защото го било срам, а и били разпитвани колеги писатели.
В
заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза се
посочва, че ищецът страда от биполярно афективно разстройство – понастоящем в
немедикаментозна ремисия. По делото липсвала медицинска документация за
психичното състояние на ищеца през 2013г. През периода на воденото досъдебно
производство не били регистрирани посещения при психиатър и не бил
хоспитализиран ищеца. Нормалпсихологична реакция при несправедливо водено
досъдебно производство било потърпевшият да изпита емоционален стрес, физически
и психически дискомфорт, което се случило и при ищеца. Тъй като страдал от
биполярно афективно разстройство, което предполагало емоционална лабилност и
има нисък фрустрационнен праг, воденето на досъдебно производство можело да
доведе до допълнително влошаване на психическото състояние на ищеца, като за
това нямало обективна документация. В периода 2010г. – 2013г. ищецът се
изолирал от приятели и колеги. През този период той бил уволнен и започнал дела
за възстановяването си на работа. В епикризите от психиатрична клиника през
2010г. се интерпретирала тази психотравма, довела до влошаване психичното
състояние на ищеца. Воденото досъдебно производство през 2013г. можело да удължи
във времето социалната изолация. Ищецът не бил човек, който да не споделя
такива преживявания и ако бил много актуални те щели да намерят място в
анамнезата. С психиатър се споделяло всички свързано с емоционалното състояние.
Наказателното производство несъмнено се отразило на ищеца и би могло да влоши
неговото състояние, но в медицинската документация не било отразено да е търсил
помощ точно заради това.
Производството
по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди изразяващи се душевни
терзания, физически неудобства, дискомфорт, страдания, психически травми и
емоционален стрес и притеснения, причинени от неправомерни действия на
ответника – злоупотреба с право, осъществена, чрез подаване на заявление до
Началника на Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна съдържащо неверни твърдения, по
което заявление били образувани Досъдебно производство № 797/2013г. по описа на
Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна, Досъдебна производство № 268/2013 по описа на ОСО
при ОП гр.Варна и прокурорска преписка № 4047/2013г. по описа на ВРП.
За
уважаване на предявените искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД в
тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника – действията на ответника, противоправността на
същите, настъпилите за ищеца вреди и причинната връзка между действията на
ответника и вредите за ищеца. Включително в тежест на ищеца бе да докаже
подаването на заявление до началника на Второ РУ на ОД на МВР – Варна от страна
на ответника, въпреки, че му е било известно истинността на записите на заповед
и разписки представени по гр.д.№ 5444/2013г. по описа на ВРС, както и
настъпването описаните в исковата молба неимуществени вреди в следствие на
противоправното действие на ответника.
От
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че досъдебно
производство № 797/2013г. по описа на Второ РУП гр.Варна е образувано по жалба
от К.Г.М. срещу действията на П.К.С. и с твърдения, че получените ксерокопия на
записите на заповед не са истински, тъй като текста им бил различен от текста
на подписаните през 2009г. В жалбата си ответникът заявява, че според него
съществува голяма вероятност данните да са сканирани или преправени от
оригиналните, които той и сина му подписали през 2009г. Искането в жалбата е да
бъде разпоредено извършването на проверка по случая /л.18-22 от ДП 268/2013/.
В
чл.45 от Конституцията на Република България е гарантирано правото на
гражданите да подават жалби до държавни органи. Подаването на жалба поначало е
упражняване на едно субективно материално право и поначало е правомерно и по
принцип не може да се определи като противоправно поведение. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която би била противоправно поведение –
субективното право да се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права
и законни интереси на други лица. В този смисъл са Решение № 758 от 11.02.2011
г. по гр.д. №1243/2009 г. на ВКС, IV г.о., Определение №135/30.01.2015 по гр.д
№6890/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.
Не
във всеки случай когато едно лице подаде неоснователна жалба или сигнал, то
следва да носи отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за причинените на другата
страна неудобства, притеснения и душевни страдания. Такова тълкуване на закона би довело до ограничаване уредените
в Конституцията на Република България права на гражданите на жалби, предложения
и петиции до държавните органи. При всеки конкретен случай следва да бъде
правена преценка съобразно събраните в производството доказателства относно
целите на подадената жалба, а не само по нейната основателност и установяването
или не на твърдените в нея факти и обстоятелства.
