№ 986
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500849 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 261688/13.12.2021г. на "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и
насрещна въззивна жалба вх. № 260093/09.02.2022г. на Г. Р. СТ..
Подадена е въззивна жалба вх. № 261688/13.12.2021г. от "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
действащо чрез пълномощник адв. П.П.-Д. срещу решение
№260071/22.10.2021 год., постановено по гр.дело №456/2020 год. на РС –
Провадия, в частта, в която е отхвърлен предявения от "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София против Г.
Р. СТ., ЕГН **********, от ****** иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума от 2043.84 лева до пълния
претендиран размер от 3020.12 лева, представляваща регресно вземане за
платено по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № ******* г., застрахователно
обезщетение за нанесени щети – тотална щета на лек автомобил „Даймлер
Бенц Е 200 CDI“, с рег. № *** * ****, собственост на Д. Л. Т. по щета №
****** за пътнотранспортно произшествие, осъществено на 20.02.2015 г.
1
около 22:39 часа в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер,
на ул. „Килер щрасе“ № 100.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е неправилно. Излага, че ПРС неправилно е тълкувал вида и
размера на платените от ищеца суми в полза на собственика на увредения
автомобил. Излага, че посредникът АВУСС-ССХ ГмБХ е предоставил
информация, че постъпилата претенция за заплащане на обезщетение е на
стойност 1544.16 евро или 3012.12 лева в левова равностойност. Твърди, че
сумата от 499.16 евро (976.28 лева) също представлява обезщетение
изплатено на собственика на увредения автомобил. На следващо място излага,
че особеният представител на ответника е оспорил единствено факта на
заплащане на обезщетението на собственика на увредения автомобил,
съобразно уточненията направени в о.с.з. на 13.07.2021г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Г. Р. СТ., чрез назначения
му особен представител адв. Г.Н., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите
в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални
правни норми в обжалваната от застрахователя част. Счита решението на
ВРС за правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което
отправя искане за потвърждаването му.
Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 260093/09.02.2022г. от Г. Р.
СТ., чрез назначения му особен представител адв. Г.Н., срещу решение
№260071/22.10.2021 год., постановено по гр.дело №456/2020 год. на РС –
Провадия, в частта, в която Г. Р. СТ., ЕГН **********, от ****** на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ е осъден да заплати на "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от
2043.84 лева (две хиляди и четиридесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща регресно вземане за платено по силата на договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица № ******* г., застрахователно обезщетение за нанесени щети –
тотална щета на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, с рег. № *** *
****, собственост на Д. Л. Т. по щета № ****** за пътнотранспортно
произшествие, осъществено на 20.02.2015 г. около 22:39 часа в Германия,
провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер щрасе“ № 100,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 17.06.2020 г., до окончателното плащане, както и
сумата от 411.32 лева (четиристотин и единадесет лева и тридесет и две
стотинки), представляваща сторените разходи по предявената претенция и
извършени ликвидационни разноски по щета № ******, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.05.2020 г., до
2
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че не са представени надлежни доказателства от
които да може да се направи обоснован извод, че ответникът е причинил
ПТП след употреба на алкохол. На следващо място излага, че не са
представени доказателства изплатените от ищеца суми да са заплатени на
увреденото лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК застрахователят не е подал отговор на
насрещната въззивна жалба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД не изпраща
представител. С депозирано преди съдебно заседание становище вх. №
16317/06.07.2022г. пълномощникът на застрахователя поддържа жалбата и
моли да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Моли насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна не се представлява. В представените писмени бележки
вх. № 17259/18.07.2022г. по същество се излагат доводи за неоснователност
на въззивна жалба и основателност на насрещната въззивна жалба.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД против Г. Р. СТ. с правно основание чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 3020.12 лева, представляваща
регресно вземане за платено по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно
обезщетение за нанесени щети – тотална щета на лек автомобил „Даймлер
Бенц Е 200 CDI“, с рег. № *** * ****, собственост на Д. Л. Т. за
пътнотранспортно произшествие, осъществено на 20.02.2015 г. около 22:39
часа в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул.
„Килер щрасе“ № 100 от Г.С. след употреба на алкохол. Ищецът твърди, че с
Р.Г. С.а е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил, марка и модел „БМВ
525“, peг. № * **** ** като договорът бил обективиран в застрахователна
полица, материализираща и удостоверяваща възникването на
застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца, считано от 00:00 ч.
на 26.06.2014 г. до 24:00 ч. на 26.06.2015 г. Излага, че автомобилът бил
предоставен за ползване на ответника от неговата майка Р.Г. С.а. Твърди се,
че при ПТП, настъпило на 20.02.2015 г. в Германия, провинция Шлезвиг-
Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер щрасе“ № 100 били причинени щети
на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. № *** * ****, собственост
на Д.Л.Т.. Произшествието било посетено от органите на полицията в гр.
3
Ноймюнстер - Второ полицейско управление, за което било съставено
съобщение за пътно-транспортно произшествие от полицейски комисар.
Установено било, че причината за настъпилия пътен инцидент било
неправомерното поведение на ответника, който като водач на лек автомобил
„БМВ 525“, peг. № * **** ** който не осигурил достатъчно разстояние с
движещия се пред него лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. № ***
* ****, управляван от собственика му Д.Л.Т., вследствие на което при
спиране от страна на последния, допуснал удар. Установено било също, че
Г.С. управлявал превозното средство след употреба на алкохол, установена с
Протокол за тест за концентрация на алкохол в кръвта от Университетска
болница Шлезвиг-Холщайн, Институт по съдебна медицина, от 25.02.2015 г.,
с ниво на концентрация от 2,65 %о в кръвта. По постъпило уведомление от
адвокат и нотариус Кай Б., пълномощник на собственика на увредения лек
автомобил Д.Л.Т., в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД била образувана
преписка по щета. В полза на увреденото лице, чрез представител „AVUS-
SSH Германия“ ООД, ищцовото дружество заплатило обезщетение в размер
на 3020.12 лева. За уреждане на предявената претенция били заплатени и
извършени разходи, в общ размер на 411.32 лева, които също се претендират,
като дължими от ответника.
С писмен отговор особеният представител на ответника оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва ответникът да е причинил ПТП на
посочената в исковата молба дата, механизма на ПТП, че е управлявал лек
автомобил под въздействие на алкохол, че именно това обстоятелство е в
причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, че претендираната сума е
платена на пострадалото лице, както и че е платена на застрахователя му, че
стойността на щетата е в посочения размер.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.),
съгласно който освен в случаите по чл.227, застрахователят има право да
4
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца да докаже
пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което ищецът в
качеството си на застраховател по нея носи риска; че поради причиняване на
описаните в исковата молба имуществени щети, е заплатил обезщетение на
увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени описаните
повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е
причинил събитието, управлявайки автомобил с концентрация на алкохол над
допустимата по закон норма.
РС-Провадия е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че: на 20.02.2015 г., около 22:39 ч., в Германия, провинция
Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер щрасе“ № 100, ответникът
е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 525“, peг. № * **** ** като
участвал в реализирано пътно – транспортно произшествие, в което бил
увреден лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. № *** * ****,
управляван от собственика му Д.Л.Т.; било изготвено съобщение за пътно-
транспортно произшествие от полицейски комисар К.; към датата на ПТП, за
управлявания от ответника автомобил, е била налице валидна и действаща
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена между “ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД и собственика на автомобила - Р.Г. С.а, съгласно ЗП №
******* г., със срок на покритие от 26.06.2014 г. до 26.06.2015 г.;
автомобилът е бил предоставен за ползване от Р. С.а на сина - ответника по
делото, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от
25.06.2013 г., на нотариус peг. № 225 от НК, с район на действие PC –
Провадия.
От приетото от ПРС и неоспорено от страните заключение на
съдебната-автотехническа експертиза се установява механизма на настъпване
на застрахователното събитие - пряк контакт между двете превозни средства,
движещи се в една и съща посока едно зад друго, като задното превозно
средство застига и удря движещото се пред него превозно средство, като
повтаря това действие (удара) два пъти. Установява се, че причинените вреди
на лекия автомобил „Даймлер-Бенц Е200 CDI“ с per. N *** * **** са в
5
причинно – следствена връзка с процесното ПТП и че е възможно те да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Според заключението
общият размер на средствата, нужни за отстраняване на причинените от
описаното ПТП щети, включващи части, труд, материали и др. по цени в
Германия, е в размер на 5 803.14 лева, а пазарната стойност на лек автомобил
„Даймлер-Бенц Е200 CDI“ с peг. N: *** * **** към датата на събитието -
21.02.2015 г. е в размер на 2 900 лева.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС относно механизма
на ПТП, виновността на ответника за ПТП и обстоятелството, че ответникът е
употребил алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимите
норми, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед на изложеното въззивният съд съдът намира, че са доказани
предпоставките за възникване на отговорността на застрахования да
възстанови платеното от застрахователя обезщетение. Спорно пред въззивния
съд е и обстоятелството за размера на изплатеното на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
От представените пред ПРС доказателства е видно, че адвокат и
нотариус Б. е пълномощник на Д.Т. и в това си качество е отправил претенция
за плащане на сумата от 1376 евро, от която 286 евро по сметка на Рикет
ООД, а остатъка по негова. Адвокат и нотариус Б. е отправил и допълнителна
претенция за 64.32 евро. AVUS-SSH е издал на „ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД фактура 106198 за сумата от 1684.84 евро.
От приетото от ПРС заключение на ССЕ, се установява, че от ДЗИ са
заплатени на „AVUS-SSH-Германия” ООД следните суми: на 19.06.2015 г. са
изплатени 1 479.84 евро (2 894.32 лева) по ликвидационен акт по щета №
****** от 04.03.2015 г. и дата на доклада 10.06.2015 г. с основание DE150217;
на 15.07.2015 г. са изплатени 64.32 евро (125.80 лева) по ликвидационен акт
по щета № ****** от 04.03.2015 г и дата на доклада 30.06.2015 г. с основание
DE150217, т.е. общо 1 544.16 евро (3020.12 лева). Сторените разноски по
преписка по щета № ****** са както следва: по ликвидационен акт по щета №
****** от 04.03.2015 г. и дата на доклада 30.06.2015 г. с основание DE150217
сума в размер на 5.30 евро или 10.37 лева разноски по уреждане на
претенцията и такса обработване на случая; по ликвидационен акт по щета №
****** от 04.03.2015 г. и дата на доклада 10.06.2015 г. с основание DE150217
сума в размер на 180.00 евро или 352.05 лева разноски по уреждане на
претенцията и такса обработване на случая; по ликвидационен акт по щета №
****** от 04.03.2015 г. и дата на доклада 10.06.2015 г. с основание DE150217
сума в размер на 25.00 евро или 48.90 лева административни разходи; т.е.
обща сума на направените разноски е в размер на 210.30 евро или 411,32 лева.
Според вещото лице сторените разноски по преписка по щета № ****** са
заплатени на 19.06.2015г. и 15.07.2015 г. Сумите са преведени на съответните
6
дати от ищцовото дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД към неговия
посредник в Германия “AVUS-SSH- Германия“ ООД по банкова сметка.
Въззивният съд намира, че оспореното от особения представител
заключението на вещото лице е обективно и компетентно изготвено и поради
това го кредитира.
От заключението на вещото лице се установява заплащането на
застрахователно обезщетение от ДЗИ на AVUS-SSH, но не и че
обезщетението е получено от увреденото лице. Съставът на ВОС констатира,
че ВРС е че РС-Провадия е извършил процесуално нарушение като не е
указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи заплащането
на застрахователното обезщетение на увреденото лице, както и че не сочи
доказателства за установяването му. От представената пред въззивния съд
заявка за плащане 567 се установява, че на 03.06.2015 г. на Б. са заплатени
1239.50 евро, а на Рикет ООД (за експертиза по щетата) - 240.34 евро. От
представената пред въззивния съд заявка за плащане 616 се установява, че на
29.06.2015 г. на Б. са заплатени 64.32 евро. Общо заплатените от AVUS-SSH -
Германия суми във връзка с процесната щета са на стойност 1544.16 евро
(3012.12 лева).
Предвид гореизложеното, възивният съд намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране на регресната
отговорност на застрахования в претендираните в исковата молба размери.
Установи се, че по процесната щета AVUS-SSH е заплатил общо 1544.16 евро
(3012.12 лева), които ДЗИ му е възстановил. Установи се също така, че
направените разходи по щетата възлизат на 411.32 лева. Поради това
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Решението на
ПРС следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата
над присъдената сума от 2043.84 лева до пълния претендиран размер от
3020.12 лева, представляваща регресно вземане за платено по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и съответно
искът уважен и за тази разлика. В останалата обжалвана част, в която ПРС е
присъдил на застрахователя сумите от 2043.84 лева и 411.32 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.05.2020
г., до окончателното изплащане на главницата, решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разпределението на разноските:
Пред ПРС застрахователят е претендирал разноски по списък 1648.46
лева, а са му присъдени 1179.46 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Предвид уважаването на иска в пълен размер, в полза на застрахователя се
дължи сумата от 469 лева, представляваща разликата над присъдените от ПРС
разноски 1179.46 лева до дължимите за първоинстанционното производство
разноски в размер на 1648.46 лева.
7
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на
застрахователя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 625 лева, съгласно представения списък.
Предвид неоснователността на насрещната въззивна жалба, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 65.87 лева, представляваща
дължимата държавна такса по насрещната въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260071/22.10.2021 год., постановено по гр.дело
№456/2020 год. на РС – Провадия, в частта, в която е отхвърлен предявения
от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София против Г. Р. СТ., ЕГН **********, от ****** иск с правно основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума от 2043.84
лева до пълния претендиран размер от 3020.12 лева, представляваща регресно
вземане за платено по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № ******* г.,
застрахователно обезщетение за нанесени щети – тотална щета на лек
автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, с рег. № *** * ****, собственост на Д.
Л. Т. по щета № ****** за пътнотранспортно произшествие, осъществено на
20.02.2015 г. около 22:39 часа в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр.
Ноймюнстер, на ул. „Килер щрасе“ № 100 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Р. СТ., ЕГН **********, от ****** да заплати на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 976.28 лева
(деветстотин седемдесет и шест лева и 28 стотинки), представляваща
разликата над присъдената сума от 2043.84 лева до пълния претендиран
размер от 3020.12 лева, представляваща регресно вземане за платено по
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователно обезщетение за нанесени щети – тотална щета на лек
автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, с рег. № *** * ****, за
пътнотранспортно произшествие, осъществено на 20.02.2015 г. в Германия,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда –
17.06.2020 г., до окончателното й изплащане, сумата от 469 лева
(четиристотин шестдесет и девет лева), представляваща разликата над
присъдените от РС – Провадия разноски 1179.46 лева до дължимите за
първоинстанционното производство разноски в размер на 1648.46 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260071/22.10.2021 год., постановено по
гр.дело №456/2020 год. на РС – Провадия в останалата обжалвана част.
8
ОСЪЖДА Г. Р. СТ., ЕГН **********, от ****** да заплати на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 625 лева
(шестстотин двадесет и пет лева), представляваща сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Р. СТ., ЕГН **********, от ****** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от
65.87 лева (шестдесет и пет лева и 87 стотинки), представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9