РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Варна , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Д. Мечева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Евгения Д. Мечева Гражданско дело №
20203110111573 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ц. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 35, ет. 2, ап. 4, срещу М. М. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 35, ет. 3, ап. 6, иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на 1/3 от запазената част на ищцата от
наследството, оставено от майка й Лиляна Маркова Николова, починала на 11.04.2020 г.,
като бъде намалено с 1/3 извършеното в полза на М. М. Я. завещателно разпореждане,
обективирано в саморъчно завещание от 25.10.2019 г., съставено и подписано от Лиляна
Маркова Николова.
В исковата си молба ищцата Ц. М. И., чрез процесуалния й представител – адв.
Антоанета Колева, излага, че ответникът е неин брат. Майка им – Лиляна Маркова
Николова е починала на 11.04.2020 г. Твърди, че имуществото, което последната е оставила
след смъртта си, се състои от следните недвижими имоти: апартамент № 6, находящ се в гр.
Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 34, ет. 4, с площ 53.46 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение; 4/6 ид. ч. от гараж, находящ се в същата жилищна сграда и 1/3 ид. ч. от
дворното място, цялото с площ 226 кв. м. Поддържа, че с това се изчерпва цялата
наследствена маса, останала след смъртта на покойната им майка. Излага, че през м. август
2020 г. е подала данъчна декларация за придобитите от нея и от брат й имоти след смъртта
на майка им. Няколко дни по-късно ответникът й заявил, че Лиляна Николова е оставила
саморъчно завещание, с което му завещавала горепосоченото имущество. Завещанието е
обявено с протокол № 23/04.08.2020 г., нот. дело № 17/2019 г. от Елица Георгиева –
помощник-нотариус по заместване при нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212 на НК.
Твърди, че с това завещание майка й е превишила с 1/3 разполагаемата си част, съответно е
накърнила с 1/3 нейната запазена част от наследството. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. М. Я. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез процесуалния му представител - адв. Евгения Дойнова. Твърди, че
никога не е оспорвал законоустановеното право на ищцата да възстанови 1/3 част от
наследството на общата им наследодателка Лиляна Маркова Николова, починала на
11.04.2020 г. Поддържа, че още с откриването и обявяването на процесното завещание е
уведомил сестра си за същото и й е предложил да уредят доброволно и извънсъдебно
отношенията си. Излага, че е предоставил на ищцата ключове от завещания апартамент,
като същата ползва сама наследствения гараж и цялото незастроено дворно място. Не
оспорва качеството на ищцата на наследник със запазена част. Пояснява, че прилежащото
към апартамента избено помещение е изба № 2, предвид извършената замяна на недвижими
имоти, обективирана в нотариален акт от 13.04.2001 г. Поддържа, че процесното дворно
място е застроено със сграда – етажна собственост, поради което същото е обща част на
сградата. Признава предявеният иск и не възразява съдът да намали процесното завещание,
като възстанови на ищцата 1/3 запазена част от наследството на починалата Лиляна
Николова. Посочва, че не е дал повод за образуване на делото, доколкото неколкократно е
предлагал отношенията между страните да се уредят доброволно и извънсъдебно, поради
което моли да бъде освободен от такси и разноски, които да бъдат възложени в тежест на
ищцата.
В проведеното по делото на 21.01.2021 г. открито съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния й представител – адв. Цветелина Илиева, депозира нарочна молба, в която
заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е наследник с право на запазена част от
наследството на починалата Лиляна Маркова Николова, че последната е оставила саморъчно
завещание в полза на ответника, с което се е разпоредила с цялото притежавано от нея
имущество за след смъртта си.
По делото не е спорно, а видно и от представеното удостоверение за наследници на
Лиляна Маркова Николова, починала на 11.04.2020 г., ищцата Ц. М. И. е наследник по закон
на починалата си майка и като такава се явява наследник с право на запазена част от
наследството на починалия родител по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящите, когато
наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца /какъвто е и настоящият случай/ е
2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно, запазената част на ищцата се равнява
на 1/3 от това имущество, доколкото наследник по закон на Лиляна Маркова Николова е и
ответникът М. М. Я. /брат на ищцата/.
Не е спорно по делото, а и ответникът в отговора на исковата молба признава иска, в
това число и обстоятелството, че починалата Лиляна Маркова Николова е оставила
саморъчно завещание в полза на ответника, с което се е разпоредила с цялото притежавано
от нея имущество за след смъртта си.
2
Видно от приложеното към исковата молба саморъчно завещание от 25.10.2019 г.,
обявено на 04.08.2020 г. по искане на ответника, наследодателката е завещала на сина си М.
М. Я. притежавания от нея апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ №
35, ет. 3, ап. 6, с площ 53.46 кв.м., ведно с избено помещение с площ 7.30 кв. м., идеална част
от дворното място, върху което е построена сградата, с площ 225 кв. м. и гараж, находящ се
в жилищната сграда със застроена площ 17.05 кв. м.
Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства и по-специално
нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу учредено право
на строеж от 25.11.1999 г. се установява, че Лиляна Маркова Николова е едноличен
собственик на процесния апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „П.
Тодоров“ № 35, ет. 3, със застроена площ 53.46 кв. м., ведно с избено помещение № 6, с
площ 7.30 кв. м.
В отговора на исковата молба ответникът посочва, че процесното избено помещение
е заменено с избено помещение № 2, с площ 13.95 кв. м., видно и от представения
нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 13.01.2001 г. Това обстоятелство съдът
приема, че не променя универсалния характер на саморъчното завещание, доколкото
очевидно волята на наследодателя е била да се разпореди с цялото притежавано от нея
имущество в полза на сина си, което обстоятелство, както се посочи вече, не е спорно между
страните.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.03.1995 г. Цветелина Минчева
Димова и М. М. Я. са дарили на майка си Лиляна Маркова Николова следния свой собствен
недвижим имот, а именно: 1/3 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „П.
Тодоров“ № 35, с площ 225 кв. м., образуващо парцел IV-12 в кв. 577 по плана на 14
подрайон на гр. Варна. Неоснователни в тази връзка са оспорванията на ответника, че
наследодателката не е собственик на съответните идеални части от дворното място,
доколкото към момента същото е застроено със сграда в режим на етажна собственост, като
различни обекти от сградата са собственост на различни лица, поради което дворното място
е обща част на сградата. В тази връзка ищцата възразява, че при сключване на договора за
строителство е учредено само право на строеж върху земята, без да е прехвърлена
собствеността върху нея, което е видно и от приетия нотариален акт за учредяване право на
строеж върху чужда земя от 20.01.1996 г. Ето защо следва да се приеме, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата притежават съответни идеални части от общите части и от
правото на строеж върху сградата, но не и собствеността върху земята /това е видно и от
съдържанието на коментирания по-горе в изложението нотариален акт за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу учредено право на строеж от 25.11.1999 г./. Дори
да се приеме противното обаче, съдът намира, че това обстоятелство по никакъв начин не се
отразява на универсалния характер на завещателното разпореждане, доколкото волята на
наследодателката е да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от дворното
място, върху което е построена сградата /независимо дали те са 1/3 ид. част от същото или
съответни на притежавания от нея в сградата апартамент № 6/.
Между страните не е спорно, че Лиляна Маркова Николова е била собственик и на
4/6 ид. ч. от гараж с площ 17.05 кв. м., находящ се в сграда в гр. Варна, ул. „П. Ю. Тодоров“
№ 35, придобити от нея, както следва: ½ ид. ч. в режим на съпружеска имуществена
общност, прекратена след смъртта на съпруга й Минчо Янчев Николов /видно от
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.11.1999 г., последният по
време на брака му с Лиляна Маркова Николова е придобил собствеността върху процесния
гараж/ и 1/3 ид. ч. – по наследяване от наследодателя Минчо Янчев Николов, починал на
10.03.2005 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН.
3
В заключение следва да се посочи, че наследодателят Лиляна Маркова Николова се е
разпоредила с цялото притежавано от нея имущество за след смъртта си в полза на
ответника, с което обаче е накърнила запазената част на дъщеря си Ц. М. И.. Ето защо и за
ищцата се е породило правото да иска възстановяване на запазената си част от наследството,
което е имуществено субективно право с преобразуващ ефект. В случая са установени
всички предпоставки за основателността на така предявения иск, поради което същият
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата. Същата
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива, както
следва: 1063.70 лв. - държавна такса; 21.50 лв. – такса за 2 бр. преписи от ИМ и преводна
такса; 28.60 лв. – такса за вписване на исковата молба и преводна такса /от която съдът
приема, че е дължима сумата 28.59 лв., доколкото, видно от поставения печат върху
исковата молба от СВп – л. 30 от делото, събраната държавна такса за вписване е 26.59 лв./ и
1300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2020 г. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2413.79 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не споделя становището
на ответника, че разноските в производството следва да останат в тежест на ищеца, предвид
и направеното от негова страна признание на иска. На първо място, той самият е поискал
обявяването на саморъчното завещание, което недвусмислено изявява намерението му да се
ползва от него. В този смисъл и единствената възможност на ищцата е да предяви иск за
възстановяване на запазената й част, доколкото същата не оспорва завещанието на други
основания. Обстоятелството, че между страните са водени разговори с оглед евентуалното
доброволно уреждане на отношенията помежду им, е ирелевантно за отговорността за
разноски в настоящото производство, доколкото, както отбелязва и ищцата, тя е в правото
си да откаже сключването на неизгодно за нея споразумение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищцата Ц. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 35, ет. 2, ап. 4, от наследството, оставено от майка й
Лиляна Маркова Николова, починала на 11.04.2020 г., съставляваща 1/3 от имуществото на
наследодателя, като НАМАЛЯВА с 1/3 извършеното в полза на М. М. Я., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 35, ет. 3, ап. 6, завещателно разпореждане,
обективирано в саморъчно завещание от 25.10.2019 г., съставено и подписано от Лиляна
Маркова Николова, обявено с протокол № 23/04.08.2020 г., нот. дело № 17/2019 г. от Елица
Георгиева – помощник-нотариус по заместване при нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212
на НК, с район на действие – ВРС, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА М. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Ю. Тодоров“ №
35, ет. 3, ап. 6, да заплати на Ц. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Ю.
Тодоров“ № 35, ет. 2, ап. 4, сумата 2413.79 лв. /две хиляди четиристотин и тринадесет
лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
4
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5