Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
гр.д.№7470 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдения на ищеца: че е автор на книгите „Д.на к.“-
том 1-12 и на „Възпитание на родителите; че на 20.05.2012г. на интернет
страницата www.*****.eu,
се твърди, че правата за разпространение на всички книги на С.Н. Л. в България,
включително и на посочените, са предоставени на издателство „И.“; твърди, че
ищецът никога не е предоставял, в качеството си на автор, правата за превод на неговите произведения от
руски на български език, както права за издаване и разпространение в България;
твърди, че ответникът и.к. „И.“ ЕООД, ***,е
извършил нарушение на законово защитените права на ищеца, изразяващо се в :
превод на книгите му от руски на български език; възпроизвеждане и
разпространение.
Моли съда, да установи факта на нарушението, в
посочените му форми и да осъди ответника да преустанови неправомерното използване
на неговите произведения.С молба от 28.04.2016година / след доклада по делото/,
ищецът, чрез своя процесуален представител, е внесъл уточнение, касателно периода, в който ответното дружество е извършвало
разпространение на книгите на ищеца, а именно от 01.12.2012година до
01.12.2013година.
В срока за отговор, ответникът депозира такъв, с
който оспорва основателността на претенциите.
Твърди, че не е извършвал, поръчвал или заплащал
превод от руски на български на книгите на ищеца; не е осъществявал
възпроизвеждане на същите, на български език, нито е поръчвал такова; не е
закупувал книги на ищеца, освен тези от издателство „Р.“, по силата на сключен
договор, което пък не представлява нарушение на авторското право на Л..
Оспорва верността на фактите, изложени в исковата
молба.Позовава се на договор с издателство „Р.“ във връзка с действия, засягащи
творчеството на Л..
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
В хода на производството, на основание чл.232 ГПК
съдът е прекратил производството по отношение на искове с правно основание
чл.95 ЗАПСП, касателно установяване факта на
нарушението- превод и възпроизвеждане на произведенията на ищеца и осъдителни претенции за
преустановяване на нарушенията.Прекратителното
определение на съда е влязло в сила на 29.11.2016г.
От фактическа страна:
По делото не се спори относно това, че ищецът С.Н.Л.,
гражданин на Руската федерация, с адрес гр.Санкт- Петербург 193144,“Новочеркасский проспект“, д.41/14 кв.146, роден на ***г., е
автор на посочените в исковата молба книги „Диагностика на кармата“- том 1-12 и
„Възпитание на родителите“.
По делото са представени разпечатки от интернет
страницата www.*****.eu,
съдържащи твърдение, че правата на разпространение на всички книги в България,
чийто автор е настоящият ищец, а именно „Диагностика на кармата“ от кн.1 до кн.12, „Човекът на
бъдещето“ с подзаглавие „Възпитание на родителите“, от кн.1 до кн.7 и „Диагностика на кармата“-втора серия с подзаглавие „Опит
в оцеляването“, части 1, 2 и 3, са предоставени на и.к. “И.“; че тези книга са
достъпни на български език и правата на разпространение на всички книги на С.Н.
Л. в България, са предоставени на и.к. „И.“.
По делото е представена разпечатка от сайт www.*****.
сom, съдържаща информация за книги,
чиито автор е С.Н.Л..В страницата на ответното дружество е посочено, че издателство
"И." е създадено през 1993 г. и негова основна цел е издаването на
актуални и получили международно признание заглавия от световния книжен пазар.,
която информация е актуална и към този момент.
Самият ответник признава, че е закупувал и
разпространявал книги на ищеца, но това е ставало въз основа на договор с
издателство „Р.“ по силата на сключен дистрибуторски договор между двете
издателства.
В тази връзка ответната страна е представила
договор за дистрибуция, сключен между издателство „Р.“ /*****/,
в качеството му на издател и издателство „И.“ /***** Ltd./, в качество на
дистрибутор, с който издателят предоставя на настоящия ответник право да дистрибутира книгите на Л. от поредицата „Диагностика на
кармата от том 1 до том 12, поредицата „Възпитание на родителите от том 1 до
том 7 и поредицата „Опит в оцеляването“ от 1 до 15 том, на български език.С
този договор страните са се съгласили, че издателят предоставя на дистрибутора
неограничено териториално право на продажби / на крайните потребители/ и
търговия на едро на българския пазар.С този договор издателят е гарантирал, че
не се нарушават правата на трети лица, като се е съгласил и за извършване на
реклама от страна на дистрибутора на книгите.Страните са уговорили правата и
задълженията, произтичащи от този договора, а неговият срок на действие е за 1
година от влизането му в сила, с възможност за автоматичното му продължаване,
ако не бъде развален едностранно от едната страна.Договорът носи дата
01.12.2012година.
По делото е представен договор №2 от 01.06.2011 година,
сключен между настоящия ищец и издателство Р. Ф., по силата на който страните
са се съгласили, че авторът ще предоставя на издателя права за превод, издаване
и разпространение на книгите „Диагностика на кармата“ / 1-12 част/ и „Човек на
бъдещето“ / 1-5 част/, а издателят се задължава да издава книгите и да заплаща
на автора авторско възнаграждение.Правата за превод, издаване и разпространение
на книгите се предоставят от автора на издателя за срок до 01.06.2012година и
действат единствено на територията на Република България, а след изтичане на
този срок всички права „ се връщат“ към автора.
За да опровергае твърдението на процесуалния
представител на ищеца, че договорът е имал действие само до 01.06.2012 година,
ответникът е представил три писма, изходящи от ищеца до издателя „Р. Ф.“, чието авторство не е опровергано, а
именно писмо от 04.05.2015година; от 03.08.2015 година, обективиращ
изявления на С.Н. Л., че от посочените в тези писма дати: 04.05.2015година договорите
за превод, за издаване и разпространение на произведенията на Л. следва да се считат
прекратени, като в писмото на стр.88 от делото, ищецът дава три месеца на своя
издател, в който срок може да реализира останалите екземпляри от книгите, след
което е длъжен да прекрати всякакво разпространение и да изтегли от продажба
непродадените екземпляри.Писмото от 03.08.2015година носи изявление на автора
до издателя му, че, считано от 04.09.2015 година, е длъжен да изтегли от
продажба всичките му книги и да му ги предаде.
По делото са представени три писма, изходящи от „Сиела Норма“- „Книгоиздаване“, от които се установява, че
за периода от 2004г. до 2015г. продадените книги на С.Л., издадени от
издателство „И.“ са в посочените бройки, на посочена цена и това са книгите
„Възпитание на родителите“- част 3,4 и 5; „Диагностика на кармата“ – част 1, 2
и 3 и „Опит в оцеляването“ – част 1, 2, 3 и 4.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
По установителния иск с
правно основание чл.95, ал.1т.1 ЗАПСП.
В параграф 2, т. 4 на ЗАПСП има легално определение на понятието „разпространение
на произведение“ и това е продажбата, замяната, дарението, даването под наем,
както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или
даване под наем на оригинали
и екземпляри от произведението.
По делото страните не спорят, че ответникът, за процесния период от време, е извършвал такова разпространение, но
основава това си действие на база договор с издателя на настоящия ищец.
Относно този договор, чиято истинност не е оспорена в процеса.
Договорът за
дистрибуция или договор за изключително право на продажба, не е изрично
регламентиран в българското право. Това е договор, по силата на който
дистрибуторът купува от производителя и препродава стоката му на трети лица от
свое име и за своя сметка, в една договорно определена територия, в която
производителят няма право да продава от същия вид стока сам, или чрез друг
представител.В настоящия случай договорът за дистрибуция е сключен не с
„производителя“ на художественото произведение – т.е. с автора на книгите, а с
неговия издател.Този договор за дистрибуция дава изключителни права на
ответника за разпространение на книгите на С.Н. Л. на територията на страната.
Въпросът
е дали издателят е имал права да сключва такъв договор за разпространение.
По
виждане на състава издателят е имал такива права, тъй като с разпоредбата на
чл.3 от договора страните са се съгласили, че авторът предоставя на издателя
правата за превод, издаване и разпространение на посочените произведения, а с
разпоредбата на чл.3.1. от договора страните са се съгласили, че издателят, за
своя сметка, следва да направи превод от руски на български език, да разработи
дизайна на корицата им, да издаде книгите по съгласувания тираж и да
организира реализацията им.Последният израз, смислово, включва не само
продажбата на книгите, извършена от самия издател, но и възможност същите да се
продадат чрез другиго.Т.е. възможност на друго лице да бъде възложено
разпространението на книгите на този автор.Ето защо, няма основание да се приема,
че разпространението, което издателят е поел задължение да осъществи, да се
извърши не само лично от него, а и от трети за договора лица, още повече, че
страните изрично не са изключили тази възможност.
По
отношение срока за осъществяване на тази възможност.
Не
намира опора в доказателствата по делото, че срокът на договора на ищеца с
издателство „Р. Ф.“, е изтекъл на 01.06.2012 година.Представените от ответника
частни документи, изходящи от ищеца, опровергават тази теза, тъй като същите са
изявления на автора, относно преустановяване на договора с издателя, в чиято
правна сфера авторът е прехвърлил, права за превод, издаване и разпространение на книгите му, но преустановяване на договорните връзки
към септември 2015 година.Ето защо настоящият състав на съда не споделя тезата на процесуалния
представител на ищеца, че договорът на последния с издателство „Р. Ф.“ е
преустановил действието си към 01.06.2012 година.
Поради
това настоящият състав на съда приема, че претенцията с правно основание чл.95,
ал.1,т.1 ЗАПСП се явява недоказана, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че ответникът по делото е извършвал разпространение на книгите на
ищеца, но това му действие не е неправомерно, тъй като се основава на договор с
издателя на ищеца, въз основа на който ответникът е добил права за
разпространение.
При
изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения установителен
иск.
Изводът
за неоснователност на претенцията за установяване на нарушението предпоставя извода на съда за неоснователност на
осъдителната претенция за преустановяване на нарушението, тъй като такова не е
установено по делото.
При така
изложеното съдът намира, че и втората кумулативно съединена и обусловена от
иска по чл.95, ал.1,т.1 ЗАПСП, претенция с правно основание чл.95, ал.1,т.2 ЗАПСП следва да бъде отхвърлена.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Н.Л., гражданин на Р.ф., с адрес гр.***-
***** *****, “********“, д.41/14 кв.146, роден на ***г., чрез адв.И.В.,*** ****, „*******“, бл.***, вх.*, ап.**, срещу„И.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно
основание чл.95, ал.1,т.1 и т.2 ЗАПСП, за това, че ответникът за периода от
01.12.2012г. до 01.12.2013г.
неправомерно е разпространявал книгите на ищеца
„Диагностика на кармата“ от книга 1 до книга 12 и „Възпитание на
родителите“ от книга 1 до книга 7, както и за преустановяване на това
нарушение, поради неоснователността им.
Решението подлежи на обжалване пред САС, в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: