Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
№ 260219
01.09.2020 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 199 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск по
чл. 29, ал. 3 СК
Производството е образувано по
искова молба на С.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез процесуалния ѝ представител
- адв. Д., против Г.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** за определяне на
по-голям дял от съпружеската имуществена общност в размер на 19/20 ид. части за
ищцата.
В исковата молба се твърди, че
страните са бивши съпрузи, брака между които, сключен на 03.10.1985 г., е прекратен
с развод от 12.06.2018 г. По време на брака съпрузите са придобили: недвижим
имот, представляващ апартамент № *, с адрес: гр. П., ул. „Г. Ф.“ №. *,
ет. *, ап.*, с площ от ** кв.м. /т. и т. к. м./, състоящ се от стая, кухия,
салон, сервизно помещение, както и съответния дял от общите части на сградата, мини
фурна с грил, марка „SilverCrest“, закупена на 04.04.2015г, телевизор
- марка „JVC“, модел LT-40V543 LED , закупен па 15.09.2015г; пералня,
марка „Веко“, модел „WML 15060“, закупена на 11.11.2008г, бойлер, марка
„Tesy“, с вместимост 50 литра. Твърди се, че през време на цялото им брачно
съжителство ответникът не е влагал средства в семейния бюджет. Заплатата, а по-късно и пенсията си, е разходвал за
алкохол и хазарт, като имал заеми към физически лица, банки и небанкови
институции, които се налагало да връща съпругата му, за да не изгубят семейното
жилище. Твърди се, че изцяло съпругата е поемала грижите за домакинството.
Макар в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот като купувач да
фигурира само ответникът, се твърди, че средствата са платени от ищцата с
кредит от 6900 лева и дарени ѝ средства от нейния брат, в размер от 785
лева.
В срока за отговор на исковата
молба особеният представител на ответника оспорва предявения иск. Възразява, че
приносът на ищцата в придобиване на имуществото не може да се приеме за
изключителен. Недвижимият имот, представлява ведомствено жилище, което е
придобито на преференциална цена, с оглед трудовата ангажираност на ответника.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, и възражения, и като взе предвид
доказателствата по делото, приема, че предявеният иск е неоснователен по
следните съображения:
Според разясненията на т. 8
от ППВС № 5/1972 г.,
запазило значение и при действието на СК от 2009 г., за прилагането на чл. 14,
ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (идентичен с чл. 29, ал.3 СК от 2009г.) съществено
значение има изискването за изключителен случай. Чрез установяване на това
изискване на закона се цели да не се превръща изменението на равенството на
дяловете, прогласено от чл. 14, ал. 3 СК , от изключение в правило. Затова
съдилищата не следва да определят по-голям дял от общото имущество,
когато по делото не е установено, че се касае до изключителен, а не до
обикновен случай. Изключителни случаи ще са налице например, когато е
установено, че единият съпруг е работил и пестил, а другият или не е работил,
без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от
него средства. Когато и двамата съпрузи са изпълнявали възложените им
задължения и чрез взаимно разбирателство, с общи усилия и съобразно със своите
възможности, имущество и доходи и са осигурявали благополучието на семейството,
няма да е налице изключителен случай и основание за изменяване на равенството
на дяловете на съпрузите. Явното и значително несъответствие в приноса за
придобиване трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството
на семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг
спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи,
както и чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със
стойността на придобитото общо имущество като цяло. Несъответствието в
приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и други средства и по
други подобни начини.
Настоящият съдебен състав намира,
че за преценка основателността на предявения иск по чл. 29, ал.3 СК е
необходимо да бъдат съпоставени от една страна, придобитото по време на брака
имущество и неговата стойност, а от друга приносът на съпрузите, който намира
изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и за децата. В
тежест на ищцата по предявения иск е да установи нейния принос - какво
имущество е придобито по време на брака, с какви средства, както и какви грижи
за домакинството е полагала тя. Ответникът носи тежест по установяване на
собствения си принос, произхода на средствата, с които е придобито имуществото,
участие в отглеждането и възпитанието на децата, както и тежест по
осъществяване на насрещно доказване на твърдените от ищцата фактически основания.
В случая ответникът е призован чрез фингирано връчване на съдебните книжа, като
му е назначен особен представител. Ответникът не участва лично по делото,
поради което релевантни за спора факти от брачния живот на бившите съпрузи не
са наведени от него.
Ищцата в исковата си молба
акцентира на това, че по време на брака е придобит недвижим имот, който е
закупен със средства от кредит, обслужван изцяло от нея. Сочи, че ответникът е
злоупотребявал с алкохол и хазарт, като не е полагал грижи за семейството. Изтъква,
че в имота с нейни средства са извършени подобрения, както и че вещите,
представляващи домакинско оборудване, са придобити при липса на съвместен
принос.
Настоящият съдебен състав приема,
че безспорно се установява от доказателствата по делото, че бракът между
страните е сключен на **.**.**** г.,
прекратен е с развод на **.**.**** г., като е продължил близо тридесет и три
години. Ищцата не навежда твърдения дали от брака има или няма родени деца,
нито как са били разпределяни във времето родителските задължения. Установява
се обаче от доказателствата по гр.д. № 3140/2018 г. на РС-Пловдив (л.31-33), образувано по реда на ЗЗДН, приложеното към
настоящото дело, че от брака страните имат общо дете - син С. Г.И., роден на
***г. в гр. П. Бракът между страните е втори брак за ищцата, като от предходен
брак тя има син – И. П. П., роден на *** *** и дъщеря – Г. П. М., родена ***
***. Следователно към дата на сключване на гражданския брак с ответника, ищцата
има от предходен брак две непълнолетни деца - син на четиринадесет години и
дъщеря на единадесет годни. Четири години след сключване на брака на страните
им се ражда дете. Тези факти са от значение за изхода на правния спор. При
анализа им обосновано може да се направи заключение, че развитата от ищцата
теза, че през време на целия период на брака ответникът е злоупотребявал с
алкохол и хазарт, като не е полагал грижи за семейството, се явява поставена
под сериозно съмнение. Не са наведени фактически основания какво е участието на
ответника в отглеждането и възпитанието на децата на ищцата, които са били
непълнолетни, както и какво е участието на ответника в отглеждането на роденото
от брака дете. Същевременно искът за определяне на по-голям дял от придобитото
по време на брака имущество се основа на всички факти от брачния живот на
съпрузите. Значение за съвместния им принос има цялата продължителност на
брака, като искът не може да бъде уважен на база факти от изолиран период, през който е
придобит конкретен имот.
Съдът, при анализ на
доказателствата по делото, приема, че ответникът поне до 2007 г. е полагал
грижи за семейството, в това число материални и нематерни, тъй като именно през
тази година е закупен придобитият от страните недвижим имот. Ищцата е изтеглила
кредит за заплащане на продажната му цена, а ответникът е обещал да участва в
неговото погасяване. Налага се извод, че страните са взели общо решение за
закупуване на имота, което не е характерно за изчерпана от съдържание брачна
връзка, при която единият съпруг системно разпилява семейно имущество. При
липса на ангажирани от ищцата доказателства в обратна насока, следва да се
заключи, че страните съвместно са полагали грижи както за тяхното общо дете, така
и за родените от предходен брак на ищцата деца. Бракът им е продължил близо
тридесет и три години, като са живели в общо домакинство до 2018 г., когато
ответникът е отстранен от семейното жилище по реда на ЗЗДН. При системна
злоупотреба с алкохол и хазарт, както се твърди, не е оправдано да се приеме,
че бракът би продължил толкова дълъг период от време. Ето защо обосновано може
да се предположи, че до влошаване на отношенията между страните се е стигнало,
след като ответникът по време на брака е развил въпросните навици, което съдът
приема да е станало след 2007 г., на неустановена по делото дата.
Установява се от приетите по
делото доказателства, че по време на брака са придобити - недвижим имот, мини
фурна с грил, телевизор, пералня и бойлер. За тези обстоятелствата по почин на
ищцата са ангажирани гласни доказателства, а именно по делото са разпитани
синът ѝ от предходен брак – П. и брат ѝ Д. Показанията свидетелите
следва да се ценят изключително внимателно, с оглед близките им роднински
отношения с ищцата и заинтересуваността им от изхода на делото. Свидетелят П.
сочи, че ответникът се е „пропил“, поради което кредитът е изплащан от неговата
майка. Готварската печка е закупена през 2000 година за двеста и двадесет лева,
а бойлерът е подарен от него на ищцата. Свидетелят Д. излага сходни
обстоятелства, като сочи, че той е подарил печката на сестра си, както и че
ответникът е не е обслужвал кредита, а парите, които е получавал проигравал на
„Еврофутбол“. Настоящият съдебен състав приема, че следва да бъдат кредитирани
показанията на посочените свидетели в частта относно това, че печката и
бойлерът са подарени от свидетелите на ищцата. При това положение тези вещи, по
аргумент от чл. 22, ал. 1 СК са нейно лично имущество. Следователно от
придобитото по време на брака имущество единствено недвижимият имот, мини
фурната с грил и телевизорът са придобити в режим на съпружеска имуществена
общност. Ето защо само за тези вещи следва да се изследва наличието на общ
принос, те формират доказаната по делото съпружеска имуществена общност.
Установява се от приложените по
делото справки за трудовата ангажираност на страните, че двамата съпрузи за
работили през време на брака, като са получавали доходи от трудови
правоотношения. Ответникът в определени периоди е получавал приблизително с
една трета по-голям доход от ищцата, която в периода от 2000 до 2003 г. не е
била в трудово правоотношение. В периода 2003 г.-2005 г. доходът на ищцата е
по-малък от този на ответника, а в периода от 1998 г. до 2000 г., разликата в
доходите е близо двойна в полза на ответника. Трудовият и осигурителен стаж на
ответника е придобит в „Български държавни железници“ ЕАД, а след като
ответникът е придобил право на пенсия през 2007 г., е продължил да работи като
охранител на четиричасов работен ден до 2011 година. Установява се от
изисканите от „Български държавни
железници“ ЕАД писмени доказателства, че
в жилищния имот страните живеят от 1994 г. Имотът е бил собственост на
„Български държавни железници“ ЕАД и е отдаден под наем на ответника. Този имот
е ведомствено жилище, като ищцата не доказва участие в заплащането на наема.
Имотът е придобит през 2007 г. по силата на покупко-продажба, с продавач
„Български държавни железници“ ЕАД и купувач – ответника, за сумата от
7 635 лева, от която 6 900 лева са платени с изтеглен от ищцата
кредит. Не се доказва по делото, че разликата между продажната цена и кредита е
платена със средства дадени от брата на ищцата. В показанията си последният не
сочи подобно обстоятелство. По-делото е допусната експертиза, която да оцени
реалната пазарна стойност на имота към датата на придобиването му, която
възлиза на сумата от 13 350 лева. Следователно имотът е придобит за сума,
която е с 5 715 лева по-ниска от реалната му пазарна стойност. Съдът
приема, че това се дължи на факта, че имотът е ведомствено жилище, придобито от
ответника на преференциална цена по време на брака, поради трудовата му
ангажираност. По делото безспорно се установява, че кредитът е погасяван от
ищцата, в който смисъл е и направеното от ответника изявление в производството
по ЗЗДН.
В обобщение съдът приема следната
фактическа обстановка - страните са били в брак, продължил тридесет и три
години, като и двамата са полагали грижи за отглеждането и възпитанието както
на тяхното общо дете, така и на родените от предходен брак на ищцата деца - син
и дъщеря. Двамата съпрузи работили по трудови правоотношения, като доходите на
ответника са били в годините назад по-високи от тези на ищцата. По време на
брака се доказва да са придобити жилище, телевизор и мини фурна, като основен
субстрат на семейната имуществена общност съставлява недвижимият имот. В него
страните живеят считано от 1994г. по силата на наемно правоотношение между
ответника и неговия работодател, като ищцата не доказва да е участвала в плащането
на наемната цена. През 2018 г. ответникът е отстранен от семейното жилище по
силата на заповед, издадена в производство по ЗЗДН. Жилището е закупено за сума
приблизително два пъти по ниска от пазарната му стройност, тъй като е
ведомствено жилище, придобито с оглед трудовата ангажираност на ответника на
преференциална цена. Почти цялата продажна цена е платена с кредит, погасяван
от ищцата. В неустановен по делото период по време на брака, след 2007 г.
ответникът е започнал да злоупотребява с алкохол и хазарт, като този период
може да се опреди дори по напред във
времето, тъй като ответникът е бил трудово ангажиран до 2011 г. По делото не
фигурират доказателства за поети от ответника задължения към трети лица, както
и за кредити, теглени от него и погасявани от ищцата.
При така възприетата от съда
фактическа обстановка се налага извод, че предявеният иск не може да бъде
уважен. Както бе изтъкнато и по-горе на изследване подлежи цялостния принос на
съпрузите в придобито в режим на съпружеска имуществена общност имущество. В
случая е без правно значение за възникването на съпружеска имуществена общност,
обстоятелството, че имотът е придобит с кредит, погасяван от един от съпрузите,
в тази насока са разясненията на ППВС №5/1972 г. Съдът приема, че ответникът
има принос в придобиването на този имот, не само предвид обстоятелството, че
имотът е придобит под пазарната му стойност, с оглед заеманата от ответника
длъжност, което е напълно достатъчен принос, но и предвид обстоятелството, че
след покупката на имота страните са живели в него, като ответникът е получавал
пенсия и заплата. Обосновано може да се предположи, че част от тях са
разходвани за семейни нужди. Отделно през време на брака ответникът е получавал
относително по-големи доходи от ищцата, като сигурни данни за влошаване на
отношенията между съпрузите са налице през 2018г., когато е подадена молбата за
защита от домашно насилие. Ангажираните от ищцата свидетели не сочат конкретно
от кой момент ответникът е започнал да злоупотребява с алкохол и хазарт, като
същите са заинтересувани от изхода на делото. Не може да се приеме за житейски
издържана тезата, че преди придобиване на недвижимия имот, страните не са
придобивали никакви вещи. Установява се, че съпрузите са живели в жилищния имот
считано от 1994 година, поради което със сигурност са придобили покъщнина по
време на брака. Обстоятелството, че ищцата твърди да е извършила подобрения в
имота е ирелевантно за правния спор. Стойността на подобренията, ако такива са
налице, може да бъде предмет на облигационен иск. Погасяването на кредита от
един от съпрузите би могло да има значение за основателността на иска по чл.
29, ал. 3 СК, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, сочещи на
обоснован извод за по-голям или изключителен принос. Съобразно критериите на
ППВС № 5/1972 г. подобна преценка не може да бъде направена.
Съдът като съобрази, че ищцата
акцентира върху изолирани факти от брачния живот на съпрузите, отделно не
ангажира категорични доказателства за наличие на неин по-голям или изключителен
принос в придобитите по време на брака имущества, приема, че предявеният иск
подлижи на отхвърляне като недоказан.
При този изход на спора
разноските следва да останат в тежест на ищцовата страна.
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪЛЯ иска с правно основание чл. 29, ал. 3 СК на С.М.И., ЕГН **********, с
адрес: *** против Г.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** за определяне на
по-голям дял, в размер на 19/20 ид. части за ищцата от придобитите по време на
брака с ответника в режим съпружеската имуществена общност движими и недвижими
имоти.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / П / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.