МОТИВИ на Присъда № 112/26.11.2019 г.,
постановена по НОХД № 100/2018 г.по описа
на Окръжен съд – Ямбол
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт, с който Окръжна прокуратура –
Ямбол е предявила обвинение, против С.К.К. – за престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК и против Д.А.С. – за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против двамата подсъдими, като счита,
че същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният обвинител
пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им се наложат наказания,
които да бъдат определени при условията на чл. 54 НК – към техния предвиден от
НК минимален размер. Счита, че подс. С. следва да търпи наказание при
първоначален строг режим, а спрямо подс. К. да се приложени разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК, като изпитателния срок да е не по-малък от четири години.
Подсъдимият
С.К. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник – адвокат. Защитникът
пледира той да бъде признат за невиновен по повдигнатото и поддържано обвинение,
като счита, не се е установила фактическата обстановка, поддържана от представителя
на Окръжна прокуратура – Ямбол. Настоява да се кредитират свидетелските
показания на свидетелите Г.Г., И.Д. и М.И., дадени в хода на съдебното
следствие, а тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1 НПК да се изключат от доказателствената съвкупност, тъй като
те дали логически обяснения защо променят показанията си – изтъква, че на разпитите
им са присъствали полицейски служители (свид. П.П. и Т.И.). Твърди, че всички
свидетелски показания които счита, че следва да се кредитират разкриват
фактическа обстановка, че подсъдимите не са извършили както от обективна, така
и от субективна страна деянието, за което са привлечени да отговарят. Предлага да
не се кредитират свидетелските показания на свидетеля П. и свидетеля Т.И., тъй
като същите, в качеството си на полицейски служители са извършили действия по
разследването, несъвместими с разпоредбата на чл. 18 НПК, при образувано досъдебното
производство. В лична защита подс. С.К. се присъединява се към казаното от защитника
си, а при последната си дума настоява да бъде оправдан.
Подсъдимият
Д.С. участва в съдебно заседание лично и с упълномощени защитник – адвокат. Защитникът
счита, че обвинението не е доказано от прокурора. Сочи, че показанията на свидетелите
Г.Г., М.И. и И.Д. от ДП не следва да се кредитират, тъй като са „копи-пейст“ по
отношение на механизма на деянието, при разпита на свид. И. от разследващия
полицай М. е присъствал полицейският служител П., а полицейският служител Т.И. е
присъствал на разпита на тримата свидетели. Поради това защитникът намира основание
да твърди, че показанията на тези свидетели в ДП са дадени под натиск на
полицейските служители. Също сочи, че пострадалият Г.Г. е обяснил, че е бил ограбен
под въздействието на свид. И.Я., като е решил да подаде жалба до РУ – Я., с цел
да му бъде намерена чантата. Пледира подс. С. да бъде признат за невиновен. В лична
защита на подс. С. се присъединява към казаното от защитника си, и в последната
си дума настоява да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Съдът
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
**.**.**** г., около 01.13 ч., свидетелите Г.Г. (с прякор „Т.“), М.И. и И.Д. (с
прякор „Р.“) стояли пред южния централен вход на културно-информационен център
„Б.“ (б.), находящ се на площад „*“, в гр. *. Свидетелят Г.Г. бил с мъжка
текстилна чанта (с размери около 25/25 см.) брандирана с емблема и лого „Nike“,
като бил преметнал дръжката й през врата си. В чантата се намирали мобилния му телефон
„Samsung Galaxy S6 Н“ в черен кожен калъф от изкуствена кожа, портфейла му – мъжки,
от черна кожа с намиращите се в него 80 лв. в банкноти от по 20, 10, 5 и 2 лв.
и няколко монети, неговите лична карта и свидетелство за управление на МПС,
както и ключове за дома му.
По
това време там отишли подс. Д.А.С. (с прякор „С.“) и подс. С.К.К. (с прякор „Ч.“)
и видели тримата свидетелите, с които се познавали бегло. Двамата подсъдими забелязали
чантата на свид. Г., решили да му я вземат и приближи до него. Подс. К. ударил
свид. Г. с юмрук в областта на дясното слепоочие и замахвал още няколко пъти към
него, като извикал на подс. С. да го хване. Подс. С. хванал с едната си ръка ръката
на пострадалия, а с другата – издърпал преметната през врата му мъжка ръчна
чанта. Тогава свид. Г. избутал подс. С. и тръгнал да бяга към западната страна
на КИЦ „Б.“ – към улица „*“. След него побягал и свид. М.И.. Подс. К. се
затичал след пострадалия Г., настигнал го до ъгъла на б., опитал да го хване,
но той го избутал и подсъдимият паднал на земята. Подс. С., с отнетата чанта и вещи намиращи се
в нея, отишъл там, вдигнал подс. К. *** – към кооперативния пазар на гр. *. Пострадалият
Г. помолил свид. М.И.
да отиде на местопрестъплението и да потърси чантата му. Свидетелят тръгнал
натам и набрал номера на отнетия телефон на Г.. Номерът давал заето, а в
последствие когато звъннал отново, телефона на пострадалия бил изключен. Той
стигнал пред Б., потърсил процесната чанта, но не я намерил. Върнал се и предложил
на пострадалия той да преспи да у дома му, тъй като нямал ключове за жилището
си – те били в отнета му мъжка чанта.
На
**.**.**** г., на сутринта след деянието, пострадалият Г. решил
да сигнализира органите на полицията за случилото се. Преди да подаде жалба в
РУ – Я. пострадалият отишъл
при своя познат свид. И.Я., в дома му. Казал му, че има проблем, описал му инцидента
с двамата подсъдими, както и че там са били и И.Д. и М.И..
Пострадалият попитал свид. И.Я. дали може да му помогне
да си върне чантата и той му казал, че ще му помогне. И.Я. също посъветвал
пострадалия да отиде в полицията и да уведоми за случилото се. Пострадалият
Г.Г., на **.**.**** г., отишъл в РУ – Я. и подал до органите на МВР писмена жалба за инцидента.
Свид. Я. разпространил сред свои познати
в гр. *, да предадат на подс. С. „С.“ да върне ограбените вещи на пострадалия Г..
След няколко дни подс. С. „С.“ се свързал по мобилния телефон със свид. Я. и
той организирал среща между подсъдимия и пострадалия. Тя била проведена в градския
парк на гр. *. На нея подс. С. „С.“ се извинил на пострадалия Г., че го
ограбили, казал му че в момента на грабежа не бил адекватен, бил „надрусан“ и
не спал от три дни и му върнал чанта. Подс. С. също така дал пари на
пострадалия и му казал, че му ги връща, тъй като са изхарчили неговите пари. Пострадалият
Г. проверил съдържанието на чантата, видял че там е отнетия му телефон, портфейла
и ключовете и казал на свид. Я., че „всичко е точно“, от което последният разбрал,
че всичко отнето е върнато. След това през деня, свид. Я. и пострадалият отишли
в дома на Я., там Г. отново проверил съдържанието на чантичката и казал, че
всичко е там и нищо не липсва.
Видно от заключението по
назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойностите на
инкриминираните вещи са следните: мъжка текстилна чанта с размери 25/25 см. с
емблема и лого „Nike“ – 32 лв.; мобилен телефон „Samsung Galaxy S6 Н“ – 550
лв.; черен кожен калъф от изкуствена кожа за мобилния телефон – 13 лв.; мъжки
кожен черен портфейл – 18 лв. или общо 693 лева.
Видно от заключението на
ВЛ по протокол № ***/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на МВР – Я. за
извършена по делото видео-техническа експертиза, изследваният оптичен носител
DVD+R, Maxell, златист цвят, съдържащ записи от камери от охранителната система
на КИЦ „Б.“ – *, предаден от Н.Й.Т. (служител там) с Протокол за доброволно
предаване от **.**.**** г., съдържа 32 видео файла, направени от камери,
обозначени като „ch 7“ (камера 7) и „ch 9” (камера 9). Файловете от камера 7 са
22 и обхващат времето от 01:00:49 ч. до 01:40:15 ч. Файловете от камера 9 са 10
и обхващат времето от 01:04:32 ч. до 01:32:27 ч. Датата и часът на записите са
вкопирани в кадрите, като камера 7 е монтирана на западния вход, а камера 9 – над
южния вход на КИЦ. Двете камери са работили в режим на засичане на движение с резолюцията
1280x780 pixels, със скорост на заснемане 25 кадъра в секунда. След преглед на
файловете е установено, че видео-записите са годни за извличане на изображение,
като извлечените фотокопия с вкопирани в тях дата, час и № на камера са
подредени по хронология във вид на фотоалбум. На извлечените фотокопия се
наблюдава части от движение на лица във времето около 01,13 ч. на **.**.**** г.,
пред, около и в близост до западната и южната част на КИЦ „Б.”, заснети от 7-ма
и 9-та камера, като към всяко заснетото има текстова пояснение, както следва:
ф.к. 1 (камера 7) В 01:10:58 часа на **.**.**** г. пред входа на западната
фасада на Б. се появяват три лица от мъжки пол, като от записа се вижда, че се
оглеждат през рамо наляво и назад. Единият е с качулка, а в дясната си ръка държи
електронна вещ, която свети, вторият е с бели маратонки, а третият с преметната
чанта през врата. Лицата се насочват покрай стената на декоративните градинки
на Б. и се отправят в южна посока; ф.к. 2 (камера 9) В 01:11:34 часа на **.**.****
г. пред входа на южната фасада на Б. се появява лице от мъжки пол, като същото
сяда на перваз/стеничка в дясно от входа; ф.к. З (камера 9) в 01:12:31 часа на **.**.****
г. пред входа на южната фасада на Б. лицето от мъжки пол продължава да седи, а
от действията му се разбира, че разговаря с някого към когото гледа; ф.к. 4
(камера 7) В същото време, в 01:12:31 часа на **.**.**** г., в кадър на камера
7 на западната фасада на Б., на отсрещния тротоар се засича движението на лице
от мъжки пол, което се предвижва с тичане. Не могат да се разпознаят особености
по облеклото. Единствено се вижда, че на якето има качулка със светъл цвят, а
лицето видимо е по-пълно; ф.к. 5 (камера 7) В 01:12:32 часа на **.**.**** г. в
кадър на камера 7 на отсрещния тротоар е заснето второ лице, което също с
тичане следва първото. Прави впечатление, че лицето е доста по-слабо от
първото. Двамата се предвижват също в южна посока, но вън от декоративните
градинки, западно на Б.; ф.к. 6 (камера 09) В 01:13:22 часа на **.**.**** г.
пред входа на южната фасада на Б. лицето от мъжки пол става после сяда и се
разкрива дясното му ухо и част от дясната му буза. В същото време горе в кадъра
се появяват две лица: едното видимо пълно (1) с бяла яка, другото по-високо и
слабо (2) в черни дрехи. В процеса на хода същите се обръщат в посока към Б.;
ф.к. 7 (камера 9) В 01:13:29 часа на **.**.**** г. двете лица се отправят към
южния вход на Б.. По-ниското и по-пълно лице е с ръце в джобовете (1). Вижда се
късото му сиво яке с бяла яка, която преминава в качулка. По-слабото и
по-високо лице (2) изостава леко назад при движението като на динамичния запис
се вижда, че в този момент поставя качулка на главата си; ф.к.8 (камера 9) В
01:13:33 часа на **.**.**** г. по-ниското и по-пълно лице (1) се отправя към
този, който седи на перилото в дясно от входната врата (червена отметка).
Облечено е с късо сиво яке с бяла яка, тъмно долнище или панталон с бяла ивица
по целия крачол, обуто с тъмни/черни обувки/маратонки. По-слабият и по-висок (2)
изостава, но вече си е поставил качулката, а в ръцете си държи сива/зеленикава
чанта с бяла платка/емблема отпред. Лицето, което седи на перилата в дясно от
входната врата на Б. (червена отметка) се навежда и поглежда към тях; ф.к. 9
(камера 9) В 01:13:35 часа на **.**.**** г. по-слабото и по-високо лице (2)
премята през рамо чантата, която държи в ръцете си. Лицето, което седи на
перилата в дясно от входната врата на Б. (червена отметка) води разговор като
жестикулира към по-ниското и по-пълно лице (1), което по време на движението си
се скрива зад колоната в дясно от входа; ф.к. 10 (камера 9) В 01:13:38 часа на**.**.****
г. по-слабото и по-високо лице (2) приближава; разкриват се допълнителни
подробности за облеклото му: шапка с бяла емблема, тъмен/черен суитчър,
тъмно/черно долнище с инкрустации в долната част на крачолите и маратонки с
бели подметки и бели връзки. Чантата, която е окачило на врата си пред гърдите
е сива или зеленикава на цвят с някакви светли (бели елементи) емблеми в
предната си част. По-ниското и по-пълно лице (1) се показва зад колоната, като
се движи по посока на седналия на перилата (червена отметка); ф.к. 11 (камера
9) В 01:13:39 часа на **.**.**** г. лицето на по-ниското и по-пълно лице (1) се
разкрива зад колоната като явно интереса му е отправен към това лице, което
седи на перилата (червена отметка). Същият гледа към него. Посочено е, че
поради ниска резолюция, отдалеченост на образа, респ. ниска пълняемост на
кадъра, се загубват частните признаци, които се изискват за лицева
идентификация. Такава не може да бъде извършена, но лицето би могло да бъде
разпознато от хора, които го познават; ф.к. 12 (камера 9) В 01:13:40 часа на **.**.****
г. ситуацията рязко се променя: лицето, седящо на перилата (червена отметка)
изведнъж тръгва назад и прескача перилата и тръгва наляво на кадъра, пълният (1)
посяга с дясната си ръка, но явно не успява да го задържи, а високият и слабият
прикляква като реакция към действията на двамата и се насочва на ляво на кадъра,
по посока на движението на бягащия (червена отметка); ф.к. 13 (камера 9) В
01:13:41 часа на **.**.**** г. се вижда как лицето, седящо до преди малко на
перилата (червена отметка) тичешком се изтегля наляво на кадъра, пълният (1)
посяга и се опира на перилата, но не може да прескочи, а високият и слабият (2)
се затичва на ляво на кадъра, по посока на движението на бягащия (червена
отметка); ф.к. 14 (камера 9) В 01:13:42 часа на **.**.**** г. на този кадър
лицето, което бяга от пълния (1), се скрива в ляво на кадъра, а движенията на
високия и слабия (2) създават (представляват) преградни движения; ф.к. 15
(камера 9) В 01:13:45 часа на **.**.**** г. по-пълният (1) обикаля дясната
колона от външната й страна и се насочва към пространството зад лявата колона. Движението
същият извършва подтичвайки; ф.к. 16 (камера 9) В 01:13:47 часа на **.**.**** г.
по-пълният (1) обикаля лявата колона и минава между нея и стената на Б. като се
насочва към пространството зад лявата колона. Движението същият извършва подтичвайки;
ф.к. 17 (камера 9) В 01:13:51 часа на **.**.**** г. на площадката пред
камерата, идвайки отдясно на кадъра, се появяват две лица, които наблюдават
събития, протичащи по посока на мястото, където тримата –опитващият се да
избяга, по-пълният и слабият висок, са се скрили зад лявата колона; ф.к. 18
(камера 9) В 01:14:00 часа на **.**.**** г. едното от наблюдаващите лица се
изтегля по посока, от която са дошли – в дясно на кадъра, другият продължава да
гледа случващото се в ляво от площадката; ф.к. 19 (камера 9) В 01:14:02 часа на
**.**.**** г. на динамичните кадри се вижда лице, което с тичане минава под
камерата (вдясно на кадъра – червена отметка) и друго лице, което го следва (в
ляво на кадъра, което по-късно се оказва пълния мъж, обозначен като (1); ф.к. 20
(камера 9) В 01:14:03 часа на **.**.**** г., на записа се вижда как лицето,
определено като по-пълното (1), с тичане следва първия тичащ; ф.к. 21 (камера
9) В 01:14:03 часа на **.**.**** г., лицето (1), с тичане минава точно покрай
останалия да наблюдава събитията младеж и пред дясната колона с тичане се
изтегля на дясно на кадъра; ф.к.22 (камера 9) В 01:14:11 часа на **.**.**** г.,
високият и слабият (2) се появява зад колоната в ляво и при движението на
динамичните кадри се вижда, че същият от лявата си страна носи чантата, която
се вижда да окача на врата си, а в дясната си страна носи още един предмет,
който може да се определи като чанта с дълга презрамка, която се вижда да виси;
ф.к. 23 (камера 9) В 01:14:14 часа на **.**.**** г. високият и слаб младеж (2)
и другият, който наблюдава събитията (червена отметка) гледат надясно на
кадрите. В ръката си държи определения като чанта за през рамо предмет; ф.к. 24
(камера 9) В 01:14:20 часа на **.**.**** г., високият и слаб младеж (2) и
другият, който наблюдава събитията (червена отметка) явно коментират нещо; ф.к.
25 (камера 9) В 01:14:20 часа на **.**.**** г., високият и слаб младеж (2)
тръгва наляво на кадъра отнасяйки чантата, а другият остава още малко време на
площадката пред камерата; ф.к.26 (камера 9) В 01:14:32 часа на **.**.**** г. и
младежът, останал до края на записите на площадката пред камера 9 си тръгва;
ф.к.27 (камера 7) В 01:15:04 часа на **.**.**** г. от ляво на дясно през
площадката пред камера 7 с висока скорост притичва лице; ф.к. 28 (камера 7) В
01:16:49 часа на **.**.**** г. в кадър на камера 7 се появява младеж, който
тръгва на негово дясно между декоративната градинка и стените на Б.. Същият е с
блестяща на инфрачервената светлина емблема на якето; ф.к. 29 (камера 7) В 01:17:07
часа на **.**.**** г. от ляво в кадър се включва група лица, като едно от тях е
лицето с блестящата емблема, който с още едно лице придържат трето лице,
последвани отзад от четвърто лице; ф.к. 30 (камера 7) В 01:17:10 часа на **.**.****
г., когато групата лица излизат изцяло на площадката се вижда, че лицето, което
поддържат в средата си е с долнище с два бели канта по продължение на крачола,
а долнището му е смъкнато от кръста надолу. Вижда се, че същият се придвижва с
мъка; ф.к. 31 (камера 7) В 01:17:23 часа на **.**.**** г. групата лица спират
пред камерата. Този със смъкнатото долнище го вдига нагоре. Това долнище с
двете ленти е долнището на по-набитото като фигура лице, определено пред камера
9 като (1). Младежът в дясно от него има подковообразна емблема на гърба на
якето си и се оприличава като едно от лицата, които е наблюдавало събитията,
протекли пред камера 9 от южната страна на Б. и ф.к. 32 (камера 7) В 01:17:47
часа на **.**.**** г. цялата група се изтегля в дясно от кадъра на камера 7 на
западния вход на Б.. В заключение ВЛ сочи, че недостатъчната осветеност (поради
нощните записи) и отдалечеността на фигурите (заемат малка част от кадрите)
влошават образа на заснетите лица при тяхното увеличение. Поради това същите са
негодни за лицево-идентификационна експертиза по изискванията за такава.
Лицата
записани на извлечените
фотокопия заснети от 7-ма и 9-та камера, участвали в събитията във времето
около 01,13 ч. на **.**.**** г., пред, около и в близост до западната и южната
част на КИЦ „Б.”, а
именно – подс. С.К. (фигура 1), подс. Д.А. (фигура 2), постр. Г.Г.,
свид. И.Д., свид. М.И., свид. Н.Б. и свид. Н.С., са разпознати от
свидетелите П.П.,
Т.И. и Н.Б., на които на основание чл. 284 от НПК съдът предяви Фотоалбума към
видео-техническа експертиза по Протокол № ***/**.**.**** година.
Подсъдимият
Д.А.С. е роден на *** ***, б., б. г., с постоянен и настоящ адрес ***, с о. о.,
б., р., с ЕГН **********. Същият е осъждан: С Присъда № **/**.**.**** г. на
Районен съд – Ямбол, постановена по НОХД № *** по описа на съда за **** г.,
изменена с Решение № **/**.**.**** г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено по
ВНОХД № *** по описа на съда за **** г., в сила от **.**.**** г. е осъден на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1
и чл. 54 от НК на 3 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието, в затвор; С Определение № *** от **.**.****
г. на Районен съд – Ямбол, за одобряване на споразумение за решаване на дело,
постановено по НОХД № **** по описа на съда за **** г., в сила от **.**.****
г., е осъден на основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на 3 месеца
„Лишаване от свобода“ при първоначален режим на изтърпяване на наказанието строг
и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – на 6 месеца
„Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, като на основание чл. 23,
ал. 1 от НК му е определено общо наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“
при първоначален строг режим; С Определение № *** от **.**.**** г. на Районен
съд – Ямбол, за одобряване на споразумение за решаване на дело, постановено по
НОХД № **** по описа на съда за **** г., в сила от **.**.****г., е осъден на
основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК на 1 година „Лишаване от свобода“
при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Наказанието,
наложено на подсъдимия Д.С. по НОХД № *** по описа на PC – Ямбол за **** г. е
изтърпяно от него на **.**.**** година. С Определение на Районен съд – Ямбол № ****/**.**.****
г., постановено по ЧНД № **** по описа на съда за **** г., влязло в сила на **.**.****
г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д.С. е
определено общо наказание по НОХД № ****/**** г. и по НОХД № ****/**** г.,
двете по описа на PC– Ямбол, в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият
С.К.К. е роден на *** ***, б., б. г., с постоянен и настоящ адрес ***, със с. с.
о., б., с ЕГН **********. Към момента на извършване на деянието подс. С.К.К. е
неосъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че изложената фактическа обстановка
се установява въз основа на ценените отчасти или в цялост, както следва: обяснения
на подс. Д.А.С. и показания на всички свидетели; напълно кредитираните
заключения на вещите лица по назначените по делото съдебно-оценителна
експертиза (том ДП л. 45 – л. 46) и видео-техническа експертиза (том ДП л. 50 –
л. 69); както и писмените доказателства – справка за съдимост рег. № ****/**.**.****
г. на БС при РС – Ямбол (том ДП л. 26 – л. З0); справка за съдимост рег. № ****/**.**.****
г. на БС при PC
– Ямбол (том ДП л. З6); протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. (том
ДП л. 72); протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. (том ДП л. 73);
докладна записка рег. № *****-****/**.**.**** г. на РУ на МВР – Я. (том ДП л. 104);
както и веществените материали – оптичен носител DVD+R, Maxell, златист
цвят, съдържащ записи от камери №№ 7 и 9 от охранителната система на КИЦ „Б.“ -
* за времето от 01.00 ч. до 01.40 ч. на **.**.**** г. (в плик, приложен по
делото в том ДП л. 71).
Съдът
кредитира частично обясненията на подс. С. дадени през съда и тези приобщени на
основание на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК (дадени в хода на
досъдебното производство на л. 31 – 33, том ДП), само в частта им в която сочи,
че по време на деянието е присъствал на местопрестъплението заедно с подс. К. и
пострадалия Г.; че свид. И.Я. е посредничил да върне вещите на пострадалия Г. и
по отношение на обстоятелствата на срещата им и връщането на отнетите вещи. Не
кредитира обясненията му, че двамата подсъдими не са извършили това
престъпление – че подс. К. не е успял да удари пострадалия, че го хванал за
якето и тази чанта се изхлузила от главата на Г. и паднала на земята. В
некредитираните им части посочените гласни доказателства освен, че влизат в
противоречие с кредитирания доказателствен материал, отчетливо представляват
защитна теза на този подсъдим.
Съдът кредитира показанията на свид. И.Д.
приобщените по реда чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и 2 НПК, дадени в хода на досъдебното производство на **.**.**** г. (находящи
се на л. 40 – 41 от том ДП), видно от които той е бил на инцидента, при който подс.
К. (по прякор „Ч.“) и подс. С. (по прякор „С.“) са отишли при тях и без да им
казват или питат нещо, без причина подс. К. е започнал да удря пострадалия Г. с
юмруци по главата и лицето, а подс. С. го хванал и издърпал със сила от врата
му чантата (мъжка, черна, кожена, малка), докато пострадалият се е опитвал да
се предпази от ударите на подс. К.. След като му била издърпана чантата от
врата, пострадалия Г. (и той – свид. Д.) побягнал в посока „К.“, а подс. К.
тръгна да го гони. Не се кредитират показанията на този свидетел дадени пред
съда, в частта с която сочи, че подс. К. извикал нещо на пострадалия Г., хванал
го за якето, Г. се отскубнал и якето останало в ръцете на подсъдимия, мъжката
чантата паднала на земята, а подс. С. взел чантата от земята и казал да изчака
с него, за да може да върне чантата на Г., но той не се върнал; че не е имало
физическо съприкосновение между пострадалия и двамата подсъдими; че когато
якето останало в ръцете на К., той веднага го хвърлил към Г.; че е разпитван
само от полицай П.П., който му казал да запише това, което той диктувал. Освен
че кредитираните показания на свид. Д. са дадени наскоро след деянието, когато
той логично е имал много по-ясен спомен за случилото, те са житейски правдиви,
вътрешно непротиворечиви и в унисон с всички кредитирани доказателства. Този
свидетел, в дадените в последствие пред настоящият съд показания, поддържа
защитната теза на подс. С. – по същество, че въобще не е осъществено от
обективна страна деянието грабеж. Специално по отношение това, че бил разпитван
само от полицай П.П., който му диктувал какво да пише, съдът ще отбележи, че това
негова твърдение, освен че е голословно, очевидно не е вярно, тъй като видно от
протокол за разпит от **.**.**** г. (находящ се на л. 40 – 41 от ДП), на свид. Д.
е проведен разпит по реда на НПК от разследващ полицай М., за което е съставен протокол
за разпит, подписан саморъчно от него.
Съдът кредитира показанията на свид. М.И., приобщени на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, дадени на **.**.**** г. (намиращи се в том
ДП на лист 39 лице и гръб), където той сочи, че е бил на местопрестъплението
с Г. по прякор „Т.“ и И. по прякор „Р.“;
че там дошли двамата подсъдими – „Ч.“ и „С.“ и подс. К. ударил пострадалия Г. с
ръка в главата; че в това време подс. С. дръпнал със сила чантата на Г. от
врата му – мъжка, черна, кожена, взел я и тръгна в посока Старата автогара
(кооперативния пазар – бел. на съда); че на ъгъла на Б. подс. К. догонил пострадалия,
той го бутнал и подсъдимия паднал на земята, а Г. избягал към хотел „Т.“ (в
посока ул. „*“ – бел. на съда); че свид. М.И. бил помолен от пострадалия Г. да отиде
да видя, дали чантата му не е оставена пред Б., но тя не е била там; че докато вървял
към Б. звъннал на телефонния номер на Г., като той първо давал заето, а в
последствие – телефона бил изключен; че предложил на пострадалия да преспи в
дома му и че на сутринта Г. решил да сигнализира в полицията за случилото се. Съдът
не кредитира показанията на свид. М.И., дадени в съдебно заседание пред
настоящият съд досежно това, че: когато го извикали в полицията за да даде показания,
Г. искал той да даде неверни показания – че имало удари, че имало кражба от
него, на която той не бил свидетел; че не знаел къде е била чантичката на Г. преди
да дойдат двамата подсъдими; че не е виждал подс. К. да удря Г. и подс. С. да
го хваща; че Г. му казал какво да говори в полицията. Кредитираните
показания на свид. М.И.
са дадени при напълно ясни спомени и почти
веднага след деянието при разпита му органите на ДП, отразени в Протокол
за разпит от **.**.**** г. извършен по надлежния
процесуален ред и подписан от него собственоръчно,
логични са, вътрешно непротиворечиви и синхронни с всички ценени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Я., от които се
установява: че пострадалият му разказал за инцидента и потърсил помощ от него;
че той бил своеобразен „посредник” между подс. С. и пострадалия Г. за връщането
на отнетите вещи – организирал срещата между тях, присъствал на нея; че посъветвал
пострадалия да уведоми органите на МВР, но не му казвал какво да пише в
сигнала.
Съдът
кредитира показанията на свид. П.П. дадени в пред съда на **.**.**** г. от който
се установява: че след инцидента, пострадалият Г. *** и заявил, че му е
извършен побой и са му отнели презраменна чантичка; че в беседата обяснил, че
предната вечер около полунощ се е намирал пред главния вход на Б., от към
магазин А., заедно със свид. И.Д. по прякор „Р.“ и М.И., когато към тях
приближили двамата подсъдими и подс. К. му нанесъл няколко удара в лицето и
тялото с юмруци; че когато той опитал да избяга бил пресрещнат от подс. С.,
който го хванал и свалил мъжката презраменна чантичка в която били негови
документи, телефон и ключовете за домът; че нощта след случая Г. преспал у
свид. М.И., че когато свид. Г. ***, се притеснявал от провеждане на среща със
двамата подсъдими, но подал заявление което било прието от дежурния по
Криминална полиция; че след това свид. П. присъствал на разпита на свид. Г.Г. в
ДП, който се провел от разследващ полицай С. М., при който той отново пресъздал
ситуацията, протокола му бил прочетен и той го разписал без възражения; че в
проведени беседи с подсъдимите те потвърдили, че са били в конкретното време
пред Б., като подс. С. посочил, че в него е била чантичката на пострадалия Г.А..
Съдът кредитира и показанията на свид. П. в частта относно това кои лица разпознава
при предявяването му на основание чл. 284 от НПК на Фотоалбум към видео-техническа
експертиза по Протокол № ***/**.**.**** г., намиращ се на лист 53 до лист 68 от
том ДП, както следва: че на снимка (ф.к.) № 1 разпознава С.К. – средната фигура,
че дясното лице на снимката е С.К., а лявото – Д.А. „С.”; на снимка (ф.к.) 6
разпознава подс. С.К.; на снимка (ф.к.) 7 разпознава лицето (1) подс. С.К., а лице
(2) подс. Д.С. „С.“, на снимка (ф.к.) № 8 разпознава лице (1) подс. С.К. и лице
(2) подс. Д.С.; на снимка (ф.к.)
№ 9 , разпознава лицето под (2) подс. Д.С.; на снимка (ф.к.) №10,
разпознава лицето (2) подс. Д.С.; на снимка (ф.к.) № 11, разпознава лявото лице
– „С.“ и дясното лице – К.. От малкия кадър е К.; на снимка (ф.к.) № 12, разпознава под (2) „С.“; на снимка
(ф.к.) № 13, разпознава под (2) „С.“; на
снимка (ф.к.) № 14, разпознава „С.“, на снимка (ф.к.) № 15, разпознава К.; на
снимка (ф.к.) № 16, разпознава К.; на снимка
(ф.к.) № 19 разпознава И.Д. по прякор „Р.“; на снимка (ф.к.) № 20 разпознава „Р.“;
на снимка (ф.к.) № 21 разпознава лицето без номер И.Д. „Р.“ и лицето отбелязано
с (1) оприличава на К.; на снимка (ф.к.) № 22 разпознава лицето под (2) „С.“ и
в дясно разпознава лицето И.Д. „Р.“; на снимка (ф.к.) № 23 разпознава лицето
под (2) Д. „С.“ и другото лице без номер с посочена стрелка оприличава на И.Д.;
на снимка (ф.к.) № 24 разпознава лявото лице Д. „С.“, а дясното лице И.Д.; на
снимка (ф.к.) № 25 разпознава лявото лице Д. „С.“ и дясното лице И.Д.; на снимка
(ф.к.) № 26 видно по дрехите оприличава лицето на И.Д.; на снимка (ф.к.) № 31
дясното лице оприличава на И.Д..
Съдът
кредитира показанията на свид. Т.И. дадени в с.з. на **.**.**** г., основното в
които е: че на **.**.**** г. пострадалият Г.Г. по прякор „Т.“, отишъл в РУ – Я.
и заявил, че на същата дата около 00.30 часа подсъдимите Д.С. и С.К. са отишли
при него, нанесли му побой, след което подс. С. му отнел със сила чантичка, която
му била на врата, спортна, като това се случило се е в гр. *, пред
историческата сграда Б., главния вход на южната страна срещу бившия магазин А.;
че след оперативно-издирвателните дейности той получил записи от камерите на Б..
Съдът кредитира и показанията на свид. Т.И. в частта относно кои лица
разпознава при предявяването му на основание чл. 284 от НПК на Фотоалбум към
видео-техническа експертиза Протокол № ***/**.**.**** г., намиращ се на лист 53
до лист 68 от том ДП, както следва: на снимка (ф.к.) № 1, лицето в ляво
разпознава Г.Г. „Т.”, средното лице – М., дясното лице – И.Д. „Р.”; на снимка
(ф.к.) № 5 бягащия човек оприличава на подс. С. „С.”; на снимка (ф.к.) № 6 в лицето
(2) разпознава подс. С. „С.“, лицето (1) – подс. К. и долу в десен ъгъл – Г.Г.
„Т.”; на снимка (ф.к.) № 7 разпознава лицето под (2) „С.“, под (1) – С.К., долу
в дясно неномерираната фигура – Г.Г.; на снимка (ф.к.) № 8 разпознава лицето под (1) подс. К., лицето
под (2) – „С.”; на снимка (ф.к.) № 9 разпознава лицето под (2) Д. „С.“; на
снимка (ф.к.) № 10 разпознава лицето под (2) „С.“, под (1) предполага, че якето
е на подс. К.; на снимка (ф.к.) № 11 разпознава лява фигура Д. „С.“, дясна
фигура – С.К.; на снимка (ф.к.) № 12 разпознава лицето (2) Д. „С.“, под (1)
якето оприличава на якето на К.; на снимка (ф.к.) № 13 разпознава лицето под
(2) Д. „С.“, под (1) според качулката и якето и главата – К.; на снимка (ф.к.)
№ 14 разпознава лицето под (2) Д. „С.“; на снимка (ф.к.) № 15 разпознава лицето
под (2) С.К.; на снимка (ф.к.) № 16 разпознава С.К. който е лицето в централен
кадър, а лицето долу в десния ъгъл – М.И.; на снимка (ф.к.) № 17 лява фигура според него е М.И., дясна фигура
разпознава И.Д. „Рязаните пръсти“; на снимка (ф.к.) № 18 разпознава лява фигура
И.Д., дясна фигура според него е М.И.; на снимка (ф.к.) № 19 централна фигура е
И.Д.; на снимка (ф.к.) № 20 разпознава лицето под (1) К., а И.Д. е централната
фигура; на снимка (ф.к.) № 21 разпознава лицето под (1) К., централната фигура
е И.Д.; на снимка (ф.к.) № 22 разпознава лицето под (2) „С.“, дясното лице до
колоната лицето не е обозначено и това е И.Д.; на снимка (ф.к.) № 23 разпознава
лицето под (2) „С.“, посочената със стрелка необозначено лице според него е И.Д.;
на снимка (ф.к.) № 24 разпознава лявото лице Д. „С.“, дясно лице – И.Д.
„рязаните пръсти“; на снимка (ф.к.) № 25 разпознава дясното лице И.Д., ляво
лице вероятно е Д. „С.“; на снимка (ф.к.) № 26 до колоната вероятно е И.Д.; на снимка
(ф.к.) № 30 фигурата с панталона с канта вероятно е С.К., оприличава го и по
темето и телосложението; на снимка (ф.к.) № 31 вероятно лицето от дясно е И.Д.,
от групата с четири лица от ляво на дясно втората глава оприличава на К..
Съдът
кредитира показанията на свид. Н.Б. Й. по прякор „Н.“, дадени в с.з. на **.**.****
г., от които се установява, че двамата подсъдими били в процесното време на Б.,
подс. К. се разправял с Г. (Г.), който хукнал да бяга, а подсъдимият паднал на
земята. Съдът кредитира показанията на свид. Б. и в частта относно кои лица
разпознава при предявяването му на основание чл. 284 от НПК на Фотоалбум към
видео-техническа експертиза Протокол № ***/**.**.**** г., намиращ се на лист 53
до лист 68 от том ДП, както следва: на снимка (ф.к.) № 30 фигурата с панталона
с канта е С. (К.), със светлото яке в гръб дясна фигура е той (свид. Б.), между
него и С. се намира свид. С.. Според него най-лявата фигура е на И. „Р.“; на
снимка (ф.к.) № 31 разпознава от ляво на дясно свид. С., С.(К.), него си (свид.
Б.) и И. „Р.“.
Съдът
кредитира показанията на свид. Н.С. дадени в с.з. на **.**.**** г., видно от които
той е бил в близост до ситуацията и видял подс. К. да говори с няколко момчета,
като в един момент тръгна да бяга и паднал на земята.
Съдът
кредитира показанията на пострадалия – свид. Г.А.Г., приобщени на основание
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, дадени от него в хода на досъдебното
производство (още на същия ден в който е осъществено деянието), обективирани в
протокол за разпит от **.**.****
г. , находящ се в том ДП на стр. 13, 14 и 15, основното в които е:
че на **.**.****
г. около 00.30 ч. на местопрестъплението дошли двамата подсъдими и подс. К. го
ударил с юмрук в дясното слепоочие; че след удара подс. К. извикал на подс. С. „С.“
да го хване, последният го хванал за ръката, а подс. К. замахнал отново да го
удари; че пострадалият приклекнал и в този момент подс. С. „С.“ успял да
издърпа чантата от врата му; че след като пострадалия и свид. М.И. побягнали в
посока „К.”, подс. К. тръгвал да го гони, а подс. С. останал пред Б. с отнетата
чантата; че след инцидента той преспал у дома на свид. М.И. и сутринта решил да
съобщи за случилото в полицията. Не кредитира показанията на свид. Г. дадени в
съдебното заседание пред настоящия съд: че при инцидента не е имал физически
контакт с подс. С. и подс. К.; че се навел и чантичката падна от него; че И. (Я.)
му предложил да отиде до полицията да пусне оплакване за това, което се е
случило, като той му казал да твърди, че чантичката му е открадната, за да
могат полицаите да намерят подсъдимите и да му я върнат; че когато го викали в
полицията, не казал истината, защото му била забранено от И.Я. и затова
поддържал това, което написал в жалбата, тъй като страхувал от такъв тип хора. Отново
съдът ще отбележи, че също
като кредитираните показания на свид.
И.Д. и на свид. М.И.,
тези показания на пострадалия са дадени веднага
след деянието, при ясни спомени. Те са житейски логични, вътрешно
непротиворечиви и хармонични с всички ценени доказателства, дадени са по реда
на НПК пред орган на досъдебното производство, записани са в Протокол
за разпит от **.**.**** г., който е извършен по надлежния
процесуален ред и протокола е подписан от него собственоръчно.
Съдът не намира никакво
основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на
специални познания на вещите лица изготвили съдебно-оценителната и видео-техническа
експертизи поради което кредитира техните заключения.
Видно от показанията на експерта
В.В.,
изготвил втората експертиза, на ф. к. № 15 е посочено лице като (2), но то е лице (1) и
така е посочено в текста под ф. к. № 15; на ф. к. № 17 и № 18 се посочват две
лица, които идват от дясно на камерата и наблюдават нещо. На тези кадри липсват
лицата (1) и (2); на стр. 14 , ф.к. 24, присъства лицето (2), което е лявата
фигура, което не съм посочил с отметка. С качулка с козирка и изцяло в черно;
на фотокопие № 26 на стр. 15 не присъстват ли лицата обозначени в заключението
като (1) и (2), а това е странично лице; на ф.к. № 19 и № 20 го няма лицето (2),
на ф.к. № 20 се вижда единствено лицето (1), което притичва; По време на
динамичния запис са извадени кадри от
действията на лицата по времето когато се случват и то е отразена на кадрите;
на **.**.** г. от 1 час 14 минута и 3-та секунда, през тези 8 секунди не се е
случило нищо затова не са свалени кадри във фотокопие; в 1 часа 14 минути и 3 секунди лицето (1) притичва
пред тази камера; в 11.01.14 ч. се появява лицето (2). През този интервал
вероятно няма налични действия поради което не са свалени фотокопия. ВЛ В.
обяснява, че не могат да бъдат лицево идентифицирани разпознати лицата, но
вероятно могат да бъдат разпознати от изображенията, от лица които ги познават.
Съдът предяви на страните
ВДС, като на видео-файл CH07_20171110010055 се показва дата **-**-****
Fri, начален час 01.00.49 ч. и краен час 01.40.15 ч. Записите са
от видеокамера № 7 и съдържат файлове с прекъсвания помежду тях, които обхващат
посочения период. На някои от файловете се наблюдава движение на лица. На видео-файл
CH09_20171110010055 се показва дата **-**-**** Fri, и
време от 01.04.32 ч. до 01.32.27 ч., като се съдържат файлове с прекъсвания
помежду тях, които обхващат посочения период. На някои от файловете се
наблюдава движение на лица. Установи се, че записите от двете камери
съответстват на фотоснимките от видео-техническата експертиза. Отвориха се
текстовите файлове, които са описващи към видео-файловете и са генерирани от
системата. В тях се отбелязва на коя камера е направен записът, описва се типа
на записа, детекция за движение, локален потребител, параметри и канал номер.
Описани са номерът на камерата, параметрите и фрагменти кога е засечено
движение, при което е записан часът, в който е започнал записът. Текстовите
записи касаят записани параметри на камера № 7 и камера № 9.
При анализа и оценката на така събраната доказателствена съвкупност, се
установява описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Тук
съдът ще посочи, че доказването представлява дейност с която се възстановява
картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите
които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт),
обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е
дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно
формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко
едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Принципно, при наличие на доказателства които не могат
самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи
основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение базирайки
се на т.нар. неутрални доказателствени източници – писмени документи,
заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели,
които да надгради с онези свидетелски
възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В случая настоящият
състав процедира точно така – стъпвайки на: заключенията на ВЛ, на кредитираните показанията на свидетели-очевидци, надграждайки
с останалите свидетелски показания и използвайки метода на дедуктивен анализ и
житейска логика, установи главния факт в процеса.
Според ЯОС в настоящия случай са събрани достатъчно доказателства, като кредитираните
такива образуват единна доказателствена верига и са от такова
естество, че обсъдени във взаимовръзка помежду, съставляват хармонично цяло,
създаващо процесуална възможност за разкриване на обективната истина и
формиране на единствен и несъмнен извод, че от двамата подсъдими в съучастие е
извършено престъплението, за което Окръжна прокуратура – Ямбол им е и предявила
обвинение. Съдът счита, че са налице множество
доказателства – преки и косвени, а не само показания на свидетели, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК (предвид забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК) и свидетелските показания прочетените по реда на 281 НПК
са подкрепени и от другите кредитирани доказателства (посочени напред в
изложението). Всички кредитирани
доказателства по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична
връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно времето, мястото и
механизма на извършване на грабежа на мъжката чантичка на пострадалия Г., с намиращите
се вътре вещи, от страна на съучастниците – подс. С. и подс. К. и целокупно съставляват годна предпоставка за постановяване
на осъдителна присъда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установеното от фактическа страна, съдът стигна до правния извод, че подс. С.К.К. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подс. Д.А.С. – по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като на **.**.**** г., около 01,13 ч., в гр. *, на площад „*“, пред
централен вход на КИЦ „Б.“, действайки в съучастие като извършители, са отнели
чужди движими вещи – мъжка текстилна чанта с размери 25/25 см., с емблема и
лого „Nike“, на стойност
32 лв.; мобилен телефон „Samsung Galaxy S6 Н“ на стойност 550 лв.,
в черен кожен калъф от изкуствена кожа на стойност 13 лв.; мъжки кожен черен
портфейл на стойност 18 лв. и парична сума в размер на 80 лв. – всички на обща
стойност 693 лв., от владението на собственика им Г. ***, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила – подс. С.К. нанесъл
удар с юмрук в главата на пострадалия, а подс. Д.С. издърпал с ръка със сила чантата,
дръжката, на която била преметнатата през врата на пострадалия, като при
извършване на деянието подс. Д.С. е действал в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
По
делото безспорно се установи, че двамата подсъдими, след като срещнали
пострадалия Г.Г. на посочените в ОА време и място, взели решение да извършат грабежа
в съучастие, като подс. К. нанесъл удар в главата на пострадалия, а подс. Д.С.
издърпал с ръка със сила, поставената на врата му негова мъжка текстилна чанта
с намиращите се в нея негови мобилен телефон „Samsung Galaxy S6 Н“ в черен
кожен калъф от изкуствена кожа на стойност, мъжки кожен черен портфейл на
стойност и парична сума от 80 лв. – всички вещи на обща стойност 693 лева.
Обект на
престъплението грабеж са обществените отношения които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените
отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята
воля и да избира поведение.
От обективна
страна подсъдимите, чрез своите действия, са извършили грабежа, в
съучастие – като съизвършители са отнели процесните чужди движими вещи от
владението на постр. Г., прекратили са фактическата власт върху тях, която до момента на деянието се е упражнявала от пострадалия.
Престъплението грабеж е съставно и двамата подсъдимите са осъществили всички
негови етапи, упражнили сила върху пострадалия – в съучастие оказвали
пряко физическо въздействие върху личността на Г. чрез нанасяне на удар с
юмрук със сила в областта на лицето му (от подс. К.) и хващане и издърпване на
преметната през врата му мъжка чанта (от подс. С.), като употребената сила е била насочена
към преодоляване на каквато и да било съпротива от страна на пострадалия и е
свързано с прекъсването на фактическото държане на процесните вещи. За
прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно дейците просто да вземат
вещите, а при извършването му предварително е била упражнена принудата към
него. Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа,
съществува функционална връзка, тъй като силата употребена от подсъдимите,
безспорно е била насочена към прекъсване на връзката между пострадалия и
намиращите у него инкриминирани вещи, а те са отишли при пострадалия именно с
намерение да отнемат чантата и всички намиращи се в нея вещи. Подс. К. още
в началото на събитията е нанесъл удар в главата на пострадалия и по този начин
е сломил съпротивата му при което, подс. С. използвайки това издърпал чантата с
вещите в нея, стойността на които е установена безспорно при назначена нарочно
за това съдебно-оценителна експертиза.
Деянието
е осъществено от двамата подсъдими в съучастие като извършители помежду. Подс. К. и подс. С. са участвали активно – и със собствени действия
и с явно приемане на действията на другия, в осъществяването на физическата
принуда по отношение на пострадалия и отнемането на вещите. Всеки от тях, като съизвършител
намирайки се на местопрестъплението е действал от гледна точка на конкретния
замисъл за извършване на престъплението. В тази
насока настоящия съд счита е налице задружното им участие в самото изпълнителното деяние на
престъплението и в установяване на фактическата им власт върху отнетите вещи –
съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Д.
С. е извършил престъплението, в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като преди това е бил осъждан за тежки умишлени престъпления,
извършени от него като пълнолетен – включително и: С Присъда № **/**.**.**** г.
на Районен съд – Ямбол, постановена по НОХД № *** по описа на съда за **** г.,
изменена с Решение № **/**.**.**** г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено по
ВНОХД № *** по описа на съда за **** г., в сила от **.**.**** г. е осъден на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал.
1 и чл. 54 от НК на 3 години и 3 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието, в затвор; С Определение № *** от **.**.****
г. на Районен съд – Ямбол, за одобряване на споразумение за решаване на дело,
постановено по НОХД № **** по описа на съда за **** г., в сила от **.**.****
г., е осъден на основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на 3 месеца
„Лишаване от свобода“ при първоначален режим на изтърпяване на наказанието
строг и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – на 6
месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, като на основание
чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание от 6 месеца „Лишаване от
свобода“ при първоначален строг режим; С Определение № *** от **.**.**** г. на
Районен съд – Ямбол, за одобряване на споразумение за решаване на дело,
постановено по НОХД № **** по описа на съда за **** г., в сила от **.**.****
г., е осъден на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК на 1 година
„Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието. С Определение на Районен съд – Ямбол № ****/**.**.**** г.,
постановено по ЧНД № **** по описа на съда за **** г., влязло в сила на **.**.****
г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д.С. е
определено общо наказание по НОХД № ****/**** г. и по НОХД № ****/**** г.,
двете по описа на PC – Ямбол, в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Наказанието, наложено
на подсъдимия Д.С. по НОХД № *** по описа на PC – Ямбол за **** г. е изтърпяно
от него на **.**.**** година.
Субекти на престъплението
са пълнолетни вменяеми лица. Всеки от двамата подсъдими С.К. и Д.С. е именно
такъв – пълнолетно наказателно-отговорно лице,
което не е бил собственик на отнетите от пострадалия вещи (предмет на грабежа)
и което по време на извършване на деянието е могло да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Вината
като субективен елемент на престъплението е свързана с конкретно психическо
състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици. Константна е съдебната практика, според която за
субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните
обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат. За умисъла на
дееца се преценява от начина на извършване на престъплението и от обективно
причиненото. В конкретния случай, като съобрази съвкупността на всички
обстоятелства за извършеното престъпление и отчете поведението на виновните и
пострадалия, начина и способа на извършване на престъплението, използваната
сила и нейната насоченост, настоящият състав прие, че от субективна страна
по време на извършване на деянието подсъдимите са действали умишлено, с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Всеки от тях, като човек без психични
отклонения, грамотен и с достатъчен житейски опит, логично е съзнавал, че инкриминираните вещи се намират във владение на
пострадалия (т.е. – на другиго, чужди са), че той не е съгласен да му бъдат отнети
и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената спрямо него физическа
принуда. С използването на силата подсъдимите са целели да установят своя
фактическа власт върху предмета на престъплението, извършено именно с намерението
да присвоят тази чанта и всичко намиращо се в нея. Те са имали и намерение да
се разпоредят с вещите които отнемат в свой интерес – противозаконно да ги
присвоят. Несъмнено всеки от тях, предвид възрастта му и неболестния му
психичен статус (а подс. С. – и предвид многократните му осъждания), напълно е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици. Бил
е наясно, че с действията си употребява сила срещу пострадалия за да му отнеме
вещи и логично е целял настъпването именно на такъв вредоносен резултат. Съучастните
им действия при осъществяване на деянието показват едно целеустремено
поведение, насочено в изпълнение на съвместното им престъпно решение, взето непосредственото
преди деянието.
Безспорно доказано е, че конкретното деяния е извършено от подсъдимите в
съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е
имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си
заедно с другия участник, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че
те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана както от
вземане на общото престъпно решение за грабежа и от синхрона в поведението на
подсъдимите, при осъществяване на принудата и отнемането на вещите, а и след
това.
Подсъдимият
С. логично е съзнавал и факта, че върши деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК,
тъй като предвид посочените по-горе осъждания, е осъществил процесното деяние след като е бил осъждан като пълнолетен за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК. Към датата на извършване на деянието не са изтекли
пет години от изтърпяване на предишните наказания, съгласно чл. 30, ал. 1 от НК.
Ето
защо съдът призна всеки от двамата подсъдими за виновен по повдигнатото му, от
Окръжна прокуратура – Ямбол, обвинение.
Причините за
извършване на престъплението от двамата подсъдими според ЯОС, са незачитане на
обществените отношения охраняващи правото на собственост на гражданите,
стремежа им към придобиване на средства по неправомерен начин, а за подс. С. – и
изградените му престъпни навици.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдът,
на основание
чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК осъди подс. С.К.К.
на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал. 1 НК отложи за срок от четири години, а на основание чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК осъди подс. Д.А.С. на две години и шест
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
При
определяне на конкретните наказания, като съдът съобрази доброто процесуално
поведение на подсъдимите, ниската стойност на отнетите вещи и факта на пълното
им репариране в патримониума на пострадалия Г., а за подс. К. и чистото му
съдебно минало прие,
че това обосновава приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – налагане на
наказание под минимума за всеки подсъдим. За да определи наказанията в
конкретните им размери, съдът отчете за подс. С., че той е личност
с изградени престъпни навици, а за подс. К. – проявената упоритост и последователност при
осъществяване на принудата спрямо пострадалия Г. (пръв
е започнал изпълнение на деянието, нанасяйки нанесъл удар в главата на пострадалия,
настоявал е подс. С. да го хване и го гонил). Затова съдът отчитайки горните обстоятелства и
високата степен на обществена опасност на деянието, не
определи по-ниски, а наложи конкретните наказания.
Предвид
предишните осъждания на подс. С. на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер, спрямо него е налице законова пречка за прилагане института на
условното осъждане и предвид
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС,
съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване – към момента на извършването на деянието, той
е бил осъждан и от изтърпяването на последно наказание лишаване от свобода не
са изтекли пет години.
ЯОС счита, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. К. не е наложително той да търпи
ефективно наложеното му наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, което би било оказване на ненужна
пенитенциарна репресия по отношение на личността му.
Налице са и формалните изисквания на закона, поради което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен
срок от четири години, който според ЯОС се явява необходим и достатъчен. В тази
насока, съда отчете (както и при определяне на размера на наказанието лишаване
от свобода), проявената престъпна
упоритост при извършване на деянието и намери, че с определянето
на по-кратък срок не биха се постигнали в най-пълна степен и с най-голяма
ефективност целите на индивидуалната превенция по отношение на подс. К., което обезсмисля неговото приложение.
Така определеното наказание
на всеки от двамата подсъдими, като вид,
размер, начин на изтърпяване и съответно – изпитателен срок, съдът намира за справедливо,
подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и
съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. То
ще допринесе всеки подсъдим да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той
явно е възприел погрешни методи за набавяне на средства. Същото, без да
осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху всеки от подсъдимите е
такова, че да не създаде у тях погрешно усещане за безнаказаност, ще им осигури възможност да преосмислят постъпката
си и ще им посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс всеки от тях да
се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Освен това така определеното наказание на подс. С., ще му
отнеме възможността да върши други престъпления. Ето защо ЯОС счита, че всяко конкретно
наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху всеки подсъдим, така и
върху останалите членове на обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Съдът не сподели
изложените от защитата доводи – възражения: че не се е
установила фактическата обстановка, поддържана от представителя на Окръжна
прокуратура – Ямбол; че следва да се кредитират свидетелските показания на
свидетеля Г.Г., на свидетеля И.Д. и на свидетеля М.И., дадени в хода на
съдебното следствие, а тези от досъдебното производство, приобщени прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 НПК не следва да се кредитират, тъй като са
„копи-пейст“ по отношение на механизма на деянието, при разпита на свид. М.И.
от разследващия полицай М. е присъствал полицейски служител П.П., а полицейския
служител Т.И. е присъствал на разпита на тримата свидетели, което давало
основание на защитата да твърди, че всичките тези показания са дадени под
натиска на полицейските служители; че не следва да се кредитират свидетелските
показания на свидетеля П. и свидетеля Т.И., тъй като същите, в качеството си на
полицейски служители са извършили действия по разследването, несъвместими с
разпоредбата на чл. 18 НПК при образувано досъдебното производство; че
пострадалия Г.А.Г. решил да подаде жалба до РУ – Я. под въздействието на свид. И.Я.,
известен със своето тежко съдебно минало, само с цел да му бъде намерена
чантата.
По отношение на доказването
на извършването на процесното деяние и относно кои показания (или части от
тях), на кои свидетели следва да се даде кредит на доверие, настоящият състав
посочи подробни съображения напред в изложението и няма какво повече да добави.
По отношение на факта, че част от свидетелите се отричат от показанията си в ДП
и дава последващи коренно противоположни такива, които опровергават изложеното
в обвинителния акт, съдът ще подчертае, че промяната на показания не води
автоматично до извода, че „новите” следва да бъдат кредитирани безусловно и
безкритично от съда. Именно за да гарантира разкриването на обективната истина
по делото, процесуалният закон предвижда възможността за приложението на чл.
281 НПК, в различните негови хипотези.
По
изложените при коментара на доказателствата съвкупност съображения съдът намира
за неоснователни възраженията на защитата за компрометиране на процеса на
събиране и проверка на доказателствения материал осъществен в ДП. Специално по
отношение на дадените в ДП показания на свидетелите Г.Г.,
И.Д. и М.И., ако те се изтръгнати принудително от тях, безспорно биха били
дискредитирани и последиците от това биха се разпростирали върху тяхната
процесуално стойност – те биха били изключени от доказателствената съвкупност по
делото. Навежданите обаче от защита доводи, че
при разпита на свидетелите са извършени полицейски действия с цел добиване на
техни показания обслужващи обвинителната теза, са напълно голословни, предвид
факта, че по делото не са налични абсолютно никакви доказателства (дори данни)
в тази насока. За всички разпити са съставени надлежни протоколи и всеки от
тях, като
писмено доказателствено средство, отразява действително констатирани факти и
обстоятелства и резултатите от извършването му и те могат да служат за годна
доказателствена основа. ЯОС ще отбележи, че безспорно НПК не урежда изискване
при разпит на свидетел да присъстват трети лица, без процесуално качество – в
случая полицейски служители, но няма и изрична забрана за това. В настоящия
случай факта, че при разпита на свидетел в ДП е присъствало трето лице
(полицейски служители), не дискредитира неговата доказателствена стойност, доколкото
в протокола обективиращ показанията, изрично е отбелязано обстоятелството, че
той е бил прочетен на разпитвания – ерго свидетелят е бил запознат със
съдържанието му, при спазване на предвидения от законодателя ред за
проконтролиране на възпроизведеното в протокола за разпит и неговото
съответствие с действително заявеното. Всеки един от тези свидетели е поставил подписа си върху
съответния протокол за разпит, след като протокола му бил прочетен от
разследващ полицай. Присъствието на полицейски служители при разпита на
свидетел не опорочава конкретните действия по разследване – разпити на
досъдебното производство на свидетел, поради което не се налага техните
показания да се изключат от доказателствената съвкупност,
тъй като те не се извършени в противоречие с изискванията на процесуалния
закон, нито са засегнали правото на защита на обвиняемите/подсъдимите.
Разследващият орган се е придържал стриктно към разпоредбите приложими в случаи
на разпит на свидетел – тази по чл. 236, ал. 1 от НПК, задължаващи го да
предостави за запознаване или да прочете съдържанието на изписания текст в
протокола за извършеното от него действие по разследване. По тези
съображения съдът намира за неоснователен довода на защитата за наличието
на процесуално нарушение, по същество – водещо
до нарушаващо правото на защита на обвиняемите/подсъдимите и счита, че
не се налага изключване от доказателствената маса
на показанията на тези свидетели, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика.
По възражението,
че показанията на свидетелите в досъдебното производство – Г.Г., М.И. и И.Д., са
събрани по метода „копи-пейст” и това ги дискредитира, ЯОС ще отбележи, че при
съпоставка на съдържанието на протоколите за разпит на тези свидетели от ДП е
видно, че те не са идентични, макар и подобни по конструкция. Поначало при
снемането на показания, в протокола би могло да има определени съвпадения,
които да се дължат на думи с широка гражданска употреба, на клиширана реч или
на служебен или общностен жаргон, но в конкретния случай не става въпрос за
припокриване на езиковите конструкции, без каквито и да било специфични белези,
които да не разграничат възприятията на всеки отделен свидетел.
Несъстоятелно също така е и възражението на защитата относно недопустимост на извършване на издирвателни
действия от оперативни работници при вече образувано ДП. В тази
насока следва да се посочи, че досъдебното производство е започнато за
престъпление по чл. 198 от НК, първоначално с разпит на свидетел (срещу неизвестен
извършител) и предвид текста на чл. 215 от НПК, органите на МВР са длъжни да
извършват действия по издирването и установяването на извършителите и да
предават събраните материали на съответния разследващ орган. Какви
конкретни действия по разследването ще предприеме разследващия, кога и в какво
последователност, е изключително правомощие на органите на досъдебното
производство. Ако се възприеме логиката на защитата това би означавало, че при
образувано ДП, преди привличане на лице като обвиняем, не могат да се събират данни
за неговото установяване или това следва да се осъществява само и единствено от
разследващия орган (който съвсем логично не е оперативен работник) – нещо което
би било правен и фактически абсурд. С оглед на това
съдът не приема възражението за състоятелно и намира, че разследващият орган е събрал
съответните доказателства по реда и условията на НПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС подсъдимите С.К.К.
и Д.А.С. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 116,24 лева
за всеки един от тях, в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР
–Я., което съставлява разходи по проведените експертизи.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
На
основание чл. 111, ал. 1 от НПК, ЯОС постанови, веществените доказателства по
делото – оптичен носител DVD+R, Maxell, златист цвят, съдържащ записи от камери
№№ 7 и 9 от охранителната система на КИЦ „Б.“ – * за времето от 01.00 ч. до
01.40 ч. на **.**.**** г. (в плик, приложен в материалите по делото, под
пореден № на л. 71) да се унищожат след влизане в сила на настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: