Номер 11512.10.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500192 по описа за 2020 година
С решение № 100/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 817/2019г., Районен съд
Кубрат е отхвърлил предявения от Е. Д. М. иск за осъждане на ЕТ“В. М.“ да му заплати
сумата 2 349,08лв., представляваща дължимо плащане за арендни вноски за стопанската
2016/2017г. и стопанската 2017/2018г., като погасен поради извършено плащане. Със
същото решение е отхвърлен като неоснователен искът за разликата над този размер до
размера 4 233,61лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца лихва за забавено плащане на
арендните вноски в размер 249,62лв., начислена за периода 2.10.2017г.-6.01.2020г. и за
периода 2.10.2018г.-6.01.2020г., като е отхвърлен искът над този размер до размера
420,54лв. поради извършено плащане. Искът за лихви над размера 420,54лв. до 1 177,40лв. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Д. М. ,
подадена от процесуалния му представител, с оплаквания за необоснованост и допуснати
процесуални нарушения от първостепенния съд. Ищецът моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да реши спора по същество, като уважи в цялост
предявените искове.
Въззиваемият ЕТ“В. М.“, представляван от собственика В.М. е депозирал писмен
отговор чрез упълномощен адвокат, в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка:
1
На 15.08.2008г. е сключен договор за аренда на земеделска земя от 15.08.2008 г.,
вписан в Службата по вписванията при РС Кубрат. По силата на този договор Е.М.,
действащ лично и като пълномощник на сестра си Г.П. е предоставил за временно и
възмездно ползване на ЕТ“В. М.“ земеделски земи, находящи се в землището на с. Юпер, с
обща площ 58,727 дка., при уговорена цена на арендното плащане в размер на 20 лева за
декар, платимо след приключване на съответната стопанска година.
Действието на договора е уговорено на 10 години, считано от 15.08.2008г., т.е. до
15.08.2018г. Няма спор между страните, че договорът е прекратен поради изтичане на срока.
Установява се от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 43, том VII, рег. № 06794, дело № 700/2011 г. на нотариус с район на действие РС
Кубрат, че ищецът е закупил от сестра си нейната 1/2 ид. ч. от имотите, предмет на договора
за аренда, като по този начин е станал едноличен собственик на земеделската земя и
съответно единствен арендодател по договора с ответника в периода от 2011г. до
прекратяването му през 2018г.
На 15.08.2008г. и на 23.03.2010г. са извършени две плащания по банков път от по
1174лв. от ответника на ищеца, с вписано основание изплащане на рента. Разделена на
предоставените за ползване декари земеделска земя, сумата съответства на плащане от по
20лв. за един декар.
Арендните плащания за следващите стопански години до 2015/2016г. вкл. са
извършвани в брой, за което е изложено твърдение в исковата молба и няма спор между
страните. От разпита на свидетеля Ивайло И. се установява конкретен случай през 2015г.,
когато е получил съответното за годината плащане със задължението да предаде парите на
ищеца. В тази връзка районният съд е приел като доказателство разписка за получени срещу
подпис от св.И. 3 432лв. и с отбелязване, че тази сума е произведение от числата 62 и 55.
Свидетелят обяснява, че записването е за 62дка по 55лв. Ищецът твърди, че последното
плащане е било за стопанската 2015/2016 г. в размер 3230лв., при цена 55 лв. за декар
арендувана земя, което не съответства на показанията на свидетеля и представената
разписка.
Поради неизвършване на арендни плащания за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г.
от ответника, ищецът изпратил Нотариална покана до арендатора, връчена на 8.10.2019г., с
която му дал едноседмичен срок от получаването й за изпълнение на задължението за
плащане.
В хода на съдебното производство пред първостепенния съд, на 6.01.2020г.
ответникът превел с платежно нареждане по сметка на ищеца сумата 2 520 лв., с посочено
основание арендно плащане за 2016/2017г. и 2017/2018г.
По молба на ищеца, който е признал извършеното плащане в хода на процеса, на осн.
2
чл.214 ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на иска, като първоначално
предявеният размер от 6 573,61лв. е намален на 4 233,61лв. Сумата включва съответно
намалени претенции в размер 1 969,99лв. за стопанската 2016/2017г. и 2263,62лв. за
стопанската 2017/2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: въззивникът прави възражение в жалбата за допуснато нарушение на процесуални
правила, изразяващо се в допусната от районния съд промяна в правната квалификация на
предявените искове за главниците, както следва: от чл.79 ЗЗД в.в. с чл.2 ал.1 чл.8 ал.1 ЗАЗ,
съдържаща се в определението по чл.140 ГПК, на чл.8 ал.1 ЗАЗ в решението. Въззивният
съд приема възражението за неоснователно. Промяната в правната квалификация не
представлява промяна на правното основание на предявените искове, както и не води до
необходимост от нов доклад по делото, защото няма изменение във фактите по спора.
Районният съд е разгледал изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба и
ги е квалифицирал под нормата на чл.8 ал.1 ЗАЗ, без да подменя правното основание на
исковете.
Исковете с правна квалификация чл.8 ал.1 ЗАЗ за осъждане на ЕТ“В. М.“ да заплати
на Е.М. арендни плащания в размер 1 969,99лв. за стопанската 2016/2017г. и за 2263,62лв. за
стопанската 2017/2018г., след приспадане на извършените в хода на процеса плащания от
ответника, са неоснователни.
Договорът за аренда на земеделска земя е търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.3
ТЗ. Търговскоправният характер на сделката обуславя приложимостта на разпоредбите за
търговските сделки към настоящия казус – чл.287 ТЗ. Договорът за аренда на земеделска
земя е формален, съгл. чл.3 ал.1 ЗАЗ и предвидената писмена форма с нотариална заверка на
подписите се отнася и за измененията и допълненията на сделката – чл.293 ал.6 ТЗ.
Жалбоподателят счита, че е настъпило последващо увеличение на плащането на арендни
вноски и първоначално уговореното плащане от 20лв. на декар при сключването на
писмения договор е увеличено на 55лв. на декар за 2016/2017г. и 60лв. за 2017/2018г.
По направените възражения съдът намира следното: принципът, който следва от
чл.293 ал.3 ТЗ е, че ако арендаторът не е оспорил действителността на своето изявление за
изменение на размера на арендната вноска, а го е потвърдил с конклудентни действия –
плащане в продължение на няколко стопански години в постоянен увеличен размер, тогава
не би могъл да се позовава на нищожност на изявлението, направено извън установената от
закона форма.
В настоящия случай обаче не се установява, че за процесните земи са платени
арендни вноски в увеличен размер за стопанските години, предхождащи 2016/2017г.
Арендаторът не е изразявал съгласие за арендно плащане в размер над 20лв. за декар след
сключване на договора през 2008г. Районният съд е изключил от доказателствения материал
платежни документи за извършени плащания от трето лице на ищеца в периода 2013г. –
3
2016г., като се е позовал на неотносимостта им към спора. Жалбоподателят оспорва
правилността на тези действия, но с жалбата не е направил искане за приемането им.
Въпреки това въззивният съд намира за необходимо да посочи, че с платежните нареждания
не се доказва фактът на извършени арендни плащания от ответника на ищеца във връзка със
сключения помежду им договор. Същите удостоверяват извършени плащания от трето за
спора лице на ищеца и в тях не е отразено основание за плащането. Ето защо, с
изключването им от доказателствения материал по делото, макар и по различни
съображения, районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила.
След като не се установява плащане в постоянно увеличен размер на арендните
плащания в годините след сключване на договора, не може да се приеме, че ответникът с
конклудентни действия е потвърдил еднакъв и трайно увеличен размер на арендните вноски,
посочен в исковата молба. Дори и да се приеме извършено арендно плащане в по-висок
размер през 2015г. (св.И. тълкува в показанията си съдържанието на приетата разписка в
подобен смисъл), такова плащане се явява еднократно и от него не може да се прави извод за
трайно увеличен размер на арендните вноски, в какъвто смисъл следва да се тълкува чл.293
ал.3 ТЗ.
Ето защо в отношенията между страните следва да се приложи уговореният с
писмения договор от 15.08.2008г. размер на арендното плащане от 20лв. на декар.
Изплатените на Е.М. арендни вноски за 2016/2017г. и за 2017/2018г. са съобразени с този
размер.
Исковете за двете стопански години след допуснатото изменение по реда на чл.214
ал.1 ГПК са неоснователни. Съдът е отхвърлил една част от тях – в размер 2 349,08лв., като
погасени поради извършено плащане, но не е съобразил, че ищецът е намалил исковите
претенции именно поради извършените плащания, т.е. претенцията в общ размер 4233,61лв.
след изменението на иска включва сумите над извършените плащания до първоначално
претендирания с исковата молба общ размер 6 753,61лв. Решението следва да бъде отменено
само в частта, с която искът за сумата 2 349,08лв. е отхвърлен като погасен поради
извършено плащане и вместо това бъде постановено ново решение, с което тази част от иска
следва да се отхвърли поради неговата неоснователност.
В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Страните претендират присъждане на деловодните разноски, направени във
въззивното производство. Предвид изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.3 ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сумата 500лв. за адв.вазнаграждение,
плащането на което е доказано с представения договор за правна защита.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
Отменя решение № 100/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 817/2019г. на Районен
съд Кубрат само в частта, с която искът, предявеният от Е. Д. М. за осъждане на ЕТ“В. М.“
да му заплати сумата 2 349,08лв., представляваща общ размер на дължимо плащане за
арендни вноски за стопанската 2016/2017г. и стопанската 2017/2018г., е отхвърлен поради
извършено плащане, като вместо това постановява:
Отхвърля предявеният от Е. Д. М. иск за осъждане на ЕТ“В. М.“ да му заплати сумата
2 349,08лв., представляваща общ размер на дължимо плащане за арендни вноски за
стопанската 2016/2017г. и стопанската 2017/2018г., като неоснователен.
Потвърждава решение № 100/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 817/2019г. на
Районен съд Кубрат, в останалата част.
Осъжда Е. Д. М. да заплати на ЕТ“В. М.“, представляван от собственика В.М., сумата
500лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5