№
гр. Варна, 22.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12395
по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищеца С.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ответника иск „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Даниела Колева Димитрова - членове на УС иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 1 851,57 лева /хиляди осемстотин петдесет и един лева и 57 ст./ лева, представляваща неизплатени суми по фактури за консумация на ел. енергия за периода от 31.01.2009 г. до 26.04.2010 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** и адрес на потребление: гр.Варна, ул. „Велчова завера“ № 21 А.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът сочи, че е абонат на ответното дружество, за което му е открита партида с клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект с адрес на потребление: гр. В.
Отправил писмено възражение с вх. № 5420491, с което изрично изразил несъгласието си с начислените му суми и помолил да му бъдат отписани и погасени по давност старите задължения по партида с кл. № **********. за периода от 31.01.2009 г. до 26.04.2010 г.
На подаденото от възражение получил писмен отговор изх. № 5420491/08.07.2020 г. в който му било отговорено, че сумите са дължими.
Твърди, че не дължи процесните суми, поради погасяване на задължението по давност на осн. чл. 111, б.в от ЗЗД.
В срока за отговор по чл. 131 от ГГП е постъпил такъв от ответника.
По допустимостта:
В отговора ответникът излага, че подаденият иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като з предявяването на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК се изисква наличието на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за завеждане на иска, видно от изложеното в исковата молба, ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита от факта, че дружеството му е отказало заличаване на процесиите задълженията поради изтекла давност. Счита, че така изложените обстоятелства не обуславят правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че сумите за реално доставена и потребена енергия не се дължат. Позоваването на изтекла погасителна давност представлява способ за материалноправна защита в случаите, в които кредиторът потърси принудително изпълнение от длъжника след изтичане на определен в закона срок. В настоящия случай, дружеството не е предприело действия по принудителното събиране на задълженията. Способът за материалноправна защита, какъвто е давността, не представлява самостоятелно правно основание за завеждане на исково производство. Установителният иск, че вземане няма, тъй като е погасено по давност, по характера си представлява иск да се приеме за установено, че правото на иска на ответника е погасено, тъй като същият не може да пристъпи към принудителното му реализиране.
По основателността на иска:
Ответникът сочи, че доколкото единственото изложено твърдение относно недължимостта на процесиите фактури, е че вземането е погасено по давност, счита същото за неоснователно по следните съображения: Безспорно установено между страните е, че ищецът е потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. В. по смисъла на чл.4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия (ОУДПЕЕ). Съществуването на облигационно правоотношение между страните е уредено съгласно чл.98а от Закона за енергетиката. За имота съществува разкрита партида с абонатен № ********** по клиентски № **********. Сумата, предмет на настоящия спор, се дължи на основание чл.17, т.2 от ОУДПЕЕ, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“. На основание чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към дружеството суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден“.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира предявеният иск за допустим. В исковата молба е изложено, а и не се оспорва от ответника, че в счетоводството на дружеството се водят процесните вземания, като след подадено искане от страна на ищцата за заличаване на вземанията към нея поради погасяване по давност ответното дружество е отказало, с мотива, че се касае за естествени задължения, които въпреки погасяване на правото на иск на кредитора, ако се заплатят от длъжника са дължимо платени. Със същия мотив ответното дружество твърди в настоящото производство, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящия иск, тъй като вземанията не са претендирани от ищеца, които при подобно действие от страна на ответника, разполага с възражението за давност, като тези задълженията могат да бъдат платени само доброволно.
Настоящият състав не споделя това схващане на ответника, на първо място, защото след като се приеме с влязло в сила решение, че дадено вземане не се дължи (независимо на какво основание), ако вземането бъде платено, то ще е недължимо платено, именно поради тази причина – недължимост на вземането и същото следва да бъде отписано счетоводно. На второ място, докато вземането съществува в счетоводството на дружеството за ищеца съществува рискът да погаси по погрешка погасеното по давност вземане, което изрично е заявил, че не дължи при условията на чл. 76 от ЗЗД, или за него съществува правен интерес от заличаване от счетоводството на дружеството на спорното вземане и съответно възможността да бъдат отнесени плащания по текущи задължения за погасяване на старите такива. За ищеца съществува и опасност по всяко време да му бъде прекратено електрозахранването поради неплащане на процесните суми. Отделно от това ищецът се позовава на първо място на недължимост на сумата, тъй като не е потребил начислената му електроенергия и електромерът му е бил извън метрологична годност, а едва след това на погасяване на вземането по давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява допустим, поради което съдът следва да приеме изявлението за признание на иска от ответника.
По основателността на иска: В тежест на ищеца беше
да установи, че процесната сума
е начислена на годно правно основание. От ответника не бяха ангажирани никакви доказателства в тази връзка, въпреки изричните указания на съда, че не сочи
такива. Същият от друга страна не е оспорил, че е начислил на ищеца процесната сума. Поради това
съдът намира, че ответникът не успя при
условията на пълно
и главно доказване да установи дължимостта на процесната сума,
поради и което
предявеният иск се явява основателен и като такъв
бъде уважен.
С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски – държавна такса, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 80,80
лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Представен е договор за правна защита и съдействие, оказана на ищцата при
условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съгласно която разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на материално затруднени лица, като в тези случаи, съгласно чл.38, ал.2
от ЗАдв., ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Така
следва да се присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
адв. И.И., определен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в размер на 359,61
лв.
Мотивиран от горното и по реда на чл. 237 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124 от ГПК, между страните, че ищецът С.А.А., ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Даниела Колева Димитрова - членове на УС сумата от 1 851,57 лева /хиляди осемстотин петдесет и един лева и 57 ст./ лева, представляваща неизплатени суми по фактури за консумация на ел. енергия за периода от 31.01.2009 г. до 26.04.2010 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** и адрес на потребление: гр.В.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Даниела Колева Димитрова - членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на С.А.А., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 80,80 лв., (осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Даниела Колева Димитрова - членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Т.И., БУЛСТАТ **********, с адрес: *** сумата от 359,61 лв., (триста петдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на осн. чл. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2, вр. чл. 36, ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: