Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
2.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9564 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 11.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 18823/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 164 състав, е отхвърлен като недоказан предявеният от „РК К.Г."
ООД- гр. Ямбол /ЕИК
*******/ срещу „И.Т." АД- *** /ЕИК *******/ установителен иск по
чл.422, ал.1 ГПК „с посочено правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД
вр. чл.379 ТЗ и чл.288 ТЗ“ за установяване съществуването на вземане в полза на
ищеца, произтичащо от договор за транспортна услуга на стойност 3 910.36 лв.,
съгласно
издадена фактура № **********/ 16.10.2018 г.
Постъпила
е въззивна жалба от „РК К.Г." ООД-
гр. Ямбол /ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на предявения от дружеството
установителен иск.
Въззиваемата
страна „И.Т.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено.
Предявен е установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.367 ТЗ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество решението е правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар, а според чл.372, ал.1 ТЗ товародателят плаща
възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
Вътрешният
автомобилен превоз на товари е регламентиран в нормите на чл.367 и сл. ТЗ и
чл.49 и сл. от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Договорът за
автомобилен превоз е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор.
Постигнатото между страните съгласие е необходимото и достатъчно условие, за да
се счита договорът за сключен, като не е предвидена задължителна форма за
неговата валидност /арг. чл.49 ЗАвтП/. По правило договорът за превоз се
установява с товарителница, която обаче не е форма за действителност, а форма
за доказване /чл.50 ЗАвтП/, като нейната липса, нередовност или загубата й не
засягат съществуването, нито действието на договора. Според нормата на чл.61 от
Закона за автомобилните превози товарителницата
удостоверява условията
на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.
В този смисъл товарителницата не е единственото доказателствено средство за
установяване сключването на договор за превоз на товари с автомобил и неговото
изпълнение /Решение № 60 от 17.04.2012 г. по т.д.№ 241/ 2011 г. на ВКС, ТК, II
ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства, преценени с оглед направените от
ищеца за обосноваване на спорното материално право фактически твърдения и заявеното
от ответника становище по иска, не може да обоснове приемането на извод, че
между страните е съществувало валидно търговско правоотношение, възникнало в
резултат на сключен помежду им през м.10.2018 г. договор за превоз с предмет:
автомобилен превоз на товари /селскостопански машини/ по направлението гр.
Ямбол- гр. Раковски през гр. Стара Загора и обратно- от гр. Раковски до гр.
Ямбол, за което е договорено възнаграждение за превозвача в общ размер от 3 910.36 лв. /с ДДС/, както и че
в изпълнение на този договор ищецът „РК К.Г.“ ООД- гр. Ямбол- като превозвач е изпълнил
произтичащите от него задължения, като извършил превози на посочените товари
/селскостопански машини/ с посочените в исковата молба три товарни автомобила
по направленията гр. Ямбол- гр. Раковски през гр. Стара Загора и обратно от гр.
Раковски до гр. Ямбол през периода 10.10.2018 г.- 13.10.2018 г. и доставил същите
без забележки и възражения на получателя по договора /липсват и такива доводи
по делото/. Единственото представено в подкрепа на изложените в исковата молба
на „РК
К.Г.“ ООД
фактически твърдения доказателство е издадена от самия ищец Фактура №
**********/ 16.10.2018 г. /л.5 от делото на СРС/ за сумата 3 910.36 лв. /с включен ДДС/, обозначена
като цена на “транспортни услуги“, посочени в 6 пункта, в които са посочени
регистрационни номера на три автомобила. Фактурата е издадена от ищеца и не
съдържа подпис на служител на получателя по фактурираните доставки- „И.Т.“ АД. Като
частен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти, е непротивопоставима на
ответника. Липсват доказателства,
като товарителница, експедиционна
Реш.
по гр.д.№ 9564/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
бележка, заявка- договор или други, въз
основа на които да бъдат направени изводи за договарянето и предмета на
извършените от ищеца превози. Приложеният от ищеца документ, наименуван „Списък
машини за „Фермер Експо Раковски“- 12- 13.10.2018 г.“, в който са посочени
селскостопански машини /трактори, ротаватор, комбайн и др./, няма
доказателствена стойност за установяване на обосноваващите спорното материално
право факти и обстоятелства, каквито са наличието на договор между страните,
предмет на същия и договорно възнаграждение. Липсват данни и доказателства и за
счетоводно отразяване на твърдените от ищеца транспортни услуги, респ. на
издадената от него фактура, което би имало доказателствено значение за основателността
на предявения по делото иск /Решение № 114/ 26.07. 2013 г. по т.д.№ 255/ 2012
г. на ВКС, І ТО- ТК; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС,
ІІ ТО- ТК; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО- ТК,
постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При
това положение възражението на ответника срещу възникването и съществуването на
спорното вземане от 3 910.36 лв. /с включен ДДС/, претендирано като
превозно възнаграждение, е основателно и обосновава извод на въззивния съд за
отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.367 ТЗ. Не може да се приеме, че
претендираното навло е уговорено между страните и че ответникът се явява
неизправна страна по сключен с ищеца договор за превоз. В тежест на ищеца е
процесуалното задължение да докаже сключването и изпълнението на твърдения
договор за превоз, което не е сторил до приключване на устните състезания по
делото. Поради непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите
спорното материално право факти /недоказано е договарянето и извършването на
посочените превози от негова страна/ и прилагане неблагоприятните последици от
непроведеното доказване в негова вреда /арг. чл.154, ал.1 ГПК/, искът му по
чл.422 ГПК вр. чл.367 ТЗ като недоказан и неоснователен подлежи на отхвърляне.
Следва
да се отбележи във връзка с довода на въззивника относно недопускането на
гласни доказателства в първоинстанционното производство /каквито, поради
настъпилата процесуална преклузия, не са допуснати и във въззивното
производство/, че след изготвяне на доклада по делото, в който съдът е посочил
как се разпределя доказателствената тежест за твърдените от насрещните страни
факти и за кои от тях не се сочат доказателства, ищецът не е предприел
съответни процесуални действия, насочени към доказване на спорното материално
право, и не е посочил нови доказателства /вкл. гласни доказателства/,
независимо от обстоятелството, че до този момент преклузията за страните да
твърдят нови обстоятелства и да сочат нови доказателства не е настъпила. Към
датата на насроченото открито съдебно заседание, в което съставеният по делото
проекто- доклад е обявен за окончателен, възможността на страните да направят
доказателствени искания не е била преклудирана. Преклузията на
доказателствените искания на страните настъпва окончателно едва след като са се
запознали с доклада по делото и им е била дадена възможност да вземат становище
по него и да ангажират доказателства /чл.146, ал.3 ГПК/.
При горните съображения, поради неоснователност
на релевираните във въззивната жалба доводи и съвпадане крайните изводи на
двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата
страна, но искане за присъждането на разноски от същата не е заявено, поради
което и такива с настоящото въззивно решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 11.02.2020 г., постановено по гр. дело № 18823/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 164 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.