№ 472
гр. Плевен, 01.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20254400200564 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.65 ал.1 и следващите от НПК.
Производството е образувано по искане от 30.07.2025 година от адвокат
В. П. от АК – Плевен, защитник на обвиняемия С. Г. Г., по досъдебно
производство № 4387 / 2023 година по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен (ЗМ 317 / 2023г. по описа на ГДБОП), за изменение на взетата му
мярка за неотклонение „Домашен арест” в друга по-лека такава.
В депозираното искане от 30.07.2025 година са посочени
престъпленията, за които е привлечен С. Г. като обвиняем. Излага се
становище, че разследването не е показало активност за събиране на
доказателства, за което е налице липса на реална процесуална необходимост за
удължаване на настоящата мярка за неотклонение. Конкретно се сочи, че за
изминалите 6 месеца, не са били извършвани процесуални действия, което пък
противоречи на чл.5, ал.3 от ЕКПЧ. Излагат се и доводи, че е с прекратен
трудов договор и по този начин е лишен от възможност за трудова реализация,
довело до сериозни социални и икономически затруднения. Сочи се, че е бил
добросъвестен при изпълнение на мярката „Домашен арест“. С искането се
моли да бъде изменена мярката за неотклонение в „Парична гаранция“ или
„Подписка“
В съдебно заседание вече, се изразява и становище, като според
защитника не са и налице кумулативните предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК.
Твърди се, че разпитите на пострадалите до момента, не дават основание за
съпричастност на обвиняемия С. Г. Г.. Твърди се непрецизност на
обвинението. Сочи се, че пострадалите са били хора, които не са обслужвали
кредитите си и се касае за гражданско-правно отношение. Акцентира се, че
пряко никой не е посочил този обвиняем като извършител. По отношение на
другата предпоставка се акцентира на факта, че този обвиняем не е осъждан,
намира се в тежко икономическо състояние и не може да си заплаща дори и
сметките. Твърди се, че същият не може да оказва влияние върху свидетелите.
Отново се иска изменение на мярката в „Парична гаранция“ или по-лека, като
ако е „Парична гаранция“ би могло да се заплати от приятели на обвиняемия.
1
Обвиняемият С. Г. Г. поддържа становището на защитника си. Моли да
му бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека. Също твърди, че е в
тежко финансово състояние и сметките му се заплащат от негов родител –
майка му. Желае да му бъде изменена мярката за неотклонение. Заявява, че
дори да му помогнат финансово приятелите, той следва да върне
предоставените средства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита искането за
неоснователно. Акцентира на разпитаните свидетели и направено
разпознаване, като счита че тези доказателства са достатъчни, за да се приеме
авторство от страна на обвиняемия. Излага доводи, че структурите на
организацията е очертана и е възможно да се разпитват и други лица. Излага
становище, че въпреки твърденията на защитата за липса на обосновано
предположение, се иска друга мярка. Приемайки доводите на защита счита, че
обвиняемият финансово може да бъде подпомогнат от приятелите му, за които
се твърди, че биха му заплатили паричната гаранция. Пледира, че искането
следва да се остави без уважение и да се потвърди мярката му за
неотклонение.
Съдът след като взе предвид изложеното в искането,
доказателствата по досъдебното производство, становищата на страните
и прецени обстоятелствата, свързани със законността на задържането,
намира за установено следното:
Искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на основание чл.212, ал.2 от
НПК на 27.07.2023 година за престъпление по чл.321, ал.3 от НК, като
същото е разследвано от полицай от ГДБОП, с разпит на свидетел-очевидец Д.
В. Б.. В Том 1 е посочено, че е започнало срещу неизвестен извършител за
това, че в периода 01.01.2022 година до края юли 2023 година на територията
на Република България, в гр.Плевен, участвал в ОПГ структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, с цел да вършат в страната престъпление по
чл.213а и по чл.214 от НК, за които е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ повече от 3 години и групата е създадена с користна цел –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Със съответно постановление на
органа на ДП, приложено в Том 8 на ДП С. Г. Г. е привлечен като обвиняем за
престъпления по чл.321, ал.3 от НК; по чл.213а, ал.3, т.3 и т.5 вр. ал.2, т.1 вр.
ал.1 от НК; по чл.213а, ал.3, т.5 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК; по чл.213а, ал.3, т.5
вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК; по чл.213а, ал.3, т.5 вр. ал.1 от НК; по чл.213а, ал.3,
т.5 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК. В качеството на обвиняеми са привлечени и
лицата Я. Л. М., И. П., Е. Г., Ю.Я. и Ц. С..
Постановлението е предявено в присъствието на защитник - адвокат В.
П. АК – Плевен.
С Определение 33/16.01.2025 г. по ЧНД № 63/2025 на Окръжен съд –
Плевен по отношение на обвиняемия С. Г. Г. е взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“.
Предмет на производството по чл.65 от НПК е наличие на промяна в
обстоятелствата, при условията на които по отношение на обвиняемия е взета
мярка за неотклонение „Домашен арест“ след влизане в сила на последния
2
съдебен акт, в конкретния случай, определението на Окръжен съд – Плевен от
16.01.2025 година. При вземане на мярката за неотклонение „Домашен арест“,
Окръжен съд – Плевен е приел, че е налице обоснованото предположение
относно авторството на престъплението и наличие на реална опасност
обвиняемият С. Г. да извърши друго престъпление.
В искането от защитника адвокат В. П., и изложеното в съдебното
заседание, не се сочат доказателства, които да не са били обсъдени при
първоначалното вземане на мярка за неотклонение. Промяна на
обстоятелствата, която да доведе до друг различен извод, а именно за
авторството на престъплението, за което е привлечен като обвиняем С. Г.. В
подкрепа на обоснованото предположение за авторството на престъплението
от него, както е посочил съдът в предходното си определение са показанията
на свидетелите А. Р. /т.6/, Д. Б./т.1/, Л. С. /т.5/, Ц. М. /т.4/, И. М. /т.3/, както и
извършено разпознаване на обв. Г. от страна на част от посочените свидетели.
Относимостта на тези доказателства, макар и да не са детайлни и конкретно
насочени към този обвиняем, са валидни, тъй като същият е привлечен като
обвиняем по чл.321, ал.3 от НК – „Организирана престъпна група“. Както
преди, така и към настоящия момент съдът счита, че от тях може да се
направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на
деянията за които е привлечен в качеството на обвиняем С. Г. Г.. Във връзка с
аргументите на защитата, тук следва да се посочи, че не е необходимо
доказателствата да са с такава стойност и несъмненост, за доказване на вина.
В случая, те са достатъчни за обоснованото предположение като предпоставка
на чл.63, ал.1 от НК. Що касае некоректност на обвинението, то на този етап
същото съдържа изискуемите по чл.219 от НПК реквизити – време, място,
дата, орган който го е издал, като същото може да не е окончателно. Едно от
престъпленията е с предвидена наказуемост от 5 до 15 години „Лишаване от
свобода“, а другите, също тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
По отношение на втората предпоставка по чл.63, ал.1 от НК, а именно
обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление, то съдът както в
предходното си определение е приел, опасност от укриване няма. От значение
обаче остава, тежестта на предвиденото наказание по едно от престъпленията
– по чл.213а, ал.3 от НК – 5-15 години „Лишаване от свобода“, която би могла
да мотивира обвиняемия да извърши друго престъпление, а именно да,
въздействие върху вече разпитани свидетели, както и да взаимодейства с
другите обвиняеми по делото лице. Независимо, че обвиняемият С. Г. не е
осъждан и няма данни да е нарушавал досегашната си мярка за неотклонение
„Домашен арест“, както и да е възпрепятствал досъдебното производство,
това не значи че не би могъл ако не е с настоящата мярка за неотклонение
„Домашен арест“, да въздейства за промяна показанията на разпитаните
свидетели. Безспорно пострадалите са били длъжници по кредити, но
доводите на защитата че те е следвало да си ги върнат и се касае за
гражданско-правни отношения, не се приемат от съда. Както и в предходното
си определение, съдът е посочил, че законът не изисква специално качество на
пострадалите – длъжници, което да позволява насилствени действия спрямо
тях. По отношение на доводите на защитата за лошо финансово състояние на
обвиняемия С. Г., то следва да се посочи, че такова е и за много други лица,
които не са с такава ограничителна мярка за неотклонение. В този смисъл
3
съдът ги приема за несъстоятелни. По отношение на изминалия период от
време от вземане на мярката за неотклонение „Домашен арест“,
приравнявайки я на най-тежката мярка за неотклонение, формално не е
изминал период от време съобразно чл.63, ал.4 от НПК, т.е. повече от 8
месеца. Съдът не приема доводите на защитата, че изминалият период от
вземане на мярката за неотклонение „Домашен арест“, както и лошото
финансово състояние на обвиняемия, могат като тежест на този етап, да
мотивират изменение на мярката в по-лека. Спецификата на разследваните
престъпления предполагат евентуални процесуални следствени действия
както с обвиняемия, така и за разпит на други свидетели. За коректност следва
да се посочи, че независимо че настоящата мярка за неотклонение се
приравнява на най-тежката мярка за неотклонение – „Задържане под стража“,
то в никакъв случай не е същото, т.е. не ограничава в пълна степен и изолация
от обществото обвиняемия.
Ето защо съдът счита, че на този етап, взетата до момента мярка за
неотклонение „Домашен арест“, по отношение на обвиняемия С. Г. Г. е
съответна на обстоятелствата по чл.56 ал.3 от НПК и на целите, посочени в
чл.57 от НПК, поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Домашен арест“, взета по
отношение на обвиняемия С. Г. Г., ЕГН ********** по досъдебно
производство № 4387/2023 година по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в три
дневен срок от днес пред Апелативен съд – Велико Търново.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ОСИН - Плевен и на ОД
на МВР - Плевен, с оглед изпълълнение на мярката за неотклонение.
НАСРОЧВА делото в случай на частна жалба или протест пред
Апелативен съд – Велико Търново за 08.08.2025 година от 10:00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4