РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. гр. Хасково, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640101456 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр.
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на Д. Н. М., ЕГН:**********, с адрес:
гр.Пловдив, ул. „************“ №**, против Заповед № УТ-180/08.04.2024 г.
на Кмет на Община Хасково, с която е възстановено правото на собственост
при условията на § 4б, ал. 1 изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Е.
М. Щ. и Н. Д. К., върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в
строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение
№ 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с идентификатор
77195.730.268, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 586 кв. м. при
граници и съседи: 77195.730.444, жилищна територия; 77195.730.267,
жилищна територия; 77195.730.278, жилищна територия, 77195.730.269,
жилищна територия; 77195.730.270, жилищна територия.
Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издадена е в нарушение на чл. 146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от
АПК, при противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на
1
установената форма, съществено нарушение на административно -
производствените правила и несъответствие с целта на закона, като се иска
същата да бъде отменена.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваната Заповед засяга негова
собственост, тъй като покойният му баща придобил процесната земя с
Нотариален акт № 144, том II, дело 616 от 25 юни 1966 г., съответно - той
самият е придобил собствеността по наследство. Твърди, че въпросната земя
не попадала в границите по § 4, и не подлежала на възстановяване на
посочените в заповедта лица. От посочения нотариален акт било видно, че
имотът не е бил предоставен от страна на Държавата или Общината за
ползване, не бил внасян в ТКЗС или ДЗС. Същият не попадал в терен по §4 и
още при закупуването му от баща му били описани всички документи,
доказващи, че имотът бил частен и не попадал в Държавен поземлен фонд, в
Държавен горски фонд, не бил общински, не бил в граници на ТКЗС. Освен
това, по отношение на процесния имот от 1966 г. родителите му, а в
последствие жалбоподателят и сестра му и майка му плащали на Община
Хасково данък недвижимо имущество. Също така посочва, че в имота имало
законно построена сграда, която била отразена на приложената към Заповедта
скица, което не било отчетено от общинската администрация и кмета. Според
жалбоподателя имотът не попадал в границите по чл.18 ал.1 т.1 от ППЗСПЗЗ
към плана на новообразуваните имоти. В нея имало извършено застрояване и
съществувала сграда с идентификатор 77195.730.268.1, на един етаж, която
била законно изградена от баща му със съответните документи, при което
безспорно доказателство, при издаване на процесната заповед, за кмета на
Община Хасково съществувало задължение да извърши оценка по пазарни
цени на съществуващата сграда, което не било сторено, и това представлявало
съществено процесуално нарушение.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да
бъде отменена Заповед № УТ-180/08.04.2024 г. на Кмета на Община като
неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен в хода на производството процесуален представител в
лицето на адв. В.Ст. от АК– Хасково, след оттегляне на пълномощията от
първоначално упълномощения по делото адв.Г.Ж. от АК-Пловдив. Адв.Ст.
2
поддържа всички изложени в жалбата съображения и в хода по същество
излага допълнителни такива за липсата на пълно съвпадение в данните за
процесния имот, описани в атакуваната заповед и тези, в ПНИ, поддържа
нищожност на заповедта поради противоречието й с целите на ЗСПЗЗ и на
добрите нрави, сочи липсата на идентичност между неговия имот и този на
заинтересованите страни. Моли жалбата да бъде уважена, като се отмени
оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна, както и за
присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателя, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Кмет на Община Хасково не взема становище по същество
по жалбата. Представя писмени доказателства.
Заинтересованата страна С. Г. Щ., чрез пълномощника си адв. Д.Ст. от
АК - Хасково оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита
процесната заповед за законосъобразна.
Останалите заинтересовани страни - К. К. М., М. Н. О., Л. Г. Щ., Ж. В. Г.
и Д. В. Г., не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № УТ-180 от 08.04.2024 г. на Кмета на Община
Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1
от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти / ПНИ/ за ж.р.“Изгрев“,
землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ №
36040/08.10.2008 г. на ОСЗГ по заявление № 50943 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица
№ 4706/08.03.2024 г. и със същата се възстановява правото на собственост при
условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Е. М. Щ. и Н. Д.
К. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №
67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.730.268
ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 586 кв. м. при граници и съседи:
77195.730.444, жилищна територия; 77195.730.267, жилищна територия;
77195.730.278, жилищна територия, 77195.730.269, жилищна територия;
77195.730.270, жилищна територия. В същата е отразено, че в имота има І
3
сграда № 77195.730.268.1 - 1 етаж, жилищна сграда еднофамилна, 45 кв.м.
Ограничения на собствеността няма.
По делото е представена и цитираната в Заповед № УТ-180 от 08.04.2024
г. на Кмета на Община Хасково – Скица № 4706 от 08.03.2024 г. на процесния
новообразуван имот с идентификатор 77195.730.268 по План на
новообразуваните имоти на ж.р. „Изгрев“, гр. Хасково, одобрен със Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като
собственици в скицата са посочени наследниците на Е. М. Щ. и Н. Д. К..
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по
§4 ПЗРЗСПЗЗ за местност „Изгрев“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с
трайно предназначение земеделска, НТП на имотите – „За земеделски труд и
отдих” фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.730.268 с площ
от 586 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател
преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 343 по КП,
одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик
или на собственика към датата на приемане на помощния план – Е. М., Н.Д.,
Н.П. М.; с Акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА
559/25.1966г.; без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г.,
и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни
от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление
50943.; име на стария собственик – Е. М., Н.Д.; Решение на ПК – 36040 от
08.10.2008г.
Със Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019 г. на Областен управител на
Област Хасково издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1
от Закона за администрацията и въз основа на представената документация,
съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-
14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен
план на новообразуваните имоти /ПНИ/ в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./:
ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приети от Комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51
от 28.06.2019 г.
4
Изготвени са Обявление на основание чл. 4к ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ и
констативен протокол от 02.07.2019г. относно поставено на таблото на
Община Хасково в сградата на „Архитектура“ ,ул. „Михаил Минчев“ № 3
Обявление по реда на чл. 4к ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, че е издадена заповед Заповед
№ ДС – 28 - 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, която е
обнародвана в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г. Съобщение за издадената заповед е
публикувано и на сайта на Областна администрация-Хасково.
Липсва спор по делото, а и от писмо вх. № 14039/05.08.2025г. от
Областна администрация Хасково се установява, че Заповед № ДС-28-
1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, по отношение на
процесния ПИ не е била обжалвана в срок във връзка със законосъобразността
й и същата е влязла в законна сила на 13.07.2019 г.
Безспорни са също обстоятелствата, а и от съдържащите се в
преписката, представена от ответната община, удостоверение за наследници
изх. № СЛУЖЕБНО – 402/14.03.2024 г. се установява, че заинтересованите
страни С. Г. Щ. и Л. Г. Щ. – синове, са наследниците на Е. М. Щ., починала на
**********г.; от удостоверение за наследници изх. № СЛУЖЕБНО –
403/14.03.2024 г. се установява, че Е. М. Щ. е била дъщеря на Н. Д. К.,
починала на *****1997г. и заинтересованите страни С. Г. Щ. и Л. Г. Щ., са
нейни наследници, както и заинтересованите страни Ж. В. Г. и Д. В. Г., като
низходящи на другата дъщеря на Н. Д. К. – И.Х.К. - починала на ****.1997.; от
Удостоверение за наследници изх. № СЛУЖЕБНО – 404/14.03.2024 г. се
установява, че заинтересованите страни - К. К. М. и М. Н. О. и
жалбоподателят Д. Н. М. са наследниците на Н.П. М., починал на ****.1997г.
Със съобщение рег. индекс № 94 РД-8551-1#3 от 16.05.2024г. до
последните като наследници на Н.П. М., същите в качеството им на
заинтересовани лица са уведомени за издадената Заповед № УТ -180/04.2024г.
на Кмет на Община Хасково и им е указан срокът за възражения и искания по
същата. Съобщението е връчено лично на жалбоподателя на 23.05.2024г.,
видно от приложеното известие за доставяне и приложените от негова страна
справка относно получена пратка от „Български пощи“ изх. № 23/10.07.2024г.
и служебен бон от 23.05.2024г.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и
представени по делото от ОСЗ - Хасково Решение /дубликат/ на Поземлена
5
комисия – Хасково с № 36040 от 08.10.2008г. за признаване и възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Е. М. и Н.Д.,
както и Протокол № 36-24 за размера и категориите на земеделските земи,
правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на град Хасково от 21.12.1994 г. за възстановяване
правото на собственост на Е. М. и Н.Д.. С решението се възстановява правото
на собственост на наследниците на Е. М. и Н.Д. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху имот, находящ се в терен по §4 в
местността „Изгрев“, а именно - нива от 0,685 дка. имот №730.266 парцел №
район 504 от Кадастрален план изработен 1988г. Посочено е, че това
възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. Представено е от ОСЗ-
Хасково и Решение № 36101 от 08.11.1999г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр. Хасково, издадено от Поземлена комисия Хасково, съгласно
което се възстановява правото на собственост на Е. М. и Н.Д. на нива от 3,700
дка в местността „Топ Кория“, имот № 372008 по плана за земеразделяне и
посочени граници.
За удостоверяване правото си на собственост, от страна на
жалбоподателя е представен цитираният в жалбата Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по покупко - продажба № 114, том ІI, дело №
616 от 1966 г. на Хасковски народен съдия, съгласно който Д.В.С. продава на
Н.П. М. 0.7 дка /7 ара/ от собствената си овощна градина, находяща се в
местността „Ялама чешма“, землището на гр.Хасково, цялата от 2,4 дек /2 дек
и 4 ара/, при граници: Ф.Н., П.Г., Н.И., Д.В., Г.С., Х.Ч., Г.М. и път.
Представени са и други документи, съдържащи се в преписката по
заявление № 50943/31.01.1992 г. на наследниците на Е. М. и Н.Д., които
според настоящия съдебен състав са неотносими в случая и чието съдържание
не следва да бъде обсъждано.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
6
подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на
административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето -
аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Насочена е срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и
непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност, а доколкото е било съобщено на
жалбоподателя за издаването му на 23.05.2024г., а жалбата е подадена на
06.06.2024г., следва да се приеме, че е спазен и преклузивният срок за
оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна по следните
съображения:
Преди всичко следва да се посочи, че в закона не са формулирани
изрично основанията за нищожност на административните актове, като в
теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че
такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато
е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на
надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да
са толкова съществени, че съществуването на административния акт в
правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва
за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото
правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност,
съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата
нищожност. Съдебната практика приема освен това, че основанията за
нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4
обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в
този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I
отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на
7
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос.
В случая, съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която
е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Е. М. Щ. и Н. Д. К., върху
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен
полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с
идентификатор 77195.730.268, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 586
кв. м. при граници и съседи: 77195.730.444, жилищна територия;
77195.730.267, жилищна територия; 77195.730.278, жилищна територия,
77195.730.269, жилищна територия; 77195.730.270, жилищна територия; В
имота има І сграда № 77195.730.268.1- 1 етаж, жилищна сграда еднофамилна,
45 кв.м., Ограничения на собствеността няма.
Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за
възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост
върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на
общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за
възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на общината по
местонахождение на имота, следователно оспореният административен акт е
издаден от материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като
съдържа всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК,
включително и на тези предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно
посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите,
съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях, а и към заповедта е издадена и неразделна част към
същата е скица № 4706 от 08.03.2024 г.
Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и
фактическия основания, служещи като причина за издаването й, следва да се
посочи, че Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.
8
28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“,
землище гр.Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36040/08.10.2008 г.
на ОСЗГ по заявление № 50943 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4706/08.03.2024
г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ.
Както бе посочено вече, не е спорно между страните, че със Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково е одобрен
плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСПЗЗ на
ж.р. „Изгрев“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019
г., като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.729.402 в
законоустановения срок не е подадена жалба и съответно заповедта е влязла в
законна сила на 13.07.2019г.
Именно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз
основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при
обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са
спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и
установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по
този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011 г., постановено
по адм.д. № 11210 по описа за 2010 г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от
04.01.2008 г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007 г. на ВАС, IV
отд., решение № 3090 от 01.03.2012 г., постановено по адм.д. № 7585 по описа
за 2011 г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011 г., постановено по
адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд. Ето защо, съдебният състав
счита, че в настоящото производство предмет на контрол може да бъде само
съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в
сила план на новообразуваните имоти, който съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, се одобрява от областния управител. Последната се обнародва в
„Държавен вестник“, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване,
включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи
места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу
одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред
административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в
„Държавен вестник“. Доколкото в настоящия случай жалбоподателят не е
9
оспорил в срок плана на новообразуваните имоти във връзка с неговата
законосъобразност и с който план процесният имот е отреден и записан в
регистъра към него на наследниците на Е. М. и Н.Д. в съответствие с § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково е
бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно
въз основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ кметът на съответната община действа при условията на обвързана
компетентност.
Предпоставка за възникването на задължението на кмета да се
произнесе в условията на обвързана компетентност е именно приетият план за
новообразуваните имоти, а не решението на ОСЗГ, в каквато насока се заявява
довод от жалбоподателя в съдебно заседание. Контролът за законосъобразност
на заповедта на кмета, с която се възстановява правото на собственост се
изчерпва с проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия
в сила ПНИ и регистъра към него. Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й
следва да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие е
предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността й. Видно от
събраните по делото доказателства и най-вече от данните от регистъра на
новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Изгрев“, гр. Хасково,
с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ е
индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната
заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към
него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.
Видно от съдържанието на жалбата, основните твърдения на
жалбоподателя са свързани с доводите му за притежание на правото на
собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост.
От това следва, че е налице спор за материално право, който обаче следва да
се разреши между тях в исков процес за установяване право на собственост
чрез предявяване на иск за собственост. В настоящото административно
производство е недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта,
комуто е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и
трето лице, което заявява самостоятелни права върху същия имот.
Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на
10
решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор,
съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на
влезлия в сила ПНИ. В тази насока е трайната съдебна практика, включително
и на ВАС.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че жалбата с която се
атакува процесния административен акт следва да бъде отхвърлена.
Обжалваната заповед на Кмета на община Хасково е правилна и
законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на законовите изисквания,
в предвидената форма, с необходимото съдържание и от компетентния
административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са
спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, респ. не страда от
пороци, обосноваващи нейната нищожност.
При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателя не се
следват, а от ответника и заинтересованите страни разноски не са
претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани с настоящия
съдебен акт.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.Пловдив,
ул. „************“ №**, съдебен адрес: гр. Димитровград, ул.
„**************“ бл.**, ап.*, чрез адв. В.Ст. от АК-Хасково, против Заповед
№ УТ-180/08.04.2024 г. на Кмета на Община Хасково, с която е възстановено
правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 изр. първо от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Е. М. Щ. и Н. Д. К., върху недвижим имот,
представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински
съвет Хасково, с идентификатор 77195.730.268, ж.р.“Изгрев“, землище
гр.Хасково, с площ 586 кв. м., при граници и съседи: 77195.730.444, жилищна
територия; 77195.730.267, жилищна територия; 77195.730.278, жилищна
територия, 77195.730.269, жилищна територия; 77195.730.270, жилищна
територия, като неоснователна.
11
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от
него по реда на чл. 137 АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
12