При
преценка правомерността на действията на ответника при подаването на жалбата от
08.03.2013г., станала повод за образуване на досъдебното производство, следва
да се съобрази, че жалбата е подадена един ден след като е получена поканата за
изпълнение на парично задължение, в определения му срок за доброволно изпълнение
на задълженията му и една седмица преди образуване на гражданското дело между
страните. Ответникът е знаел, че той и сина му Г.М. са подписали през 2009г.
записи на заповед за сумите претендирани от ищеца с поканата от 01.03.2013г.,
което не е скрито в жалбата, а изрично е посочено в същата. В жалбата изрично е
посочено съставянето на такива документи, а се отправя искане за извършване на
проверка по случая.
Тъй
като жалбата е подадена преди образуване на гражданското дело и в самата жалба
се съдържа признание за съставяне на записи на заповед за същите суми, като
претендираните от ищеца, то не може да се приеме за установено
противоправността на поведението на ответника, изразяващи се в подаване на
жалба, по която е образувано досъдебно производство и след това да извършвани
процесуални действия с участието на ищеца.
За
пълнота на изложението следва да се разгледа и наличието на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – настъпилите за ищеца
имуществени и неимуществени вреди, както и причинна връзка между деянието на
ответника и претърпените от ищеца вреди.
Ищецът
несъмнено е направил посочените разходи за такси за нотариално удостоверяване и
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред
Районна прокуратура гр.Варна и е претърпял неимуществени вреди във връзка
образуваното досъдебно производство и извършваните по него процесуални действия
– изискване на оригинали на документи, за които ищеца е имал съмнения предвид
местоработата на сина на ответника, снемането на сведения, както от ищеца, така
и от общи познати на страните, с което проверката на истинността на документите
е станала достояние на тези общи познати. В този смисъл твърдените в исковата
молба вреди за ищеца могат да бъдат приети за установени в настоящето
производство. Те обаче не са в причинно-следствена връзка с действията на
ответника и подаването на жалбата. Ответникът не може да носи отговорност за
продължителността на образуваното досъдебно производство и извършваните по същото
процесуални действия. В случай, че се установи подаването на жалба до държавен
орган да представлява злоупотреба с право, то отговорността на жалбоподателя ще
е ограничена до вредите настъпили като последица от започването на проверка по
твърденията в жалбата, но не и за всички останали вреди, които са настъпили във
връзка с тази проверка. Държавния орган, в случая Прокуратурата на Република
България, не действа като изпълнител на възложена от жалбоподателя работа по
смисъла на чл.49 ЗЗД, а извършва действия по проверка на изложените в жалбата
твърдения в изпълнение на предвидените в закона правомощия на този орган. Вреди
настъпили поради необоснована продължителност на извършваната проверка, поради
извършване на действия надвишаващи правомощията на държавния орган, както и
поради други незаконосъобразни действия на органа биха били предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата, но не и на жалбоподателя, по чието
искане е образувана проверката.
По
изложените съображения исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради недоказване в настоящето производство на
противоправността на действията на ответника, както и на причинно-следствената
връзка между настъпилите за ищеца вреди и действията на ответника.
На
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния
представител на ответника следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 816 лева – минималния размер по
Наредба №1/01.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.К.С., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу К.Г.М., с ЕГН ********** и адрес *** искове с правно основание чл.45 ЗЗД
за осъждане ответника да заплати на ищеца
Сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи душевни терзания, физически неудобства,
дискомфорт, страдания, психически травми и емоционален стрес и притеснения,
причинени от неправомерни действия на ответника – злоупотреба с право,
изразяваща се в подаване на заявление на ***г. до Началника на Второ РУ на ОД
на МВР гр.Варна съдържащо неверни твърдения, по което заявление били образувани
Досъдебно производство № 797/2013г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна,
Досъдебна производство № 268/2013 по описа на ОСО при ОП гр.Варна и прокурорска
преписка № 4047/2013г. по описа на ВРП водени срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл.309, ал.2 вр. ал.1 НК,
Сумата от 714 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в 14.40 лева платена такса за нотариално
удостоверяване и 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред РП гр.Варна, причинени от същите неправомерни
действия на ответника,
Ведно със законната лихва върху претендираните
обезщетения, считано от датата на предявяване на исковете – 30.11.2018г. до
пълното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА П.К.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Р.Д.Д. – АК Варна сумата от 816 /осемстотин и шестнадесет/ лева, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: