РЕШЕНИЕ
№ 14/29.01.2019
година
В
името на народа
Варненският апелативен
съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Румяна
Панталеева
Членове: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
при участието на секретаря П.П. и прокурора Пламен Костадинов,
разгледа ВНОХД №444 по описа за 2018 година, докладвано от съдия Р.Тончева,
като намери следното:
Въззивното производство
е образувано по жалба на повереник на частните обвинители Б.М. и А.Е. против
присъда №16/12.09.2018 година, постановена от Окръжен съд – Силистра по НОХД
№154/2018 година. В жалбата се навеждат доводи за несправедливост на наложеното
наказание на подс.Т.И. поради несъответствието му с обществената опасност на
деянието и дееца, твърди се също неправилно приложение на условното осъждане.
Към въззивната инстанция е отправено искане за изменение на атакуваната присъда
чрез увеличаване по размер на наказанията лишаване от свобода и лишаване от
право за управление на МПС, включително отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Във въззивното съдебно
заседание повереникът поддържа въззивната жалба. Припомня сложния механизъм на
инкриминираното пътно произшествие,
тежкия вредоносен резултат, грубото нарушение на правила за движение по
пътищата от страна на подсъдимия, като по този начин обосновава искането си за
увеличение на наказанието лишаване от свобода около средния размер, наложително
с оглед целите по чл.36 от НК да се изтърпи ефективно.
Въззивният прокурор
пледира в полза на правилността на атакуваната първоинстанционна присъда. По
справедливостта на наказанието изразява положително становище за съответствие с
обществената опасност на деянието и дееца, със съдебната практика по
наказателни дела с идентични казуси и вредоносен резултат.
В пренията на въззивното
съдебно заседание защитникът на
подсъдимия определя въззивната
жалба срещу присъдата на окръжния съд като неоснователна. Счита наложеното
наказание на подзащитния му за законосъобразно определено, балансирано и
съответно на целите по чл.36 от НК.
Варненският апелативен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда
състав на Силистренски окръжен съд е признал подсъдимия Т.З.И. за виновен в
това, че на 12.08.2017г. на Т-образно кръстовище, образувано от път III-207 от
третокласната републиканска пътна мрежа, свързващ гр.Добрич с гр.Алфатар на км
65+900 и общински път SLS-204, свързващ гр.Тервел с гр.Алфатар, при управление
на МПС – л.а. „Рено Лагуна“ с ДК № ТХ5232ХН, нарушил чл.50 ал.1, чл.16 ал.1 т.1
и чл.36 ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на А.А.Е.,
настъпила на 01.09.2017г., както и тежки телесни повреди на Б.Ш.М., изразяващи се в постоянно
общо разстройство за здравето, опасно за живота и
обезобразяване на лицето. На основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б.в вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1
от НК съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието
изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет
години.
На основание чл.343г от НК подсъдимият И. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
С присъдата съдът се е
произнесъл относно разноските и
веществените доказателства по делото.
Първоинстанционното
съдебно производство е протекло в предпочетения от подсъдимия алтернативен
процесуален ред по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния
контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се констатира
изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с оглед наличието
на цялостно признание на фактите, съгласие във връзка с изчерпателността на
доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за обоснованост
на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува задължение да реши
делото въз основа на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част
на обвинителния акт, която по реда на чл.373 ал.3 от НПК е отразена в мотивите
към присъдата по следния начин:
На 12.08.2017г.
свидетелите Ш.М., Б.М., А.Е., С. М. и пострадалото дете А. Е. участвали в лично
празненство в с.Честименско, обл.Добрич. Около 22.30 часа с л.а. „Опел Астра“ с
рег.№ СС 5802 АН те отпътували в посока с.Алеково, обл.Силистра. Автомобилът се
управлявал от св.Ш.М.. Останалите свидетели били разположени в колата по
следния начин: на предната седалка–св.Е., зад водача-св.С.М., в средата в
незакрепено бебешко кошче бебето А.Е., отзад вдясно - св.Б.М.. Автомобилът
пътувал на дълги светлини. Пътната настилка била суха, времето ясно, с добра
видимост за тъмната част на денонощието.
На 12.08.2017 година
подс.И. работил до късно в дома на свидетелите С.Р. и Г.Р. в с.Бистра,
обл.Силистра. Около 22.30 часа с л.а.
„Рено Лагуна“ с рег.№ ТХ 5232 ХН той тръгнал към дома си в с.Божан, обл.Добрич.
Движил се по общински път SLS 2004 от с.Бистра, който се включвал в
третокласния път от републиканската пътна мрежа III-207 (Силистра-Тервел) чрез
Т-образно кръстовище, на което подсъдимият следвало да завие наляво. Достигайки
това кръстовище, И. трябвало да
заобиколи отдясно намиращият се там бъбрековиден затревен остров, да завие
наляво и да навлезе в лентата си за движение в посока гр.Тервел. Той обаче
заобиколил острова от лявата му страна, движейки се по най-лявото пътно платно
на кръстовището спрямо неговата посока, като по този начин навлязъл почти
фронтално в лентата за движение, водеща от гр.Тервел за гр.Силистра. В този
момент там се намирал автомобилът, управляван от св.М. В резултат на неправомерното
движение на подсъдимия, последвал сблъсък между двата автомобила в дясната
лента на път III-207, спрямо посоката на движение на л.а. „Опел Астра“. След
удара и двете МПС-та се отклонили вляво от път III-207 в левия банкет. Св. М.
помогнал на другите пътници в колата да излязат. Подсъдимият от своя страна
потърсил помощ по телефона от свидетелите Г..
Вследствие на удара се
възпламенил най-напред л.а. „Опел Астра“, последван от л.а. „Рено
Лагуна“.Колите изгорели напълно. Св.Г. подал сигнал за пътния инцидент на
тел.112. Друг пътуващ - св.И., транспортирал пострадалите А. Е., С. М. и Б.М. в
болницата в гр.Тервел. По-късно пострадалото бебе било откарано в УМБАЛ „Света
Марина“ гр.Варна, където въпреки проведеното лечение, починало на 01.09.2017г.
Причината за смъртта на
бебето, според заключението на СМЕ, е тежка, несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, субарахноидален и
субдурален кръвоизлив, които заедно с развилия се тежък мозъчен оток довели до
остра сърдечно съдова недостатъчност. Уврежданията са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на детето.
Св.Б.М. също пострадала
сериозно от ПТП-то, получавайки контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, сътресение на мозъка, изразено в посттравматична церебрастения с изява
на посттравматична епилепсия, обусловили обезобразяване на лицето и постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Пробите за алкохол на
двамата водачи били отрицателни.
Изложената
фактическа обстановка е възприета обосновано от първоинстанционния съд
въз основа на кореспондиращите със самопризнанието на подсъдимия И. при
условията на чл.371 т.2 от НПК доказателства, въведени посредством показанията
на свидетелите Б.М., А.Е., Ш.М., С. М., С.Р., Г.Р., Н. И.;
чрез протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум; съдебно-медицински, оценителнта и
авто-техническа експертизи, писмени доказателства.
В пределите на
установените фактически положения окръжният съд е приложил правилно материалния
закон, като е приел, че деянието на подсъдимия Ц. е съставомерно по чл.343 ал.4
вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б.“в“ от НК, тъй като по непредпазливост е причинил
смъртта на едно лице и тежка телесна повреда на друго лице в резултат на
нарушение на правилата за движение при управление на МПС.
Пряката причина за
процесното ПТП е установена посредством намиращите се в пълен синхрон
самопризнание на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, писмени и гласни
доказателства от досъдебното производство, както и заключението на АТЕ от
същата процесуална фаза. До съприкосновението с л.а. „Опел Астра“ с ДК№СС 5802
АН се достигнало в резултат на навлизане от страна на подсъдимия в Т-образно
кръстовище по най-лявата лента, отчетено спрямо посоката на движение на
управлявания от него л.а. „Рено Лагуна“, която лента била предназначена за
обратно движение в посока към с.Бистра. Това поведение поставило св.Ш.М. в
невъзможност да възприеме своевременно появата на другото МПС като опасност,
причинило съответно закъснялата реакция на водача и невъзможността му да спре
преди мястото на удара. Според заключението на АТЕ подсъдимият е имал
достатъчно разстояние на видимост и време за реакция, като поведението му в
конкретната пътна ситуация е неадекватно и единствена причина за развилия се
пътен инцидент.
Изведените с
проверяваната присъда нарушения на специалния закон по чл.50 ал.1 , чл.16 ал.1
т.1 и чл.36 ал.1 от ЗДвП съответстват на фактическата установеност на деянието
и на изискванията за стриктно правоприлагане. Подсъдимият е нарушил общото правило
за осигуряване на предимство, навлизайки без осигуряване на такова от общински
път в път трета категория от републиканската пътна мрежа. Наличието на
неравнозначни пътища, образуващи Т-образно кръстовище, в чиято зона е
възникнало ПТП-то, изключва правилото за
предимство по чл.48 от ЗДП. В пряка причинно-следствена връзка с вредоносния
резултат е нарушението на подсъдимия по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП. Навлизането му в
лентата за насрещно движение (за завиващи надясно ППС от републиканския
път III-207 в посока път SLS-204) го е ситуирало на практика фронтално срещу движещия се по пътя с
предимство л.а.»Опел Астра», като по този начин водачът на последното МПС е бил
лишен от време за реакция. Това е и причината за последвалия силен челен удар
между двете ППС. В състояние на причина и следствие е и нарушението на чл.36
ал.1 от ЗДП от страна на подсъдимия, което го е лишило от възможността за
своевременно възприемане на л.а.»Опел Астра» (протокол за оглед на
местопроизшествие, л.55 от АТЕ). Нарушенията на специалните правила не са обвързани от
въздействието на каквито и да е обективни фактори, което сочи, че същите са
извършени умишлено от страна на Т.И..
Първоинстанционният съд
обстойно е мотивирал субективната страна на престъплението – несъзнавана
непредпазливост, като е съобразил умишлено нарушените от дееца специални
правила за поведение, задължили го да предвиди общественоопасните последици от
противоправното си поведение.
Жалбата на частните
обвинители за нарушение по чл.348 ал.5 т.т.1 и 2 пр.1 от НПК е основателна.
Първоинстанционният съд
е индивидуализирал наказанието на дееца при приложението на чл.54 от НК,
налагайки лишаване от свобода над
специалния минимум в посока към средата на санкцията, в размер на четири години
и шест месеца. По мнение на въззивния състав, окръжният съд е надценил някои
смекчаващи вината обстоятелства, а други отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на деянието са останали извън пределите на оценъчната му
дейност.
Най-общо личността на
дееца в аспекта на чл.54 ал.2 от НК е очертана като такава с ниска степен на
обществена опасност. Изводът е основан както на доказани фактически положения,
сред които липсата на съдимост и наличие на трудови навици (изводими
от показанията на св.Г.), така и на констатации без опора в
доказателствения материал, като например добрите характеристични данни за И..
Окръжният съд двукратно се е позовал на едно и също смекчаващо вината
обстоятелство, а именно липсата на противообществени прояви на дееца, отразена
през необременената справка за съдимост на дееца, причинявайки необоснован
извод за личната опасност на подсъдимия. Въззивният състав изразява резерви и
към съображенията на първоинстанционния съд относно значението на
самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство за идивидуализация на
наказанието му. Прочитът на обясненията в т.1, л.27 от д.пр. не констатира
съществен доказателствен принос на източника за установяване на обективната
истина, в какъвто случай съобразно задължителните указания в т.7 от ТР
1-2009-ОСНК самопризнанието на досъдебната фаза би имало значение за смекчаване
на наказанието. Обясненията на подсъдимия са схематични, частично са изразител
на правото му на защита, доколкото И. твърди непознаване на пътния участък. В
тази част доказателното средство е недостоверно предвид показанията на св.Г.
(т.1, л.52) за времето, в което подсъдимият е работил в къщата му - около пет дни преди пътния инцидент. Като
се има предвид местоживеенето на подс.И. се налага извод, че същият неколкократно
е преминавал през инкриминирания пътен участък.
Въззивният
състав намира основание да преосмисли и констатацията на СОС относно
добросъвестното процесуално поведение на подс.И. с оглед неявяването му пред
настоящата инстанция, директна последица от нарушението на мярката за
неотклонение.
Извън
обхвата на аналитичната дейност на окръжния съд са останали съществени
обстоятелства по чл.54 ал.1 от НК като степента на обществена опасност на
дениято и тежесттта на допуснатите нарушения на специалните правила за движение
по пътищата. Относно високата степен на опасността на деянието няма съмнение с
оглед крайно тежкия резултат – смъртта на тримесечно бебе и необратими телесни
увреждания за св.Б.М.. Налице са и множество отегчаващи вината на дееца обстоятелства
в следния аспект:
-
несъставомерните телесни увреждания от ПТП-то на св.А.Е. (СМЕ т.2, л.2 от
д.пр.);
-
имуществените вреди, изразени в пълното погиване на л.а. «Опел Астра» (СОЕ т.2,
л.29 от д.пр.);
-
създадената опасност за други участници в движението в коткретния пътен участък
с оглед възпламеняването на двата автомобила след удара (показания на св.И. в.
т.1, л.54 и на свидетелите Г. в т.1, л.л.50 и 52 от д.пр.);
-
сравнително краткият опит на подсъдимия като водач на МПС, установим от
справката на л.66 в т.1 от д.пр. Подсъдимият е придобил правоспособност на
16.02.2016 година, като двукратно е наказан а управление на технически
неизправно МПС. Вярно е, че двете административни нарушения не се отличават с
някаква сериозна опасност, но допускането им свидетелства за пренебрежението на
дееца към задължителните правила за поведение, регулиращи безопасното движение
по пътищата. Това пренебрежително отношение е ескалирало в извършването на три
умишлени нарушения на ЗДвП на ключови разпоредби относно предимството и
забраната за навлизане в насрещна пътна лента, които са довели до много тежък
общественоопасен резултат.
Въззивният
състав припомня, че съобразно утвърдената съдебна
практика, съществени за индивидуализиране отговорността на извършителя на транспортно
престъпление са обстоятелствата досежно тежестта на допуснатите нарушения на
правилата за движение по пътищата в причинна връзка със съставомерния резултат
и формата на непредпазлива вина. По-горе вече бе взето отношение за грубите
нарушения на правилата за движение от подс.И., в резултат на които е настъпила
смъртта на тримесечно бебе, на св.Б.М. са причинени две телесни повреди, всяка
от които съставомерна по чл.129 ал.1 от НК, настъпили са също несъставомерни
телесни повреди за св.Е. и повреди по автомобила на св.Ш.М. (на практика
напълно унищожен). Позоваването на тези
съществени обстоятелства за индивидуализация на наказанието не е в разрез с
чл.56 от НК. Известно е от съдебната
практика, че НК посочва само минималните съставомерни проявления на деянието,
като реализирането на същите обстоятелства над необходимите за съответната
квалификация има значение за правоприлагането по чл.54 от НК.
Към обобщението на
относимите към индивидуализацията обстоятелства се числи и формата на вина, в
случая по-леката разновидност на непредпазливостта.
Първоинстанционният съд
е констатирал съпричиняване в съставомерния резултат от св.Ш.М. поради
превозване на пострадалото бебе в разрез с
изискванията на чл.137б и чл.137в от ЗДвП. Въззивният състав споделя
извода, като не приема упрека на повереника на частните обвинители за
формирането му без наличие на съответна доказателствена основа. Чрез
показанията на св.св.Е. (т.1, л.39), Ш.М. (т.1, л. 42) и С. М. (т.1, л.45) е
доказано, че бебето А. Емин е било превозвано на задната седалка в незакрепено
бебешко кошче. Това обстоятелство е отразено в обвинителния акт (л.6 от НОХД) и признато от подсъдимия. Същото е експертно разчетено чрез СМЕ №118 (т.2, л.22), като според вещото лице ударът в главата на детето е реализиран
в издаден тъпоръбест предмет. До подобно
положение не би се достигнало ако бе съобразена забраната на чл.135в ал.3 от ЗДвП, изключваща изобщо възможността за
превозване на деца под 3 годишна възраст без наличие на обезопасителна
система в колата.
Оценявяйки всичко
изложено въззивният състав прие в разрез с мнението на първата инстанция, че
релевантните обстоятелства „… определят дееца като такъв с по-висока степен на
обществена опасност, който съзнателно пренебрегва установените правила и
демонстрира по-ниско правосъзнание…” (Р 223-2015-1 н.о.).
На база на относимите
положения и констатираното съпричиняване на резултата, размерът на наказанието
лишаване от свобода би следвало да се определи при лек превес на отегчаващите
вината обстоятелства в посока към средния размер на санкцията, а именно
лишаване от свобода за срок от шест години. След приложение на редукцията по
чл.58а ал.1 от НК, подс.И. следва да изтърпи наказание от четири години
лишаване от свобода при първоначален общ режим по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
С първоинстанционната
присъда кумулативното наказание е попълнено с лишаването на подсъдимия от право
да управлява МПС за срок от четири години. Въззивният състав счита размерът за
занижен поради подценяване на обществената опасност на дееца. Към датата на
деянието подсъдимият е бил млад шофьор, като не е проявил дължимото внимание с
оглед краткия си опит като водач към спазването на правилата за движение и
безопасността на останалите участници в него. Извършил е груби нарушения на
ЗДвП, които очертават заниженото му правосъзнание, изискващо по-интензивно
наказателно третиране. В този смисъл наказанието по чл.343г от НК следва да се
увеличи на шест години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.
С така увеличените
наказания въззивният съд счита, че се постигат целите на индивидуалната и
генерална превенция по чл.36 от НК. От една страна чрез изолирането на
подсъдимия от обществото ще му се даде лична възможност да се превъзпита към
спазване на законите, да изгради ефективни самоконтролни механизми и да
постигне възможност за успешна ресоциализация чрез уважение към нормативните
правила и порядките на обществения живот. От друга страна, наказанието на
подс.И. ефективно би въздействало на
останалите членове на обществото, склонни на подобни противоправни прояви в
насока на предупреждение за строгостта на закона и неблагоприятните последици
от неспазването му. С особена сила изводът важи за малките общности (в
извънградска среда), в които отзвукът на престъпленията и
наказанието за тях е много силен, като справедливо отмереното наказание е в състояние да изиграе сериозна
превантивна роля.
При извършената служебна
проверка въззивният състав не установи допуснати процесуални нарушения,
налагащи отмяна на присъдата. С оглед увеличението на наказанието лишаване от
свобода, общите материално-правни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК отпадат,
което изисква частична отмяна на присъдата. По отношение на разпореждането с
веществените доказателства и разноските
съдебният акт е законосъобразен.
Водим от горното и на
основание чл.337 ал.2 т.т.1, 2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
16/12.09.2018 година, постановена по НОХД №154/2018 година по описа на Окръжен
съд – Силистра, като УВЕЛИЧАВА наказанието на Т.З.И. на:
-четири години лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС;
-шест години и шест
месеца лишаване от право да управлява МПС.
ОТМЕНЯ присъдата относно
приложението на чл.66 ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването
му на страните.
Председател:
Членове: