Р Е
Ш Е Н
И Е № 261171
гр. Бургас, 28.10.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 86 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.92, ал.1 от ЗЗД,
предявени от “Ниг Инвест“ ООД, гр.Б, против Д.Д.Р. и Л.М.Р., граждани на Република
И.
От Съда се иска да постанови решение, с което да бъдат
осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 2 500 евро – неустойка, дължима по т.1.2 от
Дого-вор за управление и рент от 18.05.2018г. Претендират се законната лихва и
направените по делото разноски.
Ответниците, чрез назначения им
особен представител – адв. М. С, оспорват претенциите и искат от Съда да ги
отхвърли.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказа-телства, с оглед и доводите на страните, намира за
установено следното:
Ответниците са собственици на недвижим имот – СОС с
идентификатор 81178.9. 47.2.11 по КККР на гр.Ч, общ.С обл.Б, одобрени със
Заповед № РД-18-12/24.04.2007г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес:
гр.Черноморец, п.к.8149, ”Гардън бийч”, бл.2, ет.2, ап.А-34, разположен на
втори и трети етаж на сграда № 2 – с идентификатор 81178.9.47.2, предназначение
– жилище, апартамент, площ – 128 кв. м., брой нива на обекта – две, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор
81178.9.47, по силата на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален
акт № 87 от 24.04.2009г., т.I, рег.№ 2112, дело
№ 84/2009г. на нотариус Николай Ников.
На 18.05.2018г. те са сключили с ищеца договор, по силата
на който са възложи-ли на дружеството да извършва обслужване, поддръжка,
отдаване под наем и управле-ние на собствения им имот, срещу заплащане на възнаграждение.
Съгласно т.11 от договора, същият се сключва за срок от 2
години, като е пред-видено автоматичното му продължаване с по една година, ако
възложителите не заявят преди това, че не желаят.
Съгласно т.5 от договора, след приключването на летния
сезон, но не по-късно от 30.11. на текущата година, мениджърът /изпълнителят/
изготвя отчет на получените приходи и извършените разходи, в които се включват
и дължимите ДДС и данък върху доходите, и го изпраща на възложителите на
указания адрес на електронна поща.
Съгласно т.6 от договора, размерът на дължимото от
възложителите на изпълни-теля възнаграждение е в размер на 20 % от получените
приходи, след приспадане на всички разходи и данъци, съобразно горния отчет, а
остатъкът – от 80 % от чистата пе-чалба, се предоставя на собствениците до
31.12. на текущата година.
Съгласно т.7 от договора, мениджърът има право да удържи
възнаграждението си от получените приходи, след приспадане на разходите,
определени съобразно т.6.
Съгласно т.13 от договора, същият се прекратява с
изтичането на срока му, ако не е продължен; с двустранно писмено споразумение,
и едностранно с 3-дневно предиз-вестие от мениджъра, ако възложителите
препятстват ползването на имота, съобразно уговореното.
В т.12 е предвидено, че договорът се счита за прекратен
при промяна на собстве-ността върху имота, като възложителят е длъжен да
уведоми изпълнителя не по-късно от 45 дни преди това, а ако не стори това –
дължи неустойка в размер на 1 500 евро.
Съгласно т.1.2 от договора, за срока на неговото действие
възложителите нямат право да възлагат дейностите, включени в предмета му, на трети
лица, като в противен случай те дължат на изпълнителя неустойка в размер на
2 500 евро.
На 15.11.2018г. Д. и Л.Р. са упълномощили ”Голдън Бийч Менидж-мънт” ЕООД да
отвори апартамента им и да подмени бравата и ключовете му с нови; да има право
на достъп и да оперира с него – да го рентва, през сезон 2019г.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира
следното от правна:
Не се спори между страните, че между тях е възникнало
твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, основано на договор за
изработка – подвид услу-га, а именно – процесният Договор за управление и рент от 18.05.2018г., като
ищецът има качеството на изпълнител, а ответниците – на възложители
/потребители/, по него.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задълже-нието
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
За да претендира заплащане на неустойка, обаче, страната
по договора, безспор-но, следва да е изправна. В случая в тежест именно на
ищцовото дружество е да устано-ви, че е изпълнявало надлежно задълженията си по
договора, за да има право да получи уговореното обезщетение за виновното
неизпълнение на това – на ответниците. По де-лото не са ангажирани каквито и да
било доказателства, а и няма твърдения в такава на-сока, че през летния сезон
на 2018г. имотът на семейство Р. е менажиран, респектив-но – че е изготвен
предвиденият в т.6 от договора отчет, както и че им е заплатен доход в размер
на 80 % от чистата печалба. Т. е. не се установява “Ниг Инвест“ ООД да е из-правната страна в
обсъжданото правоотношение.
Логично – при това положение, е,
в края на сезона собствениците на имота да не са доволни от предоставената им
услуга, и да желаят да прекратят договора, за да склю-чат нов – с друг
изпълнител. Възможност за това, обаче, в него не е предвидена, при на-личието
на такава – за дружеството /т.13, пр.3/. Т. е., касае се за неравноправно
третира-не на страните по договора, по който ответниците имат качеството на
потребители, и в тази връзка уговарянето на неустойка за сключването на нов, за
същите дейности, с тре-то лице /фактически, за прекратяване на облигационното
правоотношение при липса на съответна уредба за това/, е недействително – чл.146,
ал.1, вр. с чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП. Клаузата по т.1 /2/ е нищожна и на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противо-речие на
добрите нрави. Ищцовото дружество е менажирало имота на ответниците през целия
летен сезон на 2018г., но не е ангажирало доказателства, да е реализирало каква-то
и да било печалба от него – представени са такива за друг имот, за следващата
годи-на и по договор, сключен с трето лице-изпълнител. Следователно,
уговорената неустой-ка от 2 500 евро е в изключително завишен размер и не
се съотнася адекватно дори към евентуалните пропуснати от ищеца ползи – 20
% от чистата печалба за летeн сезон 2019 година, която общо следва да е не по-малко от 12 500 евро
/на практика не e възможно, с оглед липсата на яснота и относно тази, за предходната 2018г./, т. е.
излиза извън при-същите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е и
раз-поредбата на чл.146, ал.1, вр. с чл.143, ал.2,
т.5 от ЗЗП.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира, че за ответниците не е въз-никнало валидно задължение да
заплатят на ищеца претендираната от него неустойка, още повече че последният не
установи и да е изправна страна по процесния Договор за управление и рент от
18.05.2018г.
Предявеният иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ниг Инвест” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Б, ул.“, срещу Д. Д. Р. – гражданин на Република И, роден на ***г.
в гр.М, Р И, и Л.М.Р. – гражданка на Република И, родена на ***г. в гр.Д, Р И
двамата с адрес гр.Ч к-с ” искове за солидарно заплащане на
сумата от 2 500 евро – неустойка, претенди-рана по т.1/2/ от Договор за управление
и рент от 18.05.2018г., ведно със законната лих-ва, считано от 07.01.2021г. до
окончателното плащане, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.