МОТИВИ

 

към Присъда № 27 от 02.06.2016 г., постановена по НОХД № 718 по описа за 2014 година на Окръжен  съд – Хасково

 

         Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против О.Д.М., роден на *** ***, ЕГН: **********, по обвинение за това, че на 23.12.2013 г. на първокласен ПП І – 5, Е-85 от гр. Хасково за гр. Димитровград, при управление на МПС – специален автомобил „Мерцедес 1841 Л Актрос” с рег. № ***** с прикачено ремарке „Кесборер АПТ003” с рег. № *****, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя,… с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с И.Й.И. *** причинил смъртта на Д.П. Д, от гр. Д, – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. С обвинителния акт е повдигнато обвинение и на И.Й.И., роден на *** ***, ЕГН: **********, за това, че на 23.12.2013 г. на първокласен път ПП І – 5, Е -85 от гр. Хасково за гр. Димитровград, при управление на МПС – л.а. „Опел Синтра” с рег. № ******, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя,… с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с О.Д. ***, причинил смъртта на Д.П. Д, от гр. Д, – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК.

         Съдебното производство е преминало по общия ред.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Смята за безспорно доказано, че двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Отговорът на основният въпрос за нарушаване на правилата за движение е положителен според държавното обвинение, като се изтъква, че именно това обстоятелство се намира в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия. Твърди се, че при преминаване на автовоза, управляван от подсъдимия М., в непосредствена близост до пресичащия в този момент Д,, последният е загубил равновесие от въздушната струя и е паднал на пътното платно, след което е бил прегазен от автомобила на другия подсъдим. Приема се, че в известна степен съпричиняване има и от страна на пострадалия, който с поведението си сам се е поставил в състояние на опасност. Отправя се искане за признаване на подсъдимите за виновни и определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК под минимума, определен в нормата на чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Относно наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”, искането е същото да не бъде в максимален размер, а при налагане на наказанието „лишаване от свобода” имало възможност и за прилагане на условно осъждане по чл. 66, ал. 1 НК с определяне на изпитателен срок не по-голям от 3 години. При евентуално постановяване на осъдителна присъда разноските по делото следвало да бъдат възложени в тежест на подсъдимите, а вещественото доказателство по делото (останки от велосипед), същото следвало да се върне на наследниците на пострадалия Д.. 

         Защитникът на подсъдимия М. – адв. С. в заключителната си пледоария смята, че обвинението срещу подзащитния й не е доказано. От доказателствата по делото не се установявала причинно-следствената връзка между поведението на М. и настъпилия резултат. Липсвали данни, че М. е допуснал реализирането на инициален удар между управляваното от него превозно средство и пострадалия пешеходец. От данните в медицинската част на комплексната експертиза по делото не можело да се заключи, че тялото на пострадалия е било в контакт с превозното средство, като в тази насока следвало два се имат предвид показанията на свидетелите И.Б. и И.И., както и обясненията на самия подсъдим. Относно другата възможно хипотеза – дали при извършено маневра от страна на М. Д, не е бил съборен от въздушната струя – също не можели да се установят по сигурен и безспорен начин данни в нейна подкрепа. Сочи се, че М. е успял да заобиколи пешеходеца и да направи всичко възможно за избягването му, поради което липсвала причинно – следствена връзка между неговите действия и настъпилата смърт. Отправя се искане за признаване на подсъдимия М. за невинен.

         В своя защита М. заявява, че се придържа към изложеното в заключителната пледоария на защитника си и уточнява, че не е причинил смъртта на пострадалия.

         Защитникът на подсъдимия И. – адв. Т. също смята, че не е доказана причинно-следствената връзка на изпълнителното деяние. Акцентира се върху обстоятелството, че скоростта на превозното средство „Опел Синтра” е изведена единствено въз основа на свидетелските показания, но не и от назначените по делото експертизи. В тази насока особено внимание се отделя на повторната комплексна съдебномедицинска - автотехническа експертиза, съгласно която скоростта на движение не е определена по обективни критерии, нито по съвременните използвани методики при решаването на този въпрос. Всъщност, скоростта за движение е установена единствено на показанията  на свидетелите Б. и И.. Спирайки се на тях, защитата ги обсъжда в светлината на редица противоречия, които се изтъкват и които обосновават тезата, че възприятията на двамата свидетели при конкретната пътна обстановка не биха могли да предоставят основа за правилно отражение на инцидента, най-вече поради изключително кратките времеви параметри на случилото си (за части от секундата). Също така се обосновава и тезата, че автомобилът на подсъдимия И. е имал съприкосновение единствено с велосипеда, но не и със самия пострадал, тъй като в противния случай нараняванията по тялото на починалия са щели да бъдат различни и да имат друг произход. Отправя се искане за постановяване на оправдателна присъда.

         В своя защита подсъдимият И. се придържа към казаното от защитника си.

         В последната си дума и двамата подсъдими заявяват, че са невинни и молят да бъдат оправдани.

Съдът като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2013 г. подсъдимият М. управлявал специален автомобил (автовоз) марка „Мерцедес 1841 Лактрос” с рег. № ****, с прикачено ремарке „Кесборер АПТ003” с рег. № ****. Като служител на фирма „****” ЕООД – гр. К, М. извършвал дневен курс с товар към гр. Кърджали. След като извършил доставка на товара в Кърджали, подсъдимият трябвало да се върне обратно в гр. Кнежа и поел в посока гр. Хасково. При излизането си от Хасково, в близост до околовръстното шосе, М. установил, че над пътя се спуска гъста мъгла. Било около 18.00 часа. Продължил в посока към гр. Димитровград по път І – 5. Управляваната от него товарна композиция се движела в дясната пътна лента на платното за движение, отделено от другото платно (водещо в посока гр. Хасково) със зелена разделителна площ на нивото на пътната настилка. Платното за движение, по което се движел М., било с ширина 10,60 м и имало три ленти за движение: лява и дясна лента с ширина 3,80 м и трета аварийна пътна лента с ширина 3 м.

Подсъдимият И. имал автосервиз, който се намирал между гр. Хасково и гр. Димитровград. На 23.12.2013 г. около 18.00 часа, той затворил сервиза си и решил да се прибере в гр. Димитровград. Управлявал лек автомобил „Опел Синтра” с рег. № ****, който по документи се водел на лицето Д, М.. И. се включил в движението по първокласен път І – 5, част от международен път Е – 85, в посока Димитровград.

Междувременно подсъдимият М. приближавал разклона на с. Крепост, обл. Хасково, разположен по средата на пътя между Хасково и Димитровград, и се намирал се намирал зад автомобила, управляван от подсъдимия И., пред който се намирал лек автомобил „Ситроен”, управляван от свидетеля И.Б., като с него пътувал и свидетелят И.И.. М. предприел изпреварване с управляваната от него товарна композиция на двата леки автомобили и след приключване на маневрата се прибрал отново в дясната пътна лента на платното за движение. Така зад него последователно останали лекият автомобил „Ситроен” и автомобилът на подсъдимия И.. Трите превозни средства наближавали района на километър 281+000 до разклона на с. Крепост. Мъглата се сгъстила и паднала още по-ниско върху пътното платно, като движението и видимостта се затруднявали допълнително и от факта, че превозните средства се движели през тъмната част от денонощието. От мъглата пътната настилка била мокра. В момента, в който трите превозни средства приближавали километър 281+000 в близост до разклона на с. Крепост, подсъдимият М. забелязал в средната част на платното за движение, в близост до прекъсната разделителна линия, неясно препятствие, което той възприел като пешеходец. Изненадан от внезапната поява на това препятствие, подсъдимият реагирал мигновено и предприел маневра за избягването му, като извил силно волана надясно, след което отново го върнал в първоначалното му положение. Товарната композиция извършила „гъсенично” движение, с вълнообразен характер, при което водещата част се отклонила за избягване на препятствието, следвана от прикаченото към нея ремарке, след което и двете отново се завърнали по първоначалната си траектория на движение. Тази маневра на товарния автомобил била възприета от подсъдимия И., но той не знаел каква е причината за извършването й и в същия момент, без да подозира наличието на препятствие на пътя, предприел изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Ситроен”. По този начин автомобилът на И. се озовал в лявата пътна лента на платното за движение. Точно тогава И. възприел пред себе си същото препятствие, което принудило М. да извърши заобикалянето му, като обектът вече се намирал изцяло в лявата лента за движение, в областта пред предната дясна част на лекия автомобил „Опел Синтра”. Възприемайки го, И. подобно на М. моментално извил волана, но в посока наляво, с цел да избегне препятствието. Докато извършвал заобикалянето, И. усетил, че е закачил с колата някакъв предмет. Подсъдимият отклонил колата и спрял в зелената разделителна площ, която отделяла платната за движение на главен път І-5 Е-85. В същото време М., който секунди преди това извършил маневра за избягване на препятствието, доловил звук от удар непосредствено зад управлявания от него товарен автомобил, отбил в аварийната лента и спрял. Слизайки от камиона, М. взел със себе си фенерче и се опитал да види какво става. Движещият се зад товарната композиция лек автомобил „Ситроен” също спрял в аварийната лента на разстояние около 50-60 м от камиона, и пътуващите в него свидетели слезли. От своя страна, И. вече бил спрял и също излязъл от автомобила си, като установил, че отдолу се е закачил велосипед. И. се затичал назад, за да види какво всъщност се е случило и видял, че на разстояние около 15-20 метра от него на пътното платно се намирало тялото на човек, в хоризонтално легнало положение. От позицията, на която се намирал, М. също видял лежащото тяло на пътното платно. Подсъдимият запитал високо свидетелите Б. и И.И., които пътували в лекия автомобил „Ситроен”, какво се е случило и те му отговорили, че вероятно има блъснат човек на пътя. В този момент от посока гр. Хасково към гр. Димитровград продължавали да преминават коли, които поради гъстата мъгла и намалената видимост не успявали своевременно да забележат тялото на пешеходеца в лявата пътна лента, в резултат на което няколко от тях преминали върху тялото и продължили движението си, без да спират. М. използвал носеното от него фенерче и направил опит да сигнализира на преминаващите коли, за да се избегнат повторни прегазвания, но безуспешно. Свидетелите Б. и И. също направили опит с махане на ръце да известят идващите автомобили, но отново без резултат. Подсъдимият И. преценил, че след неколкократните прегазвания пострадалият едва ли е жив и се върнал към колата си. Навел се, издърпал закаченият отдолу велосипед и го измъкнал, след което го оставил в затревената площ. Свидетелят Б. подал сигнал на тел. 112 за настъпилия инцидент и след около 10 минути на място пристигнал полицейски патрул от РУ на МВР - гр. Димитровград, в който на смяна били свидетелите И.И. и В.Д.. Полицейските служители заварили на място създалата се пътна обстановка и тъй като имало опасност и от други инциденти поради струпването на автомобили, падналата мъгла и влошената пътна обстановка, решили да спрат автомобила напречно в лявата лента за движение, включително с цел запазване на местопроизшествието и предотвратяване на последващи прегазвания на тялото на пешеходеца. Извикали и още един полицейски патрул. И. от състава на автопатрула възприел на известно разстояние фигурата на човек, който светел с фенерче. Това бил подсъдимият М., който се приближавал към полицейската кола. М. обяснил какво е видял и решил да остане, за да даде показания. Оставил товарната композиция на бензиностанция в гр. Димитровград и дал проба за алкохол, взета с устройство тип „дрегер”. Бил му съставен АУАН за извършено от него нарушение на ЗДвП, след което му била взета и кръвна проба в ЦСМП – Димитровград. По идентичен начин на подсъдимия И. също била взета проба за алкохол с „дрегер”, както и кръвна проба. След извършена проверка на самоличността на пострадалия се установило, че същият е Д.П. Д,,***, живеел сам в Димитровград. Притежавал стар велосипед „Балкан”, който често използвал, тъй като преди време прекарал инсулт и по лекарско предписание се раздвижвал с карането на колело. Д. имал приятел (неустановено по делото лице), който живеел в с. Крепост, обл. Хасково, и понякога му гостувал, като отивал дотам с велосипеда си. Разследващите органи извършили оглед на местопроизшествието, а тялото на пострадалия било откарано за аутопсия.

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите П.М., С.П., И.Б., И.И., И.И., В.Д., А.Й., М.М.; обясненията на подсъдимите О.М. и И.И.; от приетите по делото химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина (л. 62 от ДП) и разпита на вещото лице Й.Д.; приетите по делото химически експертизи за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 02/02.01.2014 г. и №03/02.01.2014 г. (на л. 50 - 60 от ДП) с прочитане на заключението на вещото лице Д.Х.; приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на труп № 259/2013 г. (на л. 66 от ДП) и разпита на вещото лице д-р Х.Е.; приетата по делото първоначална автотехническа експертиза (л.74 – 90 от ДП) и разпита на вещото лице Д.Д.; приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л. 132-159 от делото) и разпита на вещите лица д-р Х.Е. и С.П.; приетата по делото повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л. 228 – 266 от делото) и разпита на вещите лица д-р Х.Е., Х.Р. и Н.А.; от протоколите и писмените материали от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК; както и от предявените по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства.  

Фактическата обстановка е изведена след обстоен анализ на събраните доказателства, като настоящият съдебен състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия, неясноти и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с които се установява какво е било точното разположение на пешеходеца върху платното за движение; от каква точка (или позиция) същият е бил забелязан от всеки един от свидетелите и от подсъдимите; какви са били техните възприятия в конкретната пътна обстановка (при условията на намалена видимост през тъмната част от денонощието, при гъста мъгла и мокра пътна настилка); какви маневри са предприети от подсъдимите при забелязване на препятствието; дали е имало съприкосновение между превозните средства и пешеходеца и в кои контактни точки; по какъв начин е протекъл причинно-следствения процес между отделните събития и действията на всеки един от участниците в движението при така създалата се пътна обстановка.

Свидетелят И.Б. е разпитван в с.з. от 14.05.2015 г., като е извършен и преразпит в с.з. от 25.02.2016 г. На основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК са прочетени показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство. По време на първия разпит в хода на съдебното следствие Б. посочва, че докато се е движел с управлявания от него лек автомобил „Ситроен” зад товарната композиция, управлявана от М., при наближаване на разклона до с. Крепост е забелязъл, как същата е извършила неочаквано „гъсенично” движение, без предварителни индикации, което е накарало свидетелят да се усъмни, че вероятно на платното за движение има някакво препятствие: „...При това в лявата лента забелязах, че всъщност камиона заобикаля човек с колело и в момента, в който го видях отляво, зад нас дойде друг автомобил, който вече удари така преминаващия човек” (л. 71 от делото). Според свидетеля, пешеходецът е пресичал пътното платно с колело, което е бутал до себе си, а камионът е извършил странната маневра за да го заобиколи, тъй като пострадалият се е намирал в лявата лента. Твърди се, че Д. е пресичал от посока с. Крепост към с. Горски извор, т.е. отдясно наляво, погледнато от позицията на свидетеля Б.. В момента, в който Д. се е намирал в лявата лента, се е появил автомобила на подсъдимия И., който не е могъл да го избегне и го е ударил. На уточняващ въпрос от страна на адв. Т. свидетелят уточнява, че според него в ситуацията на пътя пострадалият е пресичал платното от дясно на ляво и натъртва на факта, че е видял и възприел „с очите си” посоката на движение на пешеходеца, относно началната точка на пресичане (т.е. точката, от която Д. е тръгнал да пресича) се заявява: „...На осевата линия между двете платна, която в случая разрешава изпреварването, точно там забелязах самия велосипедист. За първи път забелязах този пресичащ велосипедист на осевата линия, в посока от дясно на ляво. Не съм видял как той е стигнал до осевата линия” (л. 73 от делото).  При преразпита на свидетеля в с.з. от 25.02.2016 г. отново се твърди, че в момента на преминаване на лекия автомобил „Опел Синтра” през тялото на пешеходеца, последният се е намирал в изправено положение: „... След като автомобилът мина през пешеходеца, нямаше как да видя, дали пешеходецът излиза след дирята на автомобила или отстрани на автомобила, защото след самия звук на удара веднага отбихме на място” (л. 210 от делото), и в допълнение: „... Категоричен съм, че камионът не е закачил пешеходеца. В момента на удара това, което видях е, че човекът не беше прехвърлен над колата, а ударът беше под колата”. Последното твърдение само по себе си изключва малко преди това заявеното, че пострадалият се е намирал в изправено положение в момента на удара, тъй като ако е бил изправен, същият е следвало да се преобърне във въздуха и да бъде изхвърлен над колата, а Б. твърди, че е имало удар под колата. В същото време обаче няма как да е било възприето и преминаване на автомобила върху тялото на пешеходеца, защото самият свидетел заявява, че не е могъл да види от къде е излязло тялото – изпод колата или отстрани на колата – защото веднага след звука е отбил вдясно. Тези вътрешни противоречия не са единствените. Видно от показанията, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК (на л. 43 от ДП), непосредствено след инцидента Б. дава не толкова категорични показания относно положението на пешеходеца и движението на същия: „... Чух сблъсък, като успях да видя силует на може би човек, който беше в лявата пътна лента, който мисля, че имаше до себе си колело. Видях как автомобилът ван, който впоследствие видях, че е „Опел Синтра”, удря препятствието пред себе си и завива рязко в ляво... след като „Опелът” удари препятствието на пътя през страничния си прозорец докато се изравнявах с „Опела” видях на пътното платно да лежи човек със колело на асфалта, който беше изплют изпод колата, той заедно с колелото лежеше в лявата лента”. От изложените по този начин показания, се установява, че в тях се откриват редица противоречия и неясни моменти. От първия разпит в хода на съдебното следствие може да се заключи, че Б. първо е видял как камионът заобикаля човек с колело, който се е намирал на осевата линия и е пресичал пътното платно от дясно на наляво. Говори се за съвсем ясно визуално възприятие, като свидетелят дори акцентира, че е видял „с очите си” движението на пешеходеца и се сочат редица подробности – свидетелят споделя, че в този момент не само е възприел движенията на пешеходеца и маневрата на подсъдимия М., но през ума му е минала мисълта, че пресичането на Д. по-скоро приличало на самоубийствено действие, тъй като след заобикалянето на товарната композиция Д. дори не се забързал. Освен това Б. забелязъл, че там нямало място за пресичане или някакво друго обозначение, което да указва, че може да се пресича. Следователно, в интервала от момента, в който Б. е видял пешеходеца до сблъсъка, в съзнанието на свидетеля се е оформила преценка за поведението на Д. и дори е имал време да констатира, че липсвало обозначено място за пресичане. Тази последователност от сетивни възприятия и оценъчна мисловна дейност не би била изключена при определени обстоятелства, но същата в конкретния случай е трудно установима. Обяснението се открива в показанията от досъдебното производство, когато Б. споделя, че първото му възприятие не е зрително, а слухово, тъй като първо той е чул звук от сблъсък, едва след което зрително е възприел препятствие на пътя. Важен момент е, че това препятствие не е възприето достатъчно ясно – свидетелят казва, че е видял „...силует на може би човек, ... който мисля, че до себе си имаше колело”. По този начин се поставя под съмнение достоверността на показанията, изложени в хода на съдебното следствие – звукът от сблъсъка няма как да е дошъл от товарната композиция, тъй като свидетелят неколкократно заявява, че същата е заобиколила препятствието на пътя, т.е. не е имала съприкосновение с него. При това положение, ако се приеме, че единственият възможен източник на звука от сблъсък е евентуално съприкосновение между лекия автомобил „Опел Синтра” и препятствието, тогава цялата последователност от възприятия на свидетеля се променя в обратна посока, защото зрителното му възприемане на случващото се е след слуховото възприятие, т.е. Б. е насочил погледа си към пешеходеца едва след като е имало удар. В този смисъл, показанията на свидетеля си противоречат, тъй като той няма как да е възприел извършването на маневра от товарната композиция, разположението на пешеходеца до осевата линия между двете ленти за движение и пресичането му отдясно наляво с бутане на колело, защото всички тези отделни събития са се осъществили преди да е имало какъвто и да било сблъсък и каквото и да било съприкосновение, от които да произтече доловеният от Б. звук. Следващ важен момент касае яснотата на зрителното му възприятие – свидетелят дори не е сигурен дали видяното от него е било човек, още по-малко къде се е намирал велосипеда и каква е била посоката на движение (дали пешеходецът е пресичал и дали това е било извършвано от дясно на ляво или по друг начин). В тази насока заявеното на досъдебното производство се отличава със завишена степен на вероятност (но не и на сигурност) и указва за наличието на известно колебание в показанията. Макар и това колебание да е все пак преодолимо с оглед обективните находки на местопроизшествието, то обуславя следващото изказване на свидетеля: „...Видях как автомобилът ван, който впоследствие видях, че е „Опел Синтра”, удря препятствието пред себе си и завива рязко в ляво...”. Тъй като Б. не е възприел достатъчно отчетливо препятствието, не е ясно какво всъщност според него е ударил лекият автомобил – пешеходецът или колелото, или и двете едновременно. От друга страна, се сочи, че докато колата на свидетеля се е изравнявала с автомобила на подсъдимия И., през страничният прозорец Б. е видял на асфалта да лежи човек с колело, който бил „изплют изпод колата”. По време на преразпита си в с.з. от 25.02.2016 г. обаче свидетелят твърди, че пешеходецът е бил в изправено положение в момента на удара и е нямало възможност да види, дали пострадалият излиза изпод дирята на автомобила или встрани от същия, защото след звука от удара лекият автомобил „Ситроен” е отбил веднага вдясно. Отново е налице противоречие в показанията на свидетеля. То се засилва още повече, ако се допусне, че след звука от удара Б. е отбил вдясно, въпреки че както се посочи по-горе последователността на възприятията сочи, че свидетелят първо е чул звук от сблъсък, след което е видял пострадалия на пътното платно, а точно в този момент лекият автомобил „Опел Синтра” е извършвал изпреварваща маневра. Ако свидетелят веднага след звука от удара е спрял лекия си автомобил, тогава остава неясно как едновременно с това е видял пострадалия, преминаването върху същия на лекия автомобил, управляван от подсъдимия И., и „изплюването” на тялото изпод автомобила.

В обобщение, констатираните противоречия не дават възможност на съда да кредитира изцяло показанията на свидетеля Б.. Те се кредитират само в онези техни части, които изключват неточните и неясни моменти. В този смисъл, съдът кредитира свидетелските показания от досъдебното производство като дадени непосредствено след инцидента, когато паметовите следи и възприятията на свидетеля са били най-ясни, но само в частта, в която се твърди, че първо е бил доловен звук от сблъсък; след това е забелязан пострадалият и воденото от него колело, без да може да се уточни със сигурност дали същият е бил в изправено, седнало или легнало положение; възприемането с част от зрението на сблъсък между лекият автомобил „Опел Синтра” и „препятствието”, без да е уточнено, дали под „препятствие” се разбира съприкосновение само с колелото, или само с тялото на пострадалия, или и с двете едновременно. Не се кредитират в останалата част показанията на свидетеля Б. досежно това как при изпреварващата маневра на подсъдимия И. при изравняването на двата автомобила е възприел през страничното огледало как на асфалта е лежал човек, който е бил „изплют” изпод колата. По отношение на показанията от първия разпит по време на съдебното следствие в с.з. от 14.05.2015 г. съдът не кредитира онази част от тях, при която се твърди, че свидетелят първо е видял пресичането на пешеходеца от дясно на ляво, бутайки до себе си колело, и неговото прегазване от автомобила на подсъдимия И.. Последното обстоятелство, макар и да е от ключово значение, не се установява безспорно и категорично – движейки се след товарната композиция на разстояние около 15-20 м, при намалена видимост в тъмната част от денонощието и при гъста мъгла, при наличие на изпреварваща маневра от страна на подсъдимия И. и при извършване на неочаквана избягваща маневра на камиона, свидетелят първо е чул звук от сблъсък, но не се установява какво точно е било ударено, и след това е погледнал, за да види какво става, но няма как да е видял и запомнил толкова детайлни подробности, касаещи пресичането на пострадалия в посока от с. Крепост към с. Горски извор. От преразпита в с.з. от 25.02.2016 г. съдът кредитира онези показания, в които свидетелят заявява, че пострадалият не е бил прехвърлен над колата, а е имало удар под колата. Последното обаче не означава, че Б. е възприел ясно какво точно е било ударено – колелото или пешеходецът.

Единственото, в което Б. е сигурен по време на всички разпити, е, че камионът не е имал никакво съприкосновение с пострадалия. Това твърдение също се кредитира от настоящия състав като важно уточнение относно положението на товарната композиция и пешеходеца едно спрямо друго и маневрата, предприета от подсъдимия М.. Не се установяват противоречия или неясноти в останалите показания на Б. – относно действията му след като е отбил колата си встрани, излязъл е от нея, започнал е да ръкомаха на пристигащите коли, за няколкократните прегазвания от тях на тялото, за обаждането му до тел. 112 и подаването на сигнал за инцидента, завършило с посрещането на полицейския патрул.

Свидетелят И.И. е разпитан в с.з. от 14.05.2015 г., като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК са прочетени показанията му, дадени на досъдебното производство, и е извършен преразпит в с.з. от 25.02.2016 г. И. е пътувал заедно със свидетеля Б. в лекия автомобил „Ситроен”, като се е намирал на мястото до шофьора, т.е. отдясно на Б.. И. потвърждава казаното от него на досъдебното производство относно разположението на пешеходеца върху платното за движение: „… Точно така беше, както е записано. Аз видях, че човекът беше на земята преди да бъде ударен от другия автомобил. Човекът и колелото бяха на земята и той просто се опитваше да стане. Общо взето колата го удари някъде по главата, но със сигурност човекът не беше прав. Преди да го удари колата, човекът беше седнал с гръб към посоката на движение напред и колелото трябва да е било до него. Убеден съм, че човекът не беше прав, нито колелото е било право и може би се опитваше да се измъкне от платното  или да стане. Не мога да кажа дали автовозът го е ударил, не мога да съм сигурен. Убеден съм, че човекът не беше прав, на 100 %...” (л. 74 от делото). По отношение на позицията, от която е видял случилото се, свидетелят И. твърди, че лекият автомобил „Ситроен” се е намирал малко по-напред спрямо автомобила „Опел Синтра”, който в този момент е предприел маневра за изпреварване. Свидетелят определя по своя преценка, че разстоянието между предницата на автомобила „Ситроен” и предницата на другия автомобил, е била не повече от 5-6, максимум 7 метра, но със сигурност автомобилът „Опел Синтра” не се е намирал пред „Ситроен”-а. На уточняващ въпрос от страна на адв. Т. свидетелят заявява, че чул удар: „…Чух, че има удар. Аз го чух и го видях, че той го прегази” (л. 76 от делото). По време на преразпита в с.з. от 25.02.2016 г. свидетелят посочва: „…човекът беше с колело и аз го видях, когато беше на земята. Видях човека вече в момента на удара, преди или след удара, не мога да определя. Човекът беше паднал на земята, на асфалта, опитваше се да се изправи. Доколкото си спомням в момента на удара, човекът беше ниско долу. Още повече, че в цялата тази ситуация аз не съм карал автомобила, а се возех и някак си идвам много встрани… Да, видях, че имаше колело. Не мога да кажа дали колелото е било преди или след пешеходеца. Единствено си спомням самия удар. В последния момент видях какво се случва. Не виждах да пресича или да се движи човек по асфалта... Според това, как човекът се опитваше да се изправи, не мога да определя посоката на движение на самия човек с колелото, но беше с лице надолу към гр. Димитровград, с гръб към автомобила, който го удря.” (л. 211 от делото). На досъдебното производство в разпит от 13.01.2014 г. свидетелят разказва: „… При това намаляне на скоростта видях, че на пътното платно около осовата линия не мога да кажа къде точно, дали от лявата й страна или от дясната, да стои на пътя човек, същият беше седнал, не беше прав, до него на пътя имаше колело, беше легнало на пътя. В следващия момент видях как автомобил, който се движеше в лявото пътно платно, не знам каква марка беше, мисля, че „Опел” като ван, същият наби спирачки и въпреки това удари човекът на пътното платно и след удара колата му се озова в тревната площ между пътните платна и спря… Аз не съм видял дали шофьорът на автовоза е закачил човекът на пътното платно. Аз видях, че автомобилът го удря, който караше в лявата пътна лента, мисля, че „Опел”. И след това видях човекът да лежи в лявата пътна лента на около 5-6 метра зад автомобила…” (л. 44 от ДП).

В показанията от първия разпит в с.з. от 14.05.2015 г. се установява противоречие относно позицията на пострадалия – от една страна, същият се е намирал на земята (т.е. за съда това означава, че е лежал на земята), а от друга страна, Д. бил седнал с гръб към посоката на движение. Със сигурност се твърди, че не се е намирал в изправено положение. Установява се и известно противоречие, идентично с установеното в показанията на Б., относно последователността на възприятията – твърди се, че първо е било зрителното възприятие, но впоследствие на уточняващите въпроси свидетелят И. заявява, че първо е чул удара и след това е видял прегазване. По време на преразпита от 25.02.2016 г. твърденията на И. стават още по-неясни, тъй като описвайки самото зрително възприятие свидетелят е още по-разколебан в показанията си, защото не може да уточни дали е видял Д. „…в момента на удара, преди или след удара, не мога да определя”. Но се поддържа, че пешеходецът се е намирал ниско долу. Несъответствията стават още по-очевидни с изказването, че човекът се опитвал да се изправи. Остава неясно как свидетелят е възприел и си спомня с подробности, че пострадалият се е намирал с гръб към автомобила и се е опитвал да се изправи, а в същото време се твърди, че е бил ниско долу и не може дори да се конкретизира дали е видял местоположението му преди, по време или след удара. В същото време се указва, че е видян самият удар, т.е. съприкосновение между автомобила на подсъдимия И. и препятствието на пътя, но веднага се уточнява, че това е станало в последния момент, т.е. говори се за един изключително кратък интервал от време, може би граничещ със секунди. Ако обаче свидетелят не е видял пешеходецът да пресича пътното платно или да се движи върху асфалта, тогава няма как да бъде дефинирано възприятието му, че според него Д. се е опитвал да се изправи. Липсва каквото и да било възприятие на колелото – дали се е намирало до пешеходеца, от коя страна, в каква посока, дали е било ударено от лекия автомобил „Опел Синтра” или то е останало извън контактните точки на съприкосновение.   

Показанията на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, предоставят различна информация – твърди се, че Д. бил седнал (докато на останалите два разпита в хода на съдебното следствие, същият се е намирал ниско долу, на земята, т.е. в легнало положение), като положението му е някъде около осевата линия, но не може да се каже дали е било отдясно или отляво на линията. Ако е било от дясната страна на осевата линия, тогава излиза, че Д. е следвало да се окаже в тази половина от платното за движение, в която се е движел лекият автомобил „Ситроен”, а не пред лекия автомобил „Опел Синтра”. От друга страна, се говори за удар в лявата пътна лента, но при неустановено първоначално положение на пешеходеца (дали в лявата или в дясната пътна лента), се поставя под въпрос как свидетелят зрително е възприел удар, осъществен в лявата пътна лента.

Към така описаните противоречия в показанията на свидетеля, следва да се има предвид и друг особено съществен момент – позицията, от която И. е възприел инцидента. Както се посочи по-горе, той е седял на мястото до шофьора. Ако се приеме, че въпреки липсата на сигурност относно местоположението на пешеходеца, все пак последният се е намирал в лявата пътна лента, тогава следва да се отбележи и ограниченият ъгъл, от който свидетелят е имал възможност да придобие зрителни възприятия. Това означава, че от мястото, на което се е намирал свидетеля, погледът му следва да е преминал покрай редица детайли от обстановката, явяващи се зрителни препятствия – до него се е намирал свидетелят Б., който е управлява лекият автомобил „Ситроен”, покрай горната част на седалките (не може да се установи дали същите са били снабдени с подглавници, тъй като не са били обект на изследване от страна на автотехническата експертиза), покрай левият опорен панел на каросерията на автомобила (за който е закрепен предпазният колан за шофьорското място), през страничното стъкло на задната лява врата, в посока към предницата на лекият автомобил „Опел Синтра”, който в този момент е извършвал изпреварваща маневра, но според думите на свидетеля се е намирал малко по-назад, приблизително на равнището на задната лява врата. И цялата тази верига от обективно съществуващи предмети и детайли от интериора на лекия автомобил „Ситроен” е била преодоляна от свидетеля, който е възприел случващото се – при положение, че към всичко това следва да се прибави и скоростта, с която се е движел „Ситроен”-а. Тази обстановка, при която И. е наблюдавал случващото се, определено се характеризира с известна фактическа усложненост, която несъмнено оказва влияние върху възприятията на свидетеля, доколкото същият е трябвало да асимилира бързо развилите се събития в рамките на броени секунди.

В обобщение, като отчита гореописаните противоречия и несъответствия в свидетелските показания, както и обективните характеристики на фактическата ситуация, в която свидетелят е бил принуден да възприеме инцидента, съдът достига да извода, че могат да се кредитират само онези показания, съгласно които след извършване на заобикалящата маневра от страна на товарната композиция, управлявана от подсъдимия М., свидетелят И. е видял, че на пътното платно има пешеходец с колело, който се е намирал в легнало положение на асфалта (ниско долу) в лявата пътна лента и в момента, в който е видял препятствието, лекият автомобил „Ситроен” на практика се е изравнявал с пешеходеца и вече го е подминавал, но тъй като точно тогава лекият автомобил „Опел Синтра” е извършвал изпреварваща маневра и се е намирал малко по-назад спрямо „Ситроен”-а, се е осъществил удар, звукът от който свидетелят е доловил, и едва след спирането на колата в аварийната лента вдясно, слизайки от нея И. ясно е различил тялото на пешеходеца да лежи в лявата пътна лента. Съдът приема, че не следва да се кредитират онези показания, според които свидетелят И. е възприел пострадалият Д. да пресича платното за движение или да бута колелото до себе си, възприел е същият да се намира в седнало положение (както се твърди по време на разпита в с.з. от 14.05.2015 г.) или да се опитва да се изправи с гръб към движението и в посока към гр. Димитровград, или да е видял пряко лекият автомобил „Опел Синтра” да удря Д. в областта на главата, тъй като при разположение на тялото на пострадалия ниско долу, лежейки върху самото пътно платно, равнището, до което достига в горната си част задната лява автомобилна врата и от където започва страничното стъкло, не биха позволили на свидетеля И., който се намирал на мястото до шофьора, да възприеме почти диагонално назад с погледа си евентуален удар и да го възпроизведе толкова ясно и отчетливо. Всъщност, от позицията, в която се е намирал, може да се приеме със сигурност, че той е чул само звук от удар („…Чух, че има удар. Аз го чух и го видях, че той го прегази” - л. 76 от делото), и едва впоследствие, след като е слязъл от „Ситроена”-а е възприел лежащото на асфалта тяло на пострадалия („И след това видях човекът да лежи в лявата пътна лента на около 5-6 метра зад автомобила…” - л. 44 от ДП). Подобно свързване на отделните възприятия не може да се изключи като възможност и напълно вероятна последица от натрупването на интензивни впечатления за кратък интервал от време в условията на една неочаквана и екстремна ситуация, при която е нормално да възникнат затруднения в отчетливото открояване на отделните събития. В този смисъл, долавянето на звук от удар впоследствие е било свързано логически от свидетеля с лежащото на асфалта тяло, като е приел, че второто се явява резултат от първото.     

Свидетелят И. е еднопосочен само в твърденията си, че не е видял товарната композиция да удря пострадалия и не може да бъде сигурен в подобно твърдение. В тази насока показанията му се кредитират изцяло от съда. Не се установяват противоречия или неясноти и в останалите показания на И. – относно спирането на колата встрани в аварийната лента, опитите му съвместно с Б. да ръкомаха на пристигащите коли, за няколкократните прегазвания от тях на тялото и за идването на полицейския патрул.

Свидетелят И.И.,***, е разпитан в с.з. от 14.05.2015 г., като е извършен преразпит в с.з. от 14.01.2016 г. и в с.з. от 25.02.2016 г. Показанията му касаят събития, които се явяват последващи, т.е. развили се след инцидента и предоставят информация какво се е случило след пристигането на място на полицейския патрул. За запазване следите от местопроизшествието полицейските служители са спрели колата перпендикулярно в лявата пътна лента, където се е намирало тялото на пострадалото лице, но свидетелят няма ясни спомени как точно е било разположено тялото. Показанията на И. съвпадат с обясненията на подсъдимия М., че се е опитвал с фенер да сигнализира идващите автомобили. Освен това от свидетелските показания се потвърждава разположението на лекия автомобил „Опел Синтра” в зелената разделителна ивица между двете пътни платна, разположението на колелото, както и влошената пътна обстановка – намалена видимост, гъста могла, мокра пътна настилка.

Аналогични са и показанията на свидетеля В.Д., участвал заедно със свидетеля И. в полицейския патрул, който първи е пристигнал на местопроизшествието. Свидетелите А.Й. и М.М. са участвали в другия полицейски патрул, който е дошъл впоследствие, тъй като Д. и И. са преценили, че с оглед на усложнената пътна обстановка и интензивното движение по това време, вероятно ще им е необходимо допълнително съдействия от страна на техните колеги. Й. и М. потвърждават влошената пътна обстановка, но в останалата си част показанията им са лаконични, тъй като те са се разположили да регулират движението в другото пътно платно, т.е. в платното на идващите в посока от гр. Димитровград към гр. Хасково. Намирали са се на около 150 - 200 метра от самото местопроизшествие и в този смисъл не са имали възможност да получат преки впечатления за случилото се.  

От показанията на свидетелите П.М. и С.П., като наследници на пострадалия Д., се извличат данни, относими към някои моменти от личния живот и здравословното състояние на техния баща. Установява се, че баща им живеел в кв. „*****” в гр. Д.. Преди няколко години Д. претърпял инсулт, но след това постепенно се възстановил. По лекарски предписания карал колело, което използвал постоянно по различни маршрути. Наведени са твърдения, че пострадалият е имал приятели в с. Крепост, на които понякога гостувал. Това обстоятелство кореспондира с движението на Д. непосредствено преди инцидента, тъй като местопроизшествието се е случило до разклона за с. Крепост. Липсва възможност обаче да се определи дали точно в момента на произшествието Д. се е връщал от гостуване в с. Крепост и е отивал към гр. Димитровград, или напротив – тепърва е отивал от Димитровград към с. Крепост. В тази насока разследващите органи не са положили усилия и за установяване на лицето, за което се предполага, че е било приятел на Д. и е живеело в с. Крепост, като евентуалните сведения в тази насока са можели да отстранят окончателно съмненията за посоката на движение на пострадалия (връщал се или отивал към с. Крепост).

Обясненията на подсъдимите О.М. и И.И. следва да бъдат ценени с особено внимание в случая, тъй като с тяхна помощ се прецизират някои съществени моменти от инцидента.

Подсъдимият М. твърди, че пътувайки по пътя от Хасково към Димитровград е предприел изпреварване на два леки автомобила, като не може със сигурност да заяви дали са били лекият автомобил „Ситроен” на свидетеля Б. и лекият автомобил „Опел Синтра” на другия подсъдим. След изпреварването им той се е прибрал отново в дясната пътна лента: „… Продължих, прибрах се в моята лента, продължих още малко да карам и в същото време видях нещо като човек от лявата страна на осевата линия, стресна ме и завих рязко надясно. Не мога да го отразя като прав човек, видя ми се, че е долу ниско. В първия момент не можах да го определя като човек. Предполагам, че ако е бил прав, бих могъл да го различа като прав човек, нещо като черно петно. Стреснах се и завих рязко надясно, силно надясно, това е реакция, почти щях да захлупя камиона. От там спрях в аварийната лента, върнах се назад, за да видя какво става, взех фенерче и в момента, в който приближих, видях друг автомобил да минава през този човек. Човекът вече лежеше на пътя. Всички бяха вече спрели – подсъдимият беше спрял, тези които бяха зад мен със сивата кола, също бяха спрели, дори бяха слезли момчетата от колата и ги попитах: „видяхте ли какво се случи, какво видяхте”, а те ми казаха, че аз съм го заобиколил, но този зад мен го е сгазил. Това бяха техните думи, на едно от момчетата. Дефакто пред мен, в тревната част между двете платна видях „Опел”, син на цвят – третия със запалени фарове и видях как шофьора измъкна от под автомобила колелото и го хвърли някъде до него, не мога да определя къде точно го хвърли…” (л. 111 от делото). Първоначалното възприятие на подсъдимия не е особено отчетливо – той различава на пътното платно препятствие, което оприличава на човек, но поради намалената видимост и неочакваната му поява той вижда „…нещо като човек… в първия момент не можах да го определя като човек”. Въпреки неяснотата на това възприятие, самият факт на поява на едно изненадващо препятствие на платното за движение веднага го е накарало да предприеме маневра за избягване на евентуалния сблъсък. Препятствието обаче се е намирало не къде да е, а „от лявата страна на осевата линия”. Следователно, според М. пешеходецът се е намирал в лявата пътна лента, а не в дясната пътна лента. Въпреки това близостта на Д. до осевата линия е била приета от М. като опасност за движението и той е предприел заобикаляща маневра, която е разбираема с оглед габаритите на товарната композиция, тъй като дори и движейки се в дясната пътна лента, тя би могла да закачи или да засегне по друг начин всеки един обект, намиращ се в близост до осевата линия, макар и от лявата й страна. Това уточнение на М., че пострадалият се е намирал в лявата пътна лента изяснява, че Д. не е извършвал пресичане на пътното платно отдясно наляво или в обратна посока, а се е намирал в неподвижно положение в лявата пътна лента. По-същественото в случая е, че подсъдимият възприема пострадалия като разположен ниско долу, но не и като изправен човек. Този детайл допълва представата за разположението на Д. – той се е намирал от лявата страна на осевата линия, т.е. в лявата пътна лента, ниско долу, т.е. или се е намирал в седнало или в лежащо положение върху асфалта, но не е бил изправен и не е извършвал пресичане на пътя. На уточняващ въпрос М. изяснява: „…Тялото беше в лявата лента, ако разглеждаме лявата лента, тялото беше по-вляво някъде към метър от осевата линия. Възприех обекта от лявата страна на осевата линия преди да направя обезопасителната маневра. След като спрях камиона, когато го видях, обектът беше горе-долу на същото разстояние от осевата линия, като ширина…” (л. 113 от делото).

Не по-малко важни са и следващите обяснения на М. – относно действията му след като е спрял в аварийната пътна лента. Той е слязъл от камиона и се е върнал назад, за да види какво се е случило, като е носел със себе си фенерче. Точно тогава той вижда как „друг автомобил минава през този човек”. Но това, което е видял М., няма как да е бил лекият автомобил „Опел Синтра”, управляван от подсъдимия И., тъй като М. подчертава, че „всички вече бяха спрели – подсъдимият беше спрял, тези, които бяха зад мен със сивата кола, също бяха спрели…”. Следователно, в същия момент, в който М. възприема, че друг автомобил преминава върху тялото на Д., лекият автомобил „Опел Синтра” и лекият автомобил „Ситроен” вече са преустановили движението си и обективно не е имало възможност някой от тях, още по-малко автомобилът на подсъдимия И. да е преминал през тялото на Д.. Напротив, когато М. вижда прегазването на пострадалия, в този момент подсъдимия И. вече е спрял колата си, слязъл е от нея и се е навел, за да измъкне закаченото под нея колело. Очевидно, това е бил някой от следващите автомобили, за които вече се установи, че неколкократно са прегазвали тялото на пострадалия. Това е изяснено и с помощта на уточняващ въпрос от страна на държавното обвинение: „… При връщането си на мястото, където беше произшествието, видях, че случайна кола премина през човека. Другият автомобил (автомобилът на другия подсъдим) си беше в тревната площ, т.е. той вече беше спрял” (л. 112 от делото). От тези показания на М. може да се направи извод, че той няма преки възприятия за този кратък интервал от време, през който е извършил заобикалянето, спрял е в аварийната лента и е слязъл от камиона. Когато М. обяснява какво са му отговорили свидетелите, пътуващи в лекия автомобил „Ситроен”, той всъщност възпроизвежда казаното от тях – „…а те ми казаха, че аз съм го заобиколил, но този зад мен го е сгазил”, но не и свои преки впечатления.

В обясненията си подсъдимият И. твърди: „…Аз карах отляво и видях осевата линия и нещо черно, което му се падаше малко надясно. Автомобилът „Ситроен” мисля, че вече беше от десния край. Видях нещо тъмно, веднага натиснах спирачки и завъртях волана на ляво и спрях в средната лента. Завъртях волана наляво, защото карах в лявата лента, а той ми беше на десния фар, за да мога да го избегна по-лесно. Спрях в средата между двете платна и видях, че имаше колело под колата, веднага изтичах назад, за да видя какво става и на 15-20 метра имаше човек на платното” (л. 114 от делото). Както и при подсъдимия М., И. също не успява да различи съвсем ясно какво е видял в първия момент – говори се за обект с неясна форма. Едва впоследствие той установява, че става дума за човек, облечен с черно яке: „…Това, което първоначално видях като нещо черно и дори после видях, че човекът беше с черно шушляково яке. Колелото беше по-малко и сглобяемо, с което не може да се отиде никъде”. Но това са впечатления от по-късен момент, вече след спирането на автомобила в затревената площ и изваждането на колелото, намиращо се изпод него. В момента на възприемане на препятствието на пътя, И. дори не може да различи съвсем ясно какво се е изпречило пред колата му. Това, което подсъдимият различава, е посоката, в която се е намирало препятствието – „малко надясно” спрямо собствената му позиция на водач в лекия автомобил „Опел Синтра”. А маневрата на И. е силно наляво, за да избегне сблъсъка. И вторият важен момент – препятствието се е намирало на земята. Подсъдимият И. е категоричен, че не е имало високо изправен обект пред колата: „Да, това черното беше на земята, а ако беше право, няма как да не го заобиколиш”.

На следващо място, И. прави важно отбелязване и в друга насока: „…Когато спрях автомобила, първо погледнах отпред и веднага отидох отзад. Обектът беше отзад на пътя, на един метър вляво от осевата линия, т.е. в лявата лента на един метър от осевата линия, на разстояние 15-20 метра зад моята кола… Тялото беше обърнато с главата към Димитровград, по протежение на пътя, успоредно на осевата линия, по гръб на асфалта”. Следователно, обясненията на И. кореспондират в тази си част с обясненията на М., който (както беше посочено по-горе) също уточнява, че в момента на възприемането му препятствието се е намирало в лявата лента, на около метър от осевата линия. Нещо повече, М. възприема тялото на пострадалия в това положение преди да направи обезопасителната маневра и то се намира в същото положение, когато слиза от камиона, след като е чул удар отзад, т.е. тялото се е намирало в това положение както преди, така и след преминаването на автомобилите. И. също твърди, че тялото се е намирало в лявата лента на един метър от осевата линия, т.е. обясненията им са еднопосочни – на тази основа трудно може са приеме, че при евентуален сблъсък (или съприкосновение) на някое от превозните средства с тялото, последното неизменно е продължавало да се намира в едно и също постоянно положение. В тази връзка следва да се коментират и заключенията на назначените по делото експертизи, изложени по-долу.  

По делото са приети химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина (л. 62 от ДП) и химически експертизи за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 02/02.01.2014 г. и №03/02.01.2014 г. (на л. 50 - 60 от ДП). С първата от тях е определена концентрацията на алкохол в кръвта на починалия Д. Д., а с останалите две – концентрацията на алкохол в кръвта на двамата подсъдими. Първата експертиза установява, че е налице концентрация на алкохол 0,20 % в кръвта на Д.. Останалите две експертизи са отрицателни – не е установена концентрация на алкохол в кръвните проби на двамата подсъдими. Въпреки наличието на 0,20 % алкохол в кръвната проба на Д., настоящият състав приема, че тази концентрация не е от релевантно значение за обстоятелствата по делото, тъй като подобно минимално количество алкохол едва ли е могло да даде своето отражение върху поведението на пострадалия непосредствено преди инцидента.  

По делото са приети също така съдебно-медицинска експертиза на труп № 259/2013 г. (на л. 66 от ДП) и разпитано вещото лице д-р Х.Е., първоначална автотехническа експертиза (л.74 – 90 от ДП) с разпит на вещото лице Д.Д., комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л. 132-159 от делото) и разпит на вещите лица „д-р Х.Е. и С.П., както и повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л. 228 – 266 от делото) с разпит на вещите лица д-р Х.Е., Х.Р. и Н.А..

Съдебно-медицинската експертиза на труп се кредитира изцяло. Нейните констатации относно това, че част от травмите са причинени приживе, а други при спряла сърдечна дейност, т.е. след смъртта, както и за наслагване на различни травматични увреждания в резултат на многократните прегазвания на тялото от преминаващите автомобили, намират своето продължение в следващите комплексни експертизи.

Съдът отчита спецификите на всяка една от назначените автотехнически експертизи – първоначална, комплексна и повторна комплексна, както и формулировката на задачите при всяка една от тях. Настоящият съдебен състав отдава приоритет основно на заключенията, визирани в повторната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, доколкото смята, че изчерпателността на отделните задачи дава най-пълен отговор на всички въпроси, които са били предмет на разглеждане и от предходните експертизи. От друга страна, следва да се отчита и фактът, че всяка една от експертизите изгражда своите заключения основно на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите, което налага изводите да бъдат изграждани в съответствие с приетото по-горе относно коя част от гласните доказателства се кредитира, и коя – не.

При определяне мястото на прегазване на пешеходеца вещите лица приемат, че лекият автомобил „Опел Синтра”, управляван от подсъдимия И., се е движел в лявата пътна лента, в процес на изпреварване на лекия автомобил „Ситроен” на дистанция от автовоза от 23-24 м и на разстояние около 1 м западно от надлъжната прекъсната разделителна линия до странична дясна част на автомобила. От своя страна, посоката на движение на пешеходеца е определена перпендикулярно на платното за движение в посока изток-запад (л. 242 от делото). Тази констатация следва да бъде съпоставена с обясненията на двамата подсъдими, според които тялото на Д. се е намирало на около 1 м от лявата страна на осевата линия на платното за движение. При това положение, ако лекият автомобил „Опел Синтра” се е движел също на разстояние около 1 м западно от разделителната линия, тогава логиката сочи, че автомобилът е трябвало да премине директно върху тялото на пешеходеца, и при това по такъв начин, че преминаването е следвало да се осъществи с прегазване от предната дясна гума и (при непроменено разположение на тялото) също така от задната дясна гума. Както обаче вещите лица ще установят в следващите си констатации, липсват каквито и да било данни за следи от подобно прегазване било по дясната част на предната броня на лекия автомобил „Опел Синтра”, било по която и да е от гумите на автомобила. Що се отнася до посоката на движение на самия пешеходец, тя е посочена перпендикулярно на пътното платно в посока изток – запад, т.е. в направление от с. Крепост към с. Горски извор (или към зелената разделителна ивица между двете платна за движение, която се намира в същата западна посока). Подобна посока на движение обаче може да се приеме, само ако се допусне, че пешеходецът в момента на приближаването на превозните средства след разклона при с. Крепост е извършвал пресичане на пътното платно. Видно от по-горе изложения коментар на показанията на свидетелите Б. и И., пътували в лекия автомобил „Ситроен”, подобно пресичане не може да се приеме за установено със сигурност. По-скоро то представлява вероятност, която е допусната от вещите лица, за обяснение на създалата се пътна ситуация. В този смисъл, тази част от експертизата се разглежда от съда не като фактическа констатация, а като предположение за посоката на движение на пострадалия.

Следва да се подчертае, че в с.з. от 02.06.2016 г. при разпита на вещото лице Х.Р., същият заявява, че „… в момента, когато се открива видимостта, автомобилът, който е предприел изпреварване и се движи на около 1 м западно от осевата надлъжна разделителна линия, той се движи на около 3 м от предната част на лекия автомобил „Ситроен”. Това изявление на вещото лице не се кредитира от съда. На първо място, то не е отразено в самата експертиза и представлява допълнително уточнение в с.з. На следващо място, констатациите в експертизата са основани на свидетелските показания по делото. Не става ясно на кои показания се позовава вещото лице, за да приеме, че лекият автомобил „Опел Синтра” се е намирал на около 3 м по-напред от лекия автомобил „Ситроен”. Съдът кредитира в тази насока показанията на свидетеля И.И., който твърди, че процесният автомобил „Опел Синтра” се е намирал в процес на изпреварване, но малко по-назад, приблизително на равнището на задната лява врата на лекия автомобил „Ситроен”. В този смисъл, горецитираното уточнение на вещото лице в с.з. се приема само като предположение относно разположението на „Опел Синтра” в момента на удара.      

При определяне скоростите на движение на процесните автомобили и пешеходеца непосредствено преди произшествието е посочено, че при огледа на мястото не са регистрирани спирачни или други следи от автомобилите. Поради тази причина скоростта им е определена единствено по показанията на водачите. Прието, че скоростта на движение на товарната композиция е 70 км/ч, на лекия автомобил „Опел Синтра” – 70 км/ч, на лекия автомобил „Ситроен” – 60 км/ч, а на пешеходеца – 1,42 м/сек. Липсата на обективно изследване на самите превозни средства и на следите върху пътното платно е обусловило позоваването от вещите лица единствено на свидетелските показания за определяне скоростта на движение. Доколкото същата представлява физическа величина, която обичайно следва да бъде установявана с други научни методи, тази констатация се приема с необходимата доза условност при невъзможност скоростта на превозните средства да бъде установена по друг начин.

Във връзка със скоростта на движение и при използване на специална формула за изчисляване на опасната зона за спиране е посочено, че за автовоза тя е 89,06 м, а за лекия автомобил „Опел Синтра” – 66,79 м. (л. 243 от делото). Очевидно, при ненадейното изникване на пешеходеца на пътното платно и при така описаните стойности на опасната зона за спиране, всеки един от двамата подсъдими е успял да положи максимални усилия за избягване на евентуалния удар, доколкото това е било възможно при конкретната пътна обстановка. Не следва да се забравя, че опасната зона за спиране в настоящия случай следва да бъде обвързана и с метереологичните особености – гъста мъгла, движение през тъмната част от денонощието, мокра пътна настилка.

За определяне на техническата възможност за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие вещите лица констатират, че при сравняване видимостта пред лекия автомобил „Опел Синтра”, която е била около 15 м, разстоянието, което същият е следвало да измине във момента на забелязване от водача на пешеходеца, времето за сработване на спирачната уредба и времето за нарастване на спирачното закъснение (26,24 м), се стига до заключението, че водачът не е имал техническа възможност да спре или да отклони автомобила в ляво за заобикаляне на пострадалия Д. (л. 245 от делото). Тази констатация представлява един от спорните моменти в експертизата. Изследвана е възможността за заобикаляне на пострадалия, аналогично на заобикалянето, извършено от подсъдимия М.. Отрицателният отговор обаче не води автоматично до извода, че лекият автомобил „Опел Синтра” е този, който е ударил пострадалия, защото макар и да не успява да спре или да заобиколи пешеходеца по начин, сходен с този на товарната композиция, останалите доказателства по делото сочат, че подсъдимият И. все пак е успял да отклони максимално наляво превозното средство. Това отклонение, разбира се, не представлява „заобикаляне” в същинския смисъл на думата, тъй като такова би било налице, ако след изменение на траекторията на движение лекият автомобил отново се върне в първоначалната си траектория – в случая, както е известно от приетата по делото фактическа обстановка, лекият автомобил „Опел Синтра” се отклонява силно наляво и спира принудително в зелената разделителна ивица между двете платна за движение, без да се връща към първоначалната си траектория.

В съответствие с установените параметри на движещите се превозни средства, е установено, че максималната скорост на движение, при която произшествието е било предотвратимо, за автовоза тя е 20,4 км/ч, а за лекият автомобил „Опел Синтра” – 24,3 км/ч. (л. 245 от делото). Сравнени с по-горе установените скорости на движение (на базата на свидетелските показания), става ясно, че двете превозни средства са се движели с по-голяма скорост от тази, при която произшествието е можело да бъде предотвратено.

Изследвана е и възможността за безопасно заобикаляне на пешеходец, бутащ велосипед, чрез маневра от дясно, крайният извод от което гласи, че водачът на товарния автомобил не е разполагал с достатъчно разстояние за извършване на маневрата, а отклонението на автомобила е започнало на разстояние 16,10 м след позицията на пешеходеца. В процеса на преминаване покрай позицията на пешеходеца, водачът на автовоза не е имал техническа възможност да осигури странично разстояние за безопасното му заобикаляне при установена позиция на пешеходеца и велосипеда (л. 246 от делото). Това е вторият спорен момент в експертизата и съдът не кредитира заключението на вещите лица в тази му част. Налице е противоречие между отговора на тази задача и отговорът, който вещите лица впоследствие са дали на други два въпроса в експертизата. При отговор на въпроса може ли да се определи дали е имало досег на пострадалия с автовоза, т.е. пряк директен контакт, е прието „...че е малка вероятността за пряко директен контакт на специалния товарен автомобил – автовоз „Мерцедес Актрос” с велосипеда. Ако е имало такъв, то е трябвало да останат следи в предна лява или странична лява част на автовоза със задна лява част на велосипеда... не се забелязват следи от пряк контакт между двете превозни средства на височина на следата в лявата част на товарния автомобил на 0,40 м от терена, при височина на задната част на велосипеда от терена на височина около 0,25 м при направените измервания” (л. 255 от делото). Следователно, налице е противоречие между двете констатации – в първата от тях се твърди, че товарният автомобил не е имал възможност да осигури безопасно разстояние от дясно, необходимо за заобикалянето на пешеходеца. Макар и изрично да не е заявено, това на практика означава, че товарният автомобил не е успаля да извърши заобикаляща маневра и при всички положения следва да е влезнал в съприкосновение с пешеходеца. Това е индиректният извод от отговора на въпросната задача. От друга страна, обаче малко по-надолу в експретизата вещите лица всъщност отричат подобна възможност и в подкрепа на това твърдение обосновано приемат, че при наличие на директен контакт между товарния автомобил и велосипеда по първия е следвало да останат някакви следи – а такива не са доказани със сигурност по делото. В този смисъл, от така изложените два отговора на взаимно свързаните въпроси помежду си, съдът не кредитира заключението на експертизата в частта, в която е прието, че подсъдимият М. не е имал възможност да осигури достатъчно странично разстояние за заобикаляне на пострадалия. Напротив, кредитира се тази част от заключението, в която се приема, че не се забелязват следи от пряк конктакт между автовоза и велосипеда, а това подкрепя изцяло тезата за извършено заобикаляне на пострадалия Д. – обстоятелство, което категорично се твърди от свидетелите, пътували в лекия автомобил „Ситроен”, от подсъдимия И. и от самия М..

При изследване на велосипеда вещите лица са извършили оглед на място, тъй като вещта се е съхранявала в РУ на МВР – Хасково. В резултат на огледа са установени силни деформации по колелото в областта на предната част, кормилото, предната вилка, седалката и задното колело. Тези деформации, сравнени с останалите данни по делото (по-конкретно обясненията на подсъдимия И.), напълно съвпадат с приетото за установено от фактическа страна съприкосновение между лекия автомобил „Опел Синтра” и колелото, при което последното е било закачено от предницата на автомобила и е било влачено по пътната настилка в продължение на около 15-20 м, докато накрая автомобилът е спрял движението си в зелената площ, разделяща двете платна за движение.    

В медицинската част на експертизата отново се сочи, че част от травмите са причинени приживе, а другите – послесмъртно: „...Такива приживе нанесени травми са тази от прегазваниято през гръдния кош, прегазването през корема и таза, някои от прегазванията през крайниците. Но дори и сред прижизнено причинените травми не може да се посочи коя след коя следва” (л. 248 от делото). Наслагването на различни травми е оставило такива следи върху тялото на пострадалия, че на практика е невъзможно от медицинска гледна точка да се установи каква е поредността на травмите. Наслагването на уврежданията обаче не следва да се разглежда самостоятелно, а във връзка с евентуални следи или белези по превозните средства, които да хъврлян известна светлина върху въпроса дали някое от тях е осъществило пряко съприкосновение с пешеходеца. И именно при изследването на този въпрос вещите лица достигат до едно от най-важните си заключения. При изследване на възможните обективни находки, кое от превозните средства е причинило травматичните увреждания, вещите лица отбелязват: „...Не се установиха специфични увреждания, които да позволят да се извърши идентификация на отделните превозни средства във връзка с получените травматични увреждания. Не се установиха увреждания, които категорично да сочат дали преди прегазванията пострадалият е бил блъснат от транспортно средство, или се е оказал легнал на пътната настилка преди акта на прегазването” (л. 249 от делото). Сама по себе си тази констатация е от съществено значение - това означава, че нито по автовоза, нито по лекия автомобил „Опел Синтра” могат да се установят каквито и да било обективни признаци за сблъсък или пряк контакт с пострадалия. А допускането, че пострадалият може да се е оказал легнал на пътната настилка преди акта на прегазването пренася въпроса за причинно-следствената връзка на съвсем различна плоскост – оказва се, че при конкретната пътно-транспортна ситуация е напълно възможно пострадалият да се е оказал легнал на пътното платно още преди самия инцидент и преди приближаването на превозните средства към разклона на с. Крепост. Акцентът пада именно върху уточнението „...преди акта на прегазването”, т.е. има се предвид не кое да е прегазване, а конкретно това, което предмет на повдигнатото обвинение. Ако не може да се установи със сигурност дали това конкретно прегазване се е осъществило и дали именно то е причинило смъртта на пешеходеца, тогава обвинителната теза се оказва несъстоятелна.

Тези изводи се подкрепя и от следващите констатации на вещите лица. За някои от отделните увреждания са налице и допълнителни уточнения: „...Прегазването през корема е станало, докато пострадалият е бил по гръб.... Травмата на главата е причинена послесмъртно, след спиране на сърдечната дейност. Главата е прегазена от дясно на ляво в момент, в който тялото е било по гръб и с глава насочена на запад”. След като травмата на главата е причинена послесмъртно, тогава не може да се приеме, че именно този удар е довел до леталния изход. А огледът на процесния автомобил „Опел Синтра” показва лека деформация в дясната част на предната броня и изхвръкнало външно тяло на мигача. Оттук могат да се направят поне две заключения. Първо, ако се допусне, че лекият автомобил е осъществил контакт с пострадалия в областта на главата (съгласно показанията на свидетеля И.И.), това съприкосновение очевидно не е причинило смъртта, тъй като към този момент сърдечната дейност вече била спряла. Подобно обстоятелства има пряко отношение към съставомерността на деянието. На второ място, реализирането на такъв удар става още по-малко вероятно, като се съобрази уточнението относно разположението на главата в момента на прегазването – от дясно на ляво в момент, в който тялото е било по гръб и с глава насочена на запад. А малко преди това при определяне на мястото на прегазване в експертизата е посочено, че в момента на съприкосновението пострадалия се е движел перпендикулярно на посоката на движение в посока изток-запад (по свидетелски показания). Както се посочи, подобно твърдение в настоящия случай е трудно доказуемо и не се установява по безспорен и категоричен начин. Но тези две констатации взаимно се изключват, защото не е възможно в момента на прегазването пострадалият едновременно да се движел перпендикулярно на посоката на движение и в същото време да се намирал в легнало положение, по гръб, с глава, сочеща в посока запад. Нещо повече, ако главата му е сочела на запад, логично останалата част от тялото (торс и крайници) би следвало да сочи на изток. Но ако се допусне, че с крайната дясна част на предната броня лекият автомобил „Опел Синтра” е закачил по някакъв начин главата на пешеходеца, тогава при отстояние на автомобила от осевата линия на 1 м вляво, би следвало цялата останала част от тялото на пострадалия да се намирала върху самата осева линия и в половината от дясната пътна лента (т.е. пред посоката на движение на лекия автомобил „Ситроен”, при което сблъсъкът с него би бил неизбежен – а такъв не е установен). Приемането на подобно обстоятелство, обаче противоречи на останалите заключения в експертизата. Макар и да не е било предмет на изследване от страна на вещите лица, но при легнало положение на пострадалия на пътното платно главата му се пада едно от най-високите части на тялото и ако е имало някакво съприкосновение с процесния автомобил „Опел Синтра”, тогава по последния неизбежно би трябвало да останат някакви биологични следи от прегазването на главата – например, кръв, косми и т.н. Както се установява от следващите проучвания на вещите лица, подобни следи не са установени по лекия автомобил (не са установени или описани и в протокола за оглед на местопроизшествието). Следователно, от установеното травматично увреждане на главата  и неговият послесмъртен произход, както и от разположението на самата глава върху платното за движение, не може да се приеме по безспорен начин, че лекият автомобил „Опел Синтра” е прегазил пешеходеца.

В тази насока е налице и важно уточнение относно разположението на пострадалия Д. върху пътното платно: „... В момента на причиняване на травмите пострадалият е бил легнал на пътното платно. При всяко едно от прегазванията е бил в различна поза – по лице, по гръб, на лявата или на дясната си страна... Не може да се определи с категоричност положението на тялото спрямо товарния автомобил и спрямо двата леки автомобила. Категорично пострадалият не е бил в изправено положение. Вероятността да е бил седнал е малка и за нея няма убедителни доказателства” (л. 250 от делото). По този начин се опровергават показанията на свидетелите Б. и И., пътували в лекия автомибил „Ситроен”. Както се посочи и по-горе при обсъждане на свидетелските показания, Б. твърди, че в момента на сблъсъка Д. е пресичал пътното платно, бутайки колелото до себе си, следователно той е бил в изправено положение. А свидетелят И. път твърди, че Д. се намирал ниско долу на пътното платно, но се опитавл да се изправи и главата му сочела в посока към гр. Димитровград. Вещите лица обаче достигат до други изводи и с тяхна помощ се внася яснота във фактологията по делото. Д. не е бил нито изправен, нито се е опитвал да се изправи, както твърдят Б. и И., а се е намирал в легнало положение. Що се отнася до констатацията, че вероятността Д. да се е намирал в седнало положение, тя може да бъде коментирана и на плоскостта на причинените травматични увреждания на гръдния кош – в седнало положение гръдният кош на пострадалия би се оказал на едно равнище с предната броня на автомобила „Опел Синтра”. Изключването на възможността Д. да се е намирал в седнало положение косвено води до извода, че уврежданията на гръдния кош не са получени при пряк сблъсък с автомобила, а са били причинени, когато тялото се е намирало в легнало положение, което не изключва възможността тяхното причиняване да е в резултат на прегазванията от останалите автомобили, преминали през тялото.

В продължение на тези изводи е уточнено и едно от най-важните заключения на експертизата: „... Няма категорични данни за контакт между тялото на пострадалия и „Опел Синтра”. По автомобила не са установени и няма описани следи от биологичен произход като косми, кръв, тъканни частици. При наличие на друг предмет, годен да причини щетите по лекия автомобил (велосипед) не може категорично да се твърди, че тези поражения са единствено от контакт с тялото на пострадалия. Дори и да е налице такъв контакт, то не може да се определи какви травми е причинил той на пострадалия, поради наслагването на травми от последвалите прегазвания. Липсата на признаци на прижизненост в зоната на черепно-мозъчната травма изключва възможността „Опел Синтра” да е ударил пострадалия в областта на главата. Напълно е възможно „Опел Синтра” да не е влизал в контакт с тялото на пострадалия” (л. 250 от делото). На практика, отговорът на този въпрос изключва изобщо възможността подсъдимият И. с управлявания от него автомобил „Опел Синтра”, да е причинил произшествието, довело до смъртта на Д.. Фактът, че вещите лица не са открили биологични следи по автомобила означава, че се има предвид по целия автомобил, т.е. по предната броня, на мястото на падналия десен мигач, по дъното на автомобила, ходовата част, ауспусната система и гумите на превозното средство. При това положение е необяснимо какво по естеството си би следвало да е това съприкосновение между автомобил и пешеходец, при което по автомобила не остават каквито и да било следи от сблъсъка, и то не какъв да е сблъсък, а такъв, който е осъществен със скорост на движение 60-70 км/ч и е довел до толкова масивни увреждания, каквито е констатирал съдебно-медицинският експерт. Изключването на възможността „Опел Синтра” да е ударил пострадалия в областта на главата кореспондира и на изложеното по-горе относно естеството и характера на черепно-мозъчната травма, при което е изключено тя да е била причинена приживе. А допускането процесния автомобил изобщо да не влизал в контакт с тялото на пострадалия отново поставя въпроса за евентуалнта възможност същият да е бил прегазен от друго, неустановено превозно средство.

Ключовият момент, определящ обвинителната теза по отношение на подсъдимия М., е твърдението, че заобикаляйки с управляваната от него товарна композиция пострадалия, въздушната струя от преминалия максимално близо камион е увлякла пешеходеца, който е бил в изправено положение (!?), и го съборила на пътното платно. В тази насока вещите лица са отговорили и относно вероятната възможност от реализирането на подобен процес: „Велосипедиста, бутайки велосипеда се движи перпендикулярно на платното за движение. В непосредствена близост зад него преминава автовоза, движейки се със скорост около 70,0 км/ч, при което се създава сила на притегляне от създаденото подналягане от движението на въздушния поток, което създава сила на привличане на пешеходеца към автомобила, която в дадения случай е с малка стойност, както и от завихрянето от въздушния поток след преминаването на автомобила. В обема на автотехническата експертиза няма методики, по които да бъдат определени тези стойности на получените сили, действащи върху велосипеда и велосипедиста. Движещия се в непосредствена близост автомобил до пешеходеца, вероятно е създал психологически ефект на страх и паника, което най-вероятно е довело до падането му върху терена” (л. 256 от делото). Това е следващият спорен момент в експертизата. От една страна, се твърди, че е имало подналягане и завихряне от преминаването на товарната композиция покрай пострадалия. От друга страна, обаче не се предлагат каквито и дабило научно обосновани методики или формули за определяне стойностите на тези физични сили. След като тази констатация не може да бъде подкрепена с научна приета методика, нейната обоснованост е силно разклатена. Защото само с точно определени стойности може да се докаже, че в действителност камионът е увлякъл след себе си пешеходеца и е причинил неговото падане на пътното платно. Що се отнася до психологически ефект на страх и паника, това е само предположение, което е изцяло на плоскостта на догадките и вероятностите и не се кредитира от съда, който приема, че всъщност липсват убедителни данни за евентуално физично въздействие на автовоза върху пострадалия, та дори и само със силата на въздушната струя от преминаването. И очевидно поради хипотетичния характер на тази недоказана конструкция вещите лица в свързаната с този въпрос задача 21 от експертизата изрично подчертават: „В материалите по делото и направените по – горе констатации няма данни за контакт на пострадалия с товарния автомобил”. Последното се приема от съда като индиция за невъзможност да се установи с обективните средства и способи на автотехническата експертиза причинно-следствената връзка между движението на товарния автомобил и съставомерните последици от произшествието.

Обобщавайки констатациите си относно цялостния механизъм на произшествието, вещите лица не предлагат един-единствен възможен механизъм, а общо четири различни версии. Съгласно първата версия „...в момента на контакт на пешеходеца с лекия автомобил, пешеходеца е бил в изправено положение. Базирайки се на деформациите на лекия автомобил „Опел Синтра” в предната му част и липсата на такива, характерни за този вид удар, отхвърляме тази версия”. Тази версия не само се отхвърля от експертизата, но тя се отхвърля и от съда въз основа на целия доказателствен материал по делото.

При втората версия „... в момента на контакт на пешеходеца с лекия автомобил пешеходеца е бил в седнало положение върху пътното платно и се получава контакт, обтриване на тялото на пешеходеца от предна странична дясна част на автомобила, при което също не остават деформации поради приплъзващия контакт в заоблената част на автомобила с пострадалия”. Тази версия не се приема от съда по следните причини. На първо място, по-горе се установи, че неколкократно вещите лица приемат за безспорно установено, че пострадалият се е намирал в легнало положение в момента на сблъсъка. Вероятността да се е намирал в седнало положение е почти изключена. На следващо място, възможността от подобно „обтриване” не тялото е малко вероятна, защото при нея не биха били причинени толкова многобройни и сериозни травматични увреждания, които да доведат до смъртта на Д.. Дори и при липса на деформации по автомобила, то би следвало да останат все пак някакви биологични следи върху каросерията или най-малкото по ходовата част или гумите. Както вече се констатира по-горе, подобни биологични следи не са установени.

Съгласно третата версия „... в момента на контакт на пешеходеца с лекия автомобил, пешеходеца е бил в легнало положение върху пътното платно и е бил прегазен от процесния автомобил”. Отново важи вече казаното относно липсата на каквито и да било следи по автомобила от подобно прегазване. Защото за разлика от „обтриването” в третата версия, прегазването е равнозначно на пряк челен удар между автомобила и тялото на Д.. Вещите лица вече са заявили, че липсват данни за съприкосновение между „Опел Синтра”, управляван от подсъдимия И., и пострадалия. При това положение третата версия също не се кредитира от съда.

А в четвъртата версия се изразява и друго предположение: „Възможно е било тялото на пострадалия да е било в легнало положение на пътната настилка преди товарния автомобил и следвалите го два леки автомобила да достигнат до мястото на произшествието” (л. 254 от делото). Тази версия препраща към изложеното на л. 250 от делото, че „...Напълно е възможно „Опел Синтра” да не е влизал в контакт с тялото на пострадалия”. В подкрепа на подобна версия обаче не са събирани доказателства от страна на държавното обвинение, въпреки изискването на чл. 107, ал. 3 НПК. Четвъртата версия оставя открит въпросът за евентуално прегазване на пострадалия от друг, неустановен по делото участник в движението, като при това положение произшествието би следвало да се е осъществило непосредствено или малко преди появата на превозните средства, управлявани от М. и И..

Въз основа на така събраните доказателства по делото, съдът приема, че не се доказват признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. От обективна страна законът изисква при управление на моторно превозно средство водачът да е допуснал нарушение на правилата за движение и като последица от това да е причинена смъртта на друго лице. Налице е причинна зависимост между нарушаването на правилата за движение и причиняването на смърт. От приетото и кредитирано от съда експертно заключение относно скоростта на движение на всяко едно от превозните средства, участвали в инцидента, е видно, че лекият автомобил „Опел Синтра” и товарният автомобил, управлявани от двамата подсъдими, са се движели със скорост от 70 км/ч. Следователно, скоростта им не е била по-голяма от установената за движение извън населените места – за леки автомобили 90 км/ч, а за товарни автомобили – 80 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Дори и да се приеме, че при преценяване на конкретната пътна обстановка (гъста мъгла и намалена видимост), водачите е следвало допълнително да съобразят скоростта си на движение, това не е достатъчно основание за обосноваване на наказателната им отговорност. Това е така, защото съдът намира, че от обективна страна не е доказан основният елемент от състава на престъплението – настъпването на съставомерния резултат, т.е. причиняването на смъртта на пострадалия Д.. Не се установява по безспорен и категоричен начин причинната зависимост между движението на превозните средства и настъпилия вредоносен резултат. Въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства липсват сигурни данни, че при преминаване на товарния автомобил покрай пешеходеца се е образувало завихряне от въздушната струя, която е причинила падането на пострадалия на земята. Както е посочено и в повторната комплексна експертиза, не е възможно да се използват научно обосновани методики, за да се изчисли дори приблизително какви са физичните сили, действали в момента на преминаване на товарния автомобил и дали същите са довели до падането на пешеходеца. А в отговора на задача 21 от експертизата направо е заявено, че няма данни за контакт на пострадалия с товарния автомобил. От друга страна, подсъдимият М. в обясненията си заявява, че препятствието, което се е изпречило на пътя му, със сигурност се е намирало ниско долу. В същата насока са и показанията на свидетеля И.И.. Другият подсъдим в обясненията си не споменава изобщо да е забелязал изправен пешеходец, който след това да е паднал на земята в резултат на някакви въздействащи върху него физични сили. Единствено свидетелят Б. (в с.з., но не и при разпита си на досъдебното производство, кредитиран от съда) твърди, че е видял пресичащ пешеходец, който бута колело до себе си и който е паднал след преминаването на камиона покрай него. Превесът на останалите доказателства обаче е значително по-голям, поради което съдът намира, че показанията на Б. в тази им част не могат да бъдат ценени като сигурен източник на информация.

Също така не се установява наличието на сблъсък, прегазване или каквото и да било друго съприкосновение между лекия автомобил „Опел Синтра” и пострадалия Д.. Деформацията на предната дясна броня на автомобила и падналия десет мигач не се свързват по обективен начин с причинените травматични увреждания. Освен това при огледа на целия автомобил не са установени никакви биологични следи, които поне косвено да навеждат на извода за сблъсък или прегазване. Такива следи липсват по гумите на автомобила, по ходовата частта (предно и задно окачване), по дъното на автомобила и отделните му конструктивни елементи (болтове, закрепващи скоби, изпускателни тръби, долна част на блока на скоростната кутия) и т.н. При това положение обосновано може да се приеме, че при рязкото извършване на завиващата маневра вляво, подсъдимият И. е успял да избегне сблъсъка с пешеходеца, но не е успял да избегне съприкосновението с намиращото се наблизо колело, което е закачил с предницата на автомобила и известно време е влачил по пътната настилка, причинявайки деформациите по конструкцията му. Но не може да се приеме, че е имало контакт с пешеходеца и не може да се приеме, че от този контакт е причинена смъртта му.

Доколкото не може да се установи контакт или съприкосновение на което и да е от двете превозни средства с пострадалия, независимото съпричиняване на съставомерната последица също не може да се приеме за доказано и установено по делото. Подобно съпричиняване би било налице, само ако първо се установи пряка причинно-следствена връзка между движението на всяко от двете превозни средства и настъпилите травматични увреждания на пешеходеца. След като такава връзка не е установено поотделно за всеки от водачите, то и независимото съпричиняване не е налице.

Не се споделят доводите на държавното обвинение, изложени в заключителната пледоария. Твърди се, че при намалената видимост от 15 м и при установеното време за реакция, превозните средства е следвало да се движат със скорост, много по-ниска от 70 км/ч, за да могат да отреагират в случай на евентуално препятствие на пътя. По този начин обаче се акцентира само върху нарушеното правило за движение, но не и върху това дали същото е обусловило съставомерните последици. Именно в този втори елемент от обективната страна на деянието доводите на прокуратурата не намират подкрепа в доказателствения материал по делото. В допълнение следва да се отбележи, че дори и при движение със скорост от 70 км/ч двамата водачи все пак се имали възможност да отреагират и при тази реакция те са направили всичко, което е било възможно в конкретната пътна обстановка дотолкова, че са положили максимални усилия за избягване на препятствието – при подсъдимия М. реакцията е била заобикаляща маневра силно надясно, с частично навлизане в аварийната лента, и след това завръщане към първоначалната траектория на движение, а при подсъдимия И. реакцията е била силно и рязко извиване на кормилото наляво, в резултат на което автомобилът е излязъл от лявата лента за движение и е спрял принудително в зелената тревна площ, разделяща пътните платна.

Правилни са доводите на адв. С., защитник на подсъдимия М., която поставя ударение върху обстоятелството, че няма данни подзащитният й да е реализирал инициален удар с пешеходеца. Липсва физическо съприкосновение между двете. А с извършената заобикаляща маневра М. е постигнал целта си – той е целял да избегне удар с пешеходеца и наистина е успял да го постигне, заобикаляйки пострадалия Д..

Логични са и съображенията на адв. Т., защитник на подсъдимия И., относно разположението на пешеходеца върху пътното платно, разминаването на част от свидетелските показания и тяхната разнопосочност относно някои съществени моменти, по-конкретно показанията на свидетелите Б. и И., пътували в лекия автомобил „Ситроен”.

След като не се установява обективната страна на деянието, това рефлектира и върху неговата субективна страна. Деянието следва да е извършено при условията на непредпазливост, която може да бъде дадена и в двете й форми – престъпна самонадеяност и престъпна небрежност. В случая и двете форми на непредпазливост не се установяват в субективното отношение на двамата подсъдими към произшествието и предприетите от тях действия.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин за всеки един от подсъдимите, поради което същите следва да бъдат признати за невинни.

Въз основа на това, съдът призна подсъдимия О.Д.М., ЕГН: **********,***, за невинен в това, че на 23.12.2013год. на първокласен път ПП 1-5, Е-85 от гр. Хасково за гр. Димитровград, при управление на МПС - специален автомобил „Мерцедес” 1841 Л Актрос с рег. № **** с прикачено ремарке „Кесборер” АПТ 003 с рег. № ***, нарушил правилата за движение  по чл. 20 ал.2 ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя… с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с И.Й.И. *** причинил смъртта на Д.П. Д. от гр. Димитровград, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в” вр. чл. 342, ал.1 НК.

Също така съдът призна подсъдимия И.Й.И., ЕГН: **********,***, за невинен в това, че на 23.12.2013год. на първокласен път ПП 1-5, Е-85 от гр.Хасково за гр. Димитровград при управление на МПС – „Опел Синтра”  с рег. № ****** нарушил правилата за движение  по чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя… с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с О.Д.М. ***, причинил смъртта на Д.П. Д. от гр. Димитровград, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал.1 НК.

Тъй като вещественото доказателство – велосипед „Балкан” е принадлежало на починалия Д. и се намира на съхранение в РУ на МВР – Димитровград, съдът разпореди същото да бъде върнато на наследниците на пострадалия П.Д.М. и С.Д.П., и двамата свидетели от гр. Димитровград.

            Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        Председател